№ 60401
гр. София 13.12.2021 година.
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 68 222/29.10.2021 година, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), срещу определение № 60 317/18.10.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3676/2021 година.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 8968/28.05.2021 година, подадена от КПКОНПИ, срещу определение № 1230/12.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 1057/2021 година, с което е оставена без уважение частната жалба на КПКОНПИ срещу определение № 260 347/15.09.2020 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 270/2009 година, за допълване на постановеното по същото дело решение № 199/11.01.20012 година и присъждане на разноски в полза на ответниците, както и определение № 265 788/07.12.2020 година за поправка на очевидна фактическа грешка в първото определение, тъй като била подадена след изтичане на законоустановения срок за това. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на първоначалния състав на ВКС за произнасяне по частната касационна жалба против въззивното определение на Софийския апелативен съд.
Ответниците по частната жалба Е. Ц. В., В.К. В. и Ц. В. В. са подали отговор на същата с вх. № 68 663/15.11.2021 година, с който са изразили становище, че жалбата е неоснователка и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.
КПКОНПИ е била уведомена за обжалваното определение на 25.10.2021 година, а подадената от нея частна жалба с вх. № 68 222/29.10.2021 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че производството пред него е образувано по частна касационна жалба с вх. № 8968/28.05.2021 година, подадена от КПКОНПИ, срещу определение № 1230/12.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 1057/2021 година, с което е оставена без уважение частната жалба на КПКОНПИ против определение № 260 347/15.09.2020 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 270/2009 година, за допълване на постановеното по същото дело решение № 199/11.01.20012 година и присъждане на разноски в полза на ответниците, както и определение № 265 788/07.12.2020 година за поправка на очевидна фактическа грешка в първото определение. В частната касационна жалба се твърдяло, че определението било неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към жалбата се поддържало, че въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК, „по въпроса за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за водене на делото пред въззивна инстанция, вследствие на което била налице и очевидна неправилност на постановеното определение-касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ГПК“, както и че „въззивният съд се бил произнесъл в нарушение на изискванията, визирани в императивната разпоредба на чл. 254, ал. 2, т. 6 от ГПК по въпроса подлежи ли на обжалване или е окончателно и не подлежи на обжалване постановеното определение, вследствие на което била налице и очевидна невалидност на акта, като били нарушени правата на страната имаща интерес от обжалване на акта“. Съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочил, че съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК, частните жалби се подавали в едноседмичен срок от връчване на съобщението. В случая, съобщението за изготвяне на съдебния акт по ч. гр. д. № 1057/2021 година по описа на Софийския апелативен съд било връчено на КПКОНПИ на 19.05.2021 година и в него изрично се посочвало, че „определението може да бъде обжалвано, както е посочено в него“. Обстоятелството, че въззивният съд в обжалвания акт бил посочил освен „определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.“ и „окончателно и не подлежи на обжалване.“ не променяло извода, че страната била уведомена за възможността да обжалва определението в законовия едноседмичен срок. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК обжалваното въззивно определение подлежало на касационно обжалване, тъй като с него се оставяла без уважение частна жалба срещу определение, с което се давало разрешение по същество на друго производство. Съобщение до заинтересованата да обжалва съдебния акт страна по делото било получено на 19.05.2021 година, а частната касационна жалба вх. № 8968/28.05.2021 година била подадена в съда след изтичане на законовия едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК (изтекъл на 26.05.2021 година–сряда), поради което била просрочена и следва да се остави без разглеждане.
Във връзка с горните изводи на съдебния състав на ВКС, ГК, ІV г. о. в частната жалба на КПКОНПИ са изложени доводи за това, че преди постановяване на въззивното определение въззивният съд бил сезиран с молба за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка на определението в частта му, относно това дали същото подлежи на обжалване и пред кой съд, по която молба липсвало произнасяне. Като бил постановил валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване пред съд, а определил, че актът е „окончателен и не подлежи на обжалване“ решаващият съд бил лишил КПКОНПИ от възможността годно да упражни процесуалните си права и да защити законните си интереси. Неправилно вместо да бъде извършена исканата поправка на очевидна фактическа грешка, частната касационна жалба била изпратена направо на ВКС. Неправилно било в касационния акт да се правят пояснения и разяснения в противоречиво изявление на въззивния съд. Обжалваното определение на ВКС било постановено без на частния жалбоподател да били връчени преписи от отговорите на ответниците, а освен това последните не били задължени да представят доказателства за направените от тях разноски. Също така не било взето предвид и направеното от КПКОНПИ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което ответниците твърдели, че са заплатили на упълномощения от тях адвокат.
От значение за това дали обжалваното определение № 60 317/18.10.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3676/2021 година е правилно е въпросът дали подадената КПКОНПИ срещу определение № 1230/12.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 1057/2021 година, частна касационна жалба с вх. № 8968/28.05.2021 година е подадена в установения за това срок. В чл. 254, ал. 2, т. 6 от ГПК е посочено, че когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа указание за това подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Тези обстоятелства се определят от съответните законови разпоредби, а не волята на съда, поради което евентуалната грешка в указанията или тяхната липса не се отразяват на валидността и правилността на съдебния акт. В случая правилно предходния състав на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че определение № 1230/12.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 1057/2021 година подлежи на касационно обжалване в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Във въззивното определение е посочено, че: „подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните. Окончателно и не подлежи на обжалване“. Предвид на това е налице неточност от страна на въззивния съд допусната в реквизита по чл. 254, ал. 2, т. 6 от ГПК на определението, която обаче не се отразява на това дали последното подлежи на обжалване или не. Ако определението не подлежи на обжалване то погрешното посочване, че подлежи не създава възможност за обжалване и обратно ако подлежи погрешното посочване, че това не е така или пък липсата на указания за това не лишават страната от възможността да упражни това свое право. Това следва от обстоятелството, че възможността съдебният акт да бъде обжалван зависи от наличието или не на предвидените в закона предпоставки за това, а не от указанията на съда. Срокът, в който това право може да бъде упражнено също е установен в закона и не може да бъде продължаван (чл. 64, ал. 3 от ГПК), а изтичането му погасява възможността за обжалване, освен в случаите по чл. 62, ал. 3 от ГПК. Началният момент, от който започва да тече срока за обжалване също е определен в закона (чл.275, ал. 1 от ГПК) и не може да бъде променян от съда или страните. В случаите на връчване на определението срокът за обжалване ще тече от момента на връчването, независимо от това както е посочил съда по чл. 254, ал. 2, т. 6 от ГПК, а когато то не е било връчено, поради това, че съдът е приел, че не подлежи на обжалване този срок ще тече от датата на узнаване на определението. Предвид обстоятелството, че въззивното определение е било връчено на КПКОНПИ на 19.05.2021 година от тази дата е започнал да тече установения в закона срок за обжалване, който е изтекъл на 26.05.2021 година, присъствен ден. Частна касационна жалба е с № 8968/28.05.2021 година, поради което е подадена след изтичане на предвидения за обжалване срок и не подлежи на разглеждане. Доколкото посоченото по чл.254, ал. 2, т. 6 от ГПК от Софийския апелативен съд може да е обусловило пропускането на посочения срок от страна на КПКОНПИ, то тя разполага с възможността да иска възстановяването му по реда на чл. 64 и следващите от ГПК. Компетентен да се произнесе по евентуално такова искане е съставът на Софийския апелативен съд постановил въззивното определение.
Предвид горното подадената от КПКОНПИ, срещу определение № 60 317/18.10.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3676/2021 година, частна жалба с вх. № 68 222/29.10.2021 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
Членове: 1.
2.