6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
[населено място], 20.07.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 67/2017 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение №1861/5.10.2016г., постановено по в.т.дело №4833/2015г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени, предявените от дружеството срещу [фирма] обективно съединени искове по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно за сумата от 69 628.12 лв. и за 2383.61 лв., и е обезсилено решение №1092/11.02.2015г. по т.дело №2754/2014г. на СГС, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на касатора мораторна лихва за забава за периода 10.12.2013г. до 27.12.2013г. Потвърдено е решение №1092/11.02.2015г. по т.дело №2754/2014г. на СГС, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 396.59лв. по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2014г. до окончателното й заплащане и мораторна лихва в размер на 13.69 лв. за периода от 28.12.2013г. до 30.04.2014г. , с което интересът на ищеца от предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е постигнат. Касаторът релевира оплаквания, съставляващи касационни основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК Поддържа, че временно определената цена за достъп с решение № Ц-33/14.09.2012г. за процесния период от време, както и последващото определяне на окончателна цена в размер на 0.00лв./ МВтч. води до извод за първична липса на основание от страна на електроразпределителното дружество при получаване на цената за достъп в размер на исковата сума. Счита за неправилен изводът на САС, че след като не е обжалвано първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, в тази част решението е влязло в сила. Поддържа, че след като СГС е уважил евентуалният иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за дружеството не е съществувал правен интерес да обжалва решението на СГС, с което е отхвърлен главния иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Излага, че след като е намерил за неправилна квалификацията на евентуалния иск, уважен от първоинстанционния съд, въззивният съд е следвало да разгледа и уважи главния иск, като пропускът му да направи това представлява съществено процесуално нарушение. В приложеното към касационната жалба Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор излага съображения за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и в преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
СГС е сезиран с обективно съединени искове по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД / главен иск/ и при условията на евентуалност с иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за заплащане на сумите от 70 024.71 лв. / от която 69 628.12 лв. цена за достъп за Ф. „Ф.”1 и 396.59 лв. за Ф. „Равнище 1”/, като получена на отпаднало основание и мораторна лихва за сумата от 2397.30 лв. СГС е уважил искът на [фирма] за сумата от 69 628.12лв., като платена на [фирма] без правно основание / чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД/, и сумата от 396.59 лв. като платена на отпаднало основание / иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД/, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2014г., както и искът за мораторна лихва за сумата от 2397.30 лв. Главният иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата от 69 628.12 лв. и съединения с него иск за мораторни лихви за сумата 2397.30 лв. са отхвърлени като неоснователни.
Решението на СГС е обжалвано от [фирма] в осъдителната му част, с което са уважени евентуално предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че в образуваното пред него производство не са представени доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Съдът е мотивирал, че за процесния период от време отношенията между страните са уреждани от договори за присъединяване и достъп към елекроразпределенителната мрежа на ответника, в които не е уговорена конкретна цена за достъп. За ищеца е възникнало задължението да заплаща цена „достъп” след завършване на смесения фактически състав на договора с приетото от ДКЕВР Решение № Ц-33/14.09.2012г., с което са определени временни цени за достъп. С отмяната на решението на ДКЕВР по реда на АПК, неговите последици са отпаднали с обратно действие по отношение на всички, съгласно чл.177, ал.1 АПК, вкл. и за задължението ищецът да плаща цена за достъп за времето след 18.09.2012г. Погасяването с обратна сила на това задължение представлява именно отпадане на основанието на извършените плащания по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Изложено е, че основателен би бил главният иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, по който обаче съдът не може да се произнесе, тъй като решението на СГС в тази част е влязло в законна сила. Затова въззивният съд не може да приеме, че първоинстанционния съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, предвид разпоредбите на чл.298 и 299 ГПК, за спазването на които съдът следи служебно. Въззивният съд ще има задължението да се произнесе по двата иска, по реда на тяхната поредност, само при подадена от ищеца въззивна жалба срещу решението на СГС, с което е отхвърлен главния иск.
Първоинстанционното решение на СГС е обезсилено, в частта, с която съдът се е произнесъл по иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за периода от 10.12.2013г. до 27.12.2013г. по съображения, че за този период от време ищецът не е предявил иск за лихви за забава.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
При допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът поставя въпрос: На какво основание подлежат на връщане платените по отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен индивидуален административен акт суми – на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД или без основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД? Позовава се на решение по т.д. №1564/2014г. на Варненския окръжен съд. Въпросът е във връзка със спора, но посоченото решение на Варненския окръжен съд не обосновава допълнителния селективен критерий за допускане на решението до касационно обжалване. Противоречивата съдебна практика за правната квалификация на иска, при въведени едни и същи факти за фактурирана и платена цена „достъп”, дължима за осъществен достъп до разпределителната мрежа на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, въз основа на определените временни цени от ДКЕВР с Решение № Ц-33/2012г. и за правните последици от отмяна на това решение по реда на АПК, е преодоляна с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно нея, отмяната по реда на АПК на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, предпоставя задължение за връщане на фактурираните въз основа на това решение и заплатени от производители на ел. енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителните мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Така с решение №224/21.02.2017г. по т.дело № 2654/2015г., решение № 28/28.04.2016г. по т.дело № 353/2015г., решение №212/23.12.2015г. по т.дело № 2956/2014г. на ВКС, ТК. и др. по въпроса за темпоралното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на ДКЕВР, е прието, че конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на решение № Ц-33/14.09.2012 г. и с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация. Изложените от дружеството – ищец факти и обстоятелства по главния иск сочат на правна квалификация на иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Изложеното по първия въпрос се отнася и за въпросите в Раздел ІІ на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:1.Когато не е уговорена цена на услуга за достъп до електроразпределителната мрежа, подлежат ли на връщане извършените плащания като получени без основание, при условие, че цената на услугата достъп е била определена с отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт /ИАА/?. 2. В случаите, когато с влязло в сила решение е отменен ИАА, изпълнението на което е допуснато до предварително изпълнение по силата на закона или по силата на самия акт, дължи ли се на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД връщане на всичко, което е дадено в изпълнение на този акт? 3.Когато цената за достъп се регулира от административен орган по предвиден от закона ред посредством издаването на ИАА, при отмяната на ИАА с влязло в сила съдебно решение, подлежи ли на връщане платената до отмяната цена като платена без основание ? 4. Изначално несъществуваща ли е цената за услуга, определена с ИАА, който в последствие е отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно? По въпросите има установена задължителна съдебна практика, част от която е цитирана в отговора на първия въпрос. Съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материалноправен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, с цел налагане на нова такава, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Със създадена задължителна за съда съдебна практика - решение № 155 по т.д.№ 2611 / 2014 г., решение № 157 по т.д.№ 3018 / 2014 г., решение № 7 по т.д.№ 3196 / 2014 г., решение № 28 по т.д.№ 353 / 2015 г., решение №212 по т.д.№ 2956 / 2014 г. на ВКС, ТК и др. - в които се приема, че влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено решение № Ц–33 / 14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие- към момента на издаване на акта, с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената от него цена за достъп. Според произнесеното с решение №58/16.08.2016г. по т.дело № 332/2015г. на ВКС, Іт.о. отмяната на Решение №Ц-33, поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия временни цени за достъп като платена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Изложените аргументи за допускане на решението до касационно обжалване не обосновават извод за необходимост за промяна на създадената задължителна съдебна практика, поради което по тази група въпроси не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
По процесуалноправните въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. За наличието на правен интерес за подаване на въззивна жалба от ищеца при уважен иск при условията на евентуалност, срещу решението, с което е отхвърлен главния му иск като неоснователен. 2. Може ли страната да обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен главния иск, въпреки , че я удовлетворява като резултат, поради уважаване на евентуалния иск? 3.Налице ли е правен интерес от подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от ищеца, чийто евентуален иск е уважен изцяло, когато двата иска са с един и същи петитум, но имат различно основание? 4. Налице ли е правен интерес за ищеца от подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, чиито евентуален иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е уважен изцяло и с решението е отхвърлен като неоснователен иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД като неоснователен? Въпросите представляват разширен вариант на един въпрос за правния интерес ищецът да обжалва решението, с което е отхвърлен като неоснователен главния иск / по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД/, когато е уважен евентуалния му иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Въпросът попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК доколкото САС не се е произнесъл по главния иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД мотивирано с влизане в сила на решението на СГС, поради необжалването му от ищеца. Ищецът не обосновава приложното поле на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ищецът винаги има правен интерес да обжалва решението, когато съдът отхвърли главният иск и е уважил евентуалния. Правният интерес от обжалване на първоинстанционното решение произтича от поредността на предявените от ищеца искове и негативния резултат от отхвърляне на главния иск. При предявяване на исковете при условията на евентуалност ищецът е посочил поредността на защитата която търси, което изключва възможността да получи защита едновременно по всички съединени искове. При подадена жалба от ответника срещу неблагоприятното за него решение по евентуалния иск, въззивният съд не може да разшири предметния обхват на жалбата и да се произнесе по главния иск, след отхвърляне на евентуалния иск, тъй като това ще е в противоречие с диспозитивното начало в процеса. В случая съдът ще се съобрази с волята на страната да не обжалва решението по главния иск. Вероятността ищецът да получи негативен резултат при въззивното обжалване от другата страна / отхвърляне на евентуалния иск/ обосновава правния му интерес да подаде жалба. В този случай решението по евентуалния иск ще влезе в сила, след като бъде оставена без уважение жалбата срещу главния иск, тъй като подадената жалба срещу решението по главния иск поддържа висящността на процеса по уважения евентуален иск / т.15 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/. В случая ищецът не е обжалвал решението на СГС, с което е отхвърлен главният иск за сумата от 69 628.12 лв., представляваща заплатена цена за „достъп” , предявен на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 383.61 лв. САС не е дължал произнасяне по иск, по който решението е влязло в сила, тъй като проверката на САС на постановеното от СГС решение е ограничена от рамките на жалбата. В този смисъл е определение №327/3.05.2012г. по ч.гр.д. №90/2012г. ВКС, състав на ГК, което се приема от настоящия състав на ВКС.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1861/27.09.2016г., постановено по в.т.дело №4833/2015 г. на Софийския апелативен съд, т.о. пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: