Върховен касационен съд

Съдебен акт


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 343


гр. София,15.02.2024год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1990 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство по настоящото дело е образувано въз основа на касационна жалба на ищеца Агенция по заетостта.
Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по делото при условията на състезателност – т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици . Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда и в случаите, когато той определя адвокатското възнаграждение – за особен представител, поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност. С оглед на това, приложение не намира чл.25, ал.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ в частта относно приложението на минимумите по Наредба № 1/09.01.2004г.
Доколкото касационното производство е двуфазно, като производството по чл.290 ГПК е обусловено от допускане на решението до касационен контрол, на особения представител следва да се определи възнаграждение само за изготвяне на отговор на касационната жалба, като в случай на допускане на решението до касация, ще бъде определено и допълнително възнаграждение.
Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на делото – иск по чл. 29, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство (заличаване на търговско дружество от ТР), изложените в касационната жалба оплаквания и наведените в изложението към нея основания за допускане на касационния контрол, както и осъществената защита от особения представител единствено във връзка с основанията за допускане на касационен контрол без отговорът да обхваща сочените от касатора в жалбата основанията по чл.281 ГПК, въпреки наличието на преклузивен срок за отговор на същите, при незадължителен за съда и страните минимален размер по Наредба № 1/2004г., при минимална часова ставка от 4,72 лева за страната за 2023г. към момента на депозиране на отговора на касационната жалба, но при съобразяване, че се касае до заплащане на правни услуги, настоящият състав намира, че възнаграждението на особения представител за изготвяне на отговор на касационната жалба следва да бъде определено в размер на 100 лева, в границите по чл.25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4/2006г. (т.44 от решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС).
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И


ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител на ответника „Фактор Балан“ ООД, адв. И. К. Н. за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 100 лева.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Агенция по заетостта в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за платени по набирателната сметка на ВКС разноски по чл.47, ал.6 ТЗ в размер на 100 лева за особения представител на ответника „Фактор Балан“ ООД за изготвяне на отговор на касационната жалба по т.д. № 1990/2023г. на II т.о. на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.