Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
с участието на секретаря Иванка Палашева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 698/2020г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 50271/28.06.2023г. по настоящото дело, по касационната жалба на ***, подадена чрез адв.***, до касационно обжалване е допуснато, постановеното по реда на чл.294 ГПК, решение № *** от ***. по в.гр.д. № ***/*** на *** окръжен съд. С това решение след потвърждаване на решение № ***/*** по гр. дело № ***/*** на РС - ***, е отхвърлена молбата на касатора *** срещу Община - *** по чл. 73 ЗГР, вр. чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 ЗГР и чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на данните за гражданско състояние, вписани в акта за раждане по отношение на пола от „***“ в „***“ и за промяна на собственото, бащиното и фамилното му име от *** в ***.
Касаторът счита, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касация Община *** оспорва касационната жалба, като излага подробни писмени съображения за нейната неоснователност, които поддържа в откритото съдебно заседание пред ВКС, чрез процесуалния представител юрк.***.
Представителят на Върховна касационна прокуратура – прокурор ***, изразява становище за основателност на жалбата.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по следните въпроси: 1. Имат ли физическите лица право да определят собствената си идентичност, включително принадлежността към определен пол; 2. Представлява ли неравно третиране отказът на съда да постанови промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.
С решение от 12.03.2026г. по дело С-43/24 на Съда на Европейския съюз, което е задължително с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК за всички съдилища и учреждения в Република България, е прието, че член 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (Е.) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/Е., 68/360/Е., 72/194/Е., 73/148/Е., 75/34/Е., 75/35/Е., 90/364/Е., 90/365/Е. и 93/96/Е., във връзка с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.
По първия поставен въпрос този състав на ВКС като съобрази решението на СЕС по дело С-43/24, както и постоянната практика на ЕСПЧ относно приложението на чл. 8 КЗПЧ, намира, че не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изразява социално, съобразно половата си идентичност, тоест според усещането си за мъж или жена. Правото на неприкосновеност на личния живот включва сексуалната идентификация като аспект на личната идентичност. Това се отнася до всички лица, включително трансексуалните, независимо дали желаят или не да започнат лечение за промяна на пола, одобрено от властите. Член 8 от ЕКПЧ, който съответства на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз защитава правото на всеки да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество, което включва правото на транссексуалните лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност.
По отношение на втория въпрос съдът намира следното:
Според чл. 4, ал. 1 от Конституцията България е правова държава, в която достойнството на човешката личност е неотменимо и ненакърнимо. То не е единствено основно право само по себе си, а представлява фундамент на основните права, включително и на правото на зачитане на личния живот по чл. 7 ХОПЕС и чл. 8 КЗПЧОС. Върховенството на правото в България предполага универсално равенство на достойнството на всички човешки същества, включително и на транссексуалните. В този смисъл е и посоченото в § 54 на решението от 12.03.2026г. по дело С-43/24 на СЕС, че толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност, би означавало да не се зачита достойнството и свободата, на което има право трансполово лице и които съдът следва да защитава. Принципът на равенство в правото на ЕС е висша ценност. Българският съд е длъжен да приложи изцяло всяка разпоредба от правото на ЕС с директен ефект. Случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение, държавите членки следва да приложат релевантното национално право, но като го тълкуват в светлината на правото на ЕС. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различията не само по пол, но и по сексуална ориентация. Във връзка със забраната за дискриминация обвързващото право на Европейския съюз допълнително възприема и признака „генетични характеристики“, несъмнено свързан с биологията на човешкия индивид по рождение (чл. 21 от Европейската харта на основните права).
Следва да се посочи, че в българската Конституция и в законите не съществува забрана за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол на транссексуалните, интерсексуалните и другите лица по медицински причини. Такава забрана не може да се изведе и по тълкувателен път като се ограничи приложното поле, например на чл. 76, ал. 5 ЗГР, който предвижда, че полът се променя по съдебен ред, и на § 1, т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминация, който предвижда забрана за дискриминация по белег „пол“, вкл. при промяна на пола, относно транссексуалните лица, като се приеме че тези разпоредби са относими само за интерсексуалните лица и другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини. Правната уредба за трансексуалните лица, за интерсексуалните лица и за другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини е еднаква. Предвид изложеното, да се ограничи прилагането на чл.8 от КЗПЧОС, както и на разпоредбите на ЗГР по отношение на транссексуалните лица в Република България, поради биологичното обяснения на понятието „пол“, дадено от Конституцията на РБ, поради „установени морални и/или религиозни норми и принципи“ или поради липсата на детайлна законодателна уредба за юридическа промяна на пола на трансексуалните лица, без съмнение представлява неравно третиране. Отказът на съда да допусне промяна на пола по молба на транссексуално лице по изброените съображения би имало за последица и отнемане на вече признати права на български граждани - на онези транссексуални лица, на които по съдебен ред вече е допусната промяна в актовете за гражданско състояние относно пола, името и единния граждански номер в период около 30 години преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 20.02.2023г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГК на ВКС, със или без хирургическа интервенция или хормонално лечение, в сравнение с останалите транссексуални лица, на които след постановяване на цитираното Тълкувателно решение автоматично не се допуска такава промяна. Подобно правно разрешение би било дискриминационно, доколкото поставя една група хора в различно положение до приемането на ТР № 2 от 20.02.2023г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГК на ВКС и след приемането му.
Не може да се говори за неравно третиране и дискриминация, в случаите когато отказът на съда да допусне исканата промяна на данните за гражданско състояние, вписани в акта за раждане, е обоснована с отсъствието на състояние на транссексуалност (медицински критерий) и с липса на установено сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля и молбата е оставена без уважение на това основание. Съдът се произнася по основателността на едно искане след всестранна, пълна и обективна преценка на всички събрани по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на страните. Основателността на искането за промяна на вписаните в актовете за гражданско състояние данни на лице на основание неговата транссексуалност трябва да е обусловена от доказване на изводимите от характера на правото по чл. 8 ЕКПЧ две предпоставки: медицински критерий - наличие на състояние на транссексуалност, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза и на юридически критерий - при твърдяна транссексуалност молителят трябва да установи пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля, който се доказва с помощта на всички доказателствени средства по ГПК. В този смисъл е формираната преди постановяване на ТР № 2/20.02.2023г. по тълк. д. № 2/2020г. на ОСГК на ВКС практика на ВКС, обективирана в решение № 205/5.01.2017г. по гр. д. № 2180/2016г. на III ГО, решение № 16/30.05.2017г. по гр. д. № 2316/2016г. на IV ГО, решение № 285/05.07. 2019г. по гр. д. № 1417/2018г. на III ГО, решение № 245/8.11.2019г. по гр. д. № 4454/2018г. на IV ГО и решение № 142/28.06.2019г. по гр. д. № 3826/2018 г. на IV ГО. Или когато съдът се произнася по подобно искане следва да извърши съвкупна и конкретна преценка на релевантните обстоятелства при всеки конкретен случай съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки случай са различни. Затова уважаването или отказа да се уважи молба за промяна на вписаните в актовете за гражданско състояние данни на лице на основание неговата транссексуалност се влияе от характерните особености на всеки отделен случай, конкретните доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК. В изпълнение на указанията, дадени в решение № *** по гр. дело № ***/*** на ІV ГО на ВКС, въззивният съд е изследвал налице ли са зададените от касационната инстанция материално-правни предпоставки за допускане на исканата промяна на пола в съставения акт за раждане на молителя ***, роден на ***. Обсъдил е приетите в производството експертни заключения, според които при *** е установена транссексуалност, представляваща F64.0 на Международната класификация на болестите от 2010г., като това му състояние е напълно необратимо; молителят е започнал хормонална терапия с цел промяна на вторичните полови белези от *** в ***.
За да остави без уважение искането въззивният съд е изложил съображения, че полът на едно новородено лице се определя при неговото раждане по първичните му полови белези-неговия биологичния пол. В случая промяната на индивидуализиращия признак „пол“ на лицето е поискана поради неговото собствено вътрешно съзнание за принадлежността му към ***, а не към *** пол. Според окръжния съд това няма значение за гражданскоправния статут на лицето - молител, тъй като полът, който се отбелязва в акта за раждане е биологична, а не социална категория, поради което не се явява въпрос на личен избор, а е въпрос на анатомия и физиология. В българския Закон за гражданската регистрация не е предвидена процедура, при която в акта за раждане да се вписва друг, нов, различен вид за пол, включително така наречения психически пол. Следователно не е възможна промяна в пола на лицето по този ред. Такава е възможна само при телесно модифициране. Предвид това съдът е приел, че молителят не отговаря на чисто медицинските критерии за друг пол, различен от рождения му *** такъв, въпреки очевидните му личностни особености, психично състояние и външен вид. Според съда молителят не отговаря и на чисто юридическите критерии - най-вече на демонстрираната решителност за смяна на пола и стремежа му за социална интеграция в обществото с другата му полова идентичност. Безспорно доказаното наличие на „транссексуалност“, представляваща F 64.0 по Международната класификация на болестите от 2010г. показва, че е налице заболяване от медицинска гледна точка; като физиология лицето безспорно и категорично е от *** пол, независимо от вътрешното му идентифициране с противоположния пол и предприетата хормонална терапия. Това без съмнение затруднява намирането на работа и ежедневното му общуване в обществото и общуването с околните, което само по себе си според съда не е убедителен фактически и правен аргумент за сериозна, генерална, осъзната и необратима промяна на рождения му пол в претендирания от него социален пол. С тези мотиви въззивната инстанция е оставила без уважение молбата за промяна на данните в акта за раждане по отношение на пола и имената на молителя.
С оглед дадения отговор на правните въпроси и предвид решението от 12.03.2026г. по дело С-43/24 на Съда на Европейския съюз, основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, процесуални нарушения във връзка с обсъждането на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и необоснованост. Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.
Молителят *** е роден на ***. и в акта за раждане № ***/***. издаден от Община *** е вписан като лице от *** пол. От ангажираните гласни доказателства се установява, че от най-ранна детска възраст проявявал интерес към момичешки игри, играчки, дрехи, играел основно с момичета; с напредването на възрастта интересът към женски дрехи и прически нараствал все повече и в училище започнал да се облича като момиче, да се гримира, да си прави женски прически, изпитвал влечение към момчета, като към момента има връзка и съжителства с друг мъж. Установено е, че *** живее в ***, където е изградил стабилна семейна връзка и където се е подложил на ринопластика и увеличаваща мастопластика (удостоверение от д-р ***-лекар в Център за медицинска и естетична хирургия в ***, ***, ***). От приетите в производството съдебни експертизи-комплексна психиатрична и повторна психиатрична се установява, че при *** е налице транссексуалност, представляваща F64.0 на Международната класификация на болестите от 2010г., доколкото независимо от това, че има *** полови органи, при него се разкрива психично изживяване за принадлежност към *** пол, което се определя като „транссексуалност“ или разстройство на половия идентитет. Това състояние е напълно необратимо, но за него не стои нуждата от какъвто и да е вид психична помощ. Молителят е психически здрав, състоянието му, без да представлява психично заболяване, води до значително страдание, отричане на собствения пол и стремеж към идентификация с пола, съответстващ на психическото изживяване. Според експертите-психиатър–сексолог и психолог, промяната на пола е процес, който следва да се движи от по-простото и обратимото (безопасно за здравето и живота) към по-сложното и необратимо (с риск за здравето и живота). Вещото лице, изготвило СПсихЕ във въззивното производство е обяснило, че транссексуалността не е болест на психиката; тя възниква в етапа на вътреутробното полово диференциране на плода, когато не е осъществено достатъчно по време и количество андрогенизиране (повлияване от *** полов хормон) на мозъчните структури на плода, които впоследствие „носят“ съзнанието за полова идентичност. Когато този процес е компрометиран се появяват флуктуации в половия идентитет, една от които е транссексуалността. Налице е невъзможност на въпросните мозъчни структури да изградят съзнание за принадлежност към *** пол. Първите признаци на такова полово разминаване се появяват едва след тригодишна възраст. Последвалото от това поведение не е по причина на разстройство на психиката. Транссексуалността не подлежи на медикаментозно и психотерапевтично повлияване и като състояние е необратимо. Хората с транссексуалност са обречени да съществуват в перманентен дискомфорт и конфликт, както със собствената си биология, така и със социума. Единственото рационално действие за облекчаване състоянието на засегнатите е да им се предостави възможност да живеят според пола, към който се определят. Установено е също, че *** е използвал и продължава да използва медикаменти, включително хормони с цел промяна на вторичните полови белези от *** към ***; личностните му характеристики, свързани със стратегии за справяне в ситуации на затруднение, както и директни проекции да неговата полова принадлежност са преимуществено характерни за лица от *** пол- възприема се и е възприеман като ***; демонстрира съзнание за принадлежност към *** пол със съответстващите на това външен вид и поведение, направил е и съответните козметични промени с цел да си придаде *** изглед; успял е да се интегрира в обществото като ***; *** му име и документите му, представящи го като *** създават предпоставки за тежки конфликти, поради фрапиращо несъответствие между външен вид и официални документи.
Предвид изложеното, ВКС намира, че са установени по делото и двата критерия за допускане на исканата промяна-наличие на състояние на транссексуалност и сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от молителя психична и социална полова роля-същият под лекарско наблюдение е започнал и продължава да извършва хормонална терапия за промяна на пола, както и се е подложил на медицински козметични интервенции за да придобие *** вид. Към момента е променен визуално соматичния пол на *** в *** тип с част от външните *** вторични полови белези. В тази връзка е неправилен изводът на въззивния съд, че по отношение на молителя не се установява нито медицински, нито юридическия критерии. За да обоснове този извод, съдът е приел, че основателността на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол е обусловено от предварително извършена хирургическа интервенция за модифициране на тялото му. Този извод противоречи на разпоредбите на чл. 8 от ЕКПЧ, както и на възприетото тълкуване в практиката на ЕСПЧ на понятието личен живот, правото на полово самоопределяне, правото да се създават и развиват отношения с други хора, без неоправдана намеса.
Не на последно място безспорно установено е и, че молителят в качеството си на гражданин на Съюза е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в държава членка, различна от държавата му по произход в съответствие с член 21 ДФЕС. Съгласно чл.9, ал. 1, във връзка с чл.13, ал.1 от Закона за българските лични документи за ***, с оглед промяната на данните относно пола, е налице задължение за него да поиска нови български документи за самоличност. В решението на СЕС, в т.37 е разяснено, че съгласно действащото право на Съюза правилата за гражданското състояние на лицата, към които спадат правилата за промяна на собственото, бащиното и фамилното име или половата идентичност на дадено лице, са от компетентността на държавите членки. Правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност. При упражняването на тази компетентност обаче всички държави членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно признатото на всеки гражданин на Съюза право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки (решения от 26 юни 2018 г., C-451/16, EU:C:2018:492, т. 29, и от 14 декември 2021г., Столична община, район „Панчарево“, C-490/20, EU:C:2021:1008, т. 52, и от 4 октомври 2024 г., Mirin, C-4/23, EU:C:2024:845, т. 53). В т. 38 е посочено, че упражняването на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, закрепено в член 21 ДФЕС, обаче може да бъде възпрепятствано от отказа на държава членка да признае промяната на половата идентичност, извършена в съответствие с процедурите, предвидени за тази цел в държавата членка, в която съответният гражданин на Съюза е упражнил това право, независимо дали тази промяна е свързана с промяна на фамилното или на собственото име или не. Всъщност подобно на фамилното или на собственото име полът определя самоличността и личния статут на дадено лице. Следователно отказът да се промени и признае половата идентичност, която гражданин на държава членка законно е придобил в друга държава членка, може да причини на този гражданин сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер (решение от 4 октомври 2024 г., Mirin, C-4/23, EU:C:2024:845, т. 55).
Както се посочи, решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в РБ-чл. 633 ГПК. В него се отразява постоянната практика на СЕС по поставените въпроси, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите-членки. Решението на СЕС не само е задължително за всички национални съдилища, но и правото на Европейския съюз, като източник на задължителна съдебна практика, има директен ефект и предимство пред всяка национална правна уредба, която му противоречи-чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 на Конституцията съответствието на законите с правото на Европейския съюз и другите международни договори, по които България е страна може да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е окончателно и задължително за всички. Това действие на решенията на Конституционния съд не е уредено в Конституцията, а в чл. 14, ал. 5 и 6 на Закона за Конституционния съд и търпи изключения, тъй като Конституционният съд може да развива своята практика, а по отношение на правото на Европейския съюз и другите международни договори, които подлежат на автономно тълкуване, предимство пред решенията на Конституционния съд имат решенията на Съда на Европейския съюз, съответно на органа по приложението и тълкуването на международния договор. В този смисъл решение № 16/2.03.2021г. по гр. д. № 1914/2020г. на IV ГО, така и приетото в решението по дело С-43/24 на СЕС, според което правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.
Предвид всичко изложено и съобразявайки задължителната сила на решението на СЕС, настоящият състав намира, че за Република България, като държава-членка на ЕС, съществува задължение да осигури на всички свои граждани, включително и на транссексуалните лица, упражняване на правото им на свободно движение и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз, което включва и наличие в правния ред на процедура за правно признаване на половата им идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, собственото, бащиното и фамилното име и единния граждански номер, в официалните документи.
Всичко изложено налага извод за основателност на молбата на *** с правна квалификация чл. 73, вр. чл. 76, ал. 4, вр. чл. 45, ал. 1, т. 8 и по чл. 19 от ЗГР. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло като неправилно. Вместо него следва да се допусне промяна в акта за раждане на жалбоподателя, като вместо пол „***“ да се впише пол „***“ и се промени в съответствие с това вписаният ЕГН. Следва да се уважи и молбата за промяна на имената на молителя от *** на ***.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОТМЕНЯ решение № *** от *** по в.гр.д. № ***/*** на *** окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА на основание чл. 73 вр. чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР промяна в данните за гражданско състояние на *** с ЕГН *** в съставения Акт за раждане № *** от *** на Община ***, досежно пола на лицето от „***“ на „***“, като се промени в съответствие с това и вписаният Единен граждански номер в акта за раждане № *** от *** на Община ***.
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на собственото, бащиното и фамилното име на *** с ЕГН ***, които след промяната да бъдат вписани като ***.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на длъжностното лице по гражданско състояние при Община *** и на Териториалното звено „Гражданска регистрация и административно обслужване“ - *** за вписване на промените.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: