2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 23.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3899 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. А. Д. и С. А. А. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. А. С., против определение № 984 от 27 април 2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 699 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено определение № 715 от 25 януари 2017 г., постановено по гр.д. № 971 по описа на районния съд в [населено място] за 2017 г. за прекратяване на производството по делото и то е изпратено за разглеждането му по компетентност от административния съд в [населено място].
В частната жалба се сочи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, и че предявеният иск е квалифициран погрешно по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Подробно се развива тезата, че описаната в исковата молба фактическа обстановка, с която е сезиран районния съд, и приложените към нея доказателства не кореспондират на състава на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като твърденията са за осъществен деликт от служители на Агенцията по вписванията, поради което се обосновава правното основание на чл. 49 ЗЗД. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по конкретни въпроси, свързани с характера на производството, в което се приемат актовете на Агенцията по вписванията по издаването на справки и удостоверения за вписвания в имотния регистър, съответно – какъв е процесуалният ред, по който следва да се разглежда предявен иск срещу Агенцията по вписванията за претърпени вреди вследствие констатирано несъответствие между издадени от служители на Агенцията удостоверения по реда на Правилника по вписванията и данните по книгите за вписване.
С обжалваното определение се приема, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. и А. против Агенция по вписванията – [населено място] и Служба по вписванията – [населено място], като са предявени искове за заплащане на първия ищец сумата от 13800 лева, представляваща частичен иск, целият в размер на 31009,51 лева, представляваща претърпени от Д. имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията, сумата от 1250 лева, представляваща частичен иск от сумата от 5000 лева, претърпени от същия ищец неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията, както и да заплати на ищцата А. сумата от 1250 лева, представляваща частична претенция от сумата от 5000 лева, претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията, които незаконосъобразни действия се изразяват в допуснати неточности в издадено удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 543/19.01.2012 г. във връзка с извършена справка за недвижим имот. Приема се, че исковата претенция намира основание в твърдяно от ищците невярно удостоверяване в издадено удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, поради което се претендира обезщетение за вреди, причинени от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този извод е мотивиран със съображения, че дейността по издаване на предвидените в чл. 47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или пък се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер, поради което компетентен да разгледа исковете е административният съд.
Посочените от частните жалбоподатели въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Поставеният от частните жалбоподатели проблем за естеството на производството, в рамките на което се издават справки и удостоверения за вписвания в имотния регистър, както и за процесуалният ред, по който следва да се разглеждат исковете срещу Агенцията по вписванията за вреди, произтичащи от тези актове, е бил предмет на обсъждане в обжалваното въззивно определение и е обусловил постановения по делото резултат. Не е налице обаче соченото от жалбоподателите допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Макар от представените съдебни актове да се установява противоречивото разрешаване на този въпрос, в съдебната практика на петчленни състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд се утвърждава становището, че дейността по издаване на предвидените в чл. 47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер, тъй като разпореждането за издаване на документа е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Сочи се също, че издаването на такъв документ несъмнено по силата на нормативно установеното задължение на Агенцията по вписванията е по съществото си административна услуга (в този смисъл е определение № 30 по дело №17/2016 г., петчленен състав на ВКС и ВАС). Поради това и изложеното в представената от жалбоподателите съдебна практика разбиране относно естеството на производството, в което се издават удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания, следва да се счита за преодоляно. Съдебното определение на окръжния съд в [населено място] е постановено в съответствие с утвърденото в практиката на Върховния касационен съд разрешение по поставения въпрос, поради което не е налице основание за допускането на касационно обжалване по него.
Изложените съображения следва да се отнесат към поставените в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК още шест въпроса от жалбоподателите. Първият от тях – какъв е характерът на производството по издаване на справки и удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания, както и всякаква друга налична информация в книгите за вписване, издавани от служители на Агенцията по вписванията по реда на Правилника за вписванията – едностранно охранително производство или административно производство, осъществяване на административна дейност или друго, трето по характер производство, намира отговор в посочената съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав и за която не е налице необходимост от осъвременяване с оглед разясненията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дадените в тази практика разрешения съответстват на настъпилите в законодателството промени и съответното място на Агенцията по вписванията в структурата на Министерството на правосъдието и изпълнителната власт и произтичащия от това административноправен характер на правоотношенията, които се осъществяват между Агенцията по вписванията и гражданите.
Не са обуславящи и поради това не представляват основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване следващите поставени въпроси в изложението на жалбоподателите. Не е относимо към предмета на частното производство питането за това какъв е характерът на удостоверенията за вписванията, отбелязванията или заличаванията по книгите за вписване, издавани от служители на Агенцията по вписванията по реда на Правилника за вписванията, тъй като техният характер не е бил предмет на анализ от въззивния съд, а освен това този въпрос е насочен към вече поставения с първото питане на страната правен проблем. Лишени са от обуславящо за изхода на делото значение питанията за естеството на порока на издаваните от Агенцията по вписванията удостоверения, когато е налице несъответствие между удостоверените обстоятелства и данните по книгите за вписване. Обсъждането на този порок може да бъде от значение при разглеждането по същество на предявените искове за обезщетение на претърпени от действията на Агенцията по вписванията вреди, но той не се намира в пряка връзка с процесуалноправния въпрос за това кой съд е компетентен да разгледа материалноправните последици от наличието или липсата на сочения порок. Въззивният съд не е изразил в мотивите си и становище по въпроса за това кой е вредоносният факт, пораждащ право на обезщетение за жалбоподателите: пропускът в отразяване на налична в книгите по вписванията информация в издаваното удостоверение, представляващо действие, самият издаден порочен индивидуален административен акт, а именно – издаденото удостоверение, или друг, непосочен и необхванат от предходните факт. Изброените в този порядък от жалбоподателите обстоятелства не са мотивирали процесуалноправния извод на съда за неподсъдност на спора на гражданските съдилища. Освен това те не представляват и въздигнати от процесуалния закон критерии, по които се извършва преценка за подсъдността на въведения с исковата молба спор за материално право, поради което и дори да се даде отговор в настоящото производство на този въпрос, то той не може да обуслови изхода на делото. Петият въпрос за приложимия материален закон – ЗОДОВ или ЗЗД относно предявените срещу Агенцията по вписванията искове за вреди, също не е адресиран към приложението на процесуалноправна норма, която да обуславя различен извод за подсъдността на спора. Дадената от съда правна квалификация на исковете е тази по чл. 1, т. 1 ЗОДОВ, но за да възприеме, че спорът е от компетентността на административните съдилища, въззивният съд е основал преценката си на съображения относно естеството на изпълняваната от Агенцията дейност при издаването на предвидените в чл. 47 ПВ удостоверения за имот. Идентични съображения следва да се изтъкнат и по отношение на поставения последен въпрос относно общата забрана да не се вреди другиму и дали отразеното несъответствие между удостоверителния документ и книгите по вписванията представлява реализирано от съответните длъжностни лица противоправно поведение. Този въпрос би могъл да е от значение при преценката на легитимацията на ответника, както и на основателността на исковата претенция, но не е от значение за извода на кой съд са подсъдни предявените искове. Ето защо, поради липсата на общо и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК касационно обжалване на въззивното съдебно определение не следва да се допуска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 984 от 27 април 2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 699 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: