Върховен касационен съд

Съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е


№ 71

гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Ани Давидова и прокурор Станева, като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3713/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и на Н. Г. Д.-К., чрез адвокат Е. Н. от АК-Пловдив, срещу решение № 855/10.06.2022 г. по гр.д.№ 3227/2021 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 09.04.2021 г. по гр.д.№ 16637/2019 г. на Софийски градски съд и е уважен иска на Н. Г. Д.-К. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 70 000 лева, ведно със законните лихви от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 08.11.2018 г., до изплащане на сумата, като претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 150 000 лева.
Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос, дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на дължимото обезщетение.
Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден в т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с което се приема, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Тълкувателното постановление представлява задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага трайно и последователно в решения на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК. Според тази практика, конкретното обезщетение на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства по делото – колко и какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, както и дали производството е приключило в разумен срок. При определяне на дължимото обезщетение от съда са от значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен и професионален план, вкл. степента на засягане на достойнството и авторитета му в обществото от разгласяването на случая, както и обществено-икономическите условия в страната. С ППВС № 4/68г. се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. Ако единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия, държавата се освобождава от отговорност или се намалява в случаите, при които се установи съпричиняване на вредоносния резултат (т.3 и 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., ОСГК на ВКС).При определяне на обезщетението, съдът е длъжен да изложи мотиви за наличието или липсата на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите, за които се твърди, че са причинени от незаконното обвинение (т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК на ВКС).
С оглед дадения отговор на въпроса и доводите в касационните жалби при проверка правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато обвинение от прокуратурата, но наказателното производство е приключило без осъдителна присъда. Правилно също така съдът възприема релевантните за случая обстоятелства, че на 07.09.2015 г. ищцата е привлечена като обвиняем по ДП 475/2013 г. /пр.пр.№ 4789/2013 г. на РП Пловдив/, за извършено престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка“. Въз основа на поддържаното обвинение е образувано НОХД № 137/2017 г., по което наказателния съд я оправдава частично, а по реда на инстанционния контрол с присъда № 81/23.10.2018 г. на Окръжен съд Пловдив, влязла в сила на 08.11.2018 г., Н. Г. Д.-К. е призната за невиновна по всички обвинения. Съобразявайки степента на неоправданата наказателна репресия, правилно въззивният съд е приел, че в приложното поле на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е налице основание за ангажиране на отговорност на държавата, но при определяне на конкретния размер на обезщетение, необосновано е преценил доколко негативните изживявания на незаконно обвинената са в пряка причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата, въз основа на което следва да се приложи критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
От данните по делото в случая е видно, че ищцата упражнява дейност като нотариус – професия, която се свързва с висок професионализъм и обществено доверие, с оглед на което повдигането на обвинение за умишлено извършени престъпления по несъмнен начин я злепоставя пред нейните близки, колеги и клиенти. Привличането й като обвиняем за съставяне на неистински официални документи е в областта на нейната професионална реализация и в този смисъл се отразява по-неблагоприятно на ищцата, тъй като обвинението засяга не само контактите, но и авторитета на нотариус. Наказателното преследване безспорно злепоставя качествата на професионалист пред неограничен кръг лица, което има пряко значение за определяне на размера на обезщетението, но само ако е налице причинна връзка с повдигането на обвинението и настъпилите вреди. От събраните писмени и гласни доказателства в случая е видно, че периода 2013-2018 г. е стресов фактор с трайно въздействие върху психическото здраве на ищцата, съпроводено с депресивни състояния, като отражение на емоционалното й състояние, че името й публично се свързва с корупционни действия. От друга страна, липсват доказателства, че намаляване броя на клиентите /при липса на обективни данни за сравнение/, вкл. постоянните такива, е пряка последица от повдигането на обвинение, т.е. налага се извод, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, които не се отличават със значително по-висок интензитет от обичайните за подобни случаи. Ищцата не е лишена от правото да упражнява професионалните си задължения като нотариус, а по отношение на нея е била взета най-леката мярка - „подписка“. В този смисъл, доводите на прокуратурата за нарушение на материалния закон при определяне на конкретния размер поради завишаване на дължимото обезщетение са частично основателни. Повдигането и поддържането на незаконно обвинение безспорно засяга както личния, семеен живот, така и авторитета на ищцата, поради което й се дължи обезщетение за всички вреди в причинно-следствена връзка от наказателната репресия по това обвинение. В случая, правилно е била отчетена тежестта на обвинението, но не е взето предвид, че делото е приключило в разумен срок, а повдигнатите обвинения на ищцата не са рефлектирали необратимо върху нейната професионална кариера. Ето защо, при определяне на конкретния размер на обезщетение, съдът взема предвид не само външните проявления в здравословно състояние на пострадалата, но обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната. При съвкупната преценка на релевантните за спора обстоятелства за проведеното незаконно наказателно преследване, извършените процесуално-следствени действия и взетите по отношение на ищцата мерки за процесуална принуда, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лева, което се дължи със законната лихва от 08.11.2018 г. до изплащане на сумата.
Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба на прокуратурата следва да бъде уважена частично, а доводите в касационната жалба на ищцата следва да бъдат отхвърлени като несъстоятелни, като се присъдят разноски съответно на уважената част на иска, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ частично решение № 855/10.06.2022 г. по гр.д.№ 3227/2021 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 09.04.2021 г. по гр.д.№ 16637/2019 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск на Н. Г. Д.-К. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева, ведно със законните лихви от 08.11.2018 г., до изплащане на сумата и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Н. Г. Д.-К. против Прокуратура на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди над 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 08.11.2018 г. до изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 855/10.06.2022 г. по гр.д.№ 3227/2021 г. на Апелативен съд София, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Е. Н. Н. от АК-Пловдив, възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 2030 /две хиляди и тридесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.