Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и петата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2626 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Х., против решение № 2811 от 8 май 2025 г., постановено по в.гр.д. № 10543/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е частично отменено решение № 12607 от 25 юни 2024 г., постановено по гр.д. № 65907/2023 г. по описа на Софийски районен съд, и като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. В. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г. на СлСП, пр.пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура и н.о.х.д. № 2639/2021 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 7800 лева, представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, и сумата в размер на 274,99 лева, представляваща имуществени вреди за пътни разходи, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не било определено в съответствие с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В мотивите на въззивния съд не се съдържал отговор защо сумата от 20000 лена е приета за справедлива обезвреда и затова решението било необосновано. Не били обсъдени в достатъчна степен доводите и възраженията на въззивника за липса на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди, повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, както и за недоказаност на обема и интензитета на претърпените вреди. Присъденото обезщетение не кореспондирало с доказателствата по делото и било неоправдано завишено. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Р. В. М. в писмен отговор чрез адв. Д. В. взема становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
По делото е прието за установено, че с постановление от 11.02.2021 г. М. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 138/2019 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 127/2019 г. по описа на СП за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като е разпитан в качеството на обвиняем. Разрешението му за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие е отнето заради повдигнатото обвинение, като оръжието и боеприпасите са предадени на съхранение в служба КОС при РУ [населено място]. По повдигнатото обвинение в съда е внесен обвинителен акт срещу М. и е образувано н.о.х.д. № 1383/2021 г. по описа на СпНС, което е прекратено с протоколно определение от 31.05.2021 г., а делото е върнато на прокуратурата. Това протоколно определение е протестирано от прокуратурата и е потвърдено. С постановление от 03.08.2021 г. М. повторно е привлечен като обвиняем и е разпитан в това качество. С обвинителен акт от 01.09.2021 г. му е повдигнато обвинение пред съд за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 2639/2021 г. по описа на СпНС. С присъда № 30000 от 25.10.2022 г., постановена по делото, М. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, а с протоколно определение от 25.10.2022 г. е отменена взетата мярка за неотклонение „подписка“. Постановената оправдателна присъда е протестирана от СГП, като впоследствие прокурорът е оттеглил подадения протест, поради което образуваното въззивно наказателно производство е прекратено с определение от 10.03.2023 г. на САС и присъдата е влязла в сила на 24.03.2023 г. Не се спори, че местоживеенето на М. по време на наказателното производство е било в [населено място]. Установява се, че същият се е явявал за извършване на процесуални действия с негово участие в хода на досъдебното производство (привличане в качеството на обвиняем, разпити и предявяване на разследването), както и в откритите съдебни заседания в Специализирания наказателен съд в [населено място] в хода на съдебното производство. Установява се още, че М. е с юридическо образование, както и че от 1994 г. до 1998 г. е съдия в Районен съд – Козлодуй, от 2007 г. до 2015 г. е кмет на [община], а към момента на повдигане на процесното обвинение е адвокат. По делото са представени доказателства, че той е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 7800 лева за процесуално представителство в наказателното производство, от които 600 лева за досъдебната фаза и 7200 лева за съдебната фаза.
От правна страна съдът е посочил, че влизането в сила на оправдателна присъда обосновава извод за незаконност на обвинението, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Относно причинените неимуществени вреди и връзката им с воденото срещу ищеца наказателно производство пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите И. и М., чиито показания въззивният съд е кредитирал като последователни, непротиворечиви и логични. От тях се установява, че ищецът е изживял негативни емоции в резултат на воденото наказателно производство – от весел и спокоен човек е станал тревожен, нервен и припрян, безпокоял се е какво отражение ще даде наказателното дело върху семейството му, а пътуванията му от [населено място] до [населено място] във връзка с делото са му създали допълнителни стрес. Ищецът се е ползвал с авторитет сред обществото, а информацията за участието му в процесното наказателно производство се е разпространила сред жителите на [населено място], за които промяната в поведението му е станала явна, като някои от тях са били учудени и дори притеснени от случващото се с ищеца, а други извън приятелския му кръг са се отдръпнали от него. Предвид събраните данни съдът е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Относно размера на присъденото обезщетение за тези вреди съдът е разяснил, че той се определя по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В тази връзка е отчетено, че ищецът е бил обект на разследване във връзка с извършено умишлено престъпление от общ характер, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, и за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до дванадесет години, както и кумулативни наказания – „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Отделно от това, на 11.02.2021 г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена с протоколно определение от 25.10.2022 г.; заради повдигнатото обвинение му е било отнето разрешението за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие; на ищеца е била извършена полицейска регистрация, както и множество проверки за събиране на информация, които действия допълнително са нанесли морални вреди и ограничения на последния. Наказателното производство е продължило 2 години, 1 месец и 13 дни, като не се установява продължителността му да се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищеца. Съдът е отчел, че ищецът не е осъждан, както и че доброто му име и репутация са били засегнати, доколкото същият е бил привлечен като обвиняем във връзка с изпълняваната от него длъжност на кмет на [община]. Съобразявайки изброените обстоятелства, съдът е преценил, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 20000 лева. Относно заплатените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в наказателното производство (600 лева за досъдебната фаза и 7200 лева за съдебната фаза) съдът е приел, че те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване като имуществени вреди. Посочил е, че заплатените адвокатски възнаграждения не са прекомерни, доколкото същите са съобразени с фактическата и правна сложност на наказателното дело, което е многотомно и съдържа значителен по обем доказателствен материал, и са съответни на извършената от процесуалния представител работа. Относно имуществените вреди, изразяващи се в пътни разходи, по делото е установено, че ищецът е пътувал от [населено място] до [населено място], за да вземе участие във воденото срещу него наказателно производство. Съдът се е позовал на представените касови бележки за гориво на обща стойност 274,99 лева, от които е видно, че посочените в тях суми са заплащани непосредствено преди провеждане на процесуални действия с участието на ищеца, в т.ч. и съдебни заседания. Затова е прието, че ответникът дължи да възстанови на ищеца и тази сума.
Касационният съд приема, че не се обосновава допускането на касационното обжалване.
Касаторът поставя два взаимно свързани въпроса за задълженията на съда при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и относно посочването на всички обстоятелства, които обуславят определянето на обезщетение за неимуществени вреди, и излагането на мотиви за значението им за размера на тези вреди. Следва да се има предвид, че съгласно трайно установеното разбиране в съдебната практика (т. II от ППВС № 4/1968 г., решение № 5 по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС, IІІ г. о., цитираните от касатора решение № 480 по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 832 по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, IV г.о., и др.) справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, със съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за адресата на незаконното наказателно преследване. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. От значение за определяне на обезщетението са възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, а така също и периодът, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици, както и конкретните преживявания на ищеца и отражение върху неговата семейна, професионална и обществена среда.
Въззивният съд при определяне на справедливото обезщетение за ищеца не се е отклонил от цитираната съдебна практика. Отчел е, че става дума за лице, обвинено в извършване на тежко умишлено престъпление, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“, както и кумулативни наказания – „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Наказателното производство е продължило 2 години, 1 месец и 13 дни, през което време М. се е явявал за извършване на процесуални действия с негово участие в хода на досъдебното производство, както и в откритите съдебни заседания в Специализирания наказателен съд в [населено място]. Съобразено е, че спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“, била му е извършена полицейска регистрация, отнето му е разрешението за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, като всичко това е нанесло допълнителни морални вреди и ограничения на последния. Освен това доброто име на ищеца е пострадало, тъй като обвинението е било във връзка с изпълняваната от него длъжност на кмет на [община]. Отчетено е, че ищецът е с чисто съдебно минало, поради което несъмнено е имал негативни психически преживявания вследствие на воденото наказателно производство, а последното се е отразило негативно и на семейните и социалните му контакти. От изложеното следва, че въззивният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, като е направил обосновани изводи за интензитета на претърпените неимуществени вреди. Затова настоящият състав на ВКС приема, че по поставените въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2811 от 8 май 2025 г., постановено по в.гр.д. № 10543/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: