Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Танева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3193 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 198 от 10.06.2022г. по гр.д. № 294/2022г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260009 от 15.03.2022г. по гр. д. № 4830/2019г. на Пазарджишки районен съд за признаване за установено по отношение на Г. А. В., че И. Г. П. и Т. А. П. са собственици на апартамент в [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.20, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ 82,25 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни помещения, заедно с избено помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и за осъждане на Г. А. В. да предаде на И. Г. П. и Т. А. П. владението върху описания имот.
Касационната жалба е подадена от ответника Г. А. В. чрез пълномощника адв. П.. Поддържа се неправилност на съдебния акт в частта за 5/6 ид.ч. от имота, тъй като към момента на предявяване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС купувачката Й. П. вече е била продала имота на трето лице - ответникът Г. А.. Затова упражненото право на изкупуване няма действие спрямо него.
Ответниците по касационната И. Г. П. и Т. А. П. я оспорват.
С определение № 50091 от 09.03.2023г. не е допуснато касационно обжалване в частта, с която искът за собственост е уважен за 1/6 /една шеста/ идеална част от недвижимия имот. Касационно обжалване е допуснато по жалбата на Г. А. В. в частта, с която искът за собственост е уважен за 5/6 ид.ч. от имота. Основанието е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: След успешно провеждане на иск за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС явяват ли се ищците собственици на изкупената част от имота, ако към момента на заместването тази част вече не принадлежи на купувача по договора, а е отчуждена от него в полза на трето лице.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявен е ревандикационен иск. Ищците са родители на Р. Т. П., починал на 14.03.2018г. Негов наследник по закон, наред с ищците, се явява съпругата му А. П., с която е сключил брак през 1994г. Ищците претендират, че притежават общо 1/6 ид.ч. от наследството на сина си. По време на брака съпрузите са придобили в съпружеска имуществена общност процесното жилище. След смъртта на Р., легитимирайки се със саморъчно завещание от съпруга си, А. П. е продала на 02.04.2018г. жилището на Й. Д. П.. На 16.04.2018г. купувачката е продала жилището на ответника Г. В.. На 25.05.2018г. ищците са предявили против снаха си А. П. и против Й. П. иск за нищожност на саморъчното завещание и иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадените от П. 5/6 идеални части от имота, равняващи се на наследствения й дял по закон. С влязло в сила решение на Районен съд Пазарджик по гр.д. № 1986/2018г. е прогласена нищожността на завещанието. С решение на Върховния касационен съд, I г.о., по гр.д. № 1492/2020 г. е допуснато на основание чл.33 ал.2 ЗС изкупуване в полза на И. и Т. П. на 5/6 ид.ч. от имота, които са прехвърлени от А. П. на Й. П., за сумата 15 000 лева. Не се спори, че тази сума е изплатена от ищците на Й. П. в законовия срок.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е намерил иска за собственост за основателен и го е уважил. Приел е, че ищците притежават 1/6 ид.ч. от имота по наследство от сина си, а останалите 5/6 ид.ч. са придобили в резултат на упражненото право на изкупуване по отношение на съсобственика си А. П. и първия купувач на имота. Извършеното от ответника позоваване на добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал.2 ЗС съдът е намерил за неоснователно, доколкото той не е упражнявал непрекъснато владение върху имота в продължение на пет години. Имотът е купен от него на 18.04.2018 г., а искът за собственост е предявен през декември 2019г. Съдът е посочил, че договорът за продажба между А. П. и Й. П. не произвежда вещно-прехвърлителен ефект по отношение на наследствените права на ищците. По отношение наследствените права на А. П., прехвърлени на Й. П., е упражнено право на изкупуване. Според съда влязлото в сила решение по чл.33, ал.2 ЗС поражда вещноправни последици - води до придобиване на вещно право на собственост върху разпоредената от съсобственика част от съсобствения имот. Преобразуващият ефект на съдебното решение настъпва от деня на влизането му в сила и се изразява в заместване на купувача в сключената продажба. Това действие по заместване на купувача в продажбеното правоотношение следва да бъде зачетено, независимо дали последният е платил на първоначалния купувач уговорената в договора цена, тъй като съдебното решение, с което е уважен иска за изкупуване, има действие от момента на придобивната сделка. От този момент в отношенията между страните по последната купувач е съсобственикът, успешно провел иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. В този смисъл съдът се е позовал на Решение по гр.д. №511/2020 г. на ВКС. Основният довод на ответника за наличие на правно основание да държи имота, е сключената от него сделка. Тази сделка представлява продажба на чужд имот и няма транслативен ефект, при което купувачът не придобива права, каквито прехвърлителят не е притежавал или е изгубил. По тези съображения въззивният съд е уважил ревандикационния иск.
По основанието за касационно обжалване .
Правният въпрос, значим за изхода на спора, по който е допуснато касационно обжалване е дали след успешно провеждане на иск за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС ищците се явяват собственици на изкупената част от имота, ако към момента на заместването тази част вече не принадлежи на купувача по договора, а е отчуждена от него в полза на трето лице. Въпросът се свежда до това дали приобретателят на имот, за който е уважен иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, е обвързан от силата на пресъдено нещо и от преобразуващия ефект на решението, ако преди предявяването на иска по чл. 33, ал.2 ЗС приобретателят по атакувания договор е отчуждил имота(респ. идеалната част) в полза на трето лице.
Искът по чл. 33, ал.2 ЗС, с който се упражнява правото на изкупуване, е конститутивен. Съдебното решение, с което този иск се уважава, внася търсената от изкупуващия съсобственик правна промяна - той придобива правото на собственост върху продадената на третото лице идеална част при същите условия, при които третото лице е купило частта. Правото на собственост върху прехвърлената на третото лице идеална част се придобива от изкупуващия собственик от момента на влизане в сила на решението по чл.33, ал.2 ЗС, т.е. преобразуващият ефект настъпва от влизане на решението в сила. За да е налице обратно, ретроактивно действие на конститутивното решение, такова действие следва да е изрично предвидено (така е при развалянето на договора - чл. 88 ЗЗД). В този смисъл е практиката по Решение № 1 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 2230/2021г. на І г.о., Решение № 120 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020г. на ІІ г.о. Възприетото друго виждане в Решение № 100/01.03.1995г. по гр.д. №1430/1993г. на ІV г.о. на Върховния съд, а именно, че по силата на решението по чл. 33, ал.2 ЗС с обратна сила се заличава правото на собственост на първия приобретател, не обосновава съществуване на противоречива практика по въпроса по смисъла на чл. 292 ГПК. Решенията на Върховния съд по конкретни дела не са част от практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - виж Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.2.
За да се гарантират правата на ищеца исковата молба по чл. 33, ал.2 ЗС подлежи на вписване - чл. 114, б.в“ във вр. с чл. 112, б.“з“ ЗС. Вписването има защитно действие - на ищеца са непротивопоставими разпореждания с идеалната част, извършени след вписването - чл. 114, б.“в“ ЗС. Затова, извършените от ответника - купувач по договора разпореждания с имота след вписване на исковата молба не засягат правата на ищеца, придобити от него с изкупуването. Обратно, ако към момента на предявяване на иска и вписването на исковата молба ответникът - купувач по договора, вече се е разпоредил с имота в полза на трето лице, то това лице не е обвързано от силата на пресъдено нещо и от преобразуващото действие на решението по чл. 33, ал.2 ЗС. Неговите права са противопоставими на ищеца и последният не придобива собствеността върху изкупената част.
Изложеното налага извод, че след успешно провеждане на иска по чл. 33, ал.2 ЗС ищците не се легитимират като собственици на изкупената идеална част спрямо лицето, придобило същата идеална част от ответника-купувач по сделката преди предявяване на иска и вписване на исковата молба за изкупуването.
По касационната жалба .
Предвид горното разрешение обжалваният акт, в допуснатата до обжалване част досежно собствеността върху 5/6 ид.ч. от апартамента, се явява неправилен поради нарушение на материалния закон. При установеното, че ответникът Г. В. е закупил имота от Й. П. с нотариален акт от 16.04.2018г., а исковата молба по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 5/6 ид.ч. от апартамента срещу А. П. и Й. П. е предявена на 25.05.2018г., то уважаването на иска за изкупуване не засяга придобитите от Г. В. права. Влязлото в сила решение по чл. 33, ал.2 ЗС не го обвързва, тъй като той не е страна по делото и е придобил правата си преди завеждане на иска, респ. вписване на исковата молба. Затова предявеният срещу него иск по чл.108 ЗС за идеалните части, предмет на изкупуването, е неоснователен.
Без значение за изхода на спора са наведените от ответниците по жалбата доводи за наличие на практика на Върховния съд - Решение № 100/01.03.1995г. по гр.д. №1430/1993г. на ІV г.о., според която преобразуващият ефект на решението по чл. 33, ал.2 ЗС се проявява към момента на предявяване на иска. От една страна, както бе посочено това решение не съставлява практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и възприетото в него е отречено с последващата практика на Върховния касационен съд, посочена по-горе. От друга страна, дори да се счете, че правопроменящото действие на решението по чл. 33, ал.2 ЗС настъпва от момента на сключване на сделката, то по силата на чл. 298 ГПК (решенията влизат в сила само между страните по делото; влязлото в сила решение обвързва и правоприемниците на страните, но при правоприемство, настъпило след формиране на силата на пресъдено нещо), не би могло решението да засегне правната сфера на неучаствало в процеса лице, договаряло с една от страните преди завеждане на делото. Така че, дори при възприемане на тази теза изходът на спора остава непроменен.
Изложените от касаторите съображения за аналогично прилагане на разрешението в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГТК, дадено спрямо иска по чл. 135 ЗЗД в хипотеза на поредица от разпоредителни сделки, също не водят до изход в тяхна полза. Според мотивите на тълкувателния акт когато кредиторът узнае за сключена преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД последваща разпоредителна сделка, той има интерес да предяви отделен иск по чл.135 ЗЗД и по отношение на тази последваща сделка, за да постигне целената защита. Предявяването на този иск е необходимо именно, защото в противен случай тази сделка ще бъде непротивопоставима на кредитора, независимо от уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД за първата сделка.
В случая е видно за съда, че извършените от А. П. и от Й. П. действия (използване на неистинско саморъчно завещание от първата, сключване на разпоредителна сделка между двете и последващо разпореждане от втората в полза на ответника в рамките на едномесечен срок от откриване на наследството и възникване на съсобствеността), водят до увреждане интересите на ищците като наследници, но защитата на правата им не може да бъде осъществена в настоящия процес по чл. 108 ЗС.
По изложените съображения ищците не се легитимират като собственици на 5/6 ид.ч. от апартамента спрямо Г. В.. Затова следва да се отмени възззивното решение в частта, с който искът е уважен за 5/6ид.ч. от имота и да се постанови ново, с което искът за тази идеална част да се отхвърли.
По разноските. Предвид цялостния изход на спора - уважаване на иска за 1/6 ид.ч. и отхвърлянето му за 5/6 ид.ч., то ищците имат право на разноските съобразно уважената част на иска, а ответникът - съобразно отхвърлената част за трите съдебни инстанции. От страна на ищците са направени разноски 180лв. за държавна такса пред първата инстанция. От тях следва да получат 30 лв. Ползваната от тях адвокатска защита и в трите инстанции е безплатна по чл. 38, ал.1 ЗА като минималното възнаграждение е 1060 лв., 1/6 от него е 177лв. или общо за трите инстанции се дължат 530лв. на адвокат С. К.-Н.. Ответникът по иска е направил разноски в първата инстанция 500лв. за адвокатско възнаграждение, във втората - 500лв. за адвокатско възнаграждение и 89 лв. държавна такса и пред настоящата инстанция 1200лв. за адвокат и 105 лв. за държавна такса. Общо разноските са 2394лв. 5/6 от тях са 1995лв. Тази сума има право да получи Г. В..
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 198 от 10.06.2022г. по гр.д. № 294/2022г. на Пазарджишки окръжен съд в частта , с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за 5/6 ид.ч. от недвижимия имот и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Г. П. и Т. А. П., двамата от [населено място], [улица] против Г. А. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.6, с правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху 5/6 /пет шести/ ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент в [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.20, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], с площ 82,25 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 12 с площ 10,55 кв.м. и с 5,15 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя.
В частта, с която искът е уважен за 1/6 ид.ч. решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Г. П. и Т. А. П. да заплатят на Г. А. В. сумата 1995(хиляда деветстотин деветдесет и пет) лв. разноски по делото за три инстанции съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Г. А. В. да заплати на И. Г. П. и Т. А. П. сумата 30/тридесет/ лева разноски за три инстанции според уважената част на иска.
ОСЪЖДА Г. А. В. да заплати на адвокат С. К.-Н. от [населено място], [улица], Офис център 1, ет.2, офис № 11 на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата 530/петстотин и тридесет/ лв. адвокатско възнаграждение за три инстанции според уважената част на иска.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: