Върховен касационен съд

4




О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2641

[населено място], 24.09.2026 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Членове: Анна Ненова
Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 1679 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 15849 от 21.07.2026г. на М. П. Б. срещу определение № 349 от 05.02.2026г. по т.д. № 2596/2025г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия. С определението е оставена без разглеждане молбата от 18.09.2025г. на жалбоподателката за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 от ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 18.11.2015г. по ч.гр.д. № 812/2015г. на Районен съд – Елин Пелин.
За да остави молбата за отмяна на заповедта за изпълнение без разглеждане, съставът на Върховния касационен съд е приел, че съгласно Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК подлежат само влезлите в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, както и определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Приключващата заповедното производство заповед за изпълнение не попада в предмета на извънредното производство по чл. 303 и сл. от ГПК. Срещу такава заповед е предвиден специален ред за защита (чл. 423 и чл. 424 от ГПК). Допълнително от състава на ВКС е изложено, че молбата на М. П. Б. е и просрочена - подадена след изтичане на тримесечните срокове по чл. 307, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК с оглед посочените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. За заповедта за изпълнение молителката е узнала поне на 30.12.2024г., когато от нея е била подадена предходна молба за отмяна вх. № 12840/30.12.2024г., върната като нередовна съгласно влязло в сила определение от 21.02.2025г. по ч.гр.д. № 812/2015г. на Районен съд – Елин Пелин.

Оплакванията на М. П. Б. са за незаконосъобразност на определението на състава на ВКС. Посочените разпоредби на чл. 423 от ГПК и чл. 424 от ГПК са неприложими, тъй като атакуваният съдебен акт (заповед за изпълнение) е нищожен. Заповедта за изпълнение е срещу жалбоподателката и И. А. П., съдлъжник, който е починал преди издаването й. Същевременно молбата е била подадена в законния 6-месечн срок по чл. 305 от ГПК. Книжата по ч.гр.д. № 812/2015г. на Районен съд – Елин Пелин след подаването на молба вх. № 12840/30.12.2024г. не са били предавани на жалбоподателката, а с молбата от 18.09.2025г. са били изпълнявани указанията по предходно подадената молба за отмяна. От жалбоподателката са изложени също възражения срещу дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение. Потвърдени са и обстоятелствата, обосноваващи основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. В тази връзка е посочено, че М. П. Б. е сключила брак с И. А. П. след датата на договора за банков кредит, след смъртта му се е отказала от наследството му и противно на твърденията на банката - заявител за встъпване в дълга на И. А. П., жалбоподателката не притежава качеството на страна по кредитното правоотношение. Тя е била лишена е била от възможност да участва в заповедното производство, за което не е знаела до месец юли 2024г. Оказва се без средство за защита срещу нищожен акт, което, според нея, е несъвместимо с член 6, § 1 от ЕКЗПЧОС (дело Colozza срещу Италия).

„Обединена българска банка“ АД, правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, не е дало отговор на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна.
Издадената по ч.гр.д. № 812/2015г. на Районен съд – Елин Пелин заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК, при което молбата за отмяна от 18.09.2025г. на М. П. Б. е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество.
Съгласно трайноустановената задължителна съдебна практика, обективирана в т. 2 на Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/1977г. на Пленума на ВС и в т. 3, т. 4 и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, производството за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК е процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни актове – влезлите в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, както и прекратителните определения при отказ от иска, на които е придаден правен ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебните решения, с които се разрешава материалноправен спор. Също съгласно посочената практика не подлежат на отмяна влезлите в сила актове, за които законът предвижда защита по друг ред (мотивите към т. 2 на Постановление № 2 от 29.09.1977г.). Относно влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в процесуалния закон е предвидена защитата по чл. 423 от ГПК (възражение пред въззивния съд, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането), както и по и чл. 424 от ГПК (иск за оспорване на вземането), при което заповедта не е акт, подлежащ на отмяна. В този смисъл са изводите на предходния състав на ВКС и те се споделят от настоящия съдебен състав.
Доводите на жалбоподателката, че заповедта за изпълнение е нищожна, при което защитата по чл. 423 от ГПК и чл. 424 от ГПК не може да бъде осъществена, а е приложима отмяната по чл. 303 и сл. от ГПК, са неоснователни. При нищожност на заповедта за изпълнение е приложима исковата защита по чл. 270, ал. 2 от ГПК. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС нищожността на заповед за изпълнение може да бъде установявана по иск на длъжника срещу заявителя на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение. В този смисъл са определение № 64 от 23.01.2015г. по ч.гр.д. № 141/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 4175 от 19.12.2023г. по гр.д. № 2282/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 66 от 12.01.2024г. по т.д. № 380/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 566 от 11.03.2024г. по т.д. № 4/2023г. на ВКС,ТК, ІІ т.о., определение № 3322 от 28.06.2024г. по гр.д. № 5242/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др. Поради това не се касае и за липса на защита на жалбоподателката срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 812/2015г. на Районен съд – Елин Пелин, водещо до нарушение на правото й на справедлив процес по ЕКЗПЧОС.
Без значение в случая е дали относно молбата за отмяна са спазени сроковете по чл. 305 от ГПК. Съображенията на предходния състав на ВКС относно тези срокове не са решаващи. Независимо от това, неоснователен е доводът в частната жалба, че сроковете по чл. 305 от ГПК са спазени, тъй като молбата на жалбоподателката за отмяна от 18.09.2025г. е уточняваща по отношение на предходната нейна молба за отмяна вх. № 12840/30.12.2024г. Молбата от 30.12.2024г. е била върната с определение от 21.02.2025г. по ч.гр.д. № 812/2015г. на Районен съд – Елин Пелин, влязло в сила преди 18.09.2025г. Не е налице и хипотезата на чл. 305, ал. 2 от ГПК, на която също се позовава жалбоподателката.
Неотносими към настоящото частно производство са и възраженията на М. П. Б. срещу дължимостта на сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение, както и във връзка с обстоятелствата, на които тя основава молбата си за отмяна. Предмет на делото е проверка на редовността на молбата за отмяна от 18.09.2025г., част от която е и преценката дали оспореният акт е от кръга на подлежащите на отмяна актове.
Поради изложените съображения като неоснователна подадената по делото частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав,


О П Р Е Д Е Л И:


ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 15849 от 21.07.2026г. на М. П. Б. срещу определение № 349 от 05.02.2026г. по т.д. № 2596/2025г. на предходен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, с което е оставена без разглеждане молба от 18.09.2025г. на страната за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 от ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 18.11.2015г. по ч.гр.д. № 812/2015г. на Районен съд – Елин Пелин.

Определението не подлежи на обжалване.




Председател:


Членове:1.


2.