Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
при участието на секретаря Нели Първанова като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №1939/2026г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК .
Образувано е по молба вх. №647/10.03.2026г. на М. И. Г. за отмяна на влязлото в сила решение №278/05.11.2024г., постановено по гр. дело №350/2024г. на ОС – Добрич, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът на молителя, предявен срещу Държавата, че е придобил недвижим имот по давност. Молителят твърди, че след постановяване на решението открил писмени документи, доказващи, че имот с пл. №2134, част от който е процесния, предоставен за оперативно управление на „Амбалаж“ ЕООД, е част от базата на Окръжно предприятие [населено място] в имот [№], макар и с нов номер. Излага, че писмените доказателства, които представя са новооткрити по смисъла на чл.303, ал.1, предл.2 ГПК и позволяват да се проследи организационната структура на Окръжно търговско предприятие, [населено място], и статута на активите му, което е от значение за установяване дали процесният имот е бил включен в обема на имуществото, възстановено на РПК „Н.“, гр. Г.Т., и чия собственост е бил процесният имот към датата на закупуването му–10.04.1997г. По изложените съображения се моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В о.с.з. лично и чрез пълномощник молбата за отмяна се поддържа при наведени твърдения, че представените доказателства са относими към изясняване на въпросите чия е собствеността върху процесния имот – държавна или кооперативна.
Ответникът по молба – Държавата, чрез МРРБ, представлявана от областния управител на областна администрация – Добрич, чрез депозирания отговор изразява становище за нейната неоснователност. На първо място счита, че представените доказателства не са новооткрити по смисъла на закона, тъй като са се намирали в държавен архив, и страната е могла да ги открие и представи по делото при полагане на необходимата грижа от нейна страна. На следващо място излага, че тези документи не са от съществено значение за изхода на спора по делото, тъй като касаят административното управление или стопанисване на определени активи, но не доказват възникването на правото на собственост в полза на физическото лице. По тези съображения моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. С писмена защита, депозирана преди о.с.з. поддържа становището си за неоснователност на молбата за отмяна при изложени твърдения, че представените доказателства не са новооткрити, нито са от съществено значение за правилното разрешаване на спора по настоящото дело. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение №3060/09.06.2026г., постановено по настоящото дело в производство по чл.307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание
Настоящият състав на ВКС, Първо отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във връзка със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:
М. И. Г. е предявил положителен установителен иск срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за установяване на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че е собственик на дворно място с площ от 2 325 кв.м, съставляващо поземлен имот №2268 по плана на Промишлена зона [населено място].Т. на основание изтекла в негова полза придобивна давност за период от 10.04.1997г. до 01.06.2006г. и от 01.04.2022г. до датата на предявяване на иска.
Искът му е отхвърлен с въззивно решение №278 от 05.11.2024г. по в. гр. дело №350/2024г. на Окръжен съд Добрич, недопуснато до касационно обжалване с определение №273 от 21.01.2026г. по гр. д. №447/2025г. на ВКС, II-ро г. о.
Въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба от 10.04.1997г., сключен между „Амбалаж“ ЕООД-гр.Добрич като продавач и купувач И. Г. И.-бащата на ищеца /родствената връзка не е спорна между страните/ е закупил „Стопанска база“- [населено място]. Т., състояща се от склад навес тухлен с канцелария от 72 кв.м застроена площ и склад тип „ЛИП“ от 4 225 кв.м застроена площ“, находящи се в [населено място].Т.“ в района на РПК“, построени върху държавна земя „извън плана на [населено място].Т.“. Договорът е сключен след проведен търг по реда на чл.3 ал.1 т.1, чл.30 и §10 ал.2 от ПЗР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/-отм. въз основа на заповед №РД-21-37/02.02.1994г. на Министъра на търговията за приватизация на „Амбалаж“ ЕООД-гр.Добрич и заповед №РД-18-72/26.01.1996г. на Министъра на търговията. Прието е, че по силата на договора, праводателят на ищеца е станал собственик само на описаните сгради, но не и на терена, върху който са построени.
На 06.11.2017г. И. Г. И. дарява на сина си М. И. Г. гореописаните сгради, изградени в държавно дворно място с площ от 2 325 кв.м, съставляващо ПИ [№] по плана на Промишлена зона на [населено място], обл. Добрич, която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение №198, т.VІ, рег.№2920, д.№628/2017г.
Съобразявайки заключението на приетата СТЕ, въззивният съд е посочил, че процесният поземлен имот с пл.№2268 до одобряване на кадастралния план на Промишлена зона-гр.Ген.Т. от 1995г. по предходните планове винаги е бил част от имот с пл.№1709 на Окръжно търговско предприятие, като от 1995г. е заснет като част от самостоятелен имот с пл.[№] вече извън границите на имот с пл.№1709. Той е част от бившия терен, записан на ОТП по разписните листи към плановете от 1965 и 1970г.
Въззивният съд е изложил, че в т.2 на Заповед №РД-16 36/04.03.1997г. на Министъра на търговията и икономическото сътрудничество е посочено, че с писмо изх. №444/15.05.1973г. от Търговия на едро-гр.Т. до ГНС [населено място].Т. е поискано актуване като държавен на отнет от кооперативния съюз на основание ПМС №27/1970г. имот в [населено място].Т., чиято реституция е предмет на заповедта. Установява се, че се касае за цялата база на държавното търговско предприятие, разположена в промишлената зона на [населено място].Т.. Предвид което съдът е счел, че кооперативният терен, ведно със складовете върху него са били одържавени по реда на Постановление на МС №27/1970г. и към 1970г. бившият кооперативен терен е съставлявал заснетия по плана от същата година имот с пл. №1709, в който е попадал и процесният имот. Направен е извод, че от 1970г. процесният терен е държавна собственост вследствие одържавяване на кооперативно имущество по силата на цитираното Постановление. Посочено е, че така съставеният от Община-гр.Ген.Т. АДС №3174/04.04.1994г. относно двете сгради склад-навес /ЛИП/ и склад-навес /за канцелария/, ведно с дворно място от 3 350 кв.м., предоставени за оперативно управление на дружеството с държавно имущество „Амбалаж“ ЕООД-гр.Добрич, от което през 1997г. бащата на ищеца закупува двата склада отразява обективно и съответно правото на собственост на държавата към 1994г. върху описаните сгради и дворно място, върху което са построени. В хода на приватизацията на „Амбалаж“ ЕООД-гр.Добрич с договора от 10.04.1997г. са продадени на бащата на ищеца само двете сгради, но не и дворното място, върху което са изградени, което е останало собственост на държавата.
Посочено е, че със заповед №РД-16 36/04.03.1997г. на Министъра на търговията и икономическото сътрудничество е осъществена реституция по реда на §1 ал.1 от ДР на отменения Закон за кооперациите /обн.ДВ, бр.63 от 1991г./ и по реда на ПМС №192/01.10.1991г., като е разпоредено връщане на РПК „Н.“ [населено място].Т. на одържавено след 10.09.1944г. кооперативно имущество, стопанисвано от Търговия на едро-Добрич, включващо дворно място от 75 000 кв.м., и построени върху терена 12 сгради, които изчерпват цялата база на „Търговия на едро-Добрич“ ЕООД-гр.Добрич, находяща се в [населено място].Т.. Въззивният съд е направил извод, че към датата на издаване на заповедта 04.03.1997г. процесният поземлен имот вече не е бил част от базата на „Търговия на едро-Добрич“, тъй като по плана от 1995г. той е бил заснет като самостоятелен имот с пл.№2134 и извън рамките на имот с пл.№1709 -двор на ОТП. Според отразеното в АДС №3174/04.04.1994г. още към 1994г. същият е бил предоставен от държавата за оперативно управление на „Амбалаж“ ЕООД-гр.Добрич, което държавно дружество продава сградите върху него на 10.04.1997 г. на И. Г. И.-баща на ищеца по делото. Към датата на издаване на реституционната заповед от 04.03.1997г. процесният поземлен имот не е бил част от базата на „Търговия на едро-Добрич“, поради което и не е бил реституиран на РПК „Н.“ [населено място].Т. с нея.
Въззивният съд е счел, че според събраните доказателства, включително заключението на приетата във въззивното производство СТЕ, процесният ПИ не попада сред новообразуваните от пл.№1709 имоти, нито е част от пл.№1709, записани по силата на реституционната заповед на горната РПК, и не е част от възстановения през 1997г. на РПК терен.
Следователно към 10.04.1997г., когато ищцовият праводател И. Г.И. закупува двете сгради от „Амбалаж“ ЕООД, дворното място, върху което те са построени, има статут на частна държавна собственост, който не е бил променен вследствие на заповедта от 04.03.1997г., защото не попада в терена, реституиран на РПК „Н.“-гр.Ген.Т., и не е станало кооперативна собственост.
Във връзка с твърдяното придобивно основание, въззивният съд, след като е изчислил сроковете на действие на мораториума, е изложил, че периодът е достатъчен за придобиване на имота по давност от ищеца, но само при присъединяване владението на неговия праводател. Счел е обаче, че такова присъединяване не може да бъде осъществено, тъй като праводателят на ищеца не е бил владелец на имота, а само негов държател по силата на суперфициарното му право като собственик на двете сгради в имота, имащ право според разпоредбата на чл.64 от ЗС да ползва терена под сградите с оглед ползване на сградите по предназначение. Приел е, че по делото не е доказано праводателят И. Г. И. да е променил вътрешното си субективно отношение към поземления имот през периода на упражняваната от него фактическа власт, т.е. да е демонстрирал намерение за своенето му спрямо неговия собственик Държавата.
По молбата за отмяна, съставът на ВКС приема следното:
Молбата за отмяна се обосновава с наличието на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С писмените доказателства, представени с молбата, за които молителят твърди, че са новооткрити, той цели да установи, че процесното дворно място е било част от активите на Окръжното търговско предприятие [населено място], и следователно е било реституирано на РПК „Н.“ [населено място].
За да отхвърли иска за собственост на твърдяно придобивно основание давност, въззивният съд е изложил, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че праводателят на ищеца, започнал да упражнява фактическа власт върху дворно място в качеството си на суперфициарен собственик на сградите, закупени от „Амбалажи“, е демонстрирал намерение за своенето му спрямо неговия собственик Държавата.
Съобразно разясненията в Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т. д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал - която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права
По настоящото дело на първо място следва да се има предвид, че за да отхвърли иска, въззивният съд е счел, че по делото не се установява осъществявано владение, годно да доведе до придобиването на имота по давност поради липсата на доказателства праводателят на ищеца да е променил държането си във владение и да е манифестирал тази промяна спрямо действителния собственик.
Ако с представените новооткрити доказателства, молителят цели да установи, че собственик на процесното дворно място е РПК „Н.“ [населено място], въз снова на реституция, извършена с посочената по-горе заповед, а не Държавата, срещу която самият той е насочил претенцията си, то тези документи не са от значение за настоящото дело. При наведени твърдения, че те установяват друг собственик на дворното място, ищецът би могъл да предяви иска си по чл.124 ГПК срещу действителния собственик за да докаже по отношение на него претендираното си право. Липсва правна възможност в настоящото производство за установяване право на собственост срещу държавата, ищецът да доказва придобивно основание, а именно осъществявано давностно владение срещу трето, неучастващо в настоящото производство лице – РПК „Н.“ [населено място]. По настоящото дело със сила на присъдено нещо е прието, че ищецът не е установил спрямо ответника Държавата правото си на собственост въз основа на осъществявана фактическа власт върху спорния имот в периода от 10.04.1997г. до датата на предяване на иска – 16.10.2023г. Следователно решението не би представлявало пречка по см. на чл.298 ГПК, тъй като ще липсва идентичност на страната на ответника.
Тъй като представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не отговаря на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника по молбата следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 204.52 евро.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №647/10.03.2026г. на М. И. Г. за отмяна на влязлото в сила решение №278/05.11.2024г., постановено по гр. дело №350/2024г. на ОС – Добрич
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на Област Добрич, сумата 204.52 /двеста и четири евро и 52 евроцента/ евро - разноски за защитата пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: