Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3869 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Кузинри“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д.-А. В., чрез адв. Й. К., против решение № 827 от 6 юни 2022 г., постановено по в.гр.д. № 493/2022 г. по описа на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 266462 от 9 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 4933/2019 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от дружеството срещу Министерство на правосъдието иск за заплащане на сумата 2553227 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от дружеството в резултат от вписване в имотния регистър при службата по вписванията Г., извършено с акт № ххх, том х, дв. вх. № хххх/хх.хх.201х г., на н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № хх, том ххІ, рег. № хххх, дело № 361 от хх.хх.201х г. на помощник-нотариус С. В. , рег. № ххх в регистъра на НК, както и законна лихва върху главницата от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В резюме на фактическата обстановка по делото най-напред са изброени няколко поземлени имота с построени в тях сгради, които „Кузинри“ ЕООД е придобило от „Дивиан“ ЕООД с договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в н.а. № ххх, том хх, рег. № хххх, дело № 206/08.08.2012 г. по описа на нотариус И. И., рег. № ххх на НК. След придобиването им дружеството ги е отдало под наем на „Динщал“ ЕООД с договор за наем от 09.08.2012 г. при уговорена месечна наемна цена от 700 лева. Впоследствие „Динщал“ ЕООД преотдало тези имоти под наем на „Динщал метални конструкции“ ЕООД с договор за наем от 01.02.2013 г. На 04.12.2013 г. бил извършен въвод във владение по изп.д. № 394/2013 г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Ц., с който „Пруно Т“ ЕООД е въведено във владение на поземлен имот № хххххх, с площ от ххххх кв.м., находящ се в землището на [населено място], [община], местност „Б. л.“, заедно с разположената в него масивна сграда със застроена площ от 30 кв.м. Въводът във владение е обжалван от „Кузинри“ ЕООД и е отменен с решение по гр.д. № 208/2013 г. на Окръжен съд Габрово. Дружеството поискало от ЧСИ да извърши обратен въвод във владение, но му било отказано с аргумента, че по молба на взискателя „Пруно Т“ ЕООД с постановление от 20.03.2014 г. изпълнителното дело било прекратено. Така и към настоящия момент касаторът не се намирал във фактическа власт на процесните имоти. В касационната жалба се посочва още, че при справка в службата по вписванията е установено, че взискателят „Пруно Т“ ЕООД се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на н.а. за покупко-продажба № хх, том ххх, рег. № хххх, дело № 361/29.08.2013 г. на помощник-нотариус по заместване И. Х. при нотариус С. В. , рег. № ххх на НК, вписан в службата по вписванията Г. с акт № ххх, том х, дв. вх. № хххх/хххх г. С този н.а. описаните в жалбата имоти били продадени повторно от „Пруно“ ЕООД, което било техен собственик до 2008 г., на „Пруно Т“ ЕООД. Впоследствие тези имоти били прехвърлени от „Пруно Т“ ЕООД на „Пруно М“ ЕООД с договор за покупко-продажба от 02.10.2013 г. Същият бил обявен за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК с решение от 22.04.2015 г. по гр.д. № 118/2014 г. на Окръжен съд Габрово, влязло в сила на 06.10.2016 г. след касационен контрол. Решението било вписано в службата по вписвания Г. с акт № хх, том х, вх. рег. № хххх/хх.хх.хххх г.
Касаторът оспорва като неправилни доводите на въззивния съд, че с оглед обстоятелството, че към 29.08.2013 г. – датата на процесното вписване, както и към настоящия момент, за територията, в която попадат процесните имоти, не е въведен имотен регистър със заповед по чл. 73 ЗКИР на министъра на правосъдието, и на основание чл. 74 ЗКИР вписванията се извършват по досегашния ред, т.е. по персоналната партида на собственика: съгласно чл. 5 ЗКИР имотният регистър се води и съхранява от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, който упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с регистъра; той издава наредба за воденето и съхраняването на имотния регистър, каквато е приета и обнародвана в ДВ, бр. 39/2005 г. Касаторът сочи, че съгласно чл. 71, ал. 2 ЗКИР (в редакцията му към 29.08.2013 г.) с вписването на нотариалния акт от хх.хх.хххх г., с който „Кузинри“ ЕООД е придобило процесните имоти, е възникнало служебно задължение за съдията по вписванията да създаде предварителни имотни партиди за всеки един от тези имоти. Цитиран е чл. 57 от Наредба № 2/02.04.2005 г., според който до въвеждането на имотния регистър в предварителната партида се правят всички вписвания, паралелно с вписванията по реда на Правилника за вписванията, а според чл. 58 от наредбата извършени последващи вписвания за имота се въвеждат автоматично в предварителната партида чрез нанасяне на съответните данни по софтуерен път. Въззивният съд неправилно преценил, че при действащата персонална система на вписванията вписването на нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва само по реда на П.. Нормата на чл. 57 от Наредба № 2/02.04.2005 г. изрично вменявала като задължение на съдията по вписванията до въвеждането на имотния регистър да извършва всички вписвания и в предварителната партида, паралелно с вписванията по реда на П.. Въззивният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като не обсъдил тези аргументи, а единствено се позовал на практика на ВКС, че при действащата персонална система на вписванията вписването на нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва по реда на П.. Касаторът твърди, че от тълкуването на ЗКИР, Наредба № 2 и П. става ясно, че понятието „помощна партида“, използвано в правилника, и понятието „предварителна партида“, използвано в другите два акта, не са идентични по характер и съдържание. Помощни партиди се водели само в службите по вписванията, където има въведен софтуерен продукт за това, а предварителни партиди се изработват служебно независимо от наличие на софтуерен продукт. Затова „помощни партиди“ и „електронни партиди“ по смисъла на чл. 65, ал. 4 ЗКИР били идентични по смисъл понятия, като помощните партиди имали само спомагателно значение, докато за паралелните партиди важало изискването на наредбата за паралелно вписване. Касаело се за преходен период, през който се предвижда едновременно действие на персоналната и реалната система. Неправилен и в противоречие с чл. 57 от наредбата бил изводът на въззивния съд, че до въвеждането на имотен регистър действа единствено поименната система.
Касаторът твърди още, че с вписването на процесния н.а. от 29.08.2013 г. се накърнявал принципа на оповестително-защитно действие на вписването и се създавала правна несигурност. Не било спорно, че за съдебния район на Г. няма издадена заповед за въвеждането на имотния регистър за територията, но към 29.08.2013 г. за процесните имоти била налице влязла в сила заповед за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри, като последното обстоятелство не било взето предвид от въззивния съд. Към 29.08.2013 г. били изпълнени всички изисквания на нормата на чл. 73, ал. 1 ЗКИР и единствената причина за района на [населено място] да не е била одобрена заповед по чл. 73, ал. 1 ЗКИР е бездействието на ответника в лицето на министъра на правосъдието. Липсата на заповед на министъра за въвеждането на имотен регистър за територията на [населено място] не била основание за освобождаването му от отговорност, тъй като това противоречало на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. След влизането в сила на чл. 49а, ал. 3 ЗКИР и след одобряването на кадастрална карта и регистри за Г., на основание чл. 73 ЗКИР възникнало задължение за ответника да издаде заповед за въвеждането на имотния регистър за територията на Г..
Въззивният съд не бил съобразил още, че при завеждане на иска за предаване на владението на имотите срещу „Пруно“ ЕООД приобретателят „Пруно Т“ ЕООД също е черпел своята материална легитимация от същия н.а., вписан в службата по вписванията Г. – следователно лишаването на касатора от владението на имотите било пряка и непосредствена последица от това вписване. Ако н.а. не бил вписан, „Пруно Т“ ЕООД не би имал материалноправна легитимация за претенциите си и „Кузинри“ ЕООД нямало да бъде лишено от владението върху имотите, нито щял да бъде извършен въвод във владение. Именно вписването на процесния н.а. дало основание на частния съдебен изпълнител да приеме, че правата на „Кузинри“ ЕООД като трето лице не изключват правата на взискателя „Пруно Т“ ЕООД. Затова без правно значение било дали вписването на процесния н.а. е породило вещно-прехвърлителен ефект между „Пруно“ ЕООД и „Пруно Т“ ЕООД, тъй като последното дружество се е позовало на оповестително-защитното действие на акта. Като резултат касаторът изгубил правото на собственост върху имотите си, което било претърпяна загуба, равняваща се на пазарната стойност на процесния имот, и пропуснал възможността да извлича облаги от имота, което било пропусната полза, равняваща се на стойността на пропуснатите вземания за наем. Твърди се, че размерът на претърпените вреди следва да се изведе на базата на първата приета по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която общата цена на процесните имоти възлиза на 2555298 лева, а общият размер на пропуснатите наеми е 300831 лева. Не следвало да се взема предвид заключението по допълнителната експертиза, тъй като същото касаело земеделски земи, каквито процесните имоти не били. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Министерство на правосъдието, чрез юрк. П. Р. и юрк. В. Д., в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество я оспорва като неоснователна .
Във въззивното решение се приема за установено, че на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС, по повод заявление от 15.10.2008 г. на „Пруно“ ЕООД от областния управител на Област Г. е издадена заповед № 504/24.10.2008 г., с която е наредено да се отпишат от актовите книги за държавна собственост недвижими имоти с № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, намиращи се в землището на [населено място], [община], местност „Б. л.“, ведно с построените в тях сгради, актувани с АДС от 03.10.1996 г. На 03.10.2008 г. с н.а. № ххх, том хх, peг. № хххх, дело № 360/2008 г. на нотариус И. И. , рег. № ххх на НК , „Пруно“ ЕООД е продало на „Динщал“ ЕООД поземлени имоти с № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх и № хххххх, ведно с построените в тях сгради. На 28.10.2008 г. с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № хх, том ххх, peг. № хххх, дело № 416/2008 г. на нотариус И., „Динщал“ ЕООД е придобило от „Пруно“ ЕООД и поземлените имоти с идентификатор № ххххх.ххх.ххх, ххххх.ххх.ххх и № ххххх х.ххх.ххх, намиращи се в [населено място], местност „Р.“. На 07.11.2008 г. с н.а. за покупко-продажба № хх, том ххх, peг. № хххх, дело № 429/2008 г. на нотариус И., „Динщал“ ЕООД е продал придобитите от „Пруно“ ЕООД имоти на „Дивиан“ ЕООД, ведно с построените в тях сгради. На 08.08.2012 г. с н.а. за покупко-продажба на недвижими имоти № ххх, том ххх, peг. № хххх, дело № 206/08.08.2012 г. на нотариус П. К. , рег. № ххх на НК, „Дивиан“ ЕООД продало на „Кузинри“ ЕООД поземлените имоти № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, № хххххх, ведно с построените в тях сгради, и имотите с идентификатор № ххххх.ххх.ххх, № ххххх.ххх.ххх и № ххххх.ххх.ххх , ведно с построените в тях сгради, за сумата 220000 лева. След това „Кузинри“ ЕООД е отдало под наем на „Динщал“ ЕООД закупените от „Дивиан“ ЕООД имоти.
По делото е установено още, че на хх.хх.201х г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а. № хх, том ххх, peг. № хххх, дело № 361 от 29.08.2013 г. на помощник-нотариус И. Х. при нотариус С. В. , peг. № ххх на НК, „Пруно“ ЕООД е продало на „Пруно Т“ ЕООД гореописаните поземлени имоти, като няма спор между страните, че имотите са напълно идентични с тези, които „Пруно“ ЕООД е прехвърлило още през 2008 г. на „Динщал“ ЕООД , и напълно идентични с имотите, придобити от „Кузинри“ ЕООД чрез покупко-продажбата от 08.08.2012 г. от продавача „Дивиан“ ЕООД. Според съдържанието на н.а. № от хх.хх.хххх. г. пред нотариуса са представени 31 броя АДС с № ххх - № ххх, № ххх – № ххх, № ххх – № ххх, всички от 03.10.199х г. на областния управител на Л.. Този нотариален акт е вписан в служба по вписванията Г. с акт № , том х, дв. вх. peг. № хххх/хх.хх.хххх г. На хх.хх.201х г. с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № ххх, том ххх, per. № хххх, дело № 421/2013 г. на помощник-нотариус по заместване И. Х. при нотариус С. В. , „Пруно Т“ ЕООД е продало процесните имоти на „Пруно М“ ЕООД. По делото са представени писмени доказателства, според които на 12.11.2013 г. по ч.гр.д . № 2391/2013 г. на районен съд Г. „Пруно Т“ ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжника „Пруно“ ЕООД за предаване на владението върху поземлен имот с № хххххх, заедно с построената в имота сграда, и с изпълнителен лист от 12.11.2013 г., въз основа на който по молба на „Пруно Т“ ЕООД е било образувано изп.д . № 394/2013 г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Ц. с рег. № ххх на КЧСИ. На 04.12.2013 г. по изпълнителното дело е извършен въвод във владение, с който взискателят „Пруно Т“ ЕООД е въведен във владение на поземлен имот № 087070, заедно с разположената в него масивна сграда.
Според данните от представеното копие от изпълнителното дело, на 05.12.2013 г. „Кузинри“ ЕООД е заявило пред частен съдебен изпълнител Ц., че е трето за изпълнителното производство лице, което притежава документ за собственост за имота и че владее същия много преди издаването на заповедта за изпълнение. Дружеството е обжалвало по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК въвода във владение от 04.12.2013 г. , и с решение по гр.д. № 208/2013 г. на окръжен съд Г. въводът е отменен като незаконосъобразен. На 26.02.2014 г. „Кузинри“ ЕООД е поискало от частен съдебен изпълнител Ц. да извърши обратен въвод във владение, но по делото липсват данни такъв да е извършван. Установява се, че с постановление от 20.03.2014 г. изпълнителното дело е прекратено по молба на взискателя „Пруно Т“ ЕООД. По делото е представено и влязло в сила решение по гр.д . № 118/2014 г. на окръжен съд Г., с което на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е обявен за относително недействителен по отношение на държавата договорът за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с н.а. № хх, том ххх, peг. № хххх, дело № 361 от хх.хх.201 г. Според приетата по делото първоначална техническа оценителна експертиза , пазарната стойност на процесните имоти е 2555298 лева, а месечният пазарен наем за целия обект е 5540 лева, докато според допълнителната експертиза процесните имоти са имали статут на земеделски територии и оценени като такива, са на обща стойност 11050 лева .
Въззивният съд е цитирал решение по гр.д . № 1393/2021 г. на ВКС, според което при действащата персонална система на вписванията вписването на нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва по реда на Правилника за вписванията. В този смисъл са разпоредбите на чл. 74 ЗКИР и чл. 116 ЗС и чл. 1 П., а съгласно чл. 7 П., вписванията на нотариалните актове се извършват по местонахождението на недвижимия имот, чрез подреждането на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги. Съдът е приел, че с оглед обстоятелството, че към 29.08.2013 г. – датата на процесното вписване, както и към настоящия момент, за територията, в която попадат процесните имоти, не е въведен имотен регистър със заповед по чл. 73 ЗКИР на министъра на правосъдието, на основание чл. 74 ЗКИР вписванията се извършват по досегашния ред, т.е. по персоналната партида на собственика. Затова е счел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че съдът, преценявайки законосъобразността на действията на съдията по вписванията, неправилно е приложил разпоредбите П., а не нормите на чл. 80, чл. 82 и чл. 83 ЗКИР. Разпоредбата на чл. 80 ЗКИР , според която актът, подлежащ на вписване, се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, и на чл. 82, ал. 1 ЗКИР, според която съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право, са неприложими за извършеното на 29.08.2013 г. вписване на нотариален акт, тъй като тези разпоредби не се отнасят до вписвания в книгите по вписване, а се отнасят до вписвания в имотния регистър, какъвто все още в България не е въведен. Според въззивния състав , законодателят изрично е изключил правилата за вписване в имотния регистър от приложното поле на вписванията, които се извършват в съдебни райони, където имотен регистър не е въведен, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗКИР. При това положение вписванията се извършват не по реда на ЗКИР, а по реда на П. (чл. 74, ал. 1 ЗКИР), съответно нотариалните актове за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот се вписват единствено по процедурата и реда, посочени в П.. В тази връзка при преценка законосъобразността на действията на съдията по вписванията относно вписването на нотариалния акт от 29.08.2013 г. следва да бъдат съобразени разпоредбите на П., а не тези на ЗКИР, както и разясненията, дадени в задължителното за всички съдилища ТР № 7/2012 г. , ОСГТК , ВКС. Според разясненията, дадени в т. 6 от посоченото ТР, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 П. относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в П. съдържание. Съдията по вписванията не притежава правомощия да проверява правото на собственост по разпоредителните сделки, съответно сделките на управление, които подлежат на вписване, доколкото по тази начин би извършил проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. Проверката, която извършва съдията по вписванията относно това дали представеният за вписване акт има предвиденото в П. съдържание, е относно идентификацията на страните – чл. 6, ал. 1, б. „а“ П. и идентификацията на имота – чл. 6, ал. 1, б. „в“ П.. Тъй като по своя характер вписването е едностранно охранително производство, е недопустимо разрешаването на правни спорове, именно защото съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта , освен ако това не е изрично предвидено в закон. Според въззивния съд съвкупният анализ на обсъдените писмени доказателства води до извод, че договорът, оформен с н.а. № хх от хх.хх.201х г., макар вписването му да е станало по надлежния ред, не е породил желания между „Пруно“ ЕООД и „Пруно Т“ ЕООД вещно-прехвърлителен ефект. Следователно вследствие на процесното вписване ищецът не е претърпял твърдените в исковата молба имуществени вреди под формата на загуба на правото на собственост върху имотите, равняваща се на стойността им, доколкото с н.а. № хх/201х г. не е извършено прехвърляне на правото на собственост от „Пруно“ ЕООД в полза на „Пруно Т“ ЕООД, тъй като продавачът „Пруно“ ЕООД към 2013 г. не е притежавал такова. Поради това искът е приет за неоснователен.
К. съд приема, че не са налице определените в закона предпоставки за допускането на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси .
Елементите от фактическия състав на отговорността на държавата са: установяване незаконосъобразност на акт, действие или бездействие на административен орган, наличие на причинени вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие , и вредите. В случая ищецът е претендирал имуществени вреди от Министерство на правосъдието, като е обосновал претенцията си с това, че ако министърът беше издал заповед по чл. 73 ЗКИР за въвеждане на имотен регистър, то вписванията в службата по вписванията щяха да се извършват по друга система , и като краен резултат дружеството нямаше да загуби правото на собственост върху процесния имот.
В обжалваното решение е прието, че липсват твърдените вреди като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. За да стигне до този извод, въззивният състав е изследвал нормативните правила за вписването на нотариални актове, действащи към дата 29.08.2013 г., на която е осъществено процесното вписване. Съдът подробно е аргументирал защо при преценка законосъобразността на действията на съдията по вписванията относно вписването на нотариалния акт от 29.08.2013 г. следва да бъдат съобразени разпоредбите на П., а не тези на ЗКИР. Посочил е, че вписването е едностранно охранително производство, в което съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта , освен ако това не е изрично предвидено в закон. Приел е, че договорът, оформен с н.а. № хх от хх.хх.201х г., макар да е вписан по надлежния ред, не е породил желания между „Пруно“ ЕООД и „Пруно Т“ ЕООД вещно-прехвърлителен ефект , и вследствие на процесното вписване ищецът не е претърпял твърдените в исковата молба имуществени вреди под формата на загуба на правото на собственост върху имотите.
Доколкото решаващите изводи на въззивния състав са свързани именно с липсата на вреда като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, то се явяват неотносими към спора въпросите на касатора за съдържанието на понятието „помощни партиди“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, изр. второ и чл. 33б П., и идентични ли са те с понятието „електронни партиди“ по смисъла на чл. 65, ал. 3 ЗКИР и/или с понятието „предварителни партиди“ по смисъла на чл. 65, ал. 3 ЗКИР и чл. 54, ал. 1 от Наредба № 2/2005 г., както и за задължението на съдията по вписванията на основание чл. 57 от Наредба № 2/2005 г. до въвеждането на имотния регистър за съответната територия да прави в предварителната партида всички вписвания, паралелно с вписванията по реда на П., и за правното значение на тези вписвания. Тези въпроси не са формирали решаващата воля на съда.
По поставения въпрос относно съществуващия ред за вписване до въвеждане на имотен регистър за страната следва да се посочи, че е ясна разпоредбата на чл. 74 ЗКИР, съгласно която при действащата персонална система на вписванията вписването на нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва по реда на П. . Подлежащият на вписване акт се записва във входящ регистър на съответната служба по вписванията, като се създава партида на името на собственика. В тези от службите по вписванията, в които има въведен програмен продукт за водене на помощни партиди за имоти, в подлежащия на вписване акт се записва и номерът на съответната помощна партида – т.е. партидите се откриват по името на собственика, а откриваната при вписването на акта партида за имота е само помощна и се създава с оглед подготовката на страната за преминаване от персонална към реална система на вписванията. При действащата персонална система на вписванията, обаче, вписването се извършва по предвидения в П. ред – чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги (решение № 60452 по гр.д. № 1393/2021 г ., ВКС, І г.о.). Следователно по поставения въпрос не е налице предпоставката за допускане на решението до касационно обжалване. В същия контекст следва да се разгледа и въпросът за задължението на съдията по вписванията по чл. 80 ЗКИР да постанови отказ за вписване на последваща прехвърлителна сделка за същия имот от същия праводател, но на друг приобретател, ако праводателят по прехвърлителна сделка е бил вписан или е следвало да бъде вписан като носител на правото в съответната предварителна партида на основание чл. 71, ал. 2 ЗКИР. Така поставен, въпросът засяга разпоредби за извършване на вписване, които към момента не се прилагат. Независимо от това следва да се посочи, че правомощията на съдията по вписванията не зависят от това по каква система се извършва вписването – персонална или реална. Същите са изяснени в цитираното от въззивния съд ТР № 7/2012 г. , ОСГТК , ВКС, според което проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 П. относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в П. съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Изложеното изцяло е съобразено от въззивния съд.
Въпросът допустимо ли е министърът на правосъдието, в качеството си на държавен орган, който отговаря за вреди от незаконни действия или бездействия на съдиите по вписванията, да черпи права от собственото си противоправно поведение, изразяващо се в бездействие за издаване на заповед по чл. 73 ЗКИР , с която е длъжен да обяви въвеждането на имотния регистър, след влизането в сила на заповедта по чл. 49а, ал. 3 ЗКИР и след одобряването на кадастралната карта и регистри за съответната територия, е принципен и е неотносим към конкретиката на разрешавания спор. Отговорът на този въпрос освен това не би изяснил каква е причинно-следствената връзка между поведението на министъра на правосъдието и твърдените от ищеца вреди.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по петия поставен въпрос относно това противопоставими ли са правата на първия приобретател по вписания първи по ред акт на правата на втория приобретател. Значението на поредността на вписването на нотариални актове, с които един и същ имот се прехвърля последователно на различни приобретатели, е изяснено в съдебната практика, напр. в решение № 26 по гр.д. № 2213/2020 г. , ВКС, І г.о. , и решение № 705 по гр.д. № 1744/2009 г. , ВКС, І г.о. В сочените решения се приема, че поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение само при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време. При прехвърляне на един и същ имот от един праводател - действителен собственик, последователно на няколко лица, всяко едно от тях става собственик на имота. Доколкото обаче едно и също вещно право не може да се притежава от няколко различни лица едновременно (освен в случаите на съсобственост), законодателят е предвидил разпоредба - чл. 113 ЗС, с която се отдава предпочитание не на първия по време приобретател, а на онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър. И двамата приобретатели, ако са придобили имота на валидно правно основание от действителния собственик, стават собственици на имота, но в отношенията между тях за собственик се счита този, който по-рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър.
Съществуващият в конкретния казус проблем е свързан с двукратното прехвърляне на един и същ имот на двама различни приобретатели, при което въпросът с принадлежността на правото на собственост се разрешава на плоскостта поредност на вписване на нотариалните актове, а проверката дали имотът към момента на прехвърлянето е обременен с чужди вещни права, е задължение на нотариуса, изповядващ сделката. Затова всички гореизброени въпроси на касатора, макар в принципен план да засягат проблематиката, свързана с недостатъците на българската вещноправна система на вписванията, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В обобщение, дали вписването се извършва по персоналната или по реалната система, не е определящо за принадлежността на правото на собственост.
Останалите въпроси – дали са налице вреди за първия приобретател на недвижим имот, ако срещу него е извършен въвод във владение на втория приобретател, като длъжник по изпълнителното дело е прехвърлителят на имота, а първият приобретател е трето лице по изпълнителното дело, както и налице ли е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вписването на втория нотариален акт и тези вреди, са въпроси по съществото на спора, които налагат преценка на конкретните обстоятелства по делото и не подлежат на обсъждане във фазата по допускане на касационното обжалване.
За касационното производство на ответника по касационната жалба се дължат 100 лева за защитата от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 827 от 6 юни 2022 г., постановено по в.гр.д. № 493/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Кузинри“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Министерство на правосъдието 100,00 лева възнаграждение за юрисконсултска защита за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: