Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2662/2026 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 ГПК.
Образувано по молба с вх. № 15305 от 15.07.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по частна касационна жалба и ищец по делото В. В. С., чрез адв. К., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3842 от 14.07.2026 г. в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от жалбоподателя и ответник по делото Е. Е. С..
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
С определение № 3842 от 14.07.2026 г. по ч. гр. д. № 2662/2026 г. на ВКС, III г.о., в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на определение № 5019 от 04.03.2026 г. по ч. гр. д. № 1266/2026 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Д състав. С последното след отмяна на определение № 2198 от 19.01.2026 г. по гр. д. № 1108/2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, е допуснато, при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, обезпечение на предявения от В. В. С. против Е. Е. С. осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД (заявен като частичен за 10 000 лв. от вземане в общ размер на 22 500 лв.), чрез налагане на запор върху сметки на ответницата до размера от 10 000 лв.
Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
Определението, чието допълване се иска е постановено в обезпечително производство. Съгласно указанията по т. 5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК направените от страните в това производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на обезпечения спор, с оглед крайният му изход. Това е така, доколкото привременно осъществената мярка в обезпечителното производство е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. Макар да е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. В този смисъл, съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност, какъвто е разглежданият случай. Затова и отговорността за разноски не може да бъде реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор.
Изложеното характеризира молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 3842 от 14.07.2026 г. по настоящото дело като неоснователна и налага да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. В. С. за допълване на основание чл. 248 ГПК на определение № 3842 от 14.07.2026 г. по ч. гр. д. № 2662/2026 г. на ВКС, III г.о. в частта за разноските.
Определението e окончателно.