Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова гр. дело № 3853 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 51610 от 10.07.2026 година, уточнена с молба вх. № 61769 от 03.08.2026 година, депозирана от Ч. Г. М. от [населено място], за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 407 от 05.02.2026 г., постановено по гр. д. № 5582/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, както и на въззивно решение по в. гр. д. № 871/2026 г. на Окръжен съд – Варна в потвърдителната му част.
С посоченото решение № 407 от 05.02.2026 г., постановено по гр. д. № 5582/2025 г. по описа на Районен съд – Варна , след частичната му отмяна по реда на въззивното обжалване по в. гр. д. № 871/2026 г. на Окръжен съд – Варна, съдът е задължил молителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо О. Ч. М. от [населено място], на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Молителят релевира оплаквания за нарушено право на защита в първоинстанционното производство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед на което поддържа искане за отмяна. Във връзка с поддържаното основание за отмяна (чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК) посочва, че в последното открито съдебно заседание пред Районен съд - Варна на 30.01.2026 г. упълномощеният негов процесуален представител е ползвал платен годишен отпуск, поради което молителят е направил искане за отлагане на разглеждането на делото, което не било уважено. Молителят твърди, че по този начин е бил лишен от възможността да участва ефективно в съдебното заседание чрез процесуалния си представител и да упражни правото си на защита. Отделно се позовава и на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК без да я обосновава.
В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата по молбата за отмяна - О. Ч. М., действаща чрез процесуалния си представител адвокат Л. В. П. - адвокат от Адвокатска колегия – В., изразява становище за нейната недопустимост, евентуално – че същата е неоснователна. Претендира за разноски в производството.
Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното:
Решението, чиято отмяна се претендира в настоящото производство, е постановено по реда на Закона за защита от домашното насилие по молба, подадена от О. Ч. М. срещу Ч. Г. М. - баща на молителката, с твърдения за извършени актове на домашно насилие.
Съгласно разрешенията, дадени в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а само по отношение на тези от тях, които се ползват със сила на присъдено нещо. Влезлите в сила съдебни решения по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) не подлежат на отмяна по извънредния извънинстанционен ред на чл. 303 ГПК.
Решенията, постановявани от съда при упражняване на правомощия по ЗЗДН, са израз на съдебното администриране на гражданските правоотношения. Влизането в сила на посочената категория решения не поражда последиците на разрешен със силата на присъдено нещо правен спор. Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита, а не цели разрешаване на правен спор със сила на присъдено нещо. Постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен отново по молба при наличието на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства, а и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН мерките по този закон се налагат само за срок за срок от три до 18 месеца, т. е. те са винаги с временно действие, а не уреждат трайно конкретните граждански правоотношения. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Съдът постановява решение, с което отказва да издаде или издава заповед за защита по чл. 16 ЗЗДН и издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение съобразно чл. 20 ЗЗДН. При определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения/ в този смисъл са изложени съображения и в мотивите към ТД № 2/2019 ОСГК на ВКС/.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС и в частност: определение № 17 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 4823/2024 г. на III г. о. на ВКС; определение № 338 от 29.01.2025 г. по гр. д. № 4817/2024 г. на IV г. о. на ВКС; определение № 421 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 249/2025 г. на III г. о. на ВКС; определение № 3226 от 20.06.2025 г. по гр. д. № 2266/2025 г. на III г. о. на ВКС; определение № 4281 от 24.09.2025 г. по гр. д. № 3259/2025 г. на IV г. о. на ВКС; определение № 3928 от 06.08.2025 г. по гр. д. № 2385/2025 г. на IV г. о. на ВКС; определение № 95 от 12.01.2026 г. по гр. д. № 4811/2025 на III г. о. на ВКС; определение № 1482 от 24.03.2026 г. по гр. д. № 1195/2026 г. на III г. о. на ВКС; определение № 3287 от 17.06.2026 г. по гр. д. № 2442/2026 г. на III г. о. на ВКС.
С оглед изложените съображения депозираната от Ч. Г. М. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 407 от 05.02.2026 г., постановено по гр. д. № 5582/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, се явява недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.
Ответната по молбата страна е претендирала разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро. Представени са доказателства, че същото е заплатено, поради което молителят следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 000 евро на О. Ч. М..
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 51610 от 10.07.2026 година, уточнена с молба вх. № 61769 от 03.08.2026 г., депозирана от Ч. Г. М. от [населено място], за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 407 от 05.02.2026 г., постановено по гр. д. № 5582/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, както и на въззивно решение по в. гр. д. № 871/2026 г. на Окръжен съд – Варна в потвърдителната му част, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3853/2026 г. по описа на ВКС, III г. о.
ОСЪЖДА Ч. Г. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на О. Ч. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.