Върховен касационен съд

5

Р Е Ш Е Н И Е

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и единадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ



при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 11 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.07.2010г. по гр.д.№ 1158 / 2010г., на Софийски ГС, с което са уважени предявените от С. К. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.и 3 КТ.
С определение от 13.05.2011г. на ВКС е допуснато касационно обжалване по въпроса за това налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ когато е изтекъл срок на валидност на разрешение за работа на чужденец с оглед законосъобразността на прекратяване на трудовото му правоотношение на соченото основание.
Жалбоподателят - [фирма] поддържа, че обжалваното решение и моли да бъде отменено, като бъдат отхвърлени предявените срещу дрежеството исков
Ответникът С. К. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.,, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 13.11.2009г. по гр.д.№9400/2009г. на Софийски РС, е признал уволнението на С. К., извършено със Заповед №31/19.12.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ за незаконно и е присъдил обезщетение в размер на 11748 лева обезщетение за оставането й без работа за времето от 20.12.2008г. до 20.06.2009г. Установено е било по делото, че между страните е бил сключен договор за длъжността “агент обслужване на клиенти”, като ищцата е чужд гражданин-на Р. Х. и срокът на валидност на разрешението й за работа е изтекъл на 19.12.2008г. При тези данни съдът е приел, че това обстоятелство не съставлява основание за прекратяване на трудовия й договор по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ-обективна невъзможност да бъде изпълнявана възложената работа. Позовал се е на Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане разрешение за работа на чужденци в България в разпоредбата на чл.11, ал.1 и 5 от която е прието, че инициативата за продължаване срока на пребиваване е на работодателя, а в случая работодателят е поискал продължаване на разрешението, но после оттеглил искането си с писмо от 02.12.2008г., при което изтичането на срока за работа в Р България е в резултат от бездействието на самия работодател и не е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Уважаването на този иск е обусловило и уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 КТ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касацинното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с въззивното решение е даден отговор на поставения въпрос от значение за изхода на спора за това налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ когато е изтекъл срок на валидност на разрешение за работа на чужденец, но същият е разрешаван противоречиво от съдилищата - в представеното от жалбоподателя решение от 13.07.2010г. по гр.д.№1336/2009г. на ІІІ г..о. на ВКС, в което е прието, че определена законова заабрана за извършване на дадена дейност поставя страните по трудовия договор в обективна невъзможност за реалното му изпълнение, при която за работодателя е възникнала възможността едностранно да прекрати трудовия договор по т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ и решение от 02.07.2009г. по гр.д.№5018/2009г. на Софийски ГС, с което по идентичен казус е прието, че липсата на разрешение е обективен факт и сочи на обективна невъзможност работникът да изпълнява трудовите си задължения.
По въпроса, обусловил изхода на делото, настоящия съдебен състав намира за правилно разбирането дадено във влязлото в сила решение от 02.07.2009г. по гр.д.№5018/2009г. на Софийски ГС, в което е прието че липсата на разрешение за работа на чужденец е обективен факт и сочи на обективна невъзможност работникът да изпълнява трудовите си задължения. Това разрешение съответсва на трайно установената съдебна практика по приложението на чл.326, ал.1, т.12 КТ, според която при уволнение на това основание работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. Не може да се приеме, че пречката – изтекъл срок на разрешението за работа на чужденец, е била преодолима. Дори и ако работодателят е упражнил правото си по чл.70 от Закона за насърчаване на заетостта да поиска от А. по заетостта продължаване на разрешението за работа на чужденец България, то не е задължително такова разрешение да бъде дадено. Административният орган, след преценка на данните по административната преписка, може да откаже продължаване на разрешението, както по съображение за изтекъл срок на международен договор, така и за нарушение на изискването за квота на наетите чужденци, установено в разпоредбата на чл.71, ал.1, т.2 ЗНЗ - при установено надвишаване на броя на наетите чужденци. При данни за нарушаване на установения режим в ЗНЗ и Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в РБ административният орган отказва продължаване на разрешителното за работа. Това административно производство изключва недобросъвестно упражняване на права и изпълнение на задължения от работодателя, а сочи на създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно.
Предвид дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. С оглед данните по делото и изложените по-горе съображения следва да се приеме, че изтеклият срок на разрешение за работа на чужденец съставлява основание за прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ- обективна невъзможност да бъде изпълнявана възложената работа. Ищцата е заемала длъжността “агент обслужване на клиенти”, но е чужд гражданин - на Р. Х. и срокът на валидност на разрешението й за работа е изтекъл на 19.12.2008г. Ето защо извършеното със Заповед №31/19.12.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ уволнение на ищцата е законно, поради което следва да се отхвърлят и предявените от нея искове за възстановяването й на работа и присъждане на обезщетение за оставането й без работа за времето от 20.12.2008г. до 20.06.2009г.
На основание чл.81, ал.1 ГПК С. К. следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] сумата 649 лева разноски по делото.
Предвид изложените съображения, съдът

о т м е н я решение от 09.07.2010г. по гр.д.№ 1158 / 2010г. на Софийски градски съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

отхвърля предявените от С. К. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед №31/19.12.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ и за присъждане на обезщетение в размер на 11748 лева за оставането й без работа за времето от 20.12.2008г. до 20.06.2009г.
ОСЪЖДА С. К. да заплати на [фирма] сумата 649 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: