Върховен касационен съд

Съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е


№ 136

София 27.06.2019г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 501 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 288 от 12.04.2019г., по касационната жалба на Р. Ш. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 760 от 23.11.2018г. по в.гр.д. № 282/2018г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 52 от 4.05.2018г. по гр.д.№ 255/2017г. на Окръжен съд Търговище, в частта с която е осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от 24 541.55лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи с в паричната равностойност на 29 180 кг. маслодаен слънчоглед – веществено доказателство по ДП № 588/2012г. на РУП Попово, пр.вх.№ 436/2012г. на РП Попово, на основание чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 6.12.2013г. и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен и е потвърдено обжалваното решение в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Ш. А. искове против Прокуратурата на РБългария, с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумите 102 620лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/5.07.2011г. с ОДЗ Търговище, 75 391.80лв., пропусната полза от субсидия за посочените 342.069дка земеделска земя за 2013г.-2017г., 118 051лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-13/5.07.2011г. с ОДЗ Търговище, 86 571лв., пропусната полза от субсидия за посочената земеделска земя за 2013г.-2016г., ведно със законната лихва. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендира и направените по делото разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос относно съдържанието на понятието противоправни действия, в хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл.109-113 НПК, за които може да се претендира обезщетение?

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С постановление от 12.10.2012г.на РП Попово срещу Р. Ш. А. е образувано досъдебно производство по обвинение, по преписка вх.№ 436/2012г., въз основа на подадена тъжба от Х. Ц. Ц. и след извършена проверка от РУ”Полиция”, за извършено деяние по чл.209 ал.1 НК. Обвинението е за това, че за времето от м.01.2012г. до 4.09.2012г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х. Ц. Ц., че срещу изцяло финансираното от последния производство на около 500дка слънчоглед и около 150дка царевица, ще му възстанови направените разходи за около 29 532лв. и миналогодишни задължения за 23 600лв., като му предостави равностойно количество от произведеното зърно и с това му е причинил имотна вреда за около 29 532лв.

С постановление от 30.08.2012г. на РП Попово, тази преписка е обединена с друга, също образувана по тъжба на Х. Ц. Ц. срещу Р. Ш. А., с вх.№ 397/2012г., за деяния по чл.144 ал.3 и измама по чл.209 ал.1 НК, във връзка с отправени закани с убийство.

На 31.08.2012г. наблюдаващият прокурор с писмо, с изх.№ 436/2012г., изпратено до началника на РУ”Полиция”Попово е разпоредил „да се предупредят А. и Ц. „да не се разпореждат с реколтата, с оглед евентуална отговорност по чл.323 ал.1 НК/за Ц./ и чл.209 ал.1 НК /за А./. С два Протокола, първият подписан от наблюдаващият прокурор, с дата 15.08.2012г., а вторият, подписан от полицейски орган, с дата 4.09.2012г. А. е предупреден съответно: „да не се разпорежда с реколтата от обработваните от него 500дка слънчоглед и около 150дка царевица, без знанието и съгласието на Ц.” и „да не се разпорежда с реколтата до изясняване на фактическата обстановка по преписка № 588/2012г. по описа на РУ”Полиция”Попово.

С три Протокола за отговорно пазене, от 21.08.2012г., от 23.08.2012г. и от 24.08.2012г., издадени на основание чл.111 НПК и чл.55 ЗМВР, са били определени три различни лица –Н. А.Н., Б. Г. С. и Е. П. Русева за пазачи съответно на: „пет тона слънчоглед-пожънат”, които ще се съхраняват в „склад за съхранение на зърно [населено място] - бившия стопански двор”, на „16 640кг. слънчогледово семе, оставен на съхранение в складова база на „Ф. ООД”-фуражен цех [населено място]”и на 7 780кг слънчоглед, кантарно тегло, 7 778кг.-бонифицирано тегло, съхранявани в „склад на К. АД”гр.Попово.

На 9.10.2012г. и на 10.10.2012г., Р. Ш. А. е отправил две отделни искания до РП Попово, с вх.№ 436/2012г. и с вх.№ 719/2012г. за връщане на отнетия слънчоглед и освобождаването му за евентуална продажба, с оглед обстоятелството, че задържането му от органите на реда, причинява непрекъснати загуби, произтичащи от „непредвидени финансови разходи и затруднения”. Във второто е обяснил отношенията си с Х. Ц. Ц., като е посочил, че не е получил отговор „какво става с негова жалба” и „къде се намира количеството ожънат от Ц. слънчоглед”. Видно от същата молба, А. е заявил, че има договорни отношения, които изискват да се разпореди с ожъната продукция и че от наложената му за това забрана, търпи „големи загуби”, с което се нарушават негови права.

С Постановление на РП Попово от 12.10.2012г., исканията са оставени без уважение, като изложеното съображение е, че претендираното количество слънчоглед е веществено доказателство, „което следва да се пази докато завърши наказателното производство”. Доколкото, към момента, не е възможно да се направят „по-категорични изводи кой именно от двамата е правоимащ” и на кого следва да се върне слънчогледа, не е налице хипотезата на чл.111 ал.2 НК и тъй като евентуалното връщане би затруднило разкриването на обективната истина, а при връщане на неправоимащата страна биха се увеличили вредите на потърпевшия, не е възможно уважаването на молбата за връщане.

Така постановеното постановление е потвърдено с определение от 8.11.2012г. по ч.н.д.№376/2012г.на РС Попово. Прието е за установено, че „процесният слънчоглед е предаден от св.Ц. и е предмет на гражданско правен спор за това кой е негов собственик”. Освен това е предмет на разследвано престъпление по чл.209 НК и съставлява веществено доказателство по чл.109 НПК. Разпореждането с веществени доказателства е изцяло в компетентността на наблюдаващия прокурор. Съдът е съобразил и обстоятелството, че „слънчогледът е „оставен за съхранение в помещения, предназначени да се съхранява в тях земеделска продукция, като се предполага, че са налице необходимите условия за това. В противен случай и пред вид отговорността, която носят за веществените доказателства лицата, на които са предадени за отговорно пазене, би следвало да сигнализират органа, който им ги е предоставил”.При липса на подобни данни, съдът е приел, че „не е налице възможност за тяхното разваляне”. Посочено е и че „при риск от разваляне”,следва да се използва възможността по чл.111 ал.4 НПК, с разрешение на прокурора, вещите да се продадат и получената сума да се внесе в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

Образуваното досъдебно производство по ДП № 588/2012г. е било прекратено на 12.08.2013г., когато с постановление на прокурор при ВКП е потвърдено постановление на АП Варна от 4.06.2013г., с което е потвърдено постановление на ОП Търговище от 3.04.2013г., потвърдено постановление на РП Попово от 6.03.2013г. При разследването е прието за установено следното: „А. е дължал на Ц. пари. Помежду им имало устна договорка Ц. да прибере част от реколтата на А., за да удовлетвори вземането си. Понеже А. започнал да продава продукцията на трети лица, Ц. ожънал част от засетия слънчоглед в размер на 27 880кг. и го оставил на съхранение”. Прието е, че е налице спор за право на собственост върху 27 880кг. слънчоглед, който подлежи на разрешаване по граждански ред, като слънчогледът „следва да се пази докато решението на съда влезе в сила”.

Междувременно А. е подал още една молба с вх.№ 436/2012г. от 9.01.2013г. за освобождаване и възстановяване на отнетия му слънчоглед, по която няма данни да е налице произнасяне. Подавал е и молби за възобновяване на производството, които са оставени без уважение с Постановление от 12.11.2015г.на ОП Търговище.

С Постановление от 16.11.2015г.,ОП Търговище е потвърдила постановленията на РП Попово, с които са оставени без уважения исканията на А. за образуване на досъдебно производство срещу Х. Ц. Ц. за деяния по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК.

Не е спорно по делото, че в полза на „Агросрят-21”ООД [населено място], представлявано от Х. Ц. Ц. е бил издаден изпълнителен лист № 353 от 30.07.2015г. срещу Р. Ш. А. от РС Попово /въз основа на решение № 232 от 15.11.2013г. по гр.д.№ 971/2012г./ за сумата от 19 230лв., главница, ведно с лихвите за забава, считано от 25.09.2012г., във връзка са което е образувано изпълнително производство.

Съгласно Удостоверение №02-250-6500 от 28.07.2012г.на Държавен фонд Земеделие, Р. Ш. А. е бил земеделски стопанин, който подал заявление за подпомагане в кампания 2012г., като е декларирал СЕПП 120.63 хектара и НДЖ 1 – 44броя. По делото са представени два договори за аренда от 5.07.2011г., със срок съответно от 10г. и от 5г., сключени от него с ОД „Земеделие” [населено място] за „временно възмездно ползване на земеделска земя от държавния поземлен фонд” в размер на 342.069дка в землищата на [населено място] и [населено място], както и на 491.883дка в землищата на [населено място] и [населено място], всички в [община]. Съгласно първият договор /т.5.1/, арендодателят дължи на арендаторът аренда вноска в размер на 61лв./дка /или 20 866.21лв./, а съгласно втория по 6лв./дка./или 2 951.29лв./ По делото са приети като доказателства и заповеди на директора на ОД „Земеделие”гр.Търговище, от които е видно, че за стопанската 2011/2012г. Р. Ш. А. е сред лицата, с които е постигнато споразумение за ползване на имотите в землището но [населено място], [населено място], [населено място], [населено място].

Видно от писмо изх.№ ПС-10-116 от 9.01.2013г.на директора на ОД „Земеделие”, до Р. Ш. А. е изпратено предизвестие за прекратяване на сключените договори за аренда досежно земята от 342.069дка поради неизпълнение на поетите задължения за заплащане на арендна вноска. В същото е посочено, че при неизпълнение в 7-дневен срок на посоченото задължение, договорът ще се счита развален, „с което автоматично се прекратява неговото действие за в бъдеще”. Със заявление № ПС-10-457 от 14.02.2013г. А. е поискал от министъра на земеделието разсрочване на арендните плащания, дължими по двата договора, за която е безспорно, че не е била уважена.

Установено е с два представени изпълнителни листа от 22.01.2014г. и от 24.01.2013г., че Р. Ш. А. е осъден да заплати съответно - на ОББ АД сумата от 12 948.99лв., представляваща общо задължение към 15.01.2014г. по договор за кредит по извлечение от счетоводната книга на банката и на Банка ДСК АД сумата от 10 582.89лв., представляваща общо задължение към 18.01.2013г. по договор за кредит. Във връзка с тях са образувани изп.д.№ 20147690400085 и изп.д. № 20137690400068 на ЧСИ З..

При теза факти, ищецът А. – след направената конкретизация с нарочна молба от 15.10.2017г. – е предявил иск за обезщетение, твърдейки че увреждането му произтича от неправомерни действия и бездействия на Прокуратурата, във връзка с отнемане, като веществено доказателство, на произведена от него продукция през 2012г., с които са нарушени конституционно гарантираното му право на собственост и правото да бъде осъден дееца, предприел самоуправни действия в имота му. Тези действия според ищеца ес изразяват в следното: 1.връщане на делото за проверка по подадена от него жалба на същия прокурор, който е отнел продукцията, 2. липса на основание за отнемане на продукцията, защото не е съществувал спор, че именно той е собственик на отнетата продукция и тъй като като веществени могат да се отнемат само доказателства, които са събрани по предвидения в НПК ред, а в случая това не е направено – иззетият слънчоглед не е бил приобщен към досъдебното производство като веществено доказателство. Освен това същият като родово заместима вещ не подлежи на отнемане. 3.Незаконосъобразно постановен отказ за отвеждане на прокурора и за отмяна на акта за отнемане.

С определение № 330 от 20.11.2017г. /което не е било обжалвано/, ОС Търговище частично е прекратил и е разделил производството по делото. Преценил е, че настоящият иск е с правно основание чл.49 ЗЗД, доколкото заявената претенция не се основава на незаконно обвинение, а на неправомерно отнемане и незаконен отказ за връщане на вещи. След така постановеният акт съдът, с разпореждане № 572 от 22.11.2917г., е приел, че е сезиран с общо пет претенции за имуществени вреди, които са за: 30 000лв., представляваща равностойността на отнетия слънчоглед, 102 620лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342дка по прекратен договор за аренда от 5.07.2011г. с ОДЗ Търговище за периода 2013-2017г., 75 391.80лв., пропусната полза от субсидия, за същия период, дължима съгласно посочения договор, 118 051лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883дка по прекратен договор за аренда от 5.07.2011г. с ОДЗ Търговище за периода 2013-2016г.и 86 571лв., пропусната полза от субсидия, за същия период, дължима съгласно посочения договор, т.е. общият размер на заявената претенция е 412 633.80лв.

Така предявените искове, въззивният съд е приел за неоснователни поради липса както на противоправно поведение от служители на ответната страна, така и на установена причинна връзка между твърдените като причинени вреди и поведението на компетентните органи. Счел е и претенцията за недоказана, тъй като ищецът не е установил наличие на причинени вреди, съизмерими със стойността на предадения за отговорно пазене слънчоглед. Изводът на съда е, че между ищеца и едно трето за делото лице е съществувал спор за собственост по повод иззето веществено доказателство. Наличието на спор е основание, обосноваващо необходимост от постановяване на акт за предоставяне за отговорно пазене. Законосъобразността на акта на компетентния орган е била потвърдена и по реда на инстанционния контрол. Според въззивния съд, първата инстанция неправилно е приела, че слънчогледът не е налице, тъй като тези доводи са били наведени късно от ищеца и е неправилен извода за наличие на неизпълнение от страна на ответника на дадени от съда указания за ангажиране на посочени доказателства, защото страната е заявила, че те не са у нея, а и указанията не са били конкретизирани. Досежно останалите претенции, съдът е приел, че липсва причинна връзка между твърдяното от ищеца противоправно поведение и причинените вреди, тъй като претендираните от него суми като пропуснати ползи са в зависимост от много фактори /пазарна среда, подходящи климатични условия, умения за правилна организация, възможност за управление и контрол, точно обслужване на кредити, своевременно получаване на субсидии, коректни търговски отношения с партньори, плащане на данъци, такси и др./, обемът на вредите е само предполагаем и не е възможно категорично да се приеме, че ищецът би реализирал посочените доходи и че имуществото му би се увеличило със сигурност, при положение, че не е бил лишен от сумата от продажбата на слънчоглед.

Имайки пред вид изложеното, по въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състава намира следното:

Следва да бъде споделена съдебната практика, развита в решения по гр.д.№ 4857/2017г.на І г.о., гр.д.№ 3201/2017г.на ІV г.о., съгласно която противоправно поведение по смисъла на чл.49, вр.чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Нормите за непозволено увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму и в този смисъл, отговорността за поправянето им следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и ако вредите са резултат от неправилно съхраняване на вещта или други човешки действия /вж.решение по гр.д.№ 2926/2016г. на ІV г.о./ Конкретно – досежно веществените доказателства, правна им уредба е в чл.109 -113 НПК. Съгласно чл.109 ал.1 НПК – веществено доказателство са: „предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото”. От цитираното определение следва, че във всички случаи вещите, иззети като веществено доказателство следва да са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. В тази връзка законът се изисква те да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани /чл.110 ал.1/, както и да се приложат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят /ал.2/. Когато не могат да бъдат приложени – те се оставят на съхранение в местата, посочени от съответния орган /ал.4/. Предвиденият в чл.111 ал.1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, но ал.2 предвижда, че когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство. По аргумент от цитираната норма, отказ на прокурора за връщане на вещта може да бъде обоснован само със затруднение на разкриването на обективната истина и ако същите са предмет на административно нарушение. Нормата на чл.113 НПК предвижда още една възможност за отказ за връщане на веществено доказателство – при възникнал спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК. В този случай е предвидено, те да се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. Граматическо тълкуване на посочената разпоредба, налага извод, че спорът, който визира чл.113 НПК за правото върху предметите, иззети като веществени доказателства, следва да е възникнал след образуване на наказателното производство /вж.решение по гр.д.№ 3053/2014г. на ІІІ г.о./ При прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено или че не съставлява престъпление или поради изтичане на давност, вещите следва да се върнат на лицето, от което са иззети, освен ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона.

Имайки пред вид изложеното, по въпроса по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че в хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл.109-113 НПК, противоправност би било възможно да е налице например когато: 1. вещите определени като веществено доказателство не са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство, т.е. за тях не е налице нито едно от следните изброени условия - не са предназначени, или не са послужили за извършване на престъплението, или върху тях няма следи от престъплението, или не са били предмет на престъплението, както и по никакъв начин не могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, 2. постановен е отказ на прокурора за връщане на вещта, иззета като веществено доказателство, без същият да е обоснован със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение, 3. обосновано е задържането на определена вещ като веществено доказателство с наличие на възникнал спор по смисъла на чл.113 НПК за право върху същата вещ, подлежащ на разглеждане по реда на ГПК, без такъв да е налице или спор е налице, но той е възникнал преди, а не след образуване на наказателното производство. При липса на заявен спор, основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице е незаконосъобразно /вж. решение по гр.д.№ 4171/2014г. на І г.о./, 4. Органите на предварителното производство не са изпълнили задължението си да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство или не са изпълнили задължението си да върнат на лицето, от което са иззети вещите след прекратяване на образуваното производство.

Имайки пред вид така даденият отговор на поставеният въпрос, настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на въззивния съд за липса на противоправно поведение от служители на ответната страна и за липса на установена причинна връзка между това поведение и причинените вреди, обосновали извода за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на стойността на иззетия като веществено доказателство и невъзстановен слънчоглед. Налице е противоправно поведение след като е установено, че на ищеца А., който към 2012г. е бил ползвател на земеделска земя от държавния поземлен фонд в землищата на четири села в [община], не е възстановен слънчогледа, който е бил предоставен за отговорно пазене на различни лица, с три Протокола /от 21.08.2012г., от 23.08.2012г. и от 24.08.2012г., издадени на основание чл.111 НПК и чл.55 ЗМВР/, в хода на възложена полицейска проверка, като веществено доказателство. Касае се за слънчоглед, общо в размер на 32 198кг./ 16 640кг. + 7 780кг.+ 7 778кг./, за който е безспорно, че не е възстановен след прекратяване на 12.08.2013г. на образуваното, въз основа на предварителна полицейска проверка, производство по ДП № 588/2012г. Обстоятелството, че изземването е извършено от полицейски служители, не изключва отговорността на настоящия ответник. Действията на полицейските служители са предприети под ръководството на наблюдващият прокурор от РП Попово, осъществяващ ръководство и надзор, на основание чл.52 ал.3 и чл.46 ал.2 т.1 НПК. Решението за образуване срещу Р. А. на досъдебно производство по обвинение за извършено деяние по чл.209 НК е взето от прокурорът, с постановление от 12.10.2012г.на РП Попово. Той, двукратно - с писмо с изх.№ 436/2012г. и с Протокол от 15.08.2012г., е издавал предупреждения до А. „да не се разпорежда с реколтата”. Следва да се има пред вид и че с постановление на РП Попово от 12.10.2012г. е оставил без уважение исканията от 9.10.2012г. и на 10.10.2012г. на ищеца А. /с вх.№ 436/2012г. и с вх.№ 719/2012г./ за връщане на отнетия слънчоглед. Независимо, че в същите са се съдържали доводи, че освобождаването за евентуална продажба е необходимо за да не бъдат причинени тежки загуби, произтичащи от „непредвидени финансови разходи и затруднения”,е постановен отказ, независимо че процесният слънчоглед не е бил предмет на никакви процесуално-следствени действия. Отказът не е мотивиран с релевантните доводи по чл.111 ал.2 НПК, а с тези по чл.113 НПК, при положение че гражданско правен спор, по смисъла на посочената разпоредба, не е съществувал. Това е така, защото към момента на отнемането на слънчогледа /08.2012г./ не е имало спор, че реализираната продукция принадлежи на А.. Образуваното наказателно производство по чл.209 НК е по обвинение, че ищецът не е възстановил на трето за настоящето производство лице направени разходи и предходни задължения. Това трето лице не е сезирало прокуратурата с твърдение, че е собственик на иззетия като веществено доказателство слънчоглед /т.е. собствеността на А. е била безспорна и тя не е била предмет на разглеждане по реда на ГПК/. Изводът на настоящият състав за наличие на неправомерни действия от ответната страна се подкрепя и от факта, че ответникът – в хода на производството не е ангажирал никакви доказателства /освен протоколите за изземване, в които като основание е посочен чл.111 НПК/, че изземването на процесния слънчоглед е станало по реда на чл.109-113 НПК. Както беше описано по-горе, изискването на чл.110 НПК е веществените доказателства да бъдат подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани. Подобни доказателства в случая не са представени. Като релевантно за наличието на неправомерни действия на ответната страна, настоящият съдебен състав преценя и липсата на доказателства за наличие на произнасяне по искането на А., съдържащо се в молба с вх.№ 436/2012г. от 9.01.2013г. за освобождаване и възстановяване на отнетия му слънчоглед, т.е.налице е и неизпълнение на задължение на ответната страна като орган на власт, да се произнася по изрично отправено до нея искане, по съответния ред. Безспорно, невъзстановяването на слънчогледа на неговия собственик е довело причиняването на вреда на последния, която съгласно заключението на приетата по делото икономическа експертиза възлиза на 27 080лв. /стойността на слънчогледа за 2012г.е 841.04лв. за тон или 841.04х 32 198кг./ С оглед направеното възражение за давност, сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от 6.12.2013г. Искът за присъждане на обезщетение за имуществена вреда в размер на равностойността на невъзстановения слънчоглед е основателен и следва да бъде уважен.
Въззивният акт в останалата част е правилен и следва да бъде потвърден. Претенциите на ищеца за присъждане на сумите от 102 620лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/5.07.2011г. с ОДЗ Търговище, 75 391.80лв., пропусната полза от субсидия за посочените 342.069дка земеделска земя за 2013г.-2017г., 118 051лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-13/5.07.2011г. с ОДЗ Търговище, 86 571лв., пропусната полза от субсидия за посочената земеделска земя за 2013г.-2016г., ведно със законната лихва са недоказани. Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012г. по т.д.№ 3/2012г.на ОСГТК на ВКС - пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Предположението за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението, следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно му настъпване. В случая подобно доказване от страна на ищеца не е осъществено. Съобразно правилото на чл.154 ал. 1 ГПК, ищецът не е доказал, че ако процесният слънчоглед не беше отнет или същият му беше правомерно възстановен /или неговата равностойност/, това би изключило възможността сключените от него договори за аренда с ОДЗ Търговище да бъдат прекратени. В случая, пряка причинно-следствена връзка между констатираното неправомерно поведение на ответната страна и претендираните от ищеца като пропуснати ползи вреди, изразяващи се в добив и реализация на продукция от общо 833.952дка земеделска земя и субсидии, не може да бъде установена. Обстоятелството, че съгласно сключените договори за аренда, А. е дължал арендни вноски в размер на 23 817.50лв. /20 866.21лв.+ 2 951.29лв./, а през същия период от него е иззет слънчоглед на стойност 27 080лв., само по себе си не обосновава извод, че именно невъзможността да реализира на пазара посочения слънчоглед е станало причина за прекратяване на арендните договори. Както вече беше посочено, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Липсата на ангажирани доказателства изключва възможността за уважаване на останалите искове. Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че в случая причинната връзка е обусловена от множество фактори - пазарна среда, подходящи климатични условия, умения за правилна организация, възможност за управление и контрол, точно обслужване на кредити, своевременно получаване на субсидии, коректни търговски отношения с партньори, плащане на данъци, такси, намеса на различни, включително и непредвидими обстоятелства.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №760 от 23.11.2018г. по в.гр.д. № 282/2018г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 52 от 4.05.2018г. по гр.д.№ 255/2017г. на Окръжен съд Търговище в обжалваната част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Ш. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], вх.Б, офис 26 сумата от 27 080лв. /двадесет и седем хиляди и осемдесет лева/, парична равностойност на 32 198кг. маслодаен слънчоглед, веществено доказателство по ДП № 588/2012г. на РУ Попово, пр.вх.№ 436/2012г. на РП Попово, ведно със законната лихва, считано от 6.12.2013г. като отхвърля иска в останалата му част като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №760 от 23.11.2018г. по в.гр.д. № 282/2018г. на Апелативен съд Варна в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :