Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2792 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. И. Ж. – К. и Р. А. А., представлявани от адв. А. К., срещу решение № 532 от 19.07.2022г. по т.д. № 381/2022г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено решение № 260086 от 02.02.2022г. по т.д. № 948/2020г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касаторите против Б. И. К. – Д. искове с правно основание чл.95 вр. чл.95а ЗАПСП за сумата 5000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на наследеното авторско право върху песента „Даньова мама” с автор М. Б., дължимо за извършеното ѝ копиране, разпространяване и публикуване публично в албуми, концертни изпълнения, радио и телевизионни участия, онлайн стрийминг и равняващо се на пропуснатите ползи от съответно дължимото възнаграждение в полза на автора, респ. неговите наследници, както и сумата 5000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищците отрицателни емоции при накърняване на тяхното достойнство с оглед пренебрегване на волята им относно ползване на авторското право и погрешно внушеното относно действителния автор на произведението; иск с правно основание чл.95б, ал.1, т.2 ЗАПСП – за осъждане на ответницата да преустанови неправомерното използване на музикалното произведение, както и да преустанови извършването на каквато и да е дейност, свързана с това; иск с правно основание чл.95б, ал.1, т.6 ЗАПСП за осъждане на ответницата да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат съображения за материална незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд, че не е доказано авторството на наследодателката им г-жа М. Б. на песента „Даньова мама”. Поддържат, че от събраните по делото доказателства следва еднозначният извод за наличие на нарушение на неимуществените и имуществените права на автора на музикалното произведение, чиито наследници са те. Сочат, че липсата на подробни и ясни мотиви от материалноправна гледна точка, които да разискват наличието на доказаност на законовата необорима презумпция на чл.2 ЗАПСП в полза на М. Б. във връзка със създаденото от нея музикално произведение в хипотезата на чл.3, ал.1, т.2 ЗАПСП обуславя извода за тежък материалноправен порок на обжалваното решение. Излагат и доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд при оценка на гласните и писмените доказателства не е провел задълбочено изследване на същите относно основния факт - дали песента е „народна” или авторска, поради което е достигнал до погрешни изводи.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите релевират основанията на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол, като поддържат, че въззивното решение е очевидно неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. Музикалните произведения ползват ли се от презумпцията за авторство, изградена в чл.2 ЗАПСП като оборима законова презумпция, и следва ли доказателствената тежест във връзка с нея да бъде указана на страните както от първостепенния, така и от въззивния съд? Ако тази презумпция не е оборена от ответника, налице ли е осъществено главно доказване на авторството на ищеца по отношение на конкретно съвременно музикално произведение?
2. Има ли разлика между „народна песен” и съвременно фолклорно произведение с конкретен автор и какво е авторскоправното значение на това разграничение за конкретния казус в хипотезата на чл.3, ал.2 ЗАПСП?
Касаторите твърдят още, че е налице очевидна неправилност на постановеното въззивно решение на основание чл.2 вр. чл.3, ал.1, т.2 ЗАПС, като излагат подробни съображения за обосноваване този довод.
Ответницата Б. И. К. – Д. представя два отговора, изготвени от пълномощниците ѝ адв. П. А. и адв. Р. К., с които оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за правилни дадените от първоинстанционния съд с доклада му по делото указания, че в тежест на ищците-въззивници е да установят при условията на пълно и главно доказване релевантните факти относно авторството върху процесното музикално произведение на М. Ж. и качеството им на нейни наследници; нарушението от страна на ответника на авторското право, чиято защита се търси; настъпването на вреди от извършването на това нарушение и размерът на обезщетението. Приел е за установено, че ищците-въззивници са наследници по закон /съответно дъщеря и син/ на М. Ж., която е била известна и с артистичното си име М. Б.. Изложил е съображения, че представените по делото и приети от първоинстанционния съд извадки от книги и статии представляват печатни материали по смисъла на чл.187 ГПК /в случая книги и вестници, вкл. извадка на хартиен носител от електронния сайт на БНР/, поради което могат да бъдат доказателство единствено за съществуването на публикациите, но не и за тяхната достоверност, като е изтъкнал, че съдържащата се в тях информация подлежи на самостоятелно доказване. Поради това е намерил, че не е необходимо да обсъжда съдържащата се в тях информация, доколкото относно достоверността /истинността/ на същата страните не са провели самостоятелно доказване. За пълнота е посочил, че по правната си природа печатните материали са частни документи, като в случая с изключение на книгата със заглавие „По морето, либе ле“ са и без установен автор; че всяко едно от тях съдържа текст, имащ повествователен характер и съдържат строго личното мнение на автора /вкл. самата наследодателка на въззивниците и съответно - неизвестен/, поради което и са лишени от каквато и да е удостоверителна стойност. Обсъдил е останалите приобщени писмени доказателства, като е изложил следните съображения: 1/ писмо с изх. № 10-01-824/31.03.2021 г., адресирано от Българска национална телевизия до Б. Д. във връзка с молба за справка в архива на БНТ, от което се установява, че песента „Даньова мама“ е архивирана във фонотеката като народна песен, с музика и текст народни, като в предоставяните отчети към Музикаутор песента е отчитана като народна; 2/ писмо вх. № 108-672 / 01.04.2021 г. на Мюзикаутор, изходящо от Съюза на българските композитори, според което при направена проверка е установено, че М. Б. никога не е била член на Съюза; 3/ изисканите от първоинстанционния съд справки от Сдружение Музикаутор и от Българско национално радио /БНР/ установяват, че по заявено искане от 16.01.2018 г. от З. Ж. за регистриране на произведението „Даньова мама“, с посочен изпълнител, автор на текста и музиката – М. Б., е била извършена проверка и свикана комисия за произнасяне, която е излязла със становище, че материалите и доказателствата в тази връзка са противоречиви, като не може да бъде направен категоричен извод в този смисъл, и във връзка с това становище е взето решение от Управителния съвет на Музикаутор да не се променят регистрацията на песента в базата данни на сдружението; 4/ справката по отношение наличните в БНР звукозаписи на песента със същото заглавие е установила, че са налични общо 14 броя паспорти на звукозапис, считано от 01.06.1994 г. до 10.05.1999 г., в които като композитори и автори са посочени няколко физически лица, сред които обаче липсва името на М. Б., но според повечето от записванията песента има „автентичен“ характер. Въззивният съд е подчертал, че за първия от паспортите на звукозапис със сигнатурен № 21/18231 с регистрация на 01.06.1994 г. е отразено, че композитор е Д. Р., а М. Б. е посочена само като изпълнител.
Въззивният съд е обсъдил и събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства. Посочил е, че според показанията на свидетелката М. К. тя е познавала лично М. Б. от 1976 г. - запознали се на концерт в [населено място]; след това Б. била поканена да пее на сватбата на дъщеря й през 1981 г. и на това събитие пък се запознала с майката на свидетелката, която била възхитена от нейното изпълнение и я поканила да остане вечерта след сватбата, като й разказала историята за децата на нейната прапрабаба - били хайдути и тяхната майка чакала да се върнат, за да може да им направи сватбите; че именно тогава майката на свидетелката помолила Б. да направи песен, която да остане за техния род; че според свидетелката песента се казвала „Даньова мама“, т.к. едно от момчетата се казвало Д., а пък нейната майка била Й., като се твърди, че майка й разказала на изпълнителката историята на нейния род, а тя го пресъздала в песента; че според показанията на свидетелката това се случило след сватбата на дъщеря й – т.е. след 1981 г. Въззивният съд е посочил, че в продължение на показанията на тази свидетелка свидетелят И. И. заявява, че през 1987 г. присъствал на благотворителния концерт в [населено място], на който не помни дали бил водещ или част от организацията, но и в двата случая бил зад кулисите на концерта; че именно там М. Б. изпяла песента „Даньова мама“, като на този концерт свидетелят лично от нея разбрал, че това й било първото изпълнение, както и че тя е автор на песента – била създадена по действителен случай, пресъздаващ историята на една фамилия зад граница; че свидетелят знае, че песента се изпълнява и от Б. Д., като е основна част от репертоара й, и свидетелства, че на посочения концерт Д. поздравявала Б.; че в периода 2008 г. – 2010 г. последната е ходила в офиса му с молба да регистрира песента като нейна авторска и да пишат писмо до Музикаутор или до инстанция, която може да докаже или регистрира песента като нейна авторска, защото нямало спор, че това е било така.
Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетеля Д. С., който е посочил, че е магистър по фолклористика и изпълнителен продуцент на народна музика в Българската национална телевизия /БНТ/, и в това му качество е продуцирал повечето от излъчваните концерти и документални филми по музикалните програми от близо 28 години. Взел е предвид, че според показанията на този свидетел той е снимал за БНТ песента „Даньовата мама“ в различни варианти, като първият е бил на Б. Д. в поредица „Гласове от безкрая“; че е снимал и М. Б. в поредицата „География на фолклора“. Въззивният съд е посочил, че позовавайки се на познанията си по фолклор, свидетелят е заявил, че словесният текст и музикалната структура на „Даньовата мама“ я определят като народна песен; че тя се срещала в много варианти, характерни за колективното творчество, т.к. фолклорът е анонимно колективно творчество; че песента има много версии, вкл. хорова, с аранжимент на познати имена като К. К. и Н. К., както и попверсия, вкл. я пеят много млади певци. Взел е предвид, че според този свидетел поради излъчването на песента по БНТ са правили запитвания относно авторството й и никога при тях не е постъпвала информация, че песента е авторска на Б. и когато записвал нейния аранжимент, изобщо не ставало дума и песента не е била представяна като нейна авторска; че при излъчване на дадена песен по БНТ задължително се прави отчет, който се подава към дружествата за колективни права, каквито са Музикаутор, Профон, като за „Даньова мама” е отбелязано – музика и текст народен. Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетелката Г., която е от [населено място], област Раград,а нейния брат М. Ц. Е. е завършил Института за културно-просветни кадри и работел като организатор на културни мероприятия, включително концерти. Посочил е, че според показанията на тази свидетелка още докато бил студент, брат й се връщал в селото и издирвал народни песни, като много научавал от една възрастна баба на име М. Ч.; че именно от нея брат й научил и песента „Кальова мама“ и той я пеел на диалекта на нейното село; че сега тази песен била известна като „Даньова мама“, но при изпълнението й се пропускал един от куплетите, който нейният брат пеел и никой друг не го знаел този куплет; че нейният брат е изпълнявал посочената песен още в периода 1975 г. - 1976 г. на концерти, още докато бил студент; че същият се познавал с М. Б. и други изпълнители на народна песен от Варненския край, с които ходели заедно на концерти, и именно на тези концерти той е пеел песента „Кальова мама“; че по това време отношенията между него и Б. били добри, но се влошили, след като той чул Б. да пее песента; че тогава той й се обадил по телефона и при разговора я нарекъл „крадлива сврако“, „не стига, че си откраднала песента, дори даже не си я и запомнила“. Взел е предвид, че според показанията на свидетелката впоследствие в разговор с нея брат й обяснил, че няма против песента да се пее, тъй като това е народна песен, но се почувствал засегнат, защото Б. откраднала песента, като даже не я запомнила цялата като текст. Въззивият съд е посочил, че свидетелката е категорична, че използваните в песента думи „кандисах, мама, сандисах“ са на диалекта от нейното село и е от Разградския край, както и че според нея мелодията на двете песни – „Кальова мама“ и „Даньова мама“, е еднаква, а текстът се различавал малко – липсвал вторият куплет, който гласял „Баща ви мене заръча, заръча мама поръча, здрави момчета да отгледам, по бащин път да не тръгват, на занаят да се научат, семейства да си направят, дечица да си народят и къщи да си построят“.
Въззивният съд е приел, че при констатираното противоречие между показанията на двете групи свидетели същите следва да се кредитират дотолкова, доколкото се подкрепят и от анализа на останалите приобщени по делото доказателства. Преценени в тази светлина, е намерил, че показанията на свидетелите С. и Г. съответстват в по-голяма степен на установеното от писмените доказателства досежно релевантия за предмета на спора факт относно авторството на песента „Даньова мама“. Добавил е, че дори показанията на първата група свидетели да се кредитират, то следва да се посочи, че анализът им по никакъв начин не установява факта на авторството на М. Б. по отношение на песента „Даньова мама“, тъй като нито един от свидетелите не твърди, че лично е присъствал при процеса на създаване на песента от Б., нито твърди, че лично е възприел първото й представяне пред публика изобщо с отразяването на факта, че е нейна авторска, като самият свидетел И. сочи, че за авторството знае от самата Б.. От друга страна е посочил, че въпреки показанията на този свидетел, че тя е искала да удостовери авторството си и законово, доказателства за предприети приживе от нейна страна конкретни действия в тази насока не са ангажирани, а при първия от паспортите на звукозапис със сигнатурен № 21/18231 с регистрация на 01.06.1994 г. в БНР, в който е отразено, че тя е изпълнител на песента, е отразено още, че композитор е Д. Р.. Поради това въззивният съд е изтъкнал, че и при записването на посочената песен Б. не е заявила своето авторство пред БНР, като е приел, че този факт, преценен във връзка с анализа на всички останали приобщени по делото писмени и гласни доказателства, изключва възможността да бъде обоснован извод за авторство в лицето на наследодателката на въззивниците. Изложил е съображения, че заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза не опровергава този извод, доколкото същото касае установяване съдържанието на видео и аудио записи /от телевизионни предавания/, имащи съответно словесно и видео съдържание, като съдържащите се в тях словесни изявления на отделни лице не представляват като доказателствено средство нито обяснения на страна, нито свидетелски показания. Изтъкнал е, че събирането и приобщаването на обяснения на страна или свидетелски показания като доказателствени средства в гражданския процес е допустимо единствено по предвидените от същия ред /чл.175 – чл.177 ГПК и чл.163 – чл.173 ГПК/, каквото установяване на словесното съдържание на звуков файл, достъпен в интернет пространството, вкл. чрез съдебно-техническа експертиза, не е. В този смисъл въззивният съд е посочил, че достоверността на съдържащата се в тези файлове информация подлежи на самостоятелно доказване в хода на процеса. Приел, че изводът за недоказване на главния факт по делото относно авторството на процесната песен в лицето на М. Б. не може да се обори и от приобщените пред въззивната инстанция писмени доказателства, доколкото декларацията, изходяща от въззивницата Ж. - К. представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгоден за нея факт, а разменената електронна кореспонденция между нея и трети за спора лица също не установява релевантни за предмета на спора факти.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел предявените искове за допустими, но е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за тяхната неоснователност и е препратил към мотивите му по реда на чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба е изложил и допълнителни съображения. Посочил е, че ЗАПСП по императивен начин в чл.5 дефинира като автор на произведение физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено, поради което за успешното провеждане на иска по чл.95, ал.1 ЗАПСП на първо място ищецът /респ. – неговите наследници/, следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта, че именно той е автор на съответното произведение – в случая на песента „Даньова мама“. Приел е, че ищците-въззивници не са провели такова доказване в хода на производството и пред двете съдебни инстанции, като не са ангажирани каквито и да е убедителни преки и косвени доказателства, обосноваващи еднозначно и безпротиворечиво извод за авторство в лицето на М. Б. на песента „Даньова мама“. Намерил е, че анализът на приобщените доказателства сочи, че посочената песен има характера на фолклорна творба по смисъла на чл.4, т.3 от ЗАПСП, т.к. музиката и текстът й се отличават с типичните за фолклорното творчество вариантност на текста и музикалната структура на песента, даващи основание да се интерпретират по различен начин от много изпълнители, без който и да е от тях да претендира за авторство, била е изпълнявана от много други изпълнители на фолклорна /и не само/ музика, всеки от които е придавал различно звучене на песента, вкл. е била изпълнявана и при вариантност на текста й. В този смисъл е достигнал до извод, че процесната народна песен не може да бъде обект на авторско право, подлежащо на закрила по реда на ЗАПСП, тъй като според показанията на свидетелите С. и Г. и писмените доказателства – разменената кореспонденция с Музикаутор, Съюза на композиторите в България и БНР, процесната песен е позната сред почитателите и разпространителите на фолклорна музика отпреди изпълняването й за първи път от М. Б., като е била изпълнявана и от други певци, вкл. в типичната за фолклора многовариантност на текста и музиката, каквито са налице и към настоящия момент, без което и да е лице да претендира за авторство. Добавил е, че наследодателката на въззивниците, освен че не е била член на Съюза на българските композитори, приживе не е предприемала и каквито и да е фактически или правни действия по признаване и регистриране по установения ред на нейно авторско право върху песента „Даньова мама“, независимо че е участвала лично в записи на радио и телевизионни предавания, а е представяла песента само като изпълнител, без да претендира за авторство. В тази връзка е подчертал, че по делото не е установено да е налице и законоустановеното предположение за авторство от нейна страна по смисъла на чл.6 ЗАПСП, доколкото в нито един звуков или аудио запис с участието на самата Б., нейното име не е посочено като автор на песента.
По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 95 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран в изложението правен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това не се явява обуславящ решаващата му воля. По начина, по който е поставен, въпросът се отнася до прилагането спрямо музикални произведения на чл.2 ЗАПСП, в който според касаторите е уредена оборима презумпция за авторство, и задължението на съда да укаже доказателствената тежест във връзка с нея. Въззивният съд не е отрекъл приложимостта към музикалните произведения на чл.2 ЗАПСП, предвиждащ, че авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаване на произведението, а след обсъждане на събраните по делото доказателства и съобразяване на разпоредбата на чл.5 ЗАПСП е достигнал до извод, че ищците не са доказали именно наследодателката им да е автор на песента „Даньова мама“, както че доколкото в нито един звуков или аудио запис с участието ѝ нейното име не е посочено като автор на песента, не е налице и законоустановеното предположение за авторство от нейна страна по смисъла на чл.6 ЗАПСП. Във връзка с втората част от поставения въпрос, отнасяща се до разпределението на доказателствената тежест, следва да се посочи, че с доклада си първоинстанционният съд е указал на ищците тежестта им да докажат авторството на тяхната наследодателката на песента „Даньова мама”, а на ответницата – тежестта да докаже възражението си, че тази творба не представлява обект на авторското право, по отношение на което ищците не са възразили и не са навели оплакване във въззивната жалба.
Вторият поставен от касаторите въпрос също не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК да има характера на правен въпрос, обусловил изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд не са обусловени от съображения относно разграничението между „народна песен” и съвременно фолклорно произведение с конкретен автор, във връзка с което е поставен въпросът. Въззивният съд е съобразил относимите разпоредби на ЗАПСП, който урежда авторскоправния статут на фолклорните творби, без да използва понятието „народна песен”, и след обсъждане и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел, че процесната песен има характера на фолклорна творба по смисъла на чл.4, т.3 от ЗАПСП, който изключва фолклорните творби от обектите на авторското право, излагайки съображения, че музиката и текстът й се отличават с типичните за фолклорното творчество вариантност на текста и музикалната структура на песента. Въззивният съд не е обсъждал и разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАПСП, във връзка с който е втората част на поставения въпрос, тъй като в исковата молба не са излагани твърдения за възникнало в полза на наследодателката на ищците авторско право върху преработка или аранжимент на музикално произведение или фолклорна творба.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а доводите на касаторите са занарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото на касаторите разноски не следва да се присъждат. На ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 3000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 532 от 19.07.2022г. по т.д. № 381/2022г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОСЪЖДА З. И. Ж. – К. и Р. А. А., двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, кантора „ЮСАУТОР”, чрез адв. А. К., да заплатят на Б. И. К. – Д., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.4, чрез адв. П. А., сумата 3000 лева /три хиляди лева/ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: