Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 2742 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Б. Ш., против решение № 85 от 30.01.2025 г. по в. гр. д. № 1056/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, поправено с решение № 645 от 28.05.2025 г. С обжалвания съдебен акт е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 18236/2021 г. на Пловдивски районен съд по извършването на делбата, като вместо него е постановено друго с извършване на ново разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК). Доводите за неправилност се аргументират с несъобразяване от съда на броя на съделителите спрямо броя на делбените имоти, както и на техния конкретен статут и белези, които са от съществено значение за извършване на делбата и правят ненужно и утежняващо обособяването на нови самостоятелни имоти чрез разделяне. Изтъква се още неспазване на задължителната процедура по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10 ППЗСПЗЗ, както и необоснованост на изводите на съда относно избрания вариант за разпределение по реда на чл. 353 ГПК. Формулирано е искане за отмяна на решението и се претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради неприлагане на императивните разпоредби на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10 ППЗСПЗЗ. Наред с това се релевира специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, като въз основа на тях изложи собствени фактически констатации и правни изводи. Въпросът се сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 50255 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 649/2022 г. на ВКС, III г. о.; 2. При извършване на съдебна делба на земеделски земи чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, длъжен ли е съдът да съобрази дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано с неудобства за съделителите, по-големи от обикновените, или е достатъчна преценка, че при спазване на нормативните изисквания е възможно тяхното обособяване на нови самостоятелни обекти, които подлежат на разпределяне между съделителите. Когато броят на съделителите е по-малък от броя на имотите (в случая при двама съделители и три имота), разделянето на единия от имотите съответства ли на прогласения в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип всеки съделител да получи дял в натура. Поддържа се противоречие по този въпрос с решение № 5 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 1830/2020 г. на ВКС, I г. о., и решение № 171 от 27.10.2017 г. по гр. д. № 661/2017 г. на ВКС, I г. о.; 3. Когато за обособяване на дяловете се налага разделяне на поземлен имот – земеделска земя, длъжен ли е съдът да спази процедурата по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10 ППЗСПЗЗ, като въпрос разрешен в противоречие с решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 3861/2008 г. на ВКС, III г. о., и 4. Длъжен ли е съдът с решението във втората фаза на делбения процес да извърши делба в параметрите на решението по допускане на делбата от гледна точка на обектите на правото на соб-ственост, лица съсобственици и техните права в съсобствеността. Поддържа противоречие на въззивното решение по този въпрос с решение № 48 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 1277/2009 г. на ВКС, I г. о.
Ответникът по касационната жалба – И. А. Р. (ищец в производството), е подал писмен отговор в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК. В него излага правни съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Заявена е и претенция за присъждане на сторените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Производството е по делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила на 19.10.2022 г. решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършването на съдебна делба между И. Р. и К. Ш. по отношение на три поземлени имота със статут на земеделска земя, находящи се в землището на [населено място], общ. Р., обл. П.. Имотите представляват: нива с идентификатор *** в местността „Б.“, с площ 6 829 кв.м, шеста категория; нива с идентификатор *** в същата местност, с площ 68 кв. м, шеста категория, като двата имота са образувани от разделяне на поземлен имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място], и нива с идентификатор ***, в местността „С.“ (С.), с площ 4 605 кв. м, четвърта категория. Делбата е допусната при дялове 2/3 идеални части за И. Р. и 1/3 идеална част за К. Ш..
За установяване на поделяемостта, стойността и възможните варианти за ликвидиране на съсобствеността, пред първоинстанционния съд са приети заключения на основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. Въз основа на събрания доказателствен материал и при липса на изготвен и одобрен проект за обособяване на нови обекти, първоинстанционният съд е извършил делба чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. В дял на съделителя И. Р. са поставени поземлен имоти с идентификатори *** и ***, а в дял на съделителя К. Ш. – имотът с идентификатор ***, като дела на съделителя на И. Р. е уравнен с пари – сумата 1 838 лева.
Въззивното производство е образувано по жалба на съделителя И. Р., в която са наведени оплаквания за непълнота на експертните заключения поради липса на изготвени проекти за обособяване на нови обекти от делбените имоти и на варианти за тяхното разделяне съобразно дялове на съделителите в собствеността. Допусната е от въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза за изготвяне на проект за разделяне на имот с идентификатор ***. С експертното заключение на вещото лице са обособени два нови проектни самостоятелни имота - нива с проектен идентификатор *** (с площ 3 829 кв. м, на пазарна стойност 4 097 лева) и нива с проектен идентификатор *** (с площ 3 000 кв. м), като са предложени и варианти за ликвидиране на съсобствеността. Въз основа на експертните заключения въззивният съд е приел, че общата пазарна стойност на делбената маса възлиза на 13 827 лева, като стойностното изражение на правата на съделителя И. Р. (2/3 ид. ч.) е 9 218 лева, а на К. Ш. (1/3 ид. ч.) – 4 609 лева. Съдът е приел за най-удачен вариант I от експертизата, по който в дял на съделителя И. Р. (Дял II) се разпределят нива с идентификатор *** в м. „С.“ (с площ 4 605 кв. м, на стойност 6 447 лева) и нива с проектен идентификатор *** в м. „Б.“ (с площ 3 000 кв. м, на стойност 3 210 лева) – на обща стойност 9 657 лева, а в дял на съделителя К. Ш. (Дял I) се разпределят - нива с проектен идентификатор *** в м. „Б.“ (с площ 3 829 кв. м, на стойност 4 097 лева) и нива с идентификатор *** в същата местност (с площ 68 кв. м, на стойност 73 лева) – на обща стойност 4 170 лева. За уравнение на дела на К. Ш. съделителят И. Р. е осъден да й заплати сумата 439 лева. Въззивният съд е изложил съображения, че този вариант съответства най-пълно на правата на съделителите и осигурява получаване на дял в натура при най-малко парично уравнение.
При изразяване на формираната правораздавателна воля относно извършването на делбата въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение на площта на имот *** (посочена е площ от 4 605 дка вместо площ от 4 605 кв. м или 4.605 дка). Доколкото липсва съмнение относно действителното съдържание на формираната правораздавателна воля, допуснатата очевидна фактическа грешка подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК от съда, който я е допуснал, без ограничение във времето, включително и служебно по негова инициатива, като това производство е допустимо да бъде проведено и след приключване на настоящото касационно производство.
При тези съображения относно формирането на решаващата правораздавателна воля на въззивния съд по спора за извършване на делбата, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първата част на втория поставен в изложението въпрос, а именно: при извършване на съдебна делба на земеделски земи чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, длъжен ли е съдът да съобрази дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано с неудобства за съделителите, по-големи от обикновените, или е достатъчна преценката, че при спазване на нормативните изисквания е възможно тяхното обособяване. В посочената от касатора практика на ВКС е прието, че съгласно основния принцип, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, при възможност всеки съделител следва да получи дял в натура от допуснатите до делба имоти. Когато броят на тези имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава възможност обективно е налице. Когато обаче до делба са допуснати обекти, съществено различаващи се помежду си по площ, обем или стойност, а същевременно квотите на съделителите са различни, делбата се извършва чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, като се съобразява изискването да се създават възможно най-малко неудобства. При този способ за ликвидиране на съсобствеността обособяването на дяловете трябва да се извърши по начин, който не поражда затруднения при упражняване правата на съделителите, по-големи от обикновените. Реалната поделяемост се преценява не само с оглед на съответствието с действащите нормативни правила, но и през призмата на чл. 39, ал. 2 ЗС – преустройствата да не са значителни и да не създават неудобства, по-големи от обикновените. Тази практика дава приоритет на разпределението на допуснатите до делба имоти между съделителите без разделянето им на нови имоти, ако това е възможно. Приетото в нея произтича от целта на делбеното производство – всеки съделител да получи реален дял от делбената маса, при съобразяване на която съдът пристъпва към реално обособяване на нови обекти от настоящите само по изключение – ако получаването на дял в натура иначе е невъзможно или би накърнило съществено правата на страните.
Предвид особеностите на настоящия случай и доколкото същият се отнася до извършване на делба на земеделски земи (незастроени имоти извън регулация), респективно до образуване на нови самостоятелни имоти от тях за ликвидиране на съсобствеността, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато с цел преценка на съответствието му с практиката на ВКС, обективирана в решение № 5 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 1830/2020 г. на ВКС, I г. о., и решение № 171 от 27.10.2017 г. по гр. д. № 661/2017 г. на ВКС, I г. о. По останалите въпроси, предвид връзката им с изведения, както и по тези, които са свързани с оплаквания за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение, обуславящи неговата правилност, съдът ще вземе отношение при разглеждане на касационната жалба в производството по чл. 290 ГПК.
С допускането на въззивното решение до касационен контрол за касатора възниква задължение за внасяне на държавна такса за разглеждането на жалбата. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, същата възлиза на 47.13 евро (с левова равностойност 92.18 лева).
По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 85 от 30.01.2025 г. по в. гр. д. № 1056/2024 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на К. Б. Ш. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 47.13 евро за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението и да представи доказателства за внасянето й в същия срок, като при неизпълнение на указанията в определения срок касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внасяне на определената държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.