Върховен касационен съд

Съдебен акт


2
Р Е Ш Е Н И Е


№ 77
гр. София, 13.04.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2735 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 36//16.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 653/2016 г. от състав на Окръжен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1183/20.12.2017 г. на състава на ВКС.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при полученото обезщетение за временна нетрудоспособност следва ли да се приспадне полученото обезщетение от дължимото обезщетение за имуществените вреди а не от общото дължимо обезщетение за всички вреди. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/в редакцията кам момента на подаване на касационната жалба – 07.03.2017 г./, поради противоречие със практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука, както е в процесния случай, се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ. В този смисъл е даден отговор на правния въпрос с решение № 227/25.10.2016 г. по гр.д.№ 1405/2016 г. на ІV гр.отд. и решение № 321/2010 г. по гр.д.№ 4161/2008 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, което разрешение се възприема и от настоящия състав на ВКС. С така даденото разрешение на правния въпрос не се дава разрешение на процесуалноправният въпрос, при предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – разлика между получено обезщетение за временна нетрудоспособност по обществено осигуряване и трудово възнаграждение, което пострадалия би получил, с иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, как следва да се извърши приспадането на сумата, получена като обезщетение за временна нетрудоспособност. Обезщетението за временна нетрудоспособност има за цел обезщетяване на вредите, които работникът понася в резултат на невъзможността да полага труда и респ. да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение. Пропусната полза за него за периода на временна нетрудоспособност се изразява в разликата между размера на трудовото възнаграждение, което би получил ако полага труд и полученото обезщетение поради временна нетрудоспособност, по реда на общественото осигуряване. Предвид изложеното, състава на ВКС приема, че при предявени обективно съединени искове, посочени по-горе, следва да се сумира дължимото обезщетение за имуществени вреди и дължимото обезщетение за неимуществените вреди /болки и страдания/, като от общо определеното обезщетение се приспадне полученото обезщетение за временна нетрудоспособност, в какъвто смисъл е и законовата разпоредба на чл.200, ал.3 КТ.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
С оглед установената от въззивния съд фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че в случая се касае за груба небрежност при допускането на трудовата злополука. Предприемането на маневра „изпреварване” от страна на ищцата при настъпилото ПТП е в нарушение на ЗДвП /наличие на видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване; възможност за заемане на място в пътната лента пред изпреварваното пътно-превозно средство; да не се създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се в насрещната лента за движение; движение с безопасна скорост и извършване на изпреварването за кратко време/, като всички тези обстоятелства правилно и законосъобразно са преценени от състава на въззивния съд като поставяне от ищцата в ситуация на повишен риск. Въз основа на горното, настоящия състав на ВКС приема за правилен извода на въззивния съд, че работодателят е доказал по категоричен и безспорен начин, че пострадалата е допуснала груба небрежност като част от механизма на трудовата злополука, която е настъпила по време на обичайния маршрут на придвижване от дома й към мястото на работа. Това води и до извод за основателност на възражението на работодателя /касатор в настоящото производство/ относно приложението на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя. С оглед фактите по делото, установени по несъмнен начин от доказателствата по спора, вина за настъпването на пътното произшествие се носи изцяло от ищцата по делото, като доколкото характерът на злополуката е приет за трудов по съответния административен ред, то и се ангажира безвиновната отговорност на работодателя в настоящия случай. С оглед данните по делото, настоящия състав отчита съпричиняването на вредоносния резултат на 80 % за настъпване на вредоносния резултат/.
По размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между получено обезщетение за временна нетрудоспособност и трудово възнаграждение, което ищцата би получила, същия е основателен за сумата от 13 477,71 лева. Лихвата за забава върху обезщетението се дължи от момента на увреждането, поради което правилно и законосъобразно е присъдено от въззивния съд. От представените фактури и касови бонове и събраните свидетелски показания, се установява, че ищцата е закупувала лекарства със собствени средства, поради което искът за имуществени вреди за закупуваните лекарства и медикаменти е основателен до предявения размер от 6 706,97 лв.. Общият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди е в размер на 20184,68 лева, като с оглед приетия процент на съпричиняване при настъпването на злополуката, искът е основателен за сумата от 4036,94 лева.
С оглед безспорно установените неимуществени вреди – болки и страдания изключително интензивни за срок от една година; периодът на възстановяване не е завършил, налице е продължаващо главоболие, вестибуларни разстройства и локална увреда на черепномозъчни нерви, изпитвано голямо неудобство от външните белези, размерът на обезщетението, според настоящия състав следва да е в размер на 60 000 лева, след приспадане на сумата от 48 000 лева, с оглед приетия и от настоящия състав процент на съпричиняването при настъпването на вредоносния резултат, следва да се присъди обезщетение в размер на 12 000 лева. Общият размер на дължимите обезщетения е в размер на 16 036,94 лева, от която сума, с оглед отговора на правния въпрос, следва да се приспадне сумата от 12171,91 лева, представляващи получено обезщетение за временна нетрудоспособност, като предявените обективно съединени искове за основателни общо за сумата от 3 865,03 лева.
По делото пред касационната инстанция е подадена и частна жалба против определението, с което съдът е оставил без уважение искането за поправка на явна. Видно от данните по делото, липсва противоречие между мотивите на съда с постановеното въззивно решение и отразеното в диспозитива на решението, поради което частната жалба е неоснователна.
Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени изцяло, предвид неправилните изводи както относно основателността на предявения иск за неимуществени вреди в посочения от въззивния съд размер, така и с оглед неправилното извършено приспадане, което като цяло води до неправилно присъждане на отделните суми. Върху основателния размер на претенциите, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за трите инстанции, общо в размер на 309,20 лева, както и съответната припадаща се на уважената част от исковете такса като възнаграждения за вещи лица в размер на 8,54 лева.
С оглед изхода на спора в касационната инстанция, в полза на страните в процеса следва да се присъдят разноски по компенсация. Общият размер на предявените от ищцата искове са в размер на 113118, 39 лева. Основателни са за сумата от 3 865,03 лева.
Разноските, сторени от ищцата за всички инстанции са общо в размер на 10 322,23 лева, в т.ч. и дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, с оглед размера на предявените искове.
Разноските, сторени от ответника в производството пред първата инстанция са 6 527,62 лева заплатено адвокатско възнаграждение, както и 250 лева възнаграждения за вещи лица. За въззивната инстанция размера на сторените разноски е заплатена държавна такса в размер на 916,77 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 3096 лева и разноски за експертиза в размер на 150 лева. За касационната инстанция разноските са както следва – адвокатско възнаграждение в размер на 1973,56 лева, държавни такси в размер на 977, 38 лева /без договореното възнаграждение по жалбата против определението по чл.247 ГПК/.
Ищцата е направила възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за всички инстанции от страна на ответника по делото. С оглед предмета на делото, което настоящата инстанция приема, че не е с фактическа, така и правна сложност, заплатеното от ответника възнаграждение за първата инстанция следва да се определи като прекомерно, като се намали до размера, предвиден в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения до сумата от 3 557 лева, а това за втората инстанция до размер на 1779 лева, също толкова и за касационната инстанция, като общо разноските /с намаленото адвокатско възнаграждение/ са в размер на 9 409,15 лева, преди компенсация.
С оглед изхода на спора, разноските по компенсация следва да се присъдят в полза на ответника по спора 9 087,65 лева.
Водим от горното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 36//16.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 653/2016 г. от състав на Окръжен съд – София, както и потвърденото с него решение № 67/14.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 253/2015 г. от Районен съд – Елин Пелин, както и определение № 577/31.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 653/2016 г. от І-ви въззивен състав на Софийски окръжен съд в производството по чл.248 ГПК като вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Д. И. М. сумата 3 865,03 /три хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и три стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2012 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.200 КТ, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове за разликата до пълните предявени размери, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. И. М. да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 9 087,65 /девет хиляди и осемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ лева.
Оставя без уважение частната жалба против определението, с което съдът се е произнесъл по искането за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение, като неоснователна.
Решението е окончателно.


Председател: Членове:1. 2.