Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав: като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1264 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 577 ГПК вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 8938 от 18.03.2026 г., подадена от П. И. К. и Н. Д. К. чрез адвокат Г. Ж. от АК – В. срещу въззивно Определение № 780 от 12.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 235/2026 г. на Окръжен съд – Варна, V-а гр.състав.
С обжалваното определение е потвърдено Определение от 26.01.2026 г. на съдия по вписванията при СВ - гр. Варна, рег.№ 16, том I/2026 г., с което на основание чл. 264, ал. 1 ДОПК е постановен отказ да бъде вписано Решение № 260037 от 29.07.2024 г. по гр.д.№ 14142/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 10 състав, влязло в сила на 18.11.2025 г., с което е извършена съдебна делба по реда на чл. 353 ГПК по съображения, че трима от съделителите имат непогасени публични задължения, а за един от съделителите не може да се извърши справка поради неправилно изписан ЕГН в решението.
Частните жалбоподатели считат въззивното определение за неправилно, тъй като самите те нямат непогасени публични задължения, както и по съображения, че за да се извърши делба по реда на чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение, а стойностното уравнение на дяловете на делбените имоти се извършва на база на съпоставка на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена в парична стойност, като по този начин всеки от съделителите получава пълната стойност на дела си, респективно липсва ощетяване както на съделителите, така и на техните кредитори, в случай, че има такива, съответно всеки кредитор би могъл да удовлетвори вземането си от получения от съделителя дял.
Ответник по частната жалба не е конституиран, респ. - препис от жалбата не е връчван предвид едностранния характер на охранителното производство по вписване.
За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, както и по съществото на жалбата, съставът на ВКС съобрази следното:
Производството пред съдията по вписванията е образувано по заявление с вх.№ 001633 от 26.01.2026 г., подадено от П. и Н. К. чрез адвокат Г. Ж., с искане за вписване на Решение № 260037 от 29.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 14142/2018 г. по описа на ВРС, 10 състав. С молбата са представени 3 екземпляра от посочения съдебен акт, както и квитанция за внесена държавна такса.
С Определението от 26.01.2026 г., съобщено на молителите на 27.01.2026 г., съдията по вписванията е постановил отказ.
Сезиран с жалба срещу отказа, въззивният съд е приел, че в случая, видно от постановеното съдебно решение, съделителите М. А. Г.-Н. и Н. М. Й. са получили реален дял, който на стойност е по-малък от дела им в прекратената съсобственост, поради което част от останалите съделители са осъдени да им заплатят определени суми за уравняване на техните дялове. Видно от служебно извършените от съдията по вписванията справки за наличие на задължения за целите на чл. 264 ДОПК, и двете имат непогасени публични задължения. С оглед тълкуването, направено с Определение № 289 от 24.01.2025 г. по к.ч.гр.д.№ 2679/2024 г. на ВКС, ІІ г.о., обстоятелството, че съделителят Х. Б. Г. има непогасени публични задължения не се явява пречка за вписване на съдебното решение, доколкото същият е получил реален дял на стойност, по-висока от стойността на дела му в прекратената съсобственост. Прието е, че съдията по вписванията правилно е констатирал наличието на допусната в диспозитива на съдебното решение очевидна фактическа грешка по отношение на изписването на ЕГН на съделителя Ж. Й. Й., поради което до провеждането на производство по чл. 247 ГПК не може да бъде извършена проверка за наличието на негови непогасени публични задължения, респ. – не може да се формира извод, че по отношение на него разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК не обективира пречка за извършване на вписването. В обобщение е прието, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен и е потвърден.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
„Приложима ли е разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, ред. ДВ – бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г., при вписване на съдебно решение за извършване на съдебна делба по отношение на имоти, поставени в дял на страни, които нямат непогасени публични задължения?“;
„Приложима ли е разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, ред. ДВ – бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2004 г., при вписване на съдебно решение за извършване на съдебна делба по отношение на имоти, поставени в дял на страните, когато всеки от съделителите получава пълната стойност на дела си, макар и част от него да е в пари?“.
Настоящият състав на ВКС намира следното по така поставените питания по приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК (ред. ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2004 г.):
Действащата редакция на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК постановява, че „Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.“, като съгласно чл. 264, ал. 4 ДОПК „Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.“.
В практиката на ВКС по приложението на тази редакция на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК по отношение на актовете, постановени в производство по съдебна делба (Определение № 289 от 24.01.2025 г. по к. ч. гр. д. № 2679/2024 г. на ВКС, ІІ г. о.), се приема, че извършването на делбата чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК е обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл. 264, ал. 1 ДОПК; всеки от съделителите, получаващ реален дял от имуществената общност, съвместява едновременно две качества – праводател (прехвърлител) на своите идеални части и приобретател на идеалните части на другия съделител; когато съделителят е получил реален дял, чиято стойност съответства или е по-голяма от стойността на дела му в прекратената имуществена общност, решението по извършването на делбата по чл. 353 ГПК няма за последица намаляване на имуществото на съделителя; държавният интерес при установяване на непогасени публични задължения на такъв съделител не се засяга с извършването на исканото действие, респективно не може да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение.
При съобразяване на горепосочената практика и в нейно развитие, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК настоящият съдебен състав приема, че когато при заявено искане за вписване или отбелязване на съдебно решение по извършване на съдебна делба по реда чл. 353 ГПК се установи, че съделител, който е получил недвижим имот на стойност, която е по-ниска от стойността на дела му в прекратената съсобственост, има непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, вписване може да бъде извършено само, ако са налице положителните предпоставки по чл. 264, ал. 4 ДОПК, а в противен случай е налице основание съдията по вписванията да откаже извършването му. В такава хипотеза е налице намаляване на притежаваното от длъжника недвижимо имущество, респ. – намаляване на гаранцията за събирането на непогасените публични задължения, което поставя в риск интересите на фиска, чиято защита се цели с правилата на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК и чл. 264, ал. 4 ДОПК.
Въззивното определение е постановено в съответствие с настоящите разяснения по приложението на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК и чл. 264, ал. 4 ДОПК, поради което следва да бъде оставено в сила. За крайния изход от произнасянето по частната касационна жалба са ирелевантни съображенията при какви условия е допустимо да се извърши делба по реда на чл. 353 ГПК, тъй като се обжалва отказ за извършване на вписване, а не решение по извършването на съдебна делба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 780 от 12.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 235/2026 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Определение № 780 от 12.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 235/2026 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: