Върховен касационен съд

Съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3559 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. М. срещу решение № 64 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 214/2021 г. на ОС-Сливен, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения от жалбоподателя иск по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 6000 лв. и законната лихва върху тази сума от 04.01.2018 г.
Ответницата Т. С. Б. не взема становище по жалбата.
С определение № 30 от 31.01.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК само във връзка с оплакванията за допуснато нарушение на чл.22 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по въпроса представлява ли основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на съдебния състав обстоятелството, че същият състав се е произнасял по аналогичен правен спор между ищеца и съпруга на ответницата.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното решение № 64 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 214/2021 г. на ОС-Сливен е потвърдено решение № 260192/18.03.2021 г. по гр. д. № 1108/2020 г. на РС-Сливен, с което е бил отхвърлен предявеният от С. Й. М. срещу Т. С. Б. иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 6000 лв., представляваща неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, изразили се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, преумора и притеснения по повод участието му в производства пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, АССГ и РС-Пловдив, образувани по жалби от ответницата пред КЗД, пред работодателя на ищеца и пред Министерство на транспорта; психическо натоварване и умствено изтощение, чувство на изолация и загуба на мотивация за настъпващия ден.
Преди провеждането на открито съдебно заседание във въззивното производство жалбоподателят С. Й. М. е подал молба, с която е поискал отвод на съдебния състав, тъй като същият състав е разгледал друг аналогичен правен спор между жалбоподателя и съпруга на сегашната ответница, по който е било образувано гр. д. № 20/2021 г. на Сливенския окръжен съд.
С определение № 116 от 27.05.2021 г. по в. гр. д. № 214/2021 г. на Сливенския окръжен съд молбата за отвод е оставена без уважение. Изложени са съображения, че не са налице предпоставките на чл.22, ал.1, т.1-6 ГПК. Обстоятелството, че същият съдебен състав е разгледал друго дело между ищеца и съпруг на настоящата ответница, не е от кръга на тези, обуславящи наличието на основателно съмнение в безпристрастието на съда, още повече, че при несъгласие с крайния съдебен акт на съда въззивникът би имал възможността да го атакува пред ВКС.
Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът за спазването на чл.22 ГПК, въпреки че обикновено не се разглежда в решенията на съда по съществото на правния спор, може да обуслови допускане на касационно обжалване и отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като спазването на правилата за отвод на съдебния състав се проверява в рамките на инстанционния контрол на съдебното решение, а не по пътя на частното производство, който е изключен. Така например въпрос по прилагането на чл.22 ГПК е разискван в решение № 351 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 497/2010 г., II г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК. Случаят, разгледан в това решение обаче, е различен от настоящия, поради което не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно в практиката на ВКС са изведени принципни съображения по прилагането на чл.22 ГПК и по-конкретно – на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Приема се, че всички основания за отвод по чл.22, ал.1 ГПК се основават на обстоятелства, които според законодателя пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията/съдия-изпълнителя, като в хипотезите на ал.1, т.1-5, които са изрично посочени, е винаги налице такова съмнение. Наличие и на други обстоятелства ( чл.22, ал.1, т.6 ГПК ) също могат да породят основателно съмнение в безпристрастието, доколкото в конкретната ситуация у разумен наблюдател е възможно да се създаде впечатление, че съдията/съдия-изпълнителят не е способен да реши въпроса безпристрастно. Изискването е съдията/съдия-изпълнителят не само да бъде безпристрастен, но и да внушава безпристрастност, както и да бъде възприеман като такъв; безпристрастността трябва да бъде очевидна. В този смисъл е решение № 73 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2018 г., IV г. о. Настоящият състав споделя тази практика, като счита, че тя е приложима и в случай като настоящия, при който един съдебен състав е разглеждал дело, което е аналогично с друго дело, като е обсъждал и взел становище по едни и същи доказателства, които са представени и по двете дела, при сходство на делата от фактическа и от правна страна. В тези случаи, макар съдебният състав да няма лична заинтересуваност от изхода на делото, в страните може да се създаде такова впечатление, а това нарушава усещането за безпристрастност, което съдът следва да внушава.
В настоящия случай предмет на делото е иск на С. Й. М. срещу Т. С. Б. по чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 6000 лв., представляваща неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, изразили се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, преумора и притеснения по повод участието му в производства пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, АССГ и РС-Пловдив, образувани по жалби от ответницата пред КЗД, пред работодателя на ищеца и пред Министерство на транспорта; психическо натоварване и умствено изтощение, чувство на изолация и загуба на мотивация за настъпващия ден.
В основата на това дело стои инцидент от м.август 2017 г., при който ищецът, осъществявайки служебна проверка в ЖП гара [населено място], разбил входна врата и заварил вътре ответницата, служител на гарата, и неин колега - стрелочник, като впоследствие разказал пред свои колеги – началници на гари, че ги е заварил в интимни отношения. По повод този инцидент ответницата подала на 04.01.2018 г. жалба до Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ с оплакване срещу ищеца за осъществен сексуален тормоз върху нея. Ответницата подала през м.декември 2017 г. и жалба до работодателя на ищеца. На 26.01.2018 г. съпругът на ответницата подал жалба срещу ищеца пред министъра на транспорта с излагане на фактите по инцидента за тормоз над съпругата му с искане за проверка на случая и вземане на мерки. По повод оплакванията на ответницата и нейния съпруг, както и жалбите до КЗД и министъра на транспорта, работодателят на ищеца издал заповед, с която му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По искане на ищеца тази заповед била призната за незаконосъобразна от съда.
Предметът на другото дело, разгледано от въззивния съд в същия съдебен състав, е иск по чл.45 ЗЗД на С. Й. М. срещу Н. Д. Б. /съпруг на Т. С. Б./ за сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 26.01.2018 г. Вредите произтичат от следните факти: в края на м. 12. 2017 г. ответникът и съпругата му подали устно оплакване до директора на ДП „Н.“ за инцидент с ищеца, възприет като тормоз; на 04.01.2018 г. съпругата на ответника подала жалба пред КЗД за осъществена над нея от страна на ищеца дискриминация на работното място по признак "пол" и осъществен "сексуален тормоз"; на 26.01.2018 г. ответникът подал жалба до министъра на транспорта /в поделение на което министерство работят съпругата му и ищецът/ относно същите отношения и ситуации. В основата на това дело стои същият инцидент от м.август 2017 г.
При тези данни следва да се приеме, че въззивният съд, който е разгледал настоящото дело, не е имал основание да отхвърли направеното искане за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Независимо от това, че няма данни съдът да е лично заинтересуван от изхода на делото, обстоятелството, че по предходно аналогично дело той е взел становище за липса на неимуществени вреди от същите действия и във връзка със същия инцидент от м.август 2017 г., налага извод, че съдът е следвало да се отведе от разглеждането на повторния спор, за да не се създава усещане за липса на безпристрастност. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд.
Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 64 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 214/2021 г. на ОС-Сливен в частта, с която е потвърдено решение № 260192/18.03.2021 г. по гр. д. № 1108/2020 г. на РС-Сливен, с което е отхвърлен предявеният от С. Й. М. срещу Т. С. Б. иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 6000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: