Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, разгледа докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2638 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С Определение № 1946 от 16.04.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 79 от 29.02.2024 г. по в.гр.д.№ 379/2023 г. на Софийски окръжен съд, ІІ възз.гр.състав.
Касаторът „Весел земеделец“ ЕООД чрез адвокат А. И. от САК, поддържа, че в настоящия случай няма извършено в хода на делото разпореждане с притежаваните от дружеството идеални части от процесните имоти, като решението по гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп не го обвързва. Въззивният съд е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 226 ГПК, както и относно обема права, придобити от ищците по гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови уважаване на предявения иск за делба. Заявено е евентуално искане за обезсилване на въззивното и първоинстанционното решения. Претендира присъждането на разноски за всички инстанции.
Ответниците по касация И. Т. В., Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. са депозирали Становище чрез адвокат С. Ч. от САК. Поддържат, че въззивното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 1 от 06.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 890/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, с което е отхвърлен искът на настоящия касатор срещу ответниците по касация за допускане на делба на четири поземлени имота (с идентификатори №№ ***, ***, *** и ***), представляващи земеделски земи.
При условията на чл. 272 ГПК въззивният съд е приел, че собствеността върху процесните имоти е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. А. В., починал на 01.03.1951 г. Един от неговите наследници е сина му Я. Д. В. (наред с двамата си братя Т. Д. В. и Р. Д. В.), който на 18.03.2016 г. сключил с Х. Т. А. договор за дарение на придобитите по наследство 1/3 ид.части от процесните четири имота. Последвало – на 24.08.2017 г. , сключването на договор за дарение по отношение същите 1/3 ид.части от процесните четири имота между Х. Т. А. (като дарител) и представляваното от Х. Т. А. дружество „Весел земеделец“ ЕООД (надарен). На 22.11.2017 г. е депозирана исковата молба по настоящото дело, с която „Весел земеделец“ ЕООД е поискал да се допусне делба на имотите между него и ответниците (по иска и по касация).
Последните, от своя страна, с отговора на исковата молба (на 02.02.2018 г.) са предявили срещу Х. Т. А. и Я. Д. В. допълнително уточнена като насрещна искова молба, вписана на 08.11.2018 г. , с която са претендирали прогласяването на договора за дарение от 18.03.2016 г. за нищожен като прикриващ действителен договор за продажба, както и изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на прехвърлените от Я. Д. В. на Х. Т. А. 1/3 ид.части от процесните четири имота. Производството по тази искова молба (гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп и в.гр.д.№ 403/2021 г. на СОС) е приключило с уважаването на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 вр.чл. 17, ал. 1 ЗЗД, както и с уважаването на исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени от Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В., наред с което искът по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от И. Т. В., е отхвърлен.
С Определение от 11.10.2022 г. по гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп е оставено без уважение искането на Х. Т. А. за прогласяване на основание чл. 33, ал. 3 ЗС настъпило обезсилване по право на Решение № 8 от 12.02.2021 г. по гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп в частта, потвърдена с въззивно Решение № 103 от 25.11.2021 г. по в.гр.д.№ 403/2021 г. на СОС (с която е постановено изкупуване в полза на Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В.). Последното е мотивирало извод на решаващия съд по настоящото дело, че Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. са изкупили в тяхната пълнота прехвърлените на Х. Т. А. 1/3 ид.части от процесните четири имота, а Х. Т. А. е загубил собствеността върху всичко, което е придобил от Я. В. по силата на договора от 18.03.2016 г.
Произнасяйки се по оплакванията във въззивната жалба на „Весел земеделец“ ЕООД, въззивният съд по настоящото дело е приел, че е без значение фактът, че дружеството не е било страна по гр.д.№ 419/2018 г. на РС - Пирдоп. Прието е, че от значение за изхода на настоящия спор не е участието на жалбоподателя в това дело, а правният резултат от него - прогласяването на дарението от 18.03.2016 г. за нищожно. Нищожността настъпва по право, а нищожната сделка поначало не поражда целения с нея правен резултат, като на нищожността може да се позове всяко заинтересовано лице – независимо от формалното му участие или неучастие в производството по прогласяване на нищожността. В случая ответниците по иска изрично са се позовали на нищожността чрез насрещен иск, който е бил отделен за самостоятелно разглеждане в друго производство - гр.д.№ 419/2018 г. на РС - Пирдоп.
Въззивният съд се е произнесъл по оплакването, че, ако постановеното с решението по гр.д.№ 419/2018 г. на РС - Пирдоп изкупуване е настъпило, то (доколкото съставлява възмездно придобиване на права) изкупуващите съсобственици са придобили изкупуваните идеални части в режим на СИО със своите съпрузи (ако имат такива), поради което последните също са станали съсобственици на тези идеални части от имотите с произтичащата от това процесуална недопустимост на първоинстанционното решение предвид разясненията по т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Въззивният съд е приел за неоснователно поддържаното от дружеството, че районният съд е бил длъжен да му даде указания да насочи иска за делба и срещу съпрузите на изкупуващите в качеството им на задължителни необходими другари, а, като не е сторил това и е разгледал делото без тяхно участие, е постановил недопустимо решение. Посочил е, че в обсъжданата хипотеза приложение намират разясненията по т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК, като приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители (арг. от чл. 226, ал. 2, вр. чл. 222 ГПК).
В случая такова разпоредително действие (макар и принудително) е изкупуването на идеални части от делбените имоти по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС. Във връзка с него няма данни за съгласие за заместване на праводателя „Весел земеделец“ ЕООД от изкупуващите приобретатели, поради което следва да се прилага разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК. За такава хипотеза в цитираното тълкувателно решение е подчертано изрично, че „ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните съделители - прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон“, както и че „конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя … не е необходимо …“. Следователно в случая не е било необходимо районният съд да извършва действия по осигуряване участието на съпрузите на изкупуващите съсобственици в делбеното производство. Постановеното без тяхно лично участие съдебно решение не е опорочено, тъй като те са участвали в производството чрез ищеца „Весел земеделец“ ЕООД, който е техен процесуален субституент благодарение на правоприемството в материалното правоотношение относно собствеността върху прехвърляните идеални части.
По съществото на спора е прието, че, дори сделката от 24.08.2017 г. (дарението от Х. Т. А. в полза на „Весел земеделец“ ЕООД) да се приеме за валидна, то тя не е породила желания от страните вещен ефект, защото дарителят Х. А. не е притежавал прехвърляните на „Весел Земеделец“ ЕООД права, тъй като ги е загубил в резултат от изкупуването. Тази сделка не е прехвърлила собственост в полза на „Весел Земеделец“ ЕООД и не е в състояние да го легитимира като съсобственик на делбените имоти. Действителните съсобственици изрично са заявили, че не желаят делба на имотите (РС, л. 120), поради което искът за делба правилно е отхвърлен.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Налице ли е прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК в случаите, когато в хода на висящо делбено производство е осъществено изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на правата на праводател на страна по делото, която не е участвала в процеса по предявения конститутивен иск за изкупуване ?“.
Отговорът на така поставения въпрос произтича от разрешенията, възприети в практиката на ВКС по приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС.
С Решение № 1 от 02.06.2022 г. пo гp.д.№ 2230/2021 г. нa BKC, I г.о. е направено тълкуване по въпроса има ли обратно действие решението за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС и от кой момент ищецът, в полза на когото е допуснато изкупуване, се счита за собственик на съответната идеална част. Разяснено е, че с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е уредено правото на съсобственик да изкупи идеалната част от съсобствения имот, продадена от друг съсобственик на трето лице, когато не са били спазени предвидените в закона изисквания: не е било отправено предложение до другите съсобственици да изкупят частта при същите условия; представената пред нотариуса декларация е неистинска или третото лице е купило частта при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. Правото на изкупуване е субективно потестативно право, което се упражнява по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск. Съдебното решение, с което този иск се уважава, внася търсената от изкупуващия съсобственик правна промяна - той придобива правото на собственост върху продадената на третото лице идеална част при същите условия, при които третото лице е купило частта. За да се приеме, че това придобиване се проявява към момента на сключване на договора за продажба, т.е. има обратно действие, е необходимо това да е изрично предвидено в закона. При липса на такава разпоредба, прието е, че правото на собственост върху прехвърлената на третото лице идеална част се придобива от изкупуващия собственик от момента на влизане в сила на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС.
В развитие на това тълкуване, с Решение № 50063 oт 11.07.2023 г. пo гp.д.№ 3193/2022 г. на BKC, II г.о. е разяснено, че исковата молба по чл. 33, ал. 2 ЗС подлежи на вписване на основание чл. 114, б. „в“ във връзка с чл. 112, б. „з“ ЗС, като вписването има защитно действие и прави непротивопоставими на ищеца разпореждания с идеалната част, извършени след вписването. По тази причина извършените от ответника – купувач по договора, разпореждания с имота след вписване на исковата молба не засягат правата на ищеца, придобити от него с изкупуването. И обратно - ако към момента на предявяване на иска и вписването на исковата молба ответникът – купувач по договора, вече се е бил разпоредил с имота в полза на трето лице, то това лице не е обвързано от силата на пресъдено нещо и от преобразуващото действие на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС. Неговите права са противопоставими на ищеца и последният не придобива собствеността върху изкупената част.
Така формираната практика се споделя от настоящия състав на ВКС и от нея следва, че прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК ще е налице , когато в течение на висящо гражданско дело правата на праводател на страна по делото, която не е участвала в процеса по предявен конститутивен иск за изкупуване, са изкупени по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако сделката между страната и нейния праводател е сключена, след като е извършено вписване на исковата молба за изкупуване . В такава хипотеза сделката между страната и нейния праводател ще се явява непротивопоставима на упражнилия правото си по чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което носител на правото, обект на уважения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, ще се явява субектът, успешно провел иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Обратно – на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, ако към момента на вписването на исковата молба по чл. 33, ал. 2 ЗС сделката между страната и нейния праводател вече е била сключена и вписана, последващото предявяване, вписване и уважаване на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС няма да засегне вече придобитите права по предхождащо сключената сделка.

По касационната жалба:
С оглед отговора на значимия за спора въпрос основателни се явяват оплакванията срещу правилността на въззивния акт. В нарушение на чл. 298, ал. 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК окръжният съд е приел, че от влязлото в сила решение по гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп произтичат последици в отношенията между „Весел земеделец“ ЕООД и насрещните му страни. Дружеството нито е било страна по гр.д.№ 419/2018 г. на РС – Пирдоп, нито е придобило права от страна по това дело след вписване на исковата молба по него, поради което постановеното с влязлото в сила решение по това дело уважаване на предявените от Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. срещу Х. Т. А. искове по чл. 33, ал. 2 ЗС не засяга придобитите от „Весел земеделец“ ЕООД права по сделката от 24.08.2017 г. В отношенията с ответниците по настоящото дело дружеството е титуляр на правото на собственост върху по 1/3 ид.част от всеки от процесните четири недвижими имота по силата на договора за дарение от 24.08.2017 г.
Неоснователно се явява заявеното с отговора на исковата молба възражение, че договорът за дарение от 24.08.2017 г. е нищожен поради сключването му в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Както е разяснено с Решение № 60149 от 19.07.2021 г. по т.д.№ 2376/2019 г. на ВКС, I т.о. забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД не се прилага спрямо сделките, сключени между две търговски дружества, представлявани от едно и също физическо лице като техен органен представител, и по изключение спрямо сделките, по които страна лично е същият органен представител, когато той е и едноличен собственик на капитала на дружеството (по аргумент от чл. 147, ал. 3 и чл. 235а ТЗ). Освен това правилото на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е от императивен характер; не е установено в защита на публичен интерес, а в защита единствено на интереса на представлявания предвид възможността при сключване на сделка от представителя сам със себе си да е налице конфликт на интереси между представителя и представлявания. Интересът на представлявания и начините за неговата защита обаче са предоставени единствено на неговата свободна преценка. След като нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е от диспозитивен характер, сделките, сключени в отклонение от нея, не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Сделка, извършената в отклонение от чл. 38, ал. 1 ЗЗД би била извън предоставената представителна власт, поради което приложение намират разрешенията по т. 2 от ТР № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК - сключеният от представител без представителна власт договор е в състояние на висяща недействителност, като представляваният може да го потвърди или да откаже потвърждаването му; в последния случай на недействителността може да се позовава само представляваният, респ. неговите универсални правоприемници, каквото качество не притежават ответниците по разглеждания иск за делба.
Останалите по 2/3 ид.части от четирите имота се явяват притежание на ответниците по силата на реституцията по ЗСПЗЗ и правоприемството от общия наследодател Д. А. В.. Правата им възлизат съответно на по 1/6 ид.част за всеки от съделителите И. Т. В., Д. Т. В. и И. М. В. (в качеството й на наследник и на притежаваната от сина й М. Р. В. 1/12 ид.част), както и по 1/12 ид.част за всеки от съделителите Я. Р. В. и Д. Р. В.. Приведени към общ знаменател (12), дяловете на страните са съответно: 4/12 ид.части за „Весел земеделец“ ЕООД, по 2/12 ид.части за всеки от съделителите И. Т. В., Д. Т. В. и И. М. В. и по 1/12 ид.част за Я. Р. В. и за Д. Р. В., при които квоти следва да бъде допусната поисканата делба на процесните ливада и три ниви.
С оглед настоящото произнасяне, предвид неоснователността на повдигнатия от ответниците по иска и по касация спор относно наличието на права в съсобствеността за ищцовото дружество, ответниците следва да понесат отговорността за разноските съгласно доказателствата, представени от касатора в производствата пред отделните инстанции. Те са съответно 50 лв. за въззивното и 880 лв. за касационното производство, или общо – 930 лв., преизчислени на сумата 475,50 евро съгласно ЗВЕРБ.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия



ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 79 от 29.02.2024 г. по в.гр.д.№ 379/2023 г. на Софийски окръжен съд, ІІ възз.гр.състав и потвърденото с него Решение № 1 от 06.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 890/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между „Весел земеделец“ ЕООД с ЕИК 202989999, И. Т. В. с ЕГН [ЕГН], Д. Т. В. с ЕГН [ЕГН], И. М. В. с ЕГН [ЕГН], Я. Р. В. с ЕГН [ЕГН] и Д. Р. В. с ЕГН [ЕГН] по отношение на следните недвижими имоти:
1. ЛИВАДА, цялата с площ от 1,692 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място], община М., в местността „Б. Т.”, категория на земята: V, при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., община М., област С. , одобрени със Заповед РД-18-43 от 13.08.2015 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-492012 от 09.10.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - Софийска област представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с адрес на поземления имот: [населено място], местност Б. Т.; с посочена в документа площ 1692 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Земеделска; с начин на трайно ползване: Ливада; категория на земята при неполивни условия: 5; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: *; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***;
2. НИВА, цялата с площ от 1,998 дка , съставляваща имот № * по картата на землището, в местността „М.", категория на земята: X, при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община М., област С. , одобрени със Заповед РД-18-43 от 13.08.2015 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-491991 от 09.10.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - Софийска област представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с адрес на поземления имот: [населено място], местност М.; с посочена в документа площ 1 998 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Земеделска; с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия: 10; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: *; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***;
3. НИВА, цялата с площ от 2,999 дка, съставляваща имот № *, по картата на землището, в местността „Б.", категория на земята: V, при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община М., област С., одобрени със Заповед РД-18-43 от 13.08.2015 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-491995 от 09.10.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър, Софийска област представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР ; с адрес на поземления имот: [населено място], местност Б.; с посочена в документа площ 2 999 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Земеделска; с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия: 5; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: *; при съседи- ***, ***, ***, ***, ***, *** и
4. НИВА, цялата с площ от 5,399 дка, съставляваща имот № * по картата на землището, в местността „Л.", категория на земята: X , при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община М., област С., одобрени със Заповед РД-18-43 от 13.08.2015 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, съгласно схема № 15-492002 от 09.10.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър, Софийска област представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с адрес на поземления имот: [населено място], местност Л.; с посочена в документа площ 5 399 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Земеделска; с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия: 10; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: *; при съседи: ***, ***, ***, *** ,
при следните квоти: 4/12 ид.части за „Весел земеделец“ ЕООД, 2/12 ид.части за И. Т. В., 2/12 ид.части за Д. Т. В., 2/12 ид.части за И. М. В., 1/12 ид.част за Я. Р. В. и 1/12 ид.част за Д. Р. В..

ОСЪЖДА И. Т. В., Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Весел земеделец“ ЕООД сумата 475,50 (четиристотин и седемдесет и пет евро и петдесет евроцента) евро – разноски за защитата в касационното и във въззивното производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: