Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1454 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на С. В. Д., чрез особения й представител адвокат Б. Н., срещу решение № 267019 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 10828/2020 г. на Софийски градски съд в частта му за потвърждаване на решение № 72144 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 50203/2015 г. на Софийски районен съд в частта, с която е унищожен, на основание чл. 56 ЗН, по отношение на И. Г. Г., извършеният от С. В. Д. отказ от наследство, останало след смъртта на наследодателя й В. Н. М., починал на 25.11.1987 г., вписан под № 58/31.01.2013 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на Софийски районен съд.
Въззивният съд е посочил в решението си, че И. Г. Г. е предявил иск с правно основание чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 44 ЗЗД, във вр. с чл. 52, във вр. с чл. 49 ЗН срещу С. В. Д., и при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН, както и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу С. В. Д., М. К. М. и Р. И. А.. Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът е кредитор и взискател на С. Д. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 25214/2010 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 25215/2010 г., и двете по описа на СРС. Първоначално било образувано изп. д. № 1818/2010 г. на ЧСИ с peг. № *, а след това - изп. д. № 1674/2014 г. на ЧСИ с peг. № *. Дълговете по изпълнителните листа не били погасени, а длъжникът не разполагал с имущество. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, peг. № 4314, д. № 186/2013 г., М. М. (майка на С. Д.), прехвърлила на Р. А. правото на собственост върху ап. № 71, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като съгласно нотариалния акт С. Д. желаела настъпването на правните последици от сделката и прехвърлила на купувача всички свои хипотетични права върху описания имот, които биха могли да възникнат по наследство, оставено от покойния й баща В. Н. М., бивш жител на [населено място], макар същата да е извършила отказ от наследство, вписан под № 58/31.01.2013 г. в специалната книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на СРС. Освен това в т. 5 от приложенията на нотариалния акт са описани удостоверение за наследници, както и удостоверение за отказ от наследство, издадено по гр. д. № 2207/31.01.2013 г. по описа на СРС. Ищецът иска да се обяви за недействителен по отношение на него договорът за покупко-продажба, с който С. Д. прехвърля на Р. А. 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху описания апартамент № 71, тъй като сделката го уврежда поради невъзможността да насочи принудително изпълнение върху имуществото на длъжника. Поддържа, че ответницата Д. е знаела за увреждането, доколкото извършеното разпореждане е след образуваните граждански дела. Твърди, че Р. А. също е имал знание за увреждане, тъй като е от кръга на близките на длъжника и е придобил имота само на формално основание.
Софийски градски съд е приел за установено следното от фактическа страна:
От материалите по ч. гр. д. № 25214/2010 г. и ч. гр. д. № 25215/2010 г. на СРС се установява, че в полза на И. Г. Г. са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителни листа срещу С. Д. за заплащане на парични вземания по запис на заповед и договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите.
Съгласно материалите по гр. д. № 2207/2013 г. по описа на СРС, по молба вх. № 579/31.01.2013 г. на С. Д. с правно основание чл. 52, във вр. с чл. 49 ЗН, с нотариална заверка на подпис с peг. № 1317/5.12.2000 г. на нотариус с peг. № 157 на НК, под № 58 на 31.01.2013 г. в особената книга на съда по чл. 49 ЗН е вписан отказ на С. В. М., [дата на раждане] , от наследството, оставено след смъртта на баща й В. Н. М., починал на 25.11.1987 г.
Законни наследници на починалия В. Н. М., съгласно удостоверение за наследници № 2944/31.08.2012 г., са М. К. М. – съпруга и С. В. М. - дъщеря, а съгласно удостоверение от 23.10.2018 г. – и В. В. М. – син.
От удостоверение на Столична община от 24.10.2018 г. е видно, че между Р. И. А. и лицата С. В. Д. и М. К. М. няма родствена връзка. М. К. М. е в граждански брак с В. Н. М. от 10.08.1959 г.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, т. II, peг. № 4314, дело № 186/2013 г. М. К. М. е прехвърлила на Р. И. А. правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ ап. № *, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно с избено помещение № * и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, придобит от нея въз основа на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, peг. № 173, т. VI, от 9.12.1975 г. на ГДИС при СГНС, и наследствено правоприемство, съобразно удостоверение за наследници № 2944/31.08.2012 г. и съдебно удостоверение за отказ от наследство от 31.01.2013 г. по гр. д. № 2207/2013 г. по описа на СРС. Съгласно текста на нотариалния акт, С. В. Д. потвърждава, че желае настъпването на правните последици от сделката и прехвърля на купувача всички свои хипотетични права върху описания имот.
Съгласно удостоверение от 07.02.2019 г., издадено от ЧСИ peг. № 851 на КЧСИ, въз основа на издадените изпълнителни листа е образувано изп. д. № 1674/2014 г. и е насочено принудително изпълнение срещу С. Д. за събиране на присъдените суми.
Пред първоинстанционния съд е допуснато изслушването на заключение по съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че е постъпило електронно съобщение на 21.08.2014 г. в електронната поща на пълномощника на ищеца от ЧСИ М. П., както и съдържанието на прикачения файл (приложение № 1 към експертизата), което кореспондира със съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, т. ІІ, peг. № 4314, дело № 186/2013 г.
От приетата справка по лице от СВ - София за периода 01.01.1992 г. - 29.10.2018 г. за С. В. Д. се установява, че през 2005 г. същата е придобила недвижим имот, който е продала през м. май 2006 г., като през м. юни 2006 г. е купила друг - ап. № *, в [населено място],[жк], [жилищен адрес] отчужден чрез публична продан през 2016 г.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели - К. и Х., установяват, че в ап. № * след смъртта на В. М. са останали да живеят С. Д. заедно с майка си, децата и съпруга й до момента, в който Д. закупила жилище в квартала.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка въззивният съд е направил следните правни изводи относно иска по чл. 56 ЗН.
Предявеният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е специален конститутивен иск и с него ищецът може да иска унищожаване на отказа от наследство на длъжника по съдебен ред. За да бъде реализирано това право, в чл. 56, ал. 2 ЗН са установени два срока, в рамките на които то може да бъде предявено. Сроковете са преклузивни, поради което съдът следи служебно за изтичането им. Първият срок е по-краткият едногодишен срок, който започва да тече от узнаването от кредитора за отказа от наследство, а по-дългият тригодишен срок тече от извършване на отказа от наследство. Софийски градски съд е приел за безспорно установено, че атакуваният отказ от наследство е извършен на 31.01.2013 г. и за него ищецът е узнал на 21.08.2014 г., когато отказът реално е бил сведен до знанието му, поради което е заключил, че към датата на предявяване на иска - 21.08.2015 г., визираните преклузивни срокове не са изтекли.
От събраните доказателства се установява, че качеството на кредитор на ищеца спрямо С. Д. е възникнало преди извършването от нея на отказа от наследство през 2013 г., с оглед наличието от 2010 г. на изпълнителен лист, установяващ нейни парични задължения спрямо ищеца.
Въззивният съд е посочил, че един от спорните въпроси между страните е относно качеството кредитор на ищеца И. Г., предвид възражението на С. Д., чрез особения й представител, че вземането е погасено по давност, доколкото изпълнителният лист е бил издаден през 2010 г., поради което ищецът е загубил това качество. Съдът е намерил това възражение за неоснователно. Изложил е, че искът по чл. 56 ЗН предоставя възможност на кредиторите на наследника-длъжник, извършил отказ от наследство, да искат унищожаване (отмяна) на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществото му. Унищожаването е относително - само в полза на поискалия го кредитор. Наличието на вземане, невъзможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника, качеството на наследник на длъжника и извършен след възникване на вземането действителен отказ от наследство са предпоставки за уважаване на иска. Софийски градски съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че наведените възражения от Д. за погасяване на спорното право и/или правото на принудително изпълнение не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, освен ако със сила на пресъдено нещо това право е отречено, което не се твърди. Визирал е, че самото вземане на кредитора срещу длъжника-наследник не е предмет на делото, образувано по предявения конститутивен иск по чл. 56 ЗН. Постановеното по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и размера му, предявяването на иска няма за последица спиране или прекъсване на погасителния давностен срок относно вземането на кредитора, а отмяната на отказа е относителна. Ето защо е намерил за недопустимо в производството по иск по чл. 56 ЗН да се предявяват и приемат за разглеждане възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-кредитор. Приел е, че след като ищецът по иска по чл. 56 ЗН е установил вземането си със заповедите за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителните листа, съдът следва да признае качеството му на кредитор. От друга страна, непредявените в производството по чл. 56 ЗН възражения на длъжника за изтекла погасителна давност или за погасяване вземането на кредитора поради плащане, прихващане или на друго основание, не се преклудират и биха могли да бъдат предявени в последващо исково производство, имащо за предмет спор относно самото вземане. Ако в исковото производство за вземането същото бъде отречено, уваженият иск по чл. 56 ЗН не би се отразил неблагоприятно на длъжника, тъй като унищожаването ще има действие само по отношение на поискалия го кредитор и последният няма да може да насочи изпълнение върху наследственото имущество (т.е. насочването на изпълнението върху наследственото имущество ще е невъзможно, въпреки унищожаването на отказа от наследство по отношение на поискалия отмяната кредитор). Подобно е разрешението и по иска по чл. 135 ЗЗД, който също цели запазване имуществото на длъжника като общо обезпечение за кредиторите му (чл. 133 ЗЗД) и който практиката приема за общ, спрямо специалния по чл. 56 ЗН. В случай на уважаване на иска по чл. 56 ЗН и насочване на изпълнението върху наследственото имущество, предмет на отменения в полза на кредитора отказ от наследство, длъжникът би могъл да осъществи защитата си по предвидения в чл. 439 ГПК исков ред, като предяви отрицателен установителен иск, с който да установи недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист, поради изтичане на срока по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и погасяване по давност на установеното със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист вземане, и обезпечи иска, като поиска спиране на изпълнението (чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК). Същата защита би могъл да проведе и в случай, че срокът по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл след уважаване на иска по чл. 56 ЗН.
По тези съображения въззивният съд е намерил за доказано качеството на кредитор на ищеца, което е една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 56 от ЗН. Посочил е, че д ругата предпоставка е липсата на достатъчно имущество, от което да се удовлетвори кредиторът, като по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН ответникът следва да установи наличието на имущество (активи) за удовлетворяване вземането на кредитора, за което по делото не са ангажирани доказателства. Като е намерил за установени всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 56 ЗН, съдът е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение.
Жалбоподателката счита решението на въззивния съд в обжалваната част за неправилно и необосновано, като чрез пълномощника си по делото поддържа жалбата си и в проведеното открито съдебно заседание.
Насрещната страна И. Г. Г. оспорва жалбата в депозирания отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С определение № 50106 от 17.03.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 267019 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 10828/2020 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение № 72144 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 50203/2015 г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от И. Г. Г. срещу С. В. Д. иск по чл. 56 ЗН. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е при разглеждане на иска по чл. 56 ЗН да се предявяват и разглеждат възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-кредитор.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Конститутивният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е предоставен на разположението на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. С този иск кредиторът претендира правната промяна (унищожението на отказ от наследство) единствено и само в своя полза, с оглед възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си върху имущество от наследството. Предпоставките за уважаването му са: ищецът да има качеството „кредитор“, длъжникът да е направил валиден отказ от наследство, невъзможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Не се изисква знание за увреждането нито от длъжника, нито от трети лица. Не е необходимо вземането да е изискуемо, нито пък да е ликвидно. Самото вземане на кредитора срещу длъжника-наследник не е предмет на делото, образувано по иска по чл. 56 ЗН; страната, поискала отмяната на извършения отказ от наследство, следва да установи само качеството си на кредитор, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Постановеното по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и размера му, предявяването на иска няма за последица спиране или прекъсване на погасителния давностен срок относно вземането на кредитора, а отмяната на отказа е относителна. Поради това е недопустимо в производството по иск по чл. 56 ЗН да се предявяват и приемат за разглеждане възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-кредитор. След като ищецът по иска по чл. 56 ЗН е установил вземането си, съдът следва да признае качеството му на кредитор. От друга страна, непредявените в производството по чл. 56 ЗН възражения на длъжника за изтекла погасителна давност или за погасяване вземането на кредитора поради плащане, прихващане или на друго основание, не се преклудират и биха могли да бъдат предявени в последващо исково производство, имащо за предмет спор относно самото вземане. Ако в исковото производство за вземането същото бъде отречено, уваженият иск по чл. 56 ЗН не би се отразил неблагоприятно на длъжника, тъй като унищожаването ще има действие само по отношение на поискалия го кредитор и последният няма да може да насочи изпълнение върху наследственото имущество. В случай на уважаване на иска по чл. 56 ЗН и насочване на изпълнението върху наследственото имущество, предмет на отменения в полза на кредитора отказ от наследство, длъжникът би могъл да осъществи защитата си по предвидения в чл. 439 ГПК исков ред, като предяви отрицателен установителен иск, с който да установи недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност, и обезпечи иска, като поиска спиране на изпълнението (чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК). Същата защита би могъл да проведе и в случай, че давностният срок е изтекъл след уважаване на иска по чл. 56 ЗН.
Аргумент за горното се съдържа и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно иска по чл. 135 ЗЗД, който се явява общ спрямо специалния по чл. 56 ЗН. В това тълкувателно решение е прието, че предмет на делото по иска по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с което длъжникът го уврежда. Вземането на кредитора може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, и може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо в процес относно вземането.
Даденият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, кореспондира и с практика на ВКС по чл. 288 ГПК, обективирана в определение № 448/02.10.2018 г. по гр. д. № 949/2018 г., І г. о.
По правилността на обжалваното решение:
При така дадения отговор на въпроса и доколкото искът по чл. 56 ЗН е предявен в установения от закона срок и по делото са установени предпоставките за уважаването му, визирани по-горе: наличието на парични вземания на И. Г. срещу С. Д. – издадени изпълнителни листа по гр. д. № 25214/2010 г. и № 25215/2010 г., двете по описа на СРС, качеството на С. Д. на законен наследник на починалия на 25.11.1987 г. В. Н. М. (удостоверение за наследници изх. № РЛН18-УГ01-192194/23.10.2018 г.), извършен отказ от наследството на В. М., вписан под № 58/31.01.2013 г. (гр. д. № 2207/2013 г. на СРС), липса на доказателства за наличие на имущество на Д., от което Г. да се удовлетвори, постановеното въззивно решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.
И. Г. има право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 1200 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267019 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 10828/2020 г. на Софийски градски съд в частта му за потвърждаване на решение № 72144 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 50203/2015 г. на Софийски районен съд в частта, с която е унищожен, на основание чл. 56 ЗН, по отношение на И. Г. Г., извършеният от С. В. Д. отказ от наследство, останало след смъртта на наследодателя й В. Н. М., починал на 25.11.1987 г., вписан под № 58/31.01.2013 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА С. В. Д. да заплати на И. Г. Г. разноски пред ВКС в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева).
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: