Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3801 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат Н. Б. против решение № 88 от 9.05.2025 г., постановено по гр. д. № 68 по описа за 2025 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1333 от 2.12.2024 г. по гр. д. № 576/2024 г. на Окръжен съд - Варна за уважаване на предявените против „Електроразпределение Север“ АД искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А., починал на 28.09.2023 г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр. Нови пазар по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.202 4г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава за периода 28.09.2023 г. – 24.03.2024 г., както следва: на А. А. М. – 140 000 лв. и обезщетение за забава от 9 351.84 лв., на И. И. В. – 140 000 лв. и и обезщетение за забава от 9 351.84 лв., на В. И. В., действащ със съгласието на своята майка А. М. М. – 180 000 лв. и лихва за забава от 12.023.80 лв., на А. И. В., действащ чрез своята майка и законен представител – 180 000 лв. и лихва за забава от 12.023.80 лв., на Г. И. В. – 180 000 лв. и лихва за забава от 12.023.80 лв., като решение е постановено при участието на Застрахователна компания „Уника“ АД, гр. София като трето лице-помагач на ответника.
А. А. М., И. И. В., В. И. В., А. И. В. и Г. И. В. чрез пълномощника си адвокат В. А. са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Авокат В. А. претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Застрахователна компания „Уника“ АД, гр. София е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който споделя изцяло доводите на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищците И. В., В. В., А. В. и Г. В. са законни наследници (деца) на починалия на 28.09.2023 г. И. В., а А. М. е живяла на съпружески начала с И. В. и е майка на В., А. и Г. В..
Процесният инцидент е настъпил на 28.09.2023 г. на територията на гр. Нови пазар, зад МБАЛ Нови пазар, по време на любителски риболов, за който пострадалия е притежавал валиден билет. Мястото на инцидента е посетено от екип на СМП в 17,27 часа, който е констатирал, че пострадалия е с разширени зеници, единични дихателни движения и изгаряния по дясна ръка; пострадалия е починал в линейката на път към МБАЛ Шумен; инцидента е настъпил в югоизточната част на гр. Нови пазар, под южната част на оградата на МБАЛ Нови пазар, западната част на водоем; над мястото на инцидента са разположени/минават/ три жици на високо напрежение, а непосредствено под тях се намира телескоп с дължина 7 метра, марка „EXTRA MISTRAL“ „ TELE CARBON“, пречупена на две места в горния край; съгласно протокол за оглед, извършен на 19.01.2024 г., на трето разклонение от електрически стълб в посока запад, разположен във водоема, трите електропроводника са с различна височина; разстоянието от най-ниския електропроводник до земната повърхност на западния бряг на водоема е 6,11 м. Причината за смъртта на И. В. е остра сърдечна недостатъчност, възникнала в резултат на фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток. Токът е преминал по тялото в посока от ръцете към левия долен крайник, през сърцето. Констатирано е, че към момента на настъпване на смъртта, пострадалия е в субклинична фаза на алкохолно опиване /0,2-0,5/, в стадий на резорбация. Наличието на алкохол в кръвта е 0,32 %, а в урината 0,02 %. Поради локализацията на електрознаците по лява и дясна ръка, експертът е приел, че в момента на протичане на електрическия ток, пострадалият е държал токопроводящ предмет, вероятно въдица, с която е допрял електрическите проводници с високо напрежение или е бил на близко разстояние, така, че да се образува електрическа дъга.
Инцидента е настъпил в ПИ с идентификатор № 52009.132.360, находящ се в гр. Нови пазар, местност „Пазар Йолу“, предвиден в зона ТЗ-„Паркове за ежедневен и седмичен отдих“ по ОУП на община Нови пазар и попада в урбанизирана територия по смисъла на чл. 531, т. 1 от Наредба № 3/09.06.2004 г. При извършения оглед, експертът е констатирал, че имотът се ползва по предназначение, като част от него представлява водоем, който е зарибен; налична е подпорна стена и воден приток; водоема не е регистриран в регистъра на язовирите. Видно от изготвените от експертите скици /прил. № 1 и № 2 към заключението/ в западната част на имот № 52009.132.360 са разположени желязо-решетъчен стълб и бетонен стълб, под който се е намирал пострадалия, към момента на инцидента. Вещото лице е посочило, че електрическата мрежа в гр.Нови пазар е изградена и въведена в експлоатация на 01.12.1949 г.; на ВЛ „Нови пазар-юг“ е извършена реконструкция с въвеждане в експлоатация на бетонен комплектен трансформаторен пост - трафопост, който е нанесен в КК с № 36587.502.1358.1. В поясненията дадени в съдебно заседание, експертът е пояснил, че поради това, че електропроводът е претърпял реконструкция по смисъла на ЗУТ – промяна в схемата на свързване, чрез присъединяване на нови потребители, то е следвало да се спазят техническите изисквания по Наредба № 3/09.06.2004 г. Посочено е, че е било изготвено инвестиционно предложение, касаещо изграждане на фотоволтаична централа в имот № 1358 по КК на гр. Каспичан с 1764 фотоволтаични модули, а за реализиране на произведената електроенергия е предвидено монтиране на трафопост и ново подземно кабелно трасе до електропровод „Нови пазар-юг“. Според експерта, след като трафопоста е нанесен в КК, процесът на строителство е завършен и инвестиционното намерение е реализирано. С присъединяването на нов абонат към електропровода е променена схемата на свързване.
Вещото лице – електроинженер е посочило, че по Наредба № 3/09.06.2004 г. изискуемата височина на проводника над земната повърхност е 7 м., а към момента на инцидента, измерената височина е – 6,11 м. От техническа гледна точка, според вещото лице, при правилно регулиран провес на електропровода, И. В. не би достигнал електропровода, независимо, колко дълга въдица е държал. Пострадалия е бил в седнало положение, върху възвишение от пръст и е държал въдица с височина 7 м., забита в единия край в земята. Въдицата е докоснала електропровода, тъй като проводника е бил на височина 6,11 м. над земната повърхност. При правилно регулиран провес и поставени означения, смъртта не би настъпила, тъй като изолаторът, който е предпазвал пострадалия е въздуха, чието пробивно напрежение е около 3 киловолта на мм., т.е. необходимото разстояние за да се образува електрическа дъга е по-малко от 6,66 см. Отчитайки ръстта на пострадалия /188 см./, дължината на въдицата и изпънатите ръце /400 см. и 54 см/ се получава обща дължина от 634 см. Разликата до изисквания провес от 700 см е 66 см., т.е. около 10 пъти по-голямо от необходимото да се образува електрическа дъга. Според вещото лице не са налице данни, метеорологичната обстановка да е повлияла на изискуемата височина на електропровода. Инцидентът е настъпил в сервитутната зона, в която се допуска преминаване на физически лица. Към момента на инцидента на мястото не е имало предупредителни табели, като при извършения оглед вещото лице е констатирало, че не е спазен размерът на габаритния провес по чл. 634, чл. 764 и чл. 177 по Наредба № 3 и наредба № 16-16; липсват ясни предупредителни табели „опасно за живота“ и трайни означения. Тези неизправности са констатирани и при извършените на 26.10.2020 г. и 30.05.2024 г. огледи, измервания и проверки.
Относно механизма на осъществяване на инцидента са събрани гласни доказателства. Свидетелят И. М. е бил заедно с пострадалия към момента на настъпване на инцидента и заявява, че двамата са ловили риба на същото място и предишните два дни. Забелязали плетеница от кабели, а над тях заплетени корди. На 28.09.2023 г. след края на работния ден отишли до водоема, седнали на брега върху насип, който е по-висок, на 1 м. от водата. Нямало предупредителни табели за опасност или повишено внимание. И. имал две въдици, като при вдигането на втората се „вдигнал голям шум“ и „трясък“. Свидетелят не видял каква се е случило, защото бил с гръб, паникьосал се, помислил, че приятелят му е припаднал; опитал се да го спаси, правейки му изкуствено дишане. След това и медицинския екип се опитал да го спаси, но И. починал в линейката на път за болницата. Човек, който ловял риба на другия бряг, му казал, че видял искра да излиза от крака на И..
При така възприетите факти въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба на ответника.
По отношение възражението, че са спазени всички нормативно предвидени технически изисквания относно електропреносната мрежа и липсва виновни действия или бездействия на служители на ответника, които да са в причинна връзка с настъпилата смърт, апелативният съд е посочил, че провесът на електропровода в най-ниската му точка на мястото на инцидента не е бил регулиран и съответно височината му не е съобразен с императивните изисквания на Наредба № 3/9.06.2004 г. и ЗЕ, които вменяват задължение за операторите на електроразпределителните мрежи, да осигуряват техническа изправност на поддържаните от тях съоръжения и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания. Неизпълнението на тези задължения е в пряка прчинно следствена връзка със смъртта на И. В.. От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ако ответникът е регулирал провеса и разстоянието между проводника и земната повърхност е отговаряло на нормативните изисквания, не би настъпила смъртта на И. В..
С оглед довода за неприложимост на Наредба № 3/09.06.2004 г., съдът е посочил, че имотът, в който е настъпил инцидента е в границите на урбанизираната територия на гр. Нови пазар и съгласно действащия общ устройствен план е предвиден за зона „паркове и ежедневен и седмичен отдих“, като за преценка дали имотът попада в урбанизирана територия е ирелевантно дали е застроен. В случая имотът се ползва по предназначени съгласно отреждането на ОУП. Същевременно според КСТМЕ процесният електропровод е претърпял реконструкция (промяна на схемите за свързване, чрез присъединяване на нов абонат и изграждане на трафопост), независимо, че тази реконструкция не засяга пряко конкретното място, на което е настъпил инцидента, както и че не са отстранявани констатирани при проверки нарушения. В тази част заключението кореспондира със заявеното от свидетелите Н. Н. и Н. Х. (служители на ответното дружество), които споделят, че знаят, че водоема се ползва от рибари и в него се намира ЖРС от далекопровода. Всяка пролет далекопровода се инспектирал, като в периода 2016 г. – 2024 г. не са констатирани проблеми и необходимост от подмяна на елементи. Свидетелите никога не са измервали разстоянието между водата и електропровода и не знаят други служители на дружеството да са правили измервания.
По възражението за съпричиняване (пострадалият е проявил нехайство по отношение на здравето и живота си, като по своя воля, напълно осъзнато е доближил проводник на опасно разстояние, въпреки, ясно видимото, че той е част от електроразпределителната мрежа и по него протича ток; употребил е алкохол преди инцидента, което е нарушило двигателната му координация и внимание и възможност за преценка; противоправно е навлязъл в сервитутна зона, като сам се е поставил в риск от увреждане), съдът е отбелязал, че в момента на протичане на електрическия ток пострадалия е дължал токопроводящ предмет – въдица, който се е допрял до електрическите проводници с високо напрежение или е бил на близко разстояние, така че да се образува електрическа дъга. Причината за настъпване на инцидента от техническа гледна точка е допиране или доближаване на електропроводника на разстояние от 6,66см., при което се образува електрическа дъга. При правилно регулиран провес на проводниците не би настъпила смърт, тъй като изолаторът който е предпазвал лицето е въздуха, чието пробивно напрежение е около 3 киловата на мм. Необходимото разстояние за да се образува дъга е 6,66 см. Отчитайки ръстта на пострадалия 188 см., дължина на въдица – 400 см., изпънати ръце – 54 см., се получава обща дължина от 634 см. Разликата в разстоянието до нормативно изисквания провес от 7 м. би била 66 см., т.е. десет пъти по-голяма от необходимото разстояние за получаване на електрическа дъга. Съгласно заключението на СТМЕ при установената концентрация на алкохол в кръвта, пострадалия не е имал координационни нарушения и е могъл правилно да възприема заобикалящата среда. Изводите на вещото лице досежно механизма на настъпване на инцидента, както и за причината за настъпването му не са оспорени, доколкото заключението е прието като обективно и компетентно изготвено. Съдът е отчел и че не се установява, на мястото на инцидента или в близост до него да са били поставени предупредителни табели за опасност и риск, като обстоятелството, че пострадалия се е намирал в сервитутната зона, достъп до която не е забранен за физически лица, не може да обоснове извод че с това свое поведение той е способствал за вредоносния резултат и е създал условия за неговото настъпване. Посочил е, че дори да се приеме, че пострадалото лице неправомерно се е намирало в зоната на сервитута на електропровода, не това е допринесло за настъпването на вредата, т.е. не може да се приеме, че навлизането в зона на сервитута представлява съпричиняване. Това е така, защото при изпълнение на задълженията от страна на ответното дружество за осигуряване на безопасност на съоръженията и регулиране на провеса на електропровода с нормативните изисквания, въпросния инцидент и вредоносен резултат не би настъпил. От доказателствата по делото не се установява с поведението си пострадалия И. да е създал реална възможност за настъпването на вредата или да е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване на размер на вредата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
1) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения, както и да се съобрази всички факти и обстоятелства по делото;
2) длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви а преценката си за доказателствената сила на прието по делото заключение, респ. защо счита същото за достатъчно ли недостатъчно аргументирано;
3) налице ли е съпричиняване на вредата, в случаите, когато лично увреденото лице извършва преки, активни и противоправни действия в сервитутна зона на въздушен кабелен екектропровод, в нарушение на чл. 14, ал. 1 на Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, вследствие на които се стига до настъпване на вредоносния резултат.
По въпросите не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е обоснован с доводите, че въззивният съд не е обсъдил възражението за неприложимост на Наредба № 3/09.06.2004 г. с оглед изключението, предвидено в чл. 3 и § 3 ПЗР от същата наредба; не е взел предвид, че присъединяването на даден потребител към съществуваща мрежа не е реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ; не е обсъдил възражението, че имотът не се намира в урбанизирана, а в земеделска територия, както и възражението, че установените по делото несъответствия по ВЕ 20 кВ „Нови Пазар-Юг“ не се намират в причинно-следствена връзка с инцидента; допуснал е съществено процесуално нарушение като е оставил без разглеждане възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, поради нарушаване на сервитутната зона на електропровода и създаване на предпоставки за увреждането.
Въззивният съд е изложил изрични съображения защо приема, че в случая е приложима Наредба 3/09.06.2004 г., вкл. и с оглед извършената реконструкция, при която е изграден трафопост и са променени схемите на свързване, обосновал е защо приема, че имотът е в урбанизирана територия, като попадащ в обхвата на общ устройствен план (чиито предвиждания са задължителни при урегулиране с подробен устройствен план); посочил е защо приема причинно-следствена връзка между провеса на електропровода и настъпилия инцидент, включително и с оглед ползването на имота според отреденото с общия устройствен план предназначение и изрично е разгледал по същество възражението за съпричиняване, поради което не отговаря на мотивите на въззивното решение твърдението на касатора, че това възражение е оставено без разглеждане.
Преценката относно правилността и обосноваността на мотивите на съда по тези възражения изисква запознаване и обсъждане на доказателствата по делото, което е извън правомощията на касационната инстанция в производство по чл. 288 ГПК.
По същите съображения не се констатира и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по втория въпрос, доколкото съдът е мотивирал защо приема конкретни фактически констатации на експертите, включително и с оглед съответствието им с установеното от други доказателства. Доводът, че отразяването в кадастралната карта установява земеделския характер на имота не е съобразен с нормативната уредба, според която предназначението на териториите в страната се определя от концепцииге и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове (чл. 7, ал. 1 ЗУТ), а не от отразеното в кадастралната карта конкретно предназначение на недвижим имот.
Третият въпрос е предпоставен от условието пострадалият да е извършвал действия, които чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти изрично забранява в сервитутната зона, каквито по делото нито се твърдят от касатора, нито са установени в мотивите на въззивното решение, поради което така поставен, въпросът се явява неотносим.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Относно извода на съда, че е извършена реконструкция на електропровода, касаторът се позовава на очевидна неправилност с оглед легалното определение в § 5, т. 44 ДР на ЗУТ. В нормата обаче е дадено легално определение на реконструкция на строеж - възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите – и е неотносима към реконструкцията на ВЕ при която е налице изграждане на нов трафопост и промяна в схемите на свързване, а захранването от съответните източници на електрическата уредба представляват нейни съставни части, които по дефиниция предполагат извършването на реконструкции. Дори тази реконструкция да не е засягала конкретно място, на което е настъпил инцидента, тя е изисквала привеждане на съоръжението в съответствие с нормативните изисквания и с оглед обстоятелството, че имотът е включен в урбанизирана територия с общия устройствен план на населеното място.
При липса на основание за допускане на касационно обжалване „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна следва да заплати на адвокат В. А. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност с оглед наведените доводи в касационната жалба и поставените във връзка с тях въпроси във връзка с основанията за допускане на касационно обжалване, по които е взето мотивирано становище в отговора на касационната жалба от името на всички представлявани, както и материалния интерес и нормата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, определя на 20 000 лв. или следва да бъдат заплатени 10 225,84 евро.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 9.05.2025 г., постановено по гр. д. № 68 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение-Север“АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул. "Владислав Варненчик" № 258 да заплати на адвокат В. А., сл. № [ЕГН], [населено място], [улица] възнаграждение за подаване отговор на касационната жалба на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 10 225,84 евро.
Определението е окончателно.