Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3311 /2024 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
По касационна жалба, подадена от Н. С. П., ЕГН [ЕГН] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 26.04.2024 г. по гр.д.№ 85/2024 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1262/07.12.2023 г. по гр. д. № 1335/2023 г. на Районен съд – Перник. С последното е отхвърлен, предявеният от касатора положителен установителен иск да се признае на установено по отношение на Г. А. С., че той е собственик на основание придобивна давност на 1/2 ид.ч. на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „Е“, ет. 3, ап. 128 с идентификатор ***, който се намира в жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, който апартамент се състои от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,30 кв.м., заедно с принадлежащо към този апартамент избено помещение - мазе № 3 с полезна площ от 4,22 квадратни метра, както и 0,98 % идеални части от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – правилата за придобивна давност, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства в съвкупност и във взаимната им връзка и необоснованост на изводите, че ищецът е допуснат в имота и е осъществявал само търпими действия, а не е владял имота заедно с наследодателката на ответницата.
Ответницата по касация оспорва касационната жалба, счита, че доказателствата са обсъдени всестранно, а изводите са обосновани и в съответствие със съдебната практика. По същество счита иска за неоснователен, защото ищецът не е бил владелец.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По делото е установено следното:
А. А. Р. купува с нот. акт № 139, т.2 /17.10.2001 г. на нотариус с рег. № 062 процесния апартамент за сумата 6000 лв., от която 3000 лв. внесени от нейно име по сметка на купувача и 3000 лв. – заплатени чрез отпуснат на нея кредит за закупуване на жилище, обезпечен с ипотека върху същото. Заемът е изплатен и с молба изх. № 1878 от 12.04.2006 г. ипотеката върху жилището е заличена на 13.04.2006 г. А. А. Р. е починала на 04.12.2022 г. и единствен неин наследник е дъщеря й Г. А. С. – ответница по делото. Безспорно е между страните, че още преди придобиването на спорното жилище, Н. П. и А. Р. са живеели при условията на фактическо съпружеско съжителство, което е продължило над 21 години до смъртта на последната на 04.12.2022 г., като първоначално са живели на квартира, а след закупуването на жилището, са живели в него. В жилището, заедно с А. и Н. е живяло и детето на ответницата от първия й брак, за което двамата са се грижили. След смъртта на А., жилището се обитава само от ищеца.
Според показанията на свидетелите К. М. /без родство със страните, живуща в съседния апартамент, с непосредствени възприятия/ и В. С. /племенник на ищеца/, Н. винаги е полагал грижи за поддръжка на спорния имот. Той е извършил първоначалния му ремонт след закупуването, свързан и с преустройство, изразяващо се в преместване на кухненското помещение в коридора и обособяването на детска стая за ответницата на негово място. Ремонтирал е основно банята. Н. и А. сменили дограмата на прозорчите. Н. многократно осъществявал дейности по поддръжката, подобряването на състоянието на апартамента, ремонтирал го и е участвал в обзавеждането му. Закупувал е различни домакински уреди и вещи за бита, за което са представени и писмени доказателства. Влагал свои средства в тези дейности. А. не се противопоставяла на извършваните от него ремонти, а се радвала. По време на съвместното му съжителство с А., той полагал грижи за нея, когато това е било необходимо. Представена е медицинска документация, установяваща влошеното здравословно състояние на А. Р.. И двамата са с установен процент инвалидност, за което са представени решения на ТЕЛК, но и двамата са работели, като ищеца освен на работа в мините, е извършвал и ремонти по договаряне – ремонтирал бани, правел саниране. Съвместно са отглеждали ответницата до като е била непълнолетна, а са полагали грижи и за нейната дъщеря от първия брак Р.. Имало период, когато в процесния апартамент се грижели и за децата на съпруга на Г. от първия му брак.
Приети са като доказателство протоколи от проведени общи събрания на етажната собственост, в която се намира спорния апартамент, от които е видно, че ищецът е избран през 2016 г.за управител на етажната собственост, какъвто е и до момента. Като такъв е представял етажните собственици при сключване на договори за поддръжката на общите части, което се установява от представените договори. Извършвал и сам по-дребни ремонти в общите части..
Доказано е, че към момента на покупката на жилището, ищецът е бил в брак с друга жена, който е прекратен с решение № 1093/07.12.2005 г. по гр. д. № 4178/2005 г. на Районен съд – Перник, влязло в сила на 28.12.2005 г., т.е. след покупката на процесното жилище. Считано от 16.02.2005 г. и в хода на производството, ищецът е регистриран на постоянен и настоящ адрес – адреса на процесния апартамент. Не притежава друг недвижим имоти на територията на общ. П.. Представени са от него 29 броя разписки и 3 броя приходни квитанции, установяващи заплащане на консумативни разходи за използвана топлина и електрическа енергия и В и К услуги за периода месец януари 2022 г. – месец януари 2024 г. и на местния данък и таксата битови отпадъци за периода от 2015 г. до 2023 г. за спорния недвижим имот, но партидите по които са начислявани съответните суми са на името на А. Р., а след смъртта й – на името на ответницата. Безспорно е, че ищецът живее в жилището и от закупуването му винаги е живял там. За месец февруари и месец март на 2023 г. са извършвани плащания за битови сметки от ищеца. Пред въззивната инстанция е представено извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, от което е видно, че той продължава да заплаща битовите сметки за жилището.
Представени са седем броя договори за потребителски кредит, сключени от Н. П. с различни банки, както следва: на 24.12.2016 г. за закупуване на хлебопекарна за сумата от 288.90 лв.; на 20.02.2007 г. за сумата от 5000 лв.; на 11.02.2014 г. за сумата от 2900 лв.; на 02.10.2012 г. за сумата от 5000 лв.; 21.11.2012 г. – за сумата от 2900 лв.; на 11.12.2014 г. за сумата от 8403 лв. и на 10.02.2021 г. за сумата от 5000 лв. Приложен е и договор за потребителски кредит, сключен на 08.11.2016 г. от А. Р. за сумата от 5731.26 лв. и 32 бр. вносни бележки, всяка за сумата от по 120 лв., от които се установява, че посочените погасителни вноски по него са заплащани от Н. П.. Представени са и още две разписки и искане за предсрочно погасяване, от които е видно, че дължимата сума по кредита е погасена предсрочно с две вноски от 1000 лв. и 1236.56 лв., внесени от А. Р..
В отговор на нот. покана, изпратена от ответницата до ищеца, ищецът е изпратил нотариална покана до нея, връчена на ответницата на 05.07.2023 г. С поканата ищецът е поканил ответницата да ползва нейната 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, като е заявил, че останалата 1/2 ид. ч. му принадлежи.
Въззивната инстанция е приела, че е неоснователно възражението, че РС не е обсъдил всички събрани доказателства в съвкупност, а е посочил, че част от тях са неотносими. По същество е прието, че фактическата власт, упражнявана от ищеца съвместно с наследодателката на ответницата и след това не е нито владение, нито държане, а търпими действия, защото е установена не поради договор със собственика или владелеца, а се извършват със съгласие на собственика и почива на установените лични отношения със собственицата. /Съдът се е позовал на в Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о./ Според мотивите към възивното решение, всички действия на ищеца по отношение на процесния апартамент, както и представителството на етажната собственост, ремонтите, осъществявани през този период с личен труд и с лични средства, преустройство, поддържане, обзавеждане, заплащане на битови сметки и данъци представляват търпими от собственика действия, които са основани на съществуващите лични отношения между него и лицето, което ги извършва и не са нито държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, нито като владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС. Тезата за търпими действия е обоснована с това, че ако Н. С. П. не беше в лични отношения на фактическо съжителство с А. Р., която е била собственик, той не би осъществявал всички дейности по отношение на процесния недвижим имот, собственост на А. Р., за които тя е била съгласна. Въззивният съд е приел, че изброените действия на ищеца представляват обичайна грижа за общо обитаваното жилище от двамата партньори, фактически съжителстващи като съпрузи, а очакванията на ищеца, че ще придобие част от спорния недвижим имот не изпълват изискването за своене на вещта, тъй като няма доказателства те да са били известни на действителния собственик и той да се е съгласявал с тях. Приел е, че извършените от него действия, довели до повишаване стойността на процесното жилище, представляват основание за отправяне на облигационни претенции към настоящия собственик, но не са й противопоставими, тъй като тя се легитимира като собственик по наследство. Като неотносими към правния спор са преценени твърдените и доказани грижи, които въззивникът е полагал за съжителката си, тъй като и те са част от съдържанието на установените лични отношения между тях и нямат никакви вещно правни последици.
Въззивният съд е приел, че и след смъртта на А. Р., ищецът не е установил владение, защото въпреки, че той е демонстрирал по отношение на ответницата ясно и недвусмислено желанието си да свои 1/2 ид. ч. от нейния недвижим имот, тя се е противопоставила на това, като е декларирала апартамента като изцяло нейна собственост и е поканила обитаващия го несобственик да го освободи. Затова е прието, че упражняваната фактическа власт от ищеца не е несмутена и спокойна, за да обоснове придобиване по давност, а не е изтекъл и изискуемият срок от десет години от смъртта на А. Р..
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка дали не е явна необоснован решаващият правен извод в мотивите на решението, че действията на ищеца са само търпими действия. при приетото за установено от фактическа страна.
В съдебната практика /напр. Решение № 53 от 4.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2023 г., I г. о. и цитираните в него/ се приема, че лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика, с уговорка за ползване, в резултат на съвместно /брачно или извънбрачно/ съжителство упражнява само т. нар. "търпими действия" върху имота, а не е негов владелец. Поради това установената от такова лице фактическа власт върху имота не може да доведе до придобиването му по давност, независимо колко време е продължила. В този случай допуснатото да ползва имота лице може да установи владение и впоследствие да се позове на придобиване на имота по давност, ако извърши действия, с които ясно да демонстрира пред собственика, че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да държи имота само за себе си.
Според доктрината, търпимите действия са именно действия, а не съставляват постоянно упражнявана фактическа власт, поради което не съставляват нито владени нито държане. Търпимите действия се отличават с откъслечност и несистемност. С мълчаливо съгласие могат да се извършват само незначителни действия. Извършващият търпими действия няма намерение да свои вещта в рамките на своите действия и не упражнява никакви права.
Търпимите действия обаче могат да се превърнат във владение ако този, който ги извършва започне да противопоставя на собственика или владелеца действия, съставляващи по съдържание действия на собственик или когато демонстрира поведение пред собственика, сочещо недвусмислено на намерение да свои за себе си целия имот или на намерение да свои идеална част от имота при условията на съвладение заедно с него.
Закупуването на имот с цел съвместно живеене в него на името на единия съжител, но с общи средства, преустройството и подобряването му от съжителя, който не е титуляр на правото на собственост по нот. акт, демонстрирането на тези действия публично, така, че да бъдат възприети освен от съжителя, който н се противопоставя и от околните, сочат на съгласие на собственика за съвместно владение. Когато това съвладение е продължило в изискуемият от чл. 79, ал.1 ЗС десет годишен срок, са налице предпоставките за придобиване на 1/2 ид.ч. по давност.
От данните по делото се установява, че още от закупуването на имота на името на наследодателката на ответницата, ищецът се е считал пълноправен съсобственик, каквото поведение е демонстрирал както пред съжителката си /собственик по нотариален акт/ така и пред околните – етажните собственици и трети лица. Тя не се е противопоставила и са се нанесли съвместно в жилището след покупката му. Двадесет годишното съжителство между ищеца и наследодателката на ответницата в процесния апартамент, през който ищецът е извършвал активни действия по преустройство на жилището, за да се създаде удобство за ползването му, подобряването и поддържането на имота наред със майката на ответницата, не могат да се преценяват като търпими действия, защото сочат на съвместно установяване и трайно упражняване на фактическа власт съвместно с титулярката по нот. акт съжителствувала на семейни начала с ищеца. Липсват данни по делото наследодателката на ответницата да се е противопоставяла и при посочените едностранни действия на ищеца по устройването на двамата в жилището заедно с дъщеря й, а след това и с внучка й. Изолирани са показанията на св. С. /сестра на А. Р./, че Н. искал да се оженят, за да е сигурен, че ще има част от жилището, а А. отказвала, защото искала да остане за дъщеря й Г.. Тези показания не се подкрепят от показанията на другите свидетели. Свидетелите М. и С. установяват, че А. е разчитала и се е оповавала на ищеца, включително и в грижите за дома, домакинството, здравето си и грижите за внучката й Р., радвала се е на ремонтите и не се е противопоставяла. Извършваните от ищеца действия по преустройство на апартамента, подобряването, обзавеждането му, грижата за общите части на етажната собственост, като избран от етажните собственици домоуправител, сочат на това, че е демонстрирал себе си като съсобствеик наред със съжителката си, на което няма данни тя да се е противопоставяла Това поведение надвишава търпими действия на обикновено съжителство и сочи на намерение за своене при условията на съвладение със собственика. Владението е установено явно и няма инцидентен характер, а е чрез постоянно, непрекъсвано и спокойно упражняване на непосредствена власт върху вещта, служейки си с нея и стопанисвайки я през целия 20-годишен период. Неправилно въззивният съд е приел, че декларирането на целия апартамент от ответницата и подаване на жалба в прокуратурата са смутили фактическата власт на ищеца. Нито изпращането на нот. покани, нито жалби в прокуратурата са действия, които да имат да последица отнемане на владението от владелеца, поради което нито прекъсват, нито спират течението на давността. ( решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС, решение № 39 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2015 г., II г. о., решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС). Отделно от това, тези действия са предприети от ответницата след смъртта на майка й и след изтичане на срока за придобиване по давност.
При тези изводи и във връзка с твърдяното от ищеца съвладение на по 1/2 ид. ч. от двамата съжители, те са своили имота, държейки го за себе си, като равностойно са упражнявали действия като собственици, живеейки на съпружески начала, което е довело до придобиване от ищеца на 1/2 ид.ч. от правото на собственост. Само между съпрузи давност не тече.
По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това предявеният иск, като доказан и основателен се уважи от настоящата инстанция, тъй като не се налага събиране на нови доказателства по спора.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, предвид основателността на касационната жалба и на предявения иск, на ищеца следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции в общ размер 8713 лв., от които за РС – 4591 лв., за окръжен съд- 1840 лв. и за производството пред ВКС – 2280 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ОТМЕНЯ решение № 131 от 26.04.2024 г. по гр.д.№ 85/2024 г. на Пернишки окръжен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. С., ЕГН-[ЕГН], че Н. С. П., ЕГН [ЕГН] е собственик на основание придобивна давност на 1/2 ид.ч. на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „Е“, ет. 3, ап. 128 с идентификатор ***, който се намира в жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, който апартамент се състои от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,30 кв.м., заедно с принадлежащо към този апартамент избено помещение - мазе № 3 с полезна площ от 4,22 квадратни метра, както и 0,98 % идеални части от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото.
Осъжда Г. А. С., ЕГН-[ЕГН] да плати на Н. С. П., ЕГН [ЕГН] сумата 8713 лв., деловодни разноски за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: