Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 2661 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. Г., чрез адв. Н., срещу определение № 7767 от 03.04.2026 г. по ч. гр. дело № 1169/2026 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане № 181397 от 27.11.2025 г., постановено по гр. д. № 46019/2025 г. на Софийски районен съд, за връщане на исковата молба срещу Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК.
За допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси, които, уточнени от касационния съд съобразно неговите правомощия, се свеждат до това: 1./ разполага ли с правен интерес ищецът, в качеството му на дисциплинарно наказан работник или служител, от воденето на отделен процес за отмяна на заповед на работодателя, с която е бил командирован по реда на чл. 120, ал. 1 КТ, при положение, че неизпълнението на тази заповед е свързано с наложените наказания и при условие, че делата за отмяна на наложените дисциплинарни наказания не са били спрени до приключването на настоящото дело, както и 2./ следва ли съдът да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. По въпросите не се сочи съдебна практика, на която дадените от въззивния съд разрешения противоречат. Наред с това, според жалбоподателя обжалваното определение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл.3 ГПК.
Ответникът по касация ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“ не ангажира становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид наведените доводи във връзка с данните по делото, намери следното:
Пред районния съд в [населено място] ищецът Г. е предявил срещу Столично предприятие за третиране на отпадъците иск за отмяна на Заповед за командироване от 01.09.2025 г., издадена на основание чл. 120, ал. 1 и 3 КТ от директора на предприятието, съгласно която за периода от 01.09.2025 г. до 15.120.2025 г. или за срок от 45 календарни дни, при работно време от 8 часа на ден или 40 часа седмично, на ищеца е било възложено без неговото съгласие да извършва работа от друг характер, а именно - да изпълнява задълженията на „чистач производствени помещения“. Ищецът е обосновал правния си интерес от самостоятелното оспорване на заповедта с наложените му поради неизпълнението й дисциплинарни наказания „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“, които е атакувал самостоятелно и чиято законосъобразност е предмет на отделни искови производства.
С разпореждане от 027.11.2025 г. Софийският районен съд е върнал исковата молба като изложил мотиви, че самостоятелното атакуване на командироването по чл. 120 КТ попада извън обхвата на чл. 357 ТК.
С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил преграждащото разпореждане като споделил мотивите на първоинстанционния съд. Посочил е наред с това, че ищецът не претендира вреди, нито сочи други правни последици, които да са настъпили в неговата правна сфера от атакуваната заповед, извън наложените му дисциплинарни наказания, които са атакувани от него с отделни искови молби, с които законосъобразността на тази заповед е своевременно оспорена. В тази връзка е разяснил, че в предмета на исковете по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на наложените на ищеца дисциплинарни наказания е включена и преценката за законосъобразност на заповедта за командироването му, с оглед на което упражнената от него защита по тези дела обхваща и защитата, търсена по настоящото дело. Поради това намерил за правилен изводът за липса на правен интерес от подобно отделно исково производство.
Първият процесуалноправен въпрос е относим към предмета на делото и е обуславящ, тъй като даденият от въззивиня съд отговор го е мотивирал да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба. Разрешението по него, обаче, не противоречи, а съответства на формираната трайна съдебна практика.
С решение № 230 от 28.06.22012 г. по гр. д. № 583/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че по иск за установяване на нарушение на трудовото законодателство правен интерес е налице, когато наред с него се претендира преустановяване на нарушението или се търсят някакви други правни последици, като напр. ангажиране на отговорност за вреди. Такива установителни искове (за нарушение) законодателят урежда изрично и по изключение. Не са ли предвидени в закон, исковете за установяване на нарушение като самостоятелен случай на иск за установяване на факти с правно значение се явяват процесуално недопустими на основание чл. 124, ал. 4, изр.2 ГПК. Съгласно чл. 357 КТ нарушенията на правата на работниците и служителите могат да се установяват по съдебен ред, когато се претендират последиците от ненадлежното упражняване на права или неизпълнението на задължения по трудовия договор, но отделен иск за установяване на нарушение на трудовото законодателство, без да се претендират никакви негови правни последици, е недопустим. В същия смисъл е и Определение № 205 от 16.01.2024 г. по ч. гр. д. № 5100/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., специално по отношение недопустимостта на иск за установяване на нарушения на работодателя при издаване на заповед за временно възлагане на друга работа по чл. 120, ал. 1 КТ, както и Определение № 464 от 04.02.2025 г. по гл. д. № 4845/2024 г. на ВКС, ІV г.о. Приетото от въззивния съд съответства изцяло на тази съдебна практика. Ищецът не претендира отмяна на наложените му дисциплинарни наказания във връзка с отказа му да изпълни процесната заповед (законосъобразността на тези действия на работодателя са предмет на отделни искови производства), нито търси някакви други последици от твърдяните нарушения. Ето защо, по посочения въпрос касационното обжалване не може да се допусне.
Вторият процесуален въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване. Той е зададен бланкетно, без обосновка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, каквато се изисква според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както и без аргументиране на връзката му с атакуваното определение. Твърдението в исковата молба, че командироването на ищеца е направено едностранно от работодателя и без съгласието на работника или служителя, касае съществото на спора, а не допустимостта на производството, произтичаща от наличието на абсолютни процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за упражняването на правото на иск.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно. По силата на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, хипотезата на очевидна неправилност е налице, когато неправилността на решението е толкова съществена, че може да се установи несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или когато е приложена несъществуваща /вкл. отменена/ правна норма, както и при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В конкретния случай такива квалифицирани форми на неправилност не се установяват. Ето защо, не е налице основание за допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения, касационното обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7767 от 03.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1169/2026 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.