Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1292 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. М. и М. И. Б., чрез адв. К. П., срещу въззивно решение № 141/10.07.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 155/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено решение № 1181/13.11.2023 г. по гр. д. № 1165/2021 г. на Окръжен съд – Бургас и са уважени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, на обща стойност 590 158,40 лв.
В касационната жалба бланкетно се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложението си касаторите поддържат, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса – „коя оценка на недвижим имот следва да се взема при определяне на стойността му - данъчната оценка или експертната оценка за пазарна стойност“.
Ответната страна по делото – КОНПИ, представлявана от държавен инспектор М. Т., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:
Производството е образувано по иск на Комисията срещу ответниците О. М., М. Б. (във фактическо съжителство с проверяваното лице) и Л. М. (техен син) за отнемане на незаконно придобито имущество. Въззивният съд е посочил, че О. М. е бил привлечен като обвиняем в качеството му на длъжностно лице („председател“) при Държавна комисия по хазарта за участие в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 213а, ал. 2 и 3, чл.214, ал. 2, чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, чл. 255, ал. 3, чл. 282, ал. 2 и чл. 304 НК, като групата е създадена с користна цел (получаване на дар, който не им се следва) - престъплението е по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, като попада в обхвата на чл.108, ал. 1 ЗОНПИ. Проверката обхваща периода от 04.02.2010 г. до 04.02.2020 г. Според направения от Комисията анализ на имуществото на ответниците, установените доходи, приходи или източници на финансиране за изследвания период са общо в размер на сумата 881 787,83 лв., вкл. приходи от продажба на недвижими имоти - 246 340,60 лв. Обичайните и извънредни разходи са определени на 339 844,03 лв., а нетният доход на ответниците възлиза на 541 943,80 лв. Стойността на общо придобитото имущество е изчислена на 1 612 842,87 лв., като несъответствието е в размер на 1 070 899,07 лв. Предвид това и посочвайки за кое от незаконно придобитото имущество е изтекла погасителната давност по чл. 152 ЗОНПИ, Комисията е предявила претенции за отнемане на имущество на стойност 631 961,05 лв. След направения в хода на производството частичен отказ от исковете за определени неналични парични суми (както и по отношение на ответника Л.М.) се претендира отнемане на налично в края на проверявания период имущество на обща стойност 590 158,40 лв.
Обсъждайки доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, вкл. и приетите експертни заключения, въззивният съд е приел, че за проверявания 10-годишен период доказаните приходи на ответниците от законни източници са общо в размер на 789 053,86 лв., а стойността на придобитото имущество е 985 094,43 лв. В нея се включва и стойността на четирите имота в [населено място] (търговски обект и три апартамента), които са придобити в рамките на проверявания десетгодишен период - на 08.10.2010 г. В тази връзка е посочено, че досежно оценката на тези имоти са основателни възраженията на ищеца за изключително занижаване на пазарните им оценки в един от вариантите (14-Б) на допълнителното експертно заключение, приет от първата инстанция. Според този вариант, към момента на придобиването процесните имоти имат обща пазарна стойност от 162 000 лв., при наличните данни за тяхната обща данъчна оценка в размер на 511 836,40 лв., а отделно, по първоначалната експертиза пазарните оценки за всеки от имотите са съответно - 308 740 лв.; 244 900 лв.; 69 400 лв.; и 64 800 лв. Предвид това, въззивната инстанция е счела, че нито посочената в нотариалните актове продажна цена (която не се ползва с обвързваща доказателствена сила), нито посочената в допълнителната експертиза обща стойност на четирите имота (162 000 лв.), не може да бъде възприета за реална пазарна цена при придобиването им, доколкото действителната пазарна цена е по правило по-висока от данъчната оценка. Тази констатация е относима и за другите недвижими имоти от имуществото на проверяваните лица. Конкретно за четирите имота в [населено място], за максимално обективни са приети стойностите по данъчни оценки, общо в размер на - 511 836,40 лв., като са съобразени описанието, вида, предназначението и размерите на имотите. Направен е извод, че в икономическия анализ, след като стойността на придобитото имущество се коригира дори само със стойностите по данъчни оценки на имотите в [населено място], то крайната придобивна стойност на имуществото ще възлезе на сумата 985 094,43 лв. Предвид установения размер на нетния доход на ответниците и стойността на придобитото от тях имущество, въззивният съд е приел, че е налице релевантното по смисъла на закона значително несъответствие от 196 040,57 лв., поради което претенциите на Комисията срещу О. М. и М. Б. са счетени за основателни и са уважени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационното обжалване, намира следното:
Съгласно задължителните указания по тълкуването и приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към тълкувателното решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1 ГПК) и допълнителни (т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. ВКС, упражнявайки правомощията си в производството по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби, се произнася дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и дали е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Съгласно задължителните указания по тълкуването и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, дадени с т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В случая, формулираният от страна на касаторите правен въпрос не отговаря на горните изисквания и не осъществява както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба липсва надлежна обосновка този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поначало, обстоятелството, че процесуалният пълномощник на жалбоподателите не е открил практика на ВКС по съответния въпрос, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване в тази хипотеза; а липсата на практика на ВКС, също сама по себе си не съставлява такова основание, съгласно цитираните по-горе задължителни разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това, във връзка с формулирания въпрос законът е ясен и практиката на ВКС по прилагането му е непротиворечива (напр. - решение № 56/28.05.2012 г. по гр. д. № 1601/2010 г., IV г. о., решение № 481/23.04.2013 г. по гр. д. № 99/2012 г., IV г. о. и др.). Имуществото на ответника се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване (чл. 148, ал. 1 ЗОНПИ), като недвижимите имоти се оценяват по тяхната пазарна стойност (чл. 148, ал. 1, т. 1 ЗОНПИ). Пазарната цена на имуществото към съответния момент служи за ориентир при определянето на придобивната стойност, като за формиране на преценката си досежно стойността на недвижим имот съдът може да назначи вещо лице (чл. 195 ГПК). Заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано (по арг. от чл. 201 ГПК) и целта на експертизата е да изнесе пред съда всички факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания, като по този начин подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. В практиката на ВКС не съществува противоречие, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При предявен иск за отнемане на незаконно придобито имущество, в което се включват и недвижими имоти, съдът не е обвързан нито от документите, съдържащи данни за извършените разходи за придобиване на имотите (частни документи, създадени в отношенията между ответника и трети лица), нито от заключенията на вещи лица за размера на пазарните цени (чл. 202 ГПК). Той е длъжен да прецени всички обстоятелства по случая по вътрешно убеждение и може да приеме, че придобивната стойност е посочената цена в договора за продажба (напр. - сключен след проведен търг, публична продан или в приватизационна процедура); или друга сума, респ. - други пазарни условия, които вещите лица не са отчели в заключението си. В настоящия случай въззивният съд е съобразил тези правни положения, като е изложил мотиви защо не възприема пазарните оценки (към момента на придобиване) на четирите недвижими имота в [населено място] по един от вариантите на допълнителното заключение на експертизата – посочил е, че същите с оглед описанието, вида и предназначението на имотите са необосновано занижени и в пъти по – ниски както от пазарните оценки в първоначалното заключение, така и от данъчните оценки. С това съдът е изпълнил процесуалните си задължения, а несъгласието на страната с анализа на доказателствата и направените изводи е оплакване за необоснованост (по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК) на решението, което не се проверява в производството по чл. 288 ГПК, а във фазата по чл. 290 ГПК след допускане на касационното обжалване.
Разрешаването на поставения въпрос в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В бланкетната си по съдържание касационна жалба касаторите декларативно са посочили, че въззивното решение е „очевидно неправилно“. Доколкото така използваната формулировка е относима към основанието за селекция по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, за същото липсва каквато и да е аргументация както в изложението, така и в касационната жалба. Във връзка с установяване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК нееднократно и безпротиворечиво в практиката на ВКС е разяснявано, че във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Това произтича от спецификата на производството по чл. 288 ГПК, а спрямо конкретно разглежданото селективно основание означава, че изводът на касационната инстанция за възможна очевидна неправилност трябва да може да се формира пряко от прочита на съдържанието на самото решение. В случая жалбоподателите не сочат в изложението си (нито в касационната жалба) други доводи (извън аргументацията по повдигнатия въпрос, касаещ експертното заключение), за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи направо от самото него. След като и формулираният въпрос е необуславящ за допускането на касационния контрол, то обжалваният акт не би могъл и на тази база да бъде оценен като очевидно неправилен.
Предвид изложеното, не са налице поддържаните от жалбоподателите предпоставки за селектиране на подадената касационна жалба.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение



НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 141 от 10.07.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 155/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА О. П. М., с ЕГН - [ЕГН], и М. И. Б., с ЕГН - [ЕГН], да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - София юрисконсултско възнаграждение общо в размер на сумата 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.