Върховен касационен съд

Съдебен акт

7


Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

София, 04 октомври 2023г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
МАРИЯ МИТЕВА


при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 33/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Апелативна прокуратура – София срещу въззивна присъда № 12 от 08.06.2022г., постановена по в.н.о.х.д. № 691/21г. по описа на Апелативен съд – София, НО, пети състав.
С касационния протест са заявени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. С депозираното допълнение са развити съображения, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Първите шест страници от допълнението съставляват преразказ на фактическата обстановка по делото. По нататък се твърди, че е налице бездействие на подсъдимия Д. Д. по отношение на спазването и прилагането на ПМС № 127/2013г., като основен мотив за това е желанието му да се възползва в максимална степен от преференциалните лихви по депозити, предлагани от „К.“ АД. Сочи се, че е налице несъмнена причинно-следствена връзка между настъпването на безспорно установения противоправен резултат – вреди и загуби за търговското дружество – 75% от наличните банкови средства на болницата по депозитни и разплащателни сметки с „К.“ АД/, и неизпълнението на ПМС № 127/2013г. от страна на изпълнителния директор – подсъдимия Д.. Възразява се, че последният не е предприел своевременно действия за изпълнение на взетото решение на Съвета на директорите от 20.05.2014г. относно разпределение на средствата на болницата в различни банкови институции, въпреки наличната възможност за това. Според държавното обвинение не може да се приеме, че Д. е бил изненадан от настъпилата несъстоятелност на „К.“ АД, че не е могъл да научи и съобрази своевременно опасността от фалит на предпочитаната от него банка, предвид обстоятелството и че е бил близък с изпълнителния директор на банката по това време. В тази връзка се сочи, че още от началото на м. юни 2014г. е било видно, че нещо негативно се случва с К., предвид медийните публикации в тази насока и действията на множество вложители по теглене на депозитите, с оглед на което фалитът на К. е бил предизвестен, ноторно известен факт. Допълва се, че е имало широко медийно отразяване на действията на прокуратурата по иззземване на кредитни досиета от К., а на 16.06.2014г. на подуправителя на БНБ е било повдигнато обвинение за пропуски и нарушения, свързани именно с тази банка. Сочи се, че подсъдимият е лице с богат опит като стопански ръководител, поради което е следвало да се отнесе с по-голяма загриженост и отговорност за съхранение и опазване на финансовите средства на УМБАЛ „Св. А.“ АД и същите да бъдат изтеглени, дори и при несключени договори с останалите банки по конкурсната процедура. Според прокуратурата подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК. Иска се отмяна на постановената от Апелативен съд – София оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняване на допуснатите нарушения на материалния закон при постановяването й.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста на Апелативна прокуратура – София. Счита, че в мотивите на съда спекулативно се посочва действие на подсъдимия в изпълнение на постановлението на Министерски съвет, което го оневинява. Намира, че късното предприемане на определени действия и трайното му бездействие, въпреки наличието на срокове за предприемане на действия и разделяне на средствата на болницата в четири отделни банки, са довели до невъзможност тя да тегли и да оперира със средства в размер над 4 млн. лева. Моли протестът да бъде уважен.
Адвокат Е. Й., защитник на подсъдимия, счита че протестът и допълнението към него имат характер на първоинстанционна пледоария, без в тях да има ясно посочени касационни основания. Намира, че протестът не е съобразен с отменителното решение на ВКС, с което са дадени задължителни указания по прилагането на закона. Приема, че въззивният съд правилно е преценил, че деянието е несъставомерно. Моли за оставяне без уважение на касационния протест и допълнението към него.
Другият защитник на подсъдимия, адв. Л. Р. счита, че въззивната инстанция много прецизно е извършила аналитичната си дейност по доказателствата, за да достигне до извода за обективна и субективна несъставомерност на извършеното деяние. Намира оспорения съдебен акт за правилен и законосъобразен и пледира за оставянето му в сила.
Подсъдимият Д. В. Д., редовно призован за съдебното заседание, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 117 от 08.05.2019 г. по н.о.х.д. № 5780/2018 г. на Софийски градски съд подсъдимият Д. В. Д. е признат за виновен в това, за времето от 27.11.2013 г. до 20.06.2014 г. в [населено място], като длъжностно лице – изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. А.” АД, София – не е положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, като не изпълнил Постановление на Министерски съвет № 127/27.05.2013г. и решение на Съвета на директорите, прието с Протокол №14 от 20.05.2014г., което бил длъжен да приведе в изпълнение съгласно чл. 28, т. 1 от „Правила за работа на Съвета на директорите на МБАЛ „Св. А.“ АД“ и от това са последвали значителни щети за УМБАЛ „Св. А.” АД, София, изразяващи се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на болницата в размер на 4 821 148,15 лева, съхранявани в депозитни и разплащателни сметки в „К.” АД, поради което и на основание чл. 219, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е наложено наказание пробация, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от шест месеца, а пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК и с минималната периодичност от два пъти седмично.
Подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 219, ал. 3 от НК, за времето на извършване на деянието от 26.06.2013 г. до 27.11.2013 г., както и за това от деянието да е последвало разпиляване на имущество, собственост на УМБАЛ „Св. А.” АД. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
С решение № 80 от 02.03.2020г. по в.н.о.х.д. № 1202/2019г. на Апелативен съд – София, НО, осми състав присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия е увеличено на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и наказание глоба в размер на 3000 лева. Подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК през периода от 26.06.2013 г. до 07.12.2013 г., както за имуществени щети в размер на сумата от 740 014.14 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена.
С решение № 11 от 23.06.2021г. по н.д. № 1029/2020г. на ВКС, второ н.о. е отменено решение № 80 от 2.03.2020 г. по в.н.о.х.д. № 1202/2019г. на Апелативен съд – София и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от съдебно заседание.
С атакуваната понастоящем въззивна присъда № 12 от 08.06.2022г., постановена по в.н.о.х.д. № 691/21г. по описа на Апелативен съд – София, НО, пети състав е отменена присъда № 117 от 08.05.2019 г. на Софийски градски съд по н. о. х. д. № 5780/2018 г. и подсъдимият Д. В. Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 219, ал. 1 от НК. Присъдата е потвърдена в оправдателната й част.
Касационният протест е допустим, но неоснователен по същество.
На първо място следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка и посочени някои принципни положения, имащи значение за надлежното произнасяне на настоящата инстанция по протеста на прокуратурата.
Както бе посочено по-горе, една значителна част от аргументацията на държавното обвинение, съдържаща се в депозираното допълнение към протест, съставлява преразказ на приетата за установена фактическа обстановка и не може да се приеме като доводи, подкрепящи заявените касационни основания.
Тъй като липсват аргументи за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, касационният съд е длъжен да проследи единствено за такива от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК. След внимателен преглед на всички материали по делото, се установи, че няма допуснати процесуални нарушения от такова естество.
Основният довод на прокуратурата, който следва да бъде разгледан по същество от настоящия състав, касае нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК и твърдение за съставомерност на поведението на подсъдимия по чл. 219, ал.1 от НК.
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение на подсъдимия Д. В. Д. за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК (умишлена безстопанственост), като инкриминираният период от време е фиксиран между 26.06.2013г. (уведомяването от Министерство на здравеопазването за ПМС № 127/27.05.2013г.) и 20.06.2014г. (поставянето на „К.“ АД под специален надзор и преустановяването на дейността ѝ). С присъдата на СГС по н.о.х.д. № 5780/2018г. подс. Д. е осъден за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, изразяващо се според съда в негово бездействие за периода от 27.11.2013г. (изтичането на срока за изпълнение на ПМС № 127/27.05.2013г.) и 20.06.2014г.
Въпросите, които е следвало да бъдат разгледани от съда, се отнасят до това бездействал ли е подсъдимият през инкриминирания период, какви свои задължения е нарушил с бездействието си и това негово бездействие довело ли е настъпването на значителни щети за дружеството МБАЛ „Св. А.“ АД. Тезата на прокуратурата, изразена в протеста е, че за времето от 27.11.2013г. до 20.06.2014г. в качеството му на длъжностно лице подсъдимият не е положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество и възложената му работа, като не изпълнил ПМС № 127/27.05.2013г. и решение на Съвета на директорите на МБАЛ „Св. А.“ АД и от това последвали значителни щети, изразяващи се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на болницата в размер на 4 821 148, 15лв., съхранявани в депозитни и разплащателни сметки в К. АД.
Нито в обвинителния акт, нито в първоинстанционната присъда са посочени конкретните задължения, които подсъдимият Д. е бил длъжен да изпълни, а не е изпълнил в инкриминирания период, респ. в периода, за който е бил осъден с присъдата по н.о.х.д. № 5780/2018г. на Софийски градски съд. Предвид това не е изследвана и възможността с оглед фактологията да бъдат изпълнени тези задължения, както и евентуалната причинна връзка между твърдяното негово бездействие и настъпването на инкриминирания престъпен резултат. Тези обстоятелства са правилно разчетени от Апелативен съд – София, който, констатирайки тези недостатъци, е обърнал преимуществено внимание на най-съществения пропуск на прокуратурата и първоинстанционния съд, а именно изначалната липса на елемент от обективната страна на престъпния състав на чл. 219, ал. 1 от НК – щетата, изразяваща се в действително претърпени загуби, които да са определени като точен размер към момента на извършване на деянието. Според обвинението, подсъдимият е извършил престъплението бездействайки през продължителен период от време до 20.06.2014г., на която дата, с оглед обвинението и присъдата на първоинстанционния съд, са настъпили вреди в размер на 4 821 148,15 лева. Към тази дата обаче, посочената сума не е престанала да бъде част от патримониума на МБАЛ „Св. А.“ АД, а е продължила да съществува под формата на облигационно вземане. В тази връзка, съобразно събраните от въззивния съд писмени доказателства (справки) част от сумата е възстановена, а производството по несъстоятелност е все още висящо. Тоест реално настъпила загуба за лечебното заведение в конкретен размер, която да е налице към момента на извършване на деянието, не е установена, нито може да бъде определена дори към настоящия момент, предвид обусловеността ѝ от изхода на производството по несъстоятелност. Проверяваната инстанция правилно е приела, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приравнил невъзможността за теглене и опериране със средства на пълна загуба на имущество, каквато всъщност няма. В обвинението не е формулирано твърдение за реално настъпили имуществени вреди за болницата в резултат на невъзможността за теглене и опериране със средства, нито, че вземането към „К.“ АД е несъбираемо.
С оглед на т.3 от Постановление № 7/76г. на Пленума на Върховния съд на Република България, когато вредата е резултат на правомерно дадено и несъбрано имущество, деецът отговаря само за действително несъбираемото вземане. Сумите са постъпвали по сметките на болницата въз основа на валидно сключен договор за финансова услуга. Предаването на база на валидно основание на парични средства е правомерно, поради което щета за МБАЛ „Св. А.“ АД ще възникне, ако и тогава когато вземането стане несъбираемо. Държавното обвинение и Софийски градски съд неправилно поставят знак за равенство между щетата и невъзможността за теглене и опериране със средствата на МБАЛ „Св. А.“ АД, тъй като тези средства продължават да бъдат част от имуществото на болницата.
Доколкото не е осъществен елемент от обективната страна на престъпния състав, за който е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. В. Д., липсва необходимост да бъде изследвани останалите обективни елементи, както и тези от субективната страна на престъпението, за което му е повдигнато обвинение. Също така не се налага обсъждане на останалите доводи в протеста.
Обобщено, въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, които да обуславят касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което присъдата на Апелативен съд – София следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 12 от 08.06.2022г., постановена по в.н.о.х.д. № 691/21г. по описа на Апелативен съд – София, НО, пети състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: