Върховен касационен съд

Съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е


№ 50005

гр.София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 1584 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Р. М. К., чрез адвокат Д. М., срещу решение № 725/02.12.2021 г. по в.гр.д.№ 11605/2021 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 23.01.2020 г. по гр.д.№ 36511/2019 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от нея искове против „Фонд Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, за отмяна уволнението на Р. М. К. с предизвестие изх.№ 22/16.04.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Ръководител звено ИТ“ при ответното дружество и за обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 24 173,59 лева, за периода от 17.05.2019 г. до 14.11.2019 г., със законните лихви от подаване на исковата молба – 25.06.2018 г., до окончателното изплащане.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Какви са правните последици от изтичането на срока на предизвестие и издаването на заповед за уволнение, когато е връчена след този срок?“
Отговор на материалноправния въпрос е даден с решение № 664 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 192/2009 г. IV г.о. и решение № 559 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 650/2009 г., в които се приема, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, а ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение - трудовото правоотношение вече е било прекратено.
С второто цитирано решение по гр.д.№ 650/2009 г., ВКС, ІV г.о., се приема, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед, тъй като в разпоредбата на чл.335, ал.2, т.1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече право от работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя в този случай поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението и към който следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено.
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя изцяло цитираната съдебната практика и в отговор на поставения въпрос приема, че когато в срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор на работника е издадена заповед за уволнение от работодателя, но същата е била връчена след изтичането на този срок, трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.335, ал.2, т.1 КТ, а заповедта за уволнение е без правно значение.
С оглед отговора на материалноправния въпрос и данните по делото, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон са основателни. Въззивният съд правилно и обосновано е приел, че ищцата е заемала длъжността „Ръководител звено „ИТ” в ответното дружество по трудов договор, при действието на който тя е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Също така правилно, въззивният съд е констатирал, че с предизвестие от 16.04.2019 г., връчено на същата дата, работодателят е направил изявление за прекратяване на трудовия договор, считано от 17.05.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, както и че преди изтичането на срока на предизвестието е била издадена Заповед № 094/15.05.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, но на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. В нарушение на материалния закон, обаче, според въззивния съд, заповедта за уволнение е законна, тъй като посоченото в предизвестието основание е техническа грешка, поради което исковете за ищцата са неоснователни.
Изводите на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Срокът на „30 /тридесет/ дневно предизвестие“, връчено на ищцата на 16.04.2019 г., е изтекъл на 16.05.2019 г., поради което трудовият договор е бил прекратен по чл.328, ал.1, т.10б КТ на тази дата. Изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със Заповед № 094/15.05.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, е връчена на 17.05.2019 г., т.е. след изтичане срока на предизвестието, поради което е без правно значение. Трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление на работодателя, а законността на уволнението се преценява с оглед на конкретните обстоятелства, на които се основава упражненото потестативно право. По делото се установява по несъмнен начин, че спрямо ищцата не е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.10б КТ, тъй като трудовото й правоотношение е възникнало преди да е придобила и упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При тези съображения, настоящият състав на ВКС приема, че предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение за 6 месеца, в размера определен от приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза, са основателни и следва да бъдат уважени.
От Р. М. К., чрез адвокат Д. М., са поискани направените по делото разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съобразно приложените доказателства.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 725 от 02.12.2021 г. по в.гр.д.№ 11605/2021 г. на Софийски градски съд и вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО прекратяването на трудовия договор от 01.08.2016 г. на Р. М. К., ЕГН [ЕГН], с предизвестие изх.№ 22/16.04.2019 г. на изп.директор на „Фонд Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД и го отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. М. К. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Ръководител звено ИТ“ във „Фонд Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „Фонд Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, ЕИК 203740812, да заплати на Р. М. К., ЕГН [ЕГН], обезщетение за оставането й без работа за 6 месеца, в периода от 17.05.2019 г до 14.11.2019 г., в размер на 24 173,59 (двадесет и четири хиляди сто седемдесет и три лева, петдесет и девет стотинки) лева, ведно с лихвите за забава от подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и сторените разноски по делото в размер на 4320 (четири хиляди триста и двадесет) лева.
ОСЪЖДА „Фонд Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, ЕИК 203740812, представлявано от С. Г. И. и А. А. Г., да заплатят по сметката на Върховния касационен съд дължимата държавна такса в размер на 523,47 (петстотин двадесет и три лева, четиридесет и седем стотинки) лева, както и сумите от 1246,94 лева – за държавна такса и изплатен депозит на вещо лице, по сметката на Софийския районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.