Върховен касационен съд

Съдебен акт


5



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 426

София, 28.07.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1035/ 2017 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. И. Д. - ЕТ с фирма „Агро - С. Д.” - [населено място] срещу Определение № 252 от 10.04.2017 г. по ч.гр.д.№147/2017 г. на ОС - Ловеч, с което е потвърдено Определение № 2/10.03.2017г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на Анекс към договор за аренда - акт №23, т.ІІІ, рег.№896/07.03.2017 г. на нотариус Н. Т., рег. № 481 на НК по заявление на С. И. Д. - ЕТ с фирма „Агро - С. Д.” - [населено място]. Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на определението и иска същото да се отмени и делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на поисканото вписване.
В изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят извежда решени по делото материалноправни въпроси:1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18 ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е пред съдията по вписванията да се представят документи, удостоверяващи правото на собственост; документи, удостоверяващи правото на съ собственост; документи, удостоверяващи правото, че арендаторът притежава повече от 50 на сто ид. части от имота; и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на арендодателя (очевидно, а не на арендатора) и може ли, ако не са представени описаните доказателства, да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда; 2.Непредставянето от заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, води ли до нередовност на заявлението, съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията и следва ли да бъде постановен отказ на вписването; 3. Следва ли разпоредбата на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ да бъде прилагана и по отношение на анексите по чл. 18 ЗАЗ, сключени към първоначалните договори за аренда или същата се прилага само за нови договори за аренда след влизане в сила на промяната в ЗАЗ. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по съображения, че Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - т. 6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ВКС, ОСГТК и постановените от състави на ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК: Опр.№94/30.01.2014 г. по ч.т.д.№110/2014 г. на ІІІ г.о., Опр.№14/12.01.2017 г. по ч.гр.д.№4482/2016 г. на ІІІ г.о. и Опр.№281/ 05.06.2015 г. по ч.т.д.№983/2015 г. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по съображения, че е налице материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата с оглед приетото в Опр.№167/10.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 164/2017 г. на ОС - В.Т. и Опр.№181/12.04.2017 г. по ч. гр.д.№ 215/ на ОС - В.Т., с които е отменен отказът на съдията по вписванията, като съдията по вписванията в противоречие с чл. 32 ал. 1 ПВ е проверявал материалноправните предпоставки на анекса, респективно съответствието му с чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, в сила от 07.02.2017 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при РС -Ловеч, въззивният съд е приел същия за законосъобразен. Посочил е, че според чл. 4 б. ”е” ПВ на вписване в имотния регистър подлежат договорите за аренда на земеделска земя, и очевидно анексът към сключен договор за аренда попада в тази категория. Счел е, че съгласно чл. 3 ал. 4 ЗАЗ (изм. Д.в. бр.13, в сила от 07.02.2017 г.) договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто ид.части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид. части от съсобствения имот, като пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Аргументирал е, че на основание чл. 18 ЗАЗ продължаването на срока на арендния договор се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие, които изисквания важат и при прекратяване на договора за аренда при условията на чл.27 ЗАЗ. Като е посочил приетото в т.6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д. №7/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК относно обхвата на проверката на съдията по вписванията по чл. 32а ал. 1 ПВ, при която не се проверяват материално-правните предпоставки на акта освен ако това изрично е предвидено в закона и проверката на съдържанието на акта е само досежно идентификация на страните и на имота - чл. 6 ал. 1 б. ”а” и „в” ПВ - съдът е счел, че анексът не отговаря на изискванията на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, като липсва информация и доказателства - удостоверение за наследници, скици и др. - съсобственикът, който сключва договора, да притежава повече от 50 на сто идеални части от съсобствеността на земеделската земя; при преценката за идентификацията на страните липсва информация дали упълномощителят - арендодател е единствен наследник и ако има и други наследници дали притежава повече от 50 на сто ид.части от конкретните имоти. По съображения, че не са изпълнени предпоставките на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ (изм. в сила от 07.02.2017 г.), като непредставянето на доказателства към заявлението за вписване съставлява нередовност на същото и обуславя отказ за вписване, вззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията.
По допускане на касационно обжалване :
Допускането на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразно указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. № 1/ 2009 г. на ВКС, ОСГТК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен правен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 - 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
От изведените от жалбоподателя правни въпроси с оглед приетото от въззивния съд, е релевантен първият правен въпрос, като включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Не са такива изведените втори и трети правни въпроси, които са относими към правилността на направените от съда изводи.
По първия въпрос е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие със задължителната съдебна практика - т. 6 от ТР № 7/ 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Посоченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което е налице, изключва необходимостта от преценка на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По същество на частната касационна жалба :
С т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК е формирана задължителна съдебна практика по въпроса за предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32 ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона. Според задължителните указания в тълкувателното решение, съдията по вписванията извършва формална проверка дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание; проверката на съдържанието на акта е в две насоки - идентификация на страните (чл. 6 ал. 1 б. „а“ ПВ) и идентификация на имота (чл. 6 ал. 1 б. „в“ ПВ); по своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон.
При постановяване на обжалваното определение Ловешкият окръжен съд се е отклонил от цитираната задължителна практика. Потвърждавайки отказа на съдията по вписванията да впише анекс за продължаване на аренден договор по съображения за непредставяне на доказателства, удостоверяващи, че арендодателят е единствен собственик или такъв, притежаващ повече от 50 на сто идеални части от собствеността върху арендуваните имоти, съдебният състав е извършил проверка, която надхвърля допустимата проверка дали представеният анекс подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в ПВ съдържание. Доколкото установените в чл. 3 ал. 4 ЗАЗ (в сега действащата редакция) изисквания касаят самото сключване на договора за аренда на земеделския имот (т. е. възникването на облигационното право-отношение), то преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт, извършването на каквато, без това да е изрично предвидено в закона (като напр. в чл. 73 ал. 5 изр. посл. ТЗ), е извън правомощията на съдията по вписванията.
Поради изложените съображения обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени.
Затова Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 252 от 10.04.2017 г. по ч.гр.д.№147/ 2017 г. на ОС - Ловеч, и потвърденото с него Определение №2/10. 03.2017 г. на Съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на Анекс към договор за аренда на земеделска земя - акт №23, т.ІІІ, рег.№896/07.03. 2017 г. на нотариус Н. Т., рег. № 481 на НК по заявление на С. И. Д. - ЕТ с фирма „Агро - С. Д.” - [населено място].
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията - [населено място], за извършване на вписването.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :