Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3642/ 2026 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Т. против определение на Великотърновски окръжен съд № 1131/ 31.07.2026 по ч.гр.д.№ 743/ 2026 г., с което е потвърдено определение № 631/ 30.06.2026 г. по гр.д.№ 1440/ 2026 г. на Горнооряховски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не обсъдил всичките му доводи и относимите към тях доказателства по делото и поради това обжалваното определение било неправилно. Моли то да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи вероятната му недопустимост и очевидна неправилност, дължаща се на съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, необоснованост и прилагане на закона в неговия противоположен смисъл. Освен това формулира въпроси, по които обжалването да бъде допуснато /без да обосновава наличие на кое да е от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК/: 1. “Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. в исковите производства по ЗЗДискр., които не са приключили с краен съдебен акт по делото?“; 2. „Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗХУ и в исковите производства по реда на ЗОДОВ, вкл. и които не са приключили с краен съдебен акт по делото?“; 3. „Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 4 от ЗХУ и в исковите производства по реда на ЗЗДискр., вкл. и които не са приключили с краен съдебен акт по делото?“; 4 „Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 77 ГПК в исковите производства по реда на ЗЗДискр., вкл. и които не са приключили с краен съдебен акт по делото?“; 5. „Намират ли приложение разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, касаещи местната подсъдност по чл. 105 и чл. 115 ГПК вр. с чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр в исковите производства по реда на ЗЗДискр.?“; и 6. „Института на неприсъственото решение намира ли приложение в особените искови производствата по реда на ЗЗДискр?“.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния съд делото /гр.д.№ 1440/ 2026 г./ е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Т. против Районен съд - Елена, предявен е осъдителен иск за сумата 6 000 лв /3 067,75 евро/ – обезщетение за неимуществени вреди произтекли от дискриминационно поведение на ответника към ищеца. Районният съд намерил иска за недопустим по съображения, че ищецът злоупотребява с правата си, поради което с определение от 30.06.2026 г. прекратил производството по делото. Обжалваното в настоящето производство въззивно определение е постановено по частна жалба на К. Т. срещу определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството. С него жалбата е оставена без уважение, но по различни съображения от изложените от първоинстанционния съд. Въззивният съд приел, че е длъжен служебно да провери всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания, съгласно Тълкувателно решение № 6/ 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/ 2017 г., ОСГТК, ВКС. Посочил, че за да е допустима исковата молба за присъждане на обезщетение по ЗЗДискр, тя трябва да съдържа твърдения за неблагоприятно третиране, при наличие на защитен признак, което е в причинно-следствена връзка с този признак, както и за сравнителна група – лица в сходно положение, третирани по-благоприятно. Ищецът не бил изложил фактически твърдения за сходни обстоятелства, от които да се направи извод, че е бил третиран по-неблагоприятно спрямо други лица от страна на ответника. Не посочил обективен критерий, по който да е дискриминиран, нито каквито и да е факти, с които да се обосновава правният довод за дискриминация. След като исковата молба не съдържала факти, които да бъдат подведени под хипотезата на чл.71 ал.1 ЗЗДискр. нямало твърдения за дискриминационно действие, подлежащо на съдебен контрол по този ред, производството било недопустимо.
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по твърденията на касатора вероятната му недопустимост. В частната жалба и изложението към нея не са изложени никакви доводи, които могат да обосноват недопустимост на акта и настоящата инстанция не намира такива /както и основания за нищожността му/ и служебно. Актът е постановен от надлежен орган, в рамките на неговата компетентност и в надлежна форма, в рамките на отправеното до съда искане и е мотивиран. Доводите на касатора в частната жалба и изложението към нея са за неправилност, а не за недопустимост на акта, а по такива доводи касационен контрол не може да бъде допуснат.
Обжалваният акт не е и очевидно неправилен, за да е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не излага твърдения, които да сочат на очевидна неправилност, неговите доводи са за нарушение на материалния и процесуалния закон, а те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Твърденията, че съдът приложил закона в противоположния му смисъл, не са подкрепени с никакви доводи, нито е посочена правна норма, която да е приложена в противоположния й смисъл.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по формулираните въпроси, тъй като нито един от тях не обуславя обжалваното определение. Решаващото съображение на въззивния съд да прекрати производството по делото е, че подадената искова молба не съдържа факти, които да бъдат подведени под хипотезата на чл.71 ал.1 ЗЗДискр, нито твърдения за дискриминационно действие, подлежащо на съдебен контрол по този закон. Към това процесуалноправно разрешение поставените от касатора въпроси нямат отношение. Първите три въпроса не биха могли да имат каквото и да е значение в производството по контрол върху процесуалноправното решение на въззивния съд за недопустимост на исковата молба. Те касаят държавните такси и разноските в производството по ЗЗДискр и задълженията на съда по отношение на хората с увреждания, а не допустимостта на производството. Останалите въпроси също нямат значение за контролираното в настоящето производство процесуалноправно решение за прекратяване на производството по делото. Разпоредбата на чл.77 ГПК касае принудителното събиране на разноски, местната подсъдност на делото не е обсъждана в обжалвания акт, а въпрос за постановяване на неприсъствено решение не може да е релевантен при прекратено поради недопустимост на исковата молба производство. По необуславящи правни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Великотърновски окръжен съд № 1131/ 31.07.2026 по ч.гр.д.№ 743/ 2026 г.
Определението не подлежи на обжалване.