Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ГК, Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА
при секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова т.д. № 953 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по подадена от Д. Д. Г. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГК, 12 състав решение № 1421/25.11.2022 г. по гр.д. № 34/2022 г., с което е потвърдено решение от 17.02.2022 г. по гр.д. № 13251/2020 г. на СГС, с което е уважен частично иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Решението се обжалва в частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 200 000 лв. до 400 000 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че определеното от въззивния съд обезщетение е занижено по размер и не репарира в максимална степен претърпените от Г. неимуществени вреди, като при определяне размера на обезщетението съставът на САС не е съобразил релевантните обективно съществуващи факти – всички установени телесни увреждания, високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение.
Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания и практиката на ВКС. Върховният касационен съд, Четвърто отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови решението си, САС, ГО,12 състав е приел, че не е спорно между страните, че ищцата Д. Г. е предявила частичен иск за заплащане на сумата от 400 000лв., представляваща част от общо претендирано вземане от 800 000лв., въз основа на който е било образувано гр.д. № 15810/ 2016г. на СГС, производството, по което е приключило с влязло в законна сила решение, с което предявеният частичен иск е бил уважен изцяло. Позовал се е на ТР № 3/2019г. по тълк. д. №3/2016г. на ОСГТК, като е приел, че тъй като общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Ето защо е счел, че в настоящото производство съдът, който разглежда допълнително предявената претенция, е обвързан от следните факти : водачът Ж. Г. е имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника ; настъпилото на 29.11.2015г. застрахователно събитие, при което е пострадала ищцата, е било причинено виновно и противоправно от застрахования водач; липсата на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата. Приел е за неоснователни оплакванията на ответника, че съдът, който разглежда процесното дело е обвързан от извода на съда, който е разглеждал предявения частичен иск относно справедливия размер на обезщетение, тъй като според мотивите на т.2 от ТР №3/2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК, ВКС: „в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН“. Взел е предвид, че в подадената жалба от застрахователя няма наведени оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение относно приетите за установени травматични увреждания, които пострадалата е получила при процесния инцидент, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като тези изводи са били формирани въз основа на доказателствени средства, които са били събрани по друго производство, без да е налице изключението по чл.232, изр.2 от ГПК, поради което и с оглед правомощията на въззивният съд, очертани в разпоредбата на чл.269 от ГПК, правилността на решението в посочената част не може да бъде проверявана служебно. За неоснователни е счел оплакванията на страните, свързани с допълнително определения размер на обезщетение. Безспорно било по делото, че при настъпилото през 2015г. ПТП ищцата е получила следните увреждания : Съчетана травма - глава, гърди, среден лицев етаж, бедро. Тежка черепномозъчна травма. Мозъчна контузия. Фрактура на средна черепна ямка. Ликворея от дясно ухо. Пневмоцефалия. Тежък травматичен субарахноидален кръвоизлив. Контузионно-хеморагично огнище теменно-тилно вляво. Контузия на гръдния кош и белия дроб с минимален частичен пневмоторакс. Травматична увреда на десния лицев нерв (нервус фациалис). Фрактура на дясна бедрена кост. Счупване с разместване на дясна зигоматична кост и неразместено счупване на горната челюст от първи тип вляво с настъпили усложнения във връзка с черепно-мозъчната травма: Посттравматичен органичен мозъчен синдром; Органична промяна на личността; Посттравматична симптоматична епилепсия с генерализирани тонично-клонични пристъпи; Остатъчна десностранна латентна хемипареза; Лабиринтна дисфункция и неврит на слуховите нерви с комбинирано намаление на слуха със слухова загуба; Тежка пареза на VII ЧМН вдясно - дясна очна цепка не се затваря, сълзотечение от окото; Координационни нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен абнормен ЕЕГ запис с данни за епилептогенно огнище в лява слепоочно-теменна и челна област. При определяне размера на следващото се обезщетение следвало да се съобразят естеството на проведеното лечение, продължителността на лечебния и възстановителен период, както и трайните увреждания, които ще останат невъзстановени. Пострадалата е била в пълна кома осем дни, след излизане от коматозното състояние е претърпяла две оперативни интервенции. Възстановяването от травмите на крака и от лицево – челюстните травми е продължило за срок от 6 месеца. За период около една година е била на легло и е имала непрекъсната нужда от чужда помощ. Тази нужда не е отпаднала и към настоящия момент, тъй като здравословното й състояние е такова, че не позволява самостоятелното й придвижване и полагането на грижи за ежедневно обслужване. Здравословното състояние на лицето не е възстановено, а прогнозите за развитието на процеса за в бъдеще са много неблагоприятни. Ищцата изпитва постоянно главоболие, световъртеж, замайване, дясната очна цепка не се затваря, което провокира сълзотечение, има намален слух и непрекъснат шум в ушите, получава епилептични припадъци с прехапване на езика, пяна на устата, тонично – клонични гърчове, медикаментозно овладени, има тремор на ръцете, координационни нарушения и затруднена самостоятелна походка, свръхнормено напълняване, парализа на лицевата мускулатура вдясно на лицето, която е с трайни и необратими последици. Налице е органична промяна на личността и на емоционалното състояние на 4 пострадалата, които не подлежат на обратно развитие – същата страда от тежък посттравматичен психоорганичен синдром, диенцефален синдром, синдром на екстрапирамидална увреда, епилептичен синдром; налице са снижаване на енергетичния потенциал, трудности в организационното справяне, загуба на продуктивност, намален флустрационен толеранс, формалност на заниманията и интересите; ищцата е безкритична, леко неадекватна, емоционално неустойчива, склонна към афективни изблици, хипобулична и хипореактивна мисловно. Има артрозни промени в резултат на продължителното обездвижване и свръхнорменото тегло, с парализа на лицевата мускулатура вдясно на лицето, не е в състояние да се грижи сама за малкото си дете. Ето защо и при отчитане на младата възраст на пострадалата съдът е намерил, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 600 000лв., поради което и при съобразяване с присъденото обезщетение по предявения частичен иск, което е в размер на 400 000лв., предявеният частичен иск следва да бъде уважен за сумата от 200 000лв., до който правилен извод е достигнал и първоинстанционнният съд.
С определение № 1754/20.06.2023г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обобщения материалноправен въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968 г., в което е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите на съдебното решение се посочат конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането, прогнозата за развие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия и др. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, като при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
В случая в мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, претърпените от ищцата оперативни интервенции, като не е съобразил в достатъчна степен и продължаващия период, през който тя търпи болки и страдания, настъпилата негативна промяна в професионалния, социалния и личния живот на пострадалата. Съдът не е отчел в пълна степен характера на получените травматични увреждания и продължителността на възстановителния период, трайните увреждания, които са невъзстановими, причинените от уврежданията негативни психични изживявания и промените в личността, определената 95 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ и невъзможност за полагане на всякакъв вид труд, както и на грижа за елементарните всекидневни нужди. Не са обсъдени претърпените от Г., интервенции непосредствено след ПТП, които също са свързани с интензивни болки и страдания, както и обстоятелството, че 8 дни е била в кома, че за период от 1 година е била на легло, с непрекъсната нужда от чужда помощ, която нужда не е отпаднала и към настоящият момент, към който продължава да се намира в безпомощно състояние, както и неблагоприятните прогнози на увреждането. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че размера на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост и е занижено.
Допуснатите от Софийски апелативен съд нарушения обаче не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция,
Съобразявайки младата възраст на ищцата, вида и обема на получените травматични и ментални увреждания, проведеното и продължаващо лечение, трайните увреждания, които са невъзстановими, интензитетът и продължителността на физическите и емоционални болки и страдания, трайната нужда от чужда помощ с оглед безпомощното й състояние, пълната невъзможност да полага дори елементарни грижи за себе си и за малолетното си дете, както и обществено- икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие и установените застрахователни лимити, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие, справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение е в размер на сумата 800 000 лв., от която, след приспадане на сумата по присъденото вече по предявен частичен иск обезщетение от 400 000 лв., следва да се присъди сумата от 400 000 лв.
Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Д. Г. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 200 00 лв. /или общо 400 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017г. до окончателното плащане. В останалата потвърдителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото на осн. чл.38 ЗАдв. ЗК „Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на Д.Г. - адв. В. О., адвокатско възнаграждение за първата, въззивната и касационната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на общо 35 994 лв., с ДДС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1421 от 25.11.2022 г. на САС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 2034/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 260594/17.02.2022г. на СГС по гр.д. № 13251/2020г., в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 200 00 лв. до претендирания размер от 400 000 лв., както и в частта на разноските, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Д. Д. Г. на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумата от още 200 000лв. /или общо 400 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 29.11.2015г. пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ в сила решение № 1421 от 25.11.2022 г. на САС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 2034/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 260594/17.02.2022г. на СГС по гр.д. № 13251/2020г., с което ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Д. Д. Г. на осн. чл226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 200 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 29.11.2015 г. пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „Лев инс“ АД да заплати на осн. чл.38 ЗАдв. на адв. В. В. О. сумата от 35 994 лв., с ДДС- адвокатско възнаграждение за трите инстанции.

ОСЪЖДА ЗД „Лев инс“ АД да заплати на осн. чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Върховен касационен съд сумата от 32 030 лв.- държавна такса за трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: