Върховен касационен съд

4

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
	ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1212/2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адвокат С. Т. – пълномощник на ищцата Г. В. Й. от [населено място] срещу определение № 289 от 04.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 115/2026 г. на Плевенски окръжен съд, с което, след частична отмяна на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 5993 от 08.12.2025 г. по гр. д. № 2342/2025 г. на Плевенски районен съд, е уважена подадената от ответника по делото „Кредирект“ ЕООД, [населено място] молба по чл. 248 ГПК, като определеното по реда на чл. 38 ЗА на адвокат С. Т. – пълномощник на ищцата адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е намалено от 1 690.97 лв. (равностойни на 864.58 евро) на 400 лв. (равностойни на 204.52 евро).
Частният касатор поддържа, че въззивният съд неправилно е намалил определеното от първата инстанция възнаграждение на адвокат С. Т. – пълномощник на ищцата, като не е съобразил критериите, предвидени в новата разпоредба на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Според него, решаващият състав не е взел предвид, че са уважени два иска, общият материален интерес от които възлиза на сумата 14 344.20 лв., а също и високото качество на предоставената правна услуга, допринесла за бързото приключване на производството.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Следва ли съдът при определяне на адвокатския хонорар (включително и по чл. 38 ЗА), освен правната и фактическа сложност на делото, да вземе предвид и материалния интерес по делото, което съответно да се отрази на размера на хонорара; 2. Следва ли съдът да прилага по аналогия Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет, при определяне на адвокатския хонорар (включително и по чл. 38 ЗА) до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА“.
По отношение на първия въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) – определение № 3509 от 10.12.2025 г. по ч. т. д. № 2331/2025г. на I т. о., определение № 3103 от 05.11.2025 г. по ч. т. д. № 1279/2025г. на I т. о., определение № 1528 от 21.05.2025 г. по ч. т. д. № 2802/2024 г. на I т. о. и др., а за втория въпрос – че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – „Кредирект“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 04.05.2026 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение подадената от ответника „Кредирект“ ЕООД молба по чл. 248 ГПК и да намали определеното по реда на чл. 38 ЗА на адвокат С. Т. – пълномощник на ищцата – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство от 1 690.97 лв. (равностойни на 864.58 евро) на 400 лв. (равностойни на 204.52 евро), въззивният съд е посочил, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретните действия на адвоката, дължимо на същия е възнаграждение в размер на 400 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен от частния касатор въпрос, по отношение на който е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ за изхода на конкретното дело, така и поддържаното за него основание, доколкото същият е в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на касационната инстанция, според която при определяне на възнаграждението на адвоката по реда на чл. 38 ЗА се взема предвид и обективно защитаваният материален интерес.
Що се отнася до втория въпрос, същият не може да обоснове допускане на касационния контрол. Освен че не е бил обсъждан в мотивите на акта, този въпрос няма характеристиката и на обуславящ поради бланкетното заявяване на поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е мотивирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в какъвто смисъл са указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По основателността на частната касационна жалба.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е частично неправилно .
При определяне на дължимото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение въззивният съд не е взел предвид защитавания материален интерес, който, съгласно трайната практика на касационната инстанция (част от нея е цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК), е един от критериите за определяне размера на адвокатския хонорар. В случая, защитаваният материален интерес възлиза на сумата 14 344.20 лв. (7334.07 евро). Съобразявайки и това обстоятелство, наред с преценката за фактическата и правна сложност на делото с оглед вида на претенциите, обема на събраните доказателства и приключването на спора в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че на пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на сумата 800 лева (409.03 евро).
Предвид задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 289 от 04.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 115/2026 г. на Плевенски окръжен съд, в частта , с която определеното по реда на чл. 38 ЗА на адвокат С. Т. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е намалено от 1 690.97 лв. (равностойни на 864.58 евро) на 400 лв. (равностойни на 204.52 евро).
ОТМЕНЯ определение № 289 от 04.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 115/2026 г. на Плевенски окръжен съд, в частта , с която определеното по реда на чл. 38 ЗА на адвокат С. Т. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е намалено за разликата над 400 лева (равностойни на 204.52 евро) до 800 лева (равностойни на 409.03 евро).
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 289 от 04.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 115/2026 г. на Плевенски окръжен съд, в частта , с която определеното по реда на чл. 38 ЗА на адвокат С. Т. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е намалено от 1 690.97 лв. (равностойни на 864.58 евро) на 800 лева (равностойни на 409.03 евро).

Определението не подлежи на обжалване.