Върховен касационен съд

8

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2905 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Й. срещу решение № 1897 от 28.03.2025 год., постановено по в. гр. д. № 3661 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1268 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 58235 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 39 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.170, ал.1 от КСО и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от касатора против Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД и евентуално срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ АД, за заплащане на сумата 11 247,63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К. П. Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 427,41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по главен иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №5657 от 4.12.2025 г. по настоящото дело по въпроса дали е налице смислово различие в редакцията на разпоредбата на чл.170, ал.1 от КСО в ДВ, бр. 67/2003 г. и тази от ДВ, бр. 64/2020 г. и кои лица влизат в кръга на възможните наследници при съобразяване на проведените изменения в КСО от 2003 г., 2020 г. и 2021 г. Съдът констатира, че разпоредбата на чл.170 от КСО се намира в глава тринадесета „Права на осигурените лица“ и е озаглавена „Права на наследниците“. Редакцията с изменението в ДВ, бр. 67 от 2003 г. е, че при смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. В следващата редакция/ ДВ, бр. 64 от 2020 г., в сила от 18.07.2020 г.) запетаята след „наследниците“ е заменена с тире и разпоредбата гласи: „При смърт на осигуреното лице на наследниците - преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството“. С изменението в ДВ, бр. 19 от 2021 г. вече е посочено, че при смърт на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване средствата по индивидуалната му партида се изплащат еднократно или разсрочено на наследниците му по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл.5 – 10а от Закона за наследството. Средствата, дължими на низходящите на осигурения, които са починали след него, се изплащат поравно на техните низходящи, като по-близките по степен изключват по-далечните. В правната теория е обсъдено предназначението на разпоредбата на чл.170 от КСО и как тя следва да се тълкува. В „Осигурително право“, В. Мръчков, 7 издание на „Сиби“ от 2019 г. на стр.406 е посочено, че принципно разпоредбата урежда наследяване в същинския правен смисъл на това понятие като преминаване на имущество на починалия/наследодателя/ в имуществената сфера на други лица-определени в закона негови близки/наследници/. Това е наследствено правоприемство, наследяване по закон, чиято обща законова уредба се съдържа в чл.5-12 от ЗНасл., макар да има свои особености, уредени в чл.170 от КСО. Преди всичко средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице са негови собствени средства, част от имуществото му, което след неговата смърт е обект на наследяване. Правото на наследяване е основно право, което Конституцията гарантира и защитава/чл.17, ал.1/. От тази гледна точка в чл.170 от КСО са допуснати две съществени грешки. Първата е граматическа, тъй като след думата „наследниците“ е поставена запетая и изброяването продължава, което създава впечатление, че кръгът на наследниците е нещо различно от преживелия съпруг, низходящите и възходящите, което е недоразумение. Правилният препинателен знак не е запетая, а тире и изброяването след тирето щеше да служи за пояснение и уточнение. Така текстът би трябвало да се разбира, като се има предвид препращането към реда на наследяване и размера на наследствените дялове съгласно Закона за наследството. Втората грешка се отнася до кръга на наследниците на починалия и изключва големи кръгове от наследници-съребрените роднини от II до VI степен и наследниците по завещание. Това законодателно разрешение нарушава конституционното право на наследяване на гражданите по чл.17, ал.1 от Конституцията. Грешката би могла да се поправи по законодателен път чрез препращане в чл.170, ал.1 към наследниците съгласно Закона за наследството. Това съобразяване на законодателя със забележката в теорията всъщност е сторено посредством изменението в ДВ, бр. 19 от 2021 г.
Конституционният съд също принципно се е произнесъл относно естеството на правото по чл.170 от КСО. В решение № 7/31.05.2011 г. по к.д. № 21/2010 г. на КС на Република България са анализирани правата на осигурено лице в професионален пенсионен фонд, които са сходни с правата на осигурено лице в универсален пенсионен фонд. Въз основа на анализа Конституционният съд е достигнал до извода, че обемът на правата е в зависимост от натрупаните средства и че те се наследяват по Закона за наследството като собствени средства, а КСО посочва само кръга на възможните наследници . В решение № 9 от 6 юли 2017 г. по к.д. №9 от 2016 г., в което Конституционният съд се позовава на предходното решение №7 от 31.05.2011 г., е посочено, че субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, затова е имуществено право. Като част от имуществото на осигурения то се урежда от чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията за частната собственост.
В обобщение следва да се приеме, че правата на осигурения в частните пенсионни фондове са имуществени права, които принадлежат на осигуреното лице. След неговата смърт те се наследяват на общо основание и е налице наследяване в същинския правен смисъл на това понятие като преминаване на имущество на починалия/наследодателя/ в имуществената сфера на други лица-определени в закона негови близки/наследници/. Тъй като се касае за наследяване на частна собственост, това право е неприкосновено и се гарантира и защитава от закона съгласно чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България. Разпоредбата на чл.170 от КСО във всичките и редакции следва да се тълкува именно в този смисъл, който съответства на конституционните разпоредби. Затова, независимо дали в различните редакции на разпоредбата са използвани запетая или тире като препинателни знаци, изброяването на наследниците може да е само примерно, а не изчерпателно. Няма никакво оправдано основание кръгът на наследниците да се ограничава, както желаят да бъде тълкувана разпоредбата от ответниците по делото. Напротив, такова тълкуване би влязло в противоречие с чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията и би довело до безпричинно и необосновано принудително отчуждаване на частна собственост, което не съответства и на чл.17, ал.5 от Конституцията.
При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявените от М. П. Й. против Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД и евентуално срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ АД, искове с правно основание чл.170, ал.1 от КСО и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 11 247,63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К. П. Й., неин брат, починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 427,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. В отговора на исковата молба ответниците са заявили, че искът срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ е недопустим, тъй като съгласно чл.133, ал.2 от КСО фондът се управлява и представлява от Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД, което е материалноправно и процесуалноправно легитимирано да отговаря по делото. Поддържали са становището, че действащата към момента на смъртта на К. Й. редакция на разпоредбата чл.170, ал.1 КСО, определяща кръга наследници, които имат право да получат натрупаните средства, включва единствено низходящи, възходящи и преживял съпруг, и следователно ищцата - сестра на починалия, няма право да получи исковата сума по индивидуалната му партида за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Въззивният съд е приел за установено, че К. П. Й. е починал на 04.11.2017 г. и негов единствен наследник е сестра му – ищцата М. П. Й.. К. Й. е осигуряван в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, където му е открита индивидуална осигурителна партида с № 255263. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза е прието за установено, че към 26.4.2018 г. по партидата са натрупани средства в размер на 11 174,02 лв., а размерът на лихвата за забава върху главницата за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. възлиза на 3 404,97 лв. С молби-заявления от 27.03.2018 г. и 01.09.2022 г. ищцата е поискала да й бъде изплатена натрупаната сума по персоналната партида на починалия й брат. С уведомителни писма от 30.04.2018 г. и 21.09.2022 г. ответното дружество е отказало да изплати исканите средства, защото ищцата не е сред кръга на посочените в чл. 170, ал. 1 КСО лица в действащата към датата на смъртта редакция. С решение от 26.04.2018 г. на Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ е разпоредено на основание чл.170, ал.3 от КСО средствата, набрани по индивидуалната партида на К. Й., да се прехвърлят в пенсионния резерв на УПФ „Съгласие“. Съдът е констатирал, че спорният въпрос във въззивното производство е дали ищцата има право да получи натрупаните средства по индивидуалната партида на своя починал брат. Цитирал е разпоредбата на чл.170, ал.1 КСО, в редакцията й от ДВ, бр. 67/2003 г., действаща към 04.11.2017 г. /датата на откриване на наследството на К. П. Й./, съгласно която при смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. Според редакцията на чл.170, ал.1 от КСО, изм. - ДВ, бр. 64/2020 г., в сила от 18.07.2020 г., при смърт на осигуреното лице, на наследниците – преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. Изложени са мотиви, че при съпоставката на двете редакциите на чл. 170, ал. 1 КСО не се установява смислово различие между тях, като разликата е единствено в наличието на знак „запетайка“ в редакцията от 2003 г. и знак „тире“ в редакцията от 2020 г. Затова въззивният съд е счел, че към момента на възникване на спорното правоотношение – датата на смъртта на осигуреното лице К. Й. /04.11.2017 г./ редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО /ДВ, бр. 67/2003 г./ предвижда възможност средствата по индивидуалната партида на К. Й. да могат да бъдат изплатени само на ограничен кръг наследници, посочени в разпоредбата. Със ЗИД на КСО /обн. ДВ, бр. 19/05.03.2021 г./ разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО е изменена, като е предвидено сумите да се изплащат на наследниците на осигуреното лице по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а от Закона за наследството. Съдът е посочил, че регламентацията на отношенията по наследяване на средствата от индивидуалната партида на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, от най–близкия кръг роднини, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакциите й до 08.03.2021 г./, е свързана с целевия характер на тези средства – получаване на допълнителна пожизнена пенсия. За да направи този извод, съдът се е позовал на тълкуването, дадено с решение № 7/31.05.2011 г. по к.д. № 21/2010 г. на КС на Република България, според което КСО посочва само кръга на възможните наследници, на които чл.170, ал.1 КСО, признава това право. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакциите й до 08.03.2021 г./ не ограничава правото на наследяване, а само кръга на възможните наследници на осигуреното лице, на които се признава личното право да получат натрупаните по индивидуалната партида на осигуреното лице средства. Натрупаните по индивидуалната партида на осигуреното лице средства по чл. 170, ал. 1 КСО са лични, тъй като са предназначени за допълнителна пожизнена пенсия за старост, която е лична /чл. 165, ал. 2 КСО/, поради което те не преминават по наследство, а наследниците на осигуреното в такъв фонд лице могат да получат тези средства след смъртта му, като лично право на тези от тях, на които специалната норма на чл. 170, ал. 1 КСО признава това право. Ето защо въззивният съд е приел, че ищцата не е от кръга наследници, посочени в разпоредбата на чл.170, ал.1 КСО /в редакцията й от ДВ, бр. 67/2003 г./, които имат право да им бъдат изплатени средствата от индивидуалната партида на осигурения наследодател, поради което за нея не е възникнало правото да получи натрупаните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване на починалия й брат. По тези съображения Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от М. П. Й. искове.
От тези мотиви на въззивния съд е видно, че решаващият довод за отхвърляне на исковете на касатора е стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл.170, ал.1 от КСО в редакцията от ДВ, бр.67/2003 г./. Софийският градски съд е приел, че изброяването на лицата, които имат право да наследят средствата от индивидуалната партида на осигуреното лице е изчерпателно и не включва другите наследници по закон, сред които е ищцата. От отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следва да се приеме, че този довод е несъстоятелен, а обжалваното въззивно решение противоречи на материалния закон-разпоредбата на чл.170 от КСО. Тази разпоредба съобразно изискванията на основния закон следва да бъде тълкувана в смисъл, че лицата, които имат право да наследят средствата от индивидуалната партида на осигуреното лице включват наследниците по закон и изброяването в редакцията от ДВ, бр.67 от 2003 г. е само примерно, а не изчерпателно. От удостоверение за наследници изх. № 15 от 2.08.2022 г. се установява, че ищцата е сестра на починалия на 4.11.2017 г. К. П. Й. и е негов наследник по закон на основание чл.8, ал.1 от ЗНасл. Затова тя има право да получи средствата по индивидуалната партида на своя наследодател, които според приетото по делото заключение възлизат на 11 174,02 лв./5 713,19 евро/. Пенсионноосигурителната компания е изпаднала в забава по отношение на задължението си да заплати главницата, считано от заявлението на ищцата вх. № У-176 от 27.03.2018 г., с което тя е поискала изплащането на сумата. Ето защо Пенсионноосигурителната компания дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода, за който ищцата е поискала/26.10.2019 г. до 26.10.2022 г./, което според заключението на вещото лице е в размер на 3404,97 лв./1740,93 евро/. В тези части въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение трябва да бъдат отменени и да бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени. В останалите части, с които е потвърдено отхвърлянето на исковете над 11 174,02 лв. до 11 247,63 лв. за главницата и над 3404,97 до 3 427,41 лв. за обезщетението в размер на законната лихва, обжалваното въззивно решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД дължи на М. П. Й. 2 654,34 евро разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение


ОТМЕНЯ решение № 1897 от 28.03.2025 год., постановено по в. гр. д. № 3661 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, както и потвърденото с него решение № 1268 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 58235 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 39 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.170, ал.1 от КСО и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от М. П. Й. против Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД, за заплащане на сумата 11 174,02 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К. П. Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 404,97 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД-ЕИК:83128484154, [населено място], бул. „Т. А. № 117, да заплати на основание чл.170, ал.1 от КСО на М. П. Й.-[ЕГН], съдебен адрес:гр. София, [улица], ет.4, офис 408, сумата 5 713,19/пет хиляди седемстотин и тринадесет евро и деветнадесет евроцента/ евро, представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К. П. Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2022 г. до окончателното и изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД сумата 1740,93/хиляда седемстотин и четиридесет евро и деветдесет и три евроцента/ евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. и 2 654,34/две хиляди шестотин петдесет и четири евро и тридесет и четири евроцента/ евро разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1897 от 28.03.2025 год., постановено по в. гр. д. № 3661 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, в останалите обжалвани части, с които е потвърдено решение № 1268 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 58235 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 39 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.170, ал.1 от КСО и чл.86, ал.1 от ЗЗД над сумата 11 174,02 лв. до 11 247,63 лв. за главницата и над 3 404,97 до 3 427,41 лв. за обезщетението в размер на законната лихва.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: