Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 3404 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20548/23.06.2026 г. на И. Н. П., чрез адвокат Л. Ш., срещу разпореждане № 4156/11.06.2026 г. по в. гр. д. № 282/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба вх. № 192/05.01.2026 г. срещу постановеното по същото дело решение № 1019/14.10.2025 г., като просрочена.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че касационната жалба е подадена в срока за обжалване на решение № 1280/02.12.2025 г., постановено по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1019/14.10.2025 г., който срок се явявал и срок за обжалване на основното решение в неговата цялост. Поддържа се, че решението по чл. 247 ГПК се инкорпорира в основното решение и двете съставляват едно цяло, поради което основното решение подлежи на ревизия по жалба, подадена в срока за обжалване на решението по поправката. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Т. Х. Т., Т. Н. Т. и В. С. О., чрез адвокат Д. П., в който е застъпено становище за неоснователност на подадената частна жалба.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу разпореждане на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел следното:
С разпореждане № 3366/13.05.2026 г. по в. гр. д. № 282/2025 г. на Окръжен съд – Варна на касатора е указано да представи доказателства, че жалбата е подадена в срока за обжалване на решение № 1019/14.10.2025 г. по в. гр. д. № 282/2025 г. на Варненски окръжен съд. В срока за изпълнение на указанията е подадена молба вх. № 18601/08.06.2026 г., с която е уточнено, че касационната жалба е подадена в едномесечния срок след връчване на решение № 1280/02.12.2025 г., който се явявал и срок за обжалване на решение № 1019/14.10.2025 г. Съдът констатирал, че от приложеното по делото съобщение е видно, че препис от решение № 1019/14.10.2025 г. е връчен на И. П. чрез адв. Ш. на 21.10.2025 г., поради което срокът за обжалване на решението е изтекъл на 21.11.2025 г. Въз основа на изложеното, съдът приел, че касационната жалба вх. № 192/05.01.2026 г. е подадена извън срока за обжалване на решение № 1019/14.10.2025 г. и следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият съд намира, че по същество частната жалба е неоснователна. Мотивите за това са следните:
Срокът за подаване на касационна жалба по чл. 283 ГПК е едномесечен и тече от връчването на решението на страната. Той е преклузивен и с изтичането му се погасява самото право на обжалване, а подадената след това жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. По делото е установено, че препис от решение № 1019/14.10.2025 г. е връчен на жалбоподателката чрез процесуалния ѝ представител адв. Ш. на 21.10.2025 г., с което срокът е започнал да тече и е изтекъл на 21.11.2025 г. Тези фактически констатации на въззивния съд не се оспорват и се подкрепят от приложеното по делото съобщение. Касационната жалба вх. № 192/05.01.2026 г. е подадена след изтичането на този срок.
Не може да бъде споделен доводът, че срокът за обжалване на решението по чл. 247 ГПК се явява и срок за обжалване на основното решение в неговата цялост. Това производство има самостоятелен предмет, – отстраняване на несъответствието между формираната воля на съда и външното ѝ изразяване в диспозитива на акта, като съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка подлежи на самостоятелно обжалване по общия ред. Двата срока – за обжалване на основното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка са уредени в различни правни норми и не се обвързани един с друг. Обратното разбиране би означавало чрез сезиране на съда с молба по чл. 247 ГПК след изтичане на срока по чл. 283 ГПК да се преодолее вече настъпилата преклузия и да се възобнови погасеното право на обжалване на решението в неговата цялост, което е недопустимо.
С оглед изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4156/11.06.2026 г., постановено по в. гр. д. № 282 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Варна.
Делото да се докладва за образуване на производство по чл. 288 ГПК по подадените останали касационни жалби срещу решението по в. гр. д. № 282/2025 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.