Върховен касационен съд

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч . гр. дело № 3648 по описа за 2026 г. взе предвид следното

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от А. А. К. срещу определение № 319 от 09.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 367/2026 г. на Пловдивския апелативен съд.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност – счита, че след като решението на Пазарджишкия окръжен съд е недопустимо, според него, то неправилно Пловдивският апелативен съд отказал да разгледа жалбата му по съображения, че обжалваното решение е окончателно.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл с решение № 163/15.04.2026 г. по в.гр.д. № 512/2024 г., по жалба на А. А. К. по чл. 437 ГПК. На страните е указано, че съдебният акт е окончателен.
А. К., въпреки това, е подал жалба срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд. Тя не е върната от администриращия съд, каквито са били задълженията му, а е изпратена по компетентност на Пловдивския апелативен съд и е образувана в частно гр. д. № 367/2026 г. Състав на апелативния съд е оставил същата без разглеждане, като изложил съображения, че е подадена срещу съдебен акт, който е окончателен.
Определението е правилно.
В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролноотменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението по същество е окончателно.
Без значение е твърдяния от А. К. порок на окончателния съдебен акт и в този смисъл развитите съображения в частната жалба са неоснователни. Разбирането на страната за поредността на произнасяне не е съобразена със закона, а и логиката. Няма как първо сезираната по-горна инстанция да се произнесе по пороците на обжалвания акт – валидност и допустимост, а едва след това – по допустимостта изобщо този акт да се обжалва. Подобна проверка не би довела и до целения с жалбата резултат – какъвто и да е евентуалния порок, обжалваният акт е вече влязъл в сила и по-горната инстанция не може да го прогласи за нищожен, или да го обезсили или да го отмени.
При тези съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът


ПОТВЪРЖДАВА определение № 319 от 09.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 367/2026 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: