О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50255
гр.София, 01.06.2023 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1170/ 2022 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на И. Н. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 193 от 20.12.2021 г. по гр.д.№ 220/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Севлиевски районен съд от 01.03.2021 г. по гр.д.№ 1065/ 2020 г. и по този начин е отхвърлена молбата на И. Н. И. за допускане на промяна на пола на същия от „мъжки“ на „женски“ и на имената му от „И. Н. И.“ на „Д. Н. И.“.
Производството по делото е спряно с определение № 50291/ 12.10.2022 г. до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/ 2020 г., ОСГК, ВКС. На 20.02.2023 г. посоченото тълкувателно дело приключи с обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 2020 г. Основанията за спиране на производството по настоящето дело вече не са налице и същото е възобновено служебно от съда с определение № 50039/ 28.02.2023 г.
След постановяването на определението за възобновяване на производството процесуалният представител на касатора е депозирал допълнение към касационната жалба вх.№ 502589/ 17.05.2022 г., което съдът не обсъжда. По аргумент от разпоредбите на чл.290 ал.2 ГПК и чл.283 изр.1 ГПК и в производството по допускане на касационно обжалване съдът може да се произнася само по правните въпроси, които при спазване на процесуалните срокове жалбоподателят надлежно е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол жалбоподателят повдига правните въпроси „Изисква ли се необратимост на телесните промени за уважаване на молба за признаване на пол?“; „Задължително ли е назначаването на експертиза?“; и „Изследва ли се баланс с обществения интерес?“. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Конституционния съд /КС/ и на Върховния касационен съд /ВКС/.
Ответната страна Община Севлиево не взема становище по жалбата.
Прокуратура на Република България също не взема становище.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли молбата, въззивният съд приел за установено, че молителят е демонстрирал трайно и непоколебимо желание да живее в социалната роля на жена. При него била установена транссексуалност от квалифициран психиатър, издадени му били немски документи за самоличност с женски имена, подложен бил на терапия с хормонален лекарствен продукт, преминал процедури по лазерна епилация на лицето и започнал консултации с логопед за феминизиране на гласа. Тези последователни усилия на молителя доказвали необратимостта на намеренията му, но въпреки това молбата следвало да бъде отхвърлена, защото не било доказано наличието на материалноправните предпоставки за смяна на пола на лицето. Поради невнасяне на депозит от страна на молителя по делото не били изслушани експертизи, без които не можело да се приеме за безспорно установено дали са обратими предизвиканите от провежданата хормонална терапия промени и същата довела ли е до изграждане на вторични женски полови белези и заличаване на мъжкия пол.
Отговорите на поставените от касатора правни въпроси не биха могли да имат значение за резултата, до който въззивния съд е достигнал, с оглед установената практика на КС и ВКС. Както е изяснено в Решение на КС № 15/ 26.10.2021 г. по к. д. № 6/ 2021 г., според Конституцията понятието „пол“ следва да се разбира само в биологичния му смисъл. Конституцията и цялото българско законодателство са изградени върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид, полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като „понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството. Въз основа на това Решение на КС с Тълкувателно решение № 2/ 20.02.2023 г. по тълк.д.№ 2/ 2020 г. ОСГК на ВКС прие, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. В мотивите към решението изрично е посочено, че различен извод по поставения за тълкуване въпрос не се налага нито от разпоредби на правото на Европейския съюз, нито от разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разяснено е, че според практиката на Съда на Европейския съюз държавите членки разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак между лица от един и същи пол и че Съюзът зачита националната идентичност на държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури, а според практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ на държавата трябва да се предостави свобода на преценка дали да приеме или не законодателство относно правното признаване на новия пол на транссексуалните лица след операция. Отчетено е, че осъдителните решения на ЕСПЧ по дела на български граждани срещу Република България намират нарушение на КЗПЧОС в това, че е налице разнородна практика на съдилищата и че националните съдилища, които отхвърлят молбите за промяна на пол, не излагат солидни мотиви за надделяващ над личния интерес на молителя обществен интерес. Посочено е, че надделяващия обществен интерес следва от мотивите към Решение на КС № 15/ 26.10.2021 г. по к. д. № 6/ 2021 г. според които ценностните разбирания на обществото се характеризират със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал. Затова за изхода от делото не биха могли да имат значение поставените от касатора въпроси, нито практиката на ВКС по разрешаването им, формирана преди приемането на Решение на КС № 15/ 26.10.2021 г. по к. д. № 6/ 2021 г. и Тълкувателно решение № 2/ 20.02.2023 г. по тълк.д.№ 2/ 2020 г. ОСГК на ВКС. Като краен резултат обжалваното решение е съобразено с тази задължителна съдебна практика и няма основание да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 193 от 20.12.2021 г. по гр.д.№ 220/ 2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: