Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50039
гр.София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2056 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Гърмен“, представлявано от директора инж. Б. Л. Р., чрез юрисконсулт М. Х., срещу решение № 79/15.02.2022 г. по в.гр.д.№ 704/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 7766/10.05.2021 г. по гр.д.№ 102/2016 г. на Районен съд Гоце Делчев и се отхвърлят исковете на ТП „ДГС „Гърмен“ против Р. А. А., Н. Н. А., К. Н. А. и Ф. Н. Ч., на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, като наследници на материалноотговорното лице Н. Д. А., поч. 2011 г. /преди подаване на исковата молба на 12.02.2016 г./., да бъде установено, че техният наследодател е причинил на работодателя щета от липси в обект № 723, на стойност 6376,.80 лева, както и за осъждане на ответниците да заплатят сумата.
Касационното обжалване е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на решението.
В практиката на Върховния касационен съд се приема непротиворечиво, че преценката дали обжалваното решение е процесуално недопустимо зависи от това налице ли са били изискванията, при които делото да може да бъде решено по същество, т.е. когато са налице положителните процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за съществуване и упражняване на правото на иск, съдът е надлежно сезиран и заинтересованата страна не се е позовала на липсата на относителна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по наведените от страните факти и обстоятелства, но е определил погрешно правната квалификация на иска, респ. на направените възражения, съдът не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му /В този смисъл ТР № 13 по гр.д.№ 5/1976 г., ОСГК на ВС решение № 45/20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г., ВКС, II т.о. и решение № 71/02.02.2010 г. по гр.д.№ 138/2009 г., ВКС, III г.о./
Решението на въззивния съд не е недопустимо в частта, в която се иска да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответниците за липси в обект № 723, за които отговаря техният наследодател. За ищеца съществува право на иск за обезщетение от материалноотговорното лице, ако е установена липса на имущество в резултат на неговите действия и бездействия при изпълнение на възложената му работа по трудово правоотношение. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред (чл.211 КТ), а в исковата молба се претендира стойността на причинената на работодателя щета от наследниците на материалноотговорното лице, поради което се налага извод, че правото на иск е надлежно упражнено. Предявеният иск да бъде установено по отношение на ответниците, че техният наследодател е причинил щета на работодателя си, обаче, е недопустим. За ищеца липсва правен интерес да установи чрез иск правото му на обезщетение от материалноотговорното лице, когато е предявил искова претенция за присъждане на това обезщетение, тъй като същите факти са предмет на доказване в производството по осъдителния иск.
Предвид изложените съображения, обжалваното решение е недопустимо в частта по установителния иск, а в останалата част е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск. Изведеният в него мотиви за неоснователност на исковете поради липса на материалноправна легитимация на наследниците на материалноотговорното лице, обаче, не могат да бъдат споделени. Процесуалният ред по искове за имуществената отговорност на работник или служител не разкрива съществени различия от възможността за реализиране на други притезателни права, освен ако въпросът не е уреден от специалния закон (арг.от чл.212 КТ). Следователно, предвидената гражданска имуществена отговорност на определена категория работници и служители не променя характера на задължението за обезщетение от материалноотговорното лице и възможността на работодателя да претендира обезщетението за липси от наследниците, съобразно дяловете им в наследството. В този смисъл, съществуването на право на иск за ищеца не може да бъде отречено поради смърт на материалноотговорното лице, независимо дали събитието е настъпило преди завеждане на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
Въззивният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото - ответниците са наследници по закон на Н. Д. А., поч. 2011 г., осъществявал отчетнически функции по трудово правоотношение в ТП „ДГС „Гърмен“, считано от 05.08.2008 г. След ревизия в ГСУ „О.“ и проверка на складовите наличности на строителна дървесина и дърва за огрев, са били установени липси в обект № 723 /при инвентаризация на 18.08.2010 г./, поради което работодателят е издал заповед № 576/30.12.2010 г. за налагане на имуществена отговорност на материално отговорните лица /връчена с писмо и известие за доставяне от 14.02.2011 г./, а трудовото правоотношение на Н. Д. А. е прекратено поради смъртта му на 26.08.2011 г. Правилно съдът е приел също, че пълната имуществена отговорност може да се реализира само по отношение на работник или служител, на когото е било възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, тъй като при липси в имуществото на работодателя отговорността е на материалноотговорното лице, а когато причинителите са няколко, в случаите на пълна отговорност, отговорността е солидарна (чл.208, т.2 КТ). В нарушение на материалния закон, обаче, въззивния съд е приел, че ответниците не са материално пасивно легитимирани да отговарят спрямо работодателя на техния наследодател, в качеството му на материалноотговорно лице, след като отгонорността не е била реализирана по съдебен ред и липсва процесуално правоприемство в процеса.
Пълната имуществена отговорност се осъществява по исков ред, според чл.211 КТ. Работодателят може да реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции, в т.ч. от неговите наследници, когато е установена липса на имущество, поверено на материалноотговорното лице. Виновното поведение на отчетника в тези случаи се презумира от закона, поради задължението му да пази имуществото на работодателя с грижа по-голяма от обикновената. При въведено в процеса възражение за намаляване или за освобождаване на отчетника от отговорност, обаче, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл.127, ал.1, т.2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности, за доказването на което са допустими всички доказателствени средства (така т.14 от Постановление № 5 от 15.X.1955 г., Пленум на ВС и решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр.д.№ 970/2015 г., ВКС, ІV г.о.).
Предявените срещу наследниците на материалноотговорното лице искове са в размер на общо 6376,80 лева, но тяхната отговорност не е солидарна, тъй като не са съпричинители на вредата, поради което всеки от тях отговаря до размера на неговия наследствен дял. В случая, преживялата съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете (чл.9, ал.1 ЗН), поради което предявените искове следва да бъде уважени до размер на 1/4 от общо претендираната сума в размер 6376,.80 лева или по 1594,20 лева от всеки от ответниците по делото.
Несъстоятелни са доводите за допуснати нарушения при осъществяването на процедурата по инвентаризация, тъй като правният режим по Кодекса на труда не установява правила за осъществяване на вътрешни ревизии и проверки, освен когато вредата е установена при одит, извършен от държавните финансово контролни органи (напр.по ЗДФИ).
Направеното в тази връзка възражение за погасяване на отговорността на отчетника по давност също е неоснователно, тъй като 10-годишната давност за вземанията по чл.207, ал.1, т.2 КТ не е изтекла към датата на подаване на исковата молба – 12.02.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 79 от 15.02.2022 г. по в.гр.д.№ 704/2021г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по установителния иск и прекратява производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 79/15.02.2022 г. по в.гр.д.№ 704/2021г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по осъдителния иск за обезщетение на щетите на работодателя от липси и вместо това:
ОСЪЖДА Р. А. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Гърмен“, с. Гърмен, общ. Гърмен, обл. Благоевград, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ сумата 1594,20 лева /хиляда петстотин деветдесет и четири лева, двадесет стотинки/, като обезщетение за вреда от липси на 158,96 м3 обла строителна дървесина и дърва за огрев, причинена от наследодателя Н. Д. А., при изпълнение на служебните му задължения като материалноотговорно лице на обект № 723.
ОСЪЖДА Ф. Н. Ч. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Гърмен“, с. Гърмен, общ. Гърмен, обл. Благоевград, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ сумата 1594.20 лева /хиляда петстотин деветдесет и четири лева, двадесет стотинки/, като обезщетение за вреда от липси на 158,96 м3 обла строителна дървесина и дърва за огрев, причинена от наследодателя Н. Д. А., при изпълнение на служебните му задължения като материалноотговорно лице на обект № 723.
ОСЪЖДА К. Н. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Гърмен“, с. Гърмен, общ. Гърмен, обл. Благоевград, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ сумата 1594.20 лева /хиляда петстотин деветдесет и четири лева, двадесет стотинки/, като обезщетение за вреда от липси на 158,96 м3 обла строителна дървесина и дърва за огрев, причинена от наследодателя Н. Д. А., при изпълнение на служебните му задължения като материалноотговорно лице на обект № 723.
ОСЪЖДА Н. Н. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Гърмен“, с. Гърмен, общ. Гърмен, обл. Благоевград, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ сумата 1594.20 лева /хиляда петстотин деветдесет и четири лева, двадесет стотинки/, като обезщетение за вреда от липси на 158,96 м3 обла строителна дървесина и дърва за огрев, причинена от наследодателя Н. Д. А., при изпълнение на служебните му задължения като материалноотговорно лице на обект № 723.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.