Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.д. № 2554 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 261450/10.03.2021 г. на „Електроразпределение Север“АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез юрисконсулт М. Х., срещу въззивно решение № 260009 от 05.02.2021 г., по в. гр. д. № 402/2020 г. на Варненския апелативен съд съд, в частите, с които „Електроразпределение Север“АД в качеството на възложител на работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа и отговорен по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е осъден да заплати /в условията на солидарност с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД / на Е. М. А., действаща чрез своята майка и закконен представител С. Ф. Т. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от настъпилата смърт на нейния баща М. А. М., починал при трудова злополука на 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-06.08.2019 г. до окончателното му изплащане, както и сумата 2305.56 лв., представляваща дължима лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода 15.05.2019 г. до 05.08.2019 г., на Г. М. А., действащ чрез своята майка и законен представител С. Ф. Т. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от настъпилата смърт на нейния баща М. А. М., починал при трудова злополука на 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-06.08.2019 г. до окончателното му изплащане, както и сумата 2305.56 лв., представляваща дължима лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода 15.05.2019 г. до 05.08.2019 г. и на С. Ф. Т. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от настъпилата смърт на М. А. М., с когото ищцата е живяла фактически на семейни начела, починал при трудова злополука на 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-06.08.2019 г. до окончателното му изплащане, както и сумата 2305.56 лв., представляваща дължима лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода 15.05.2019 г. до 05.08.2019 г., както и в частта за присъдените разноски.
В срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпила и насрещна касационна жалба с вх. № 262108/27.04.2021 г. от Е. М. А. и Г. М. А., действащи чрез своята майка и закконен представител С. Ф. Т., чрез адв. В. А. против горепосоченото решение в потвърдените му части, с които: по отношение на Е. М. А., действаща чрез своята майка и закконен представител С. Ф. Т. е отхвърлен иска й, за разликата над 100 000 лв. до пълния размер на 200 000 лв., както и за сумата от 2306.56 лв., законна лихва върху тази разлика от датата на увреждането-15.05.2019 г. до 05.08.2019 г.; както и по отношение на Г. М. А., действащ чрез своята майка и законен представител С. Ф. Т. е отхвърлен иска му, за разликата над 100 000 лв. до пълния размер на 200 000 лв., както и за сумата от 2306.56 лв., законна лихва върху тази разлика от датата на увреждането-15.05.2019 г. до 05.08.2019 г.
В касационна жалба с вх. № 261450/10.03.2021 г. на на „Електроразпределение Север“АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез юрисконсулт М. Х., се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира и присъждане на разноски. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен следният материалноправен въпрос, а именно: Каква е отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД и необходимо ли е в предмета на обсъждане в решението да бъде изпълнението на задълженията на възложителя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работниците и служителите на изпълнителя на възложената работа? Навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като поддържа и излага съображения, че изведеният от него материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 7/30.12.1959 г. и ППВС № 17/18.11.1963 г. Сочи и че решението е очевидно неправилно-постановено в явно нарушение на закона и явно необосновано, изводите на въззивния съд са били формирани в грубо противоречие с правилата на формалната логика- касационно основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Е. М. А. и Г. М. А., действащи чрез своята майка и закконен представител С. Ф. Т., чрез адв. В. А., оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, ЕИК 148059422, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Т. Т., взема становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира сторените разноски.
В насрещната касационна жалба с вх. № 262108/27.04.2021 г. от Е. М. А. и Г. М. А., действащи чрез своята майка и законен представител С. Ф. Т., чрез адв. В. А., в атакуваните му части, счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване по въпроса свързан с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като считат, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС по тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие на практиката на ВКС/ на които се позовава и прилага/, на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по този начин е допуснал и очевидна неправилност на решението в атакуваните части, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по насрещната касационна жалба „Електроразпределение Север“АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез юрисконсулт М. Х., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по насрещната касационна жалба ЗАД „Алианц България, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. А. Г., конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника„Електроразпределение Север“АД взема мотивирано становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение в обжалваните му части до касационен контрол, а по същество за неоснователни.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт в обжалваните му части, в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Подадената насрещна касационна жалба е също допустима в обжалваните му части, тъй като е подадена от процесуално легитимирани страни, в преклузивния за това срок и отговаря на изискванията за редовност.
В обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд е прието за установено, че починалият М. А. М. е баща на малолетните ищци – Е. М. А. и Г. М. А., както и че ищцата С. Ф. Т. е съжителствала на семейни начала с него и е майка на двете деца. М. А. М. е работил на длъжност „земекопач“ по трудов договор от 26.03.2019 г. с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД. Към датата на сключване на договора /видно от служебна бележка № 522/26.03.2019г./ на М. А. М. е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана от Й.Й.. На 15.05.2019г. при изпълнение на служебните си задължения като е придържал метален пилон в процеса на изправянето му в специално изкопана за целта дупка, е бил поразен от електрически ток и е починал. С разпореждане № 5104-03-138/15.07.2019г. на ТП на НОИ-Варна, на основание чл.60, ал.1 от КСО злополуката е призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, а по силата на сключения между работодателя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД и ЗД „Евроинс“ АД в качеството на застраховател договор за застраховка трудова злополука по застрахователна полица № 04400100017289/14.05.2018г., застрахователят е изплатил на всяко от двете деца на починалия работник обезщетения, съответно на 07.06.2019 г. – по 10 000 лева и на 12.09.2019г. - по 13520 лева или по 23 520 лв. /общо 47000 лева /удостоверение от „Евроинс“ АД от 21.01.2020г./.
Установено е, че работата, във връзка с изпълнението на която е настъпила смъртта на работника е била възложена от ответника „Електроразпределение Север“ АД на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД по договор за обществена поръчка № 69/16.08.2018г. за СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН, които се намират в лицензионната територия на възложителя в [населено място] и вилна зона Варна и конкретно възложена с възлагателно писмо от 12.09.2018 г. - изпълнение на обект „Реконструкция ВМрНН ТП 462 и изнасяне на 6 броя електромерни табла в местност „Изгрев, [населено място]“. Процесната част от тази поръчка е изпълнявана от работници на изпълнителя. Конкретно изнасянето на електромерните табла на границите на имотите е включвало работата по поставяне на няколко стоманобетонни стълбове извън имотите и на няколко метални пилона /с дължина от 8 метра/ в рамките на частните имоти. Поставянето на процесния метален пилон е изисквало предварително изкопаване на дупка в земята и последващо издигане и частично закопаване на пилона. Смъртта на работника е настъпила при изправяне на металната тръбна конструкция /пилон/ с дължина 8 м. под ел. проводници от електропровод 20 kV, разположени на около 6 м. над земната повърхност, в режим на затруднено разпознаване на проводниците от дървесни клони, контакт между горния край на пилона /на около 28-29 см. от края/ и един от фазовите проводници „офазяване на метална нетоководеща част“ /пилона/ и възникване на „земно късо съединение“ с ударно токово натоварване - при М. М. с контакт в зоната на двете голи ръце и последващата му смърт на место /според приетото по делото заключение по техническата експертиза на вещото лице инж.П./. Проводникът е бил скрит в клоните на гъсто разлистилите се дървета точно над мястото, определено за поставяне на пилона. В тази насока е и установеното с протокола за оглед на местопроизшествие от 15.05.2019 г., съставен по ДП № 66/2019г. по описа на ОСлО-Варна.
Установено е, че към договора за обществената поръчка е било подписано и споразумение за задълженията на страните и координиране на мерките за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - Приложение 5, което въвежда задължения за възложителя, свързани с осигуряване на безопасни условия на труд, в това число да провежда инструктажи на служителите на изпълнителя по представен от последния списък, да координира и контролира действията по време на работа на съответния обект, да осигурява издаване на наряди в съответствие с конкретни условия и съобразно реда, установен в правилниците за безопасност и здраве при работа и нормативните актове, както и задължения за осъществяване на контрол при констатиране на нарушения на правилата на безопасност и здраве при работа на изпълнителя, включително да дава устни разпореждания за отстраняване на нарушенията. Според техническа спецификация за изпълнението на СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН на територията на „Енерго-Про Мрежи“ АД, всеки конкретен обект се възлага с отделна поръчка на възложителя към изпълнителя, като дейностите се изпълняват съобразно съгласуван между страните график, а изпълнителят започва работа след като бъде допуснат с наряд или нареждане от страна на експлоатационния персонал. Възложителят предоставя информация за точното местонахождение на обектите, а изпълнителят няма право да започне работа без да са направени необходимите действия за обезопасяване на обекта. Съгласно приложената Инструкция на „Енерго про Мрежи“ АД за допускане до работа на работещи при външен работодател, работещите при външни фирми подлежат на начален инструктаж от инспектори БТООС, като проведеният инструктаж се документира в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа. Посочено е, че преди започване на работа с наряд/нареждане външният работодател е длъжен да предостави одобрена заявка за извършване на работата и списък на лицата, които могат да бъдат - отговорен ръководител, изпълнител на работата и отговорник по безопасност. Запознаването на персонала на външната фирма – изпълнител се извършва от допускащият до работа служител и се документира в наряд или нареждане за извършване на работи от външни фирми.
За координиране на работата по изпълнението на процесната поръчка, включително и определянето на местата за издигане на металните пилони, от страна на възложителя е бил натоварен свидетеля О. А., който работи към „Електроразпределение Север“ АД като отговорник на тринадесети мрежови измервателен район. Според показанията на последния, след получаване на поръчката, представителите на изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД се свързали с него, предложили график за започване и приключване на работата - от 10 април до 15 май 2019 г. и последвали срещи с тях за запознаването им с конкретната работа по поръчката. Отделна документация, извън схемата /приложена на л. 181 от делото/ като конкретен проект за начина на изпълнение на работата не е бил изготвен от възложителя и предоставен на изпълнителя /така заключението на вещото лице П. и показанията на св. А./, като технически конкретните места за поставяне на пилоните се определяли предварително при договаряне на възложителя със собствениците, отбелязвани били на схемата, а след това и конкретно показвани на представителя на изпълнителя за маркиране и изпълнение /показанията на свидетелите С. К. – технически ръководител в „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, Й. Й. – съдружник в „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД и Р. И. – главен инженер в „Дим 93“ ООД - всички ангажирани с изпълнението на договора по конкретната поръчка/. Според свидетелите, още при възлагане на поръчката била проведена среща с г-н А. за обиколка на района и запознаване с работата, а след това и две срещи за конкретно посочване и за маркиране на местата за издигане на пилоните. Според свидетеля К., схемата на л. 181 от делото му била предоставена от св. А. и на нея той е нанесъл посочените от А. места за изкопите и пилоните, като на предходна среща и обхождане физически били маркирани точните места на всички останали, без последните два пилона /вкл. процесния/. От показанията на свидетеля К., е видно, че на 23 април 2019 г. след предварително уговорена среща със св. А. и собственичката на процесния имот, влезли в двора й и св. А. му посочил конкретното място за поставяне на пилона /процесния/ и то веднага било маркирано чрез разкопаване с лопата от работника Б. Е.. Процесният метален пилон от 8 м. е стандартен - избран и доставен от възложителя във връзка с подадената заявка на изпълнителя за материали, като в тази насока са писмените доказателства за поръчката, изписването от склада на „Електроразпределение Север“ АД и показанията на свидетелите К., Й. и И. за организацията на работата и доставката им. Според последните свидетели, работата по издигане на колоните и пилоните започнала на 13.05.2019 г., след предварително уведомяване по телефона и разрешение от св. А.. Свидетелят К. е посочил, че след неуспешни опити да се свърже по телефона с А. за разрешаване на работата, помолил св. Й. да говори с него и това се случило, като св. А. казал да работят. В края на деня свидетелят К. снимал свършеното, а работата била отчетена и снимките били пратени на електронната поща на св. А. в същия ден/ представени са по делото писмени доказателства/. На 14.05.2019 г. валяло, не работили и затова продължили на 15.05.2019 г. до процесния инцидент.
Въззивният съд е констатирал, че всички свидетели без св. А. /разпитани в тази връзка/ са отрекли да са знаели за близостта на електропровода и кабела в короната на дървото, да са били уведомени от възложителя за наличието на такъв и същият да е можело да бъде забелязан при работата. Според вещото лице П., на представената схема на „Енерго Про“ /на л.181, 182 и 183 от делото/ са отразени двата електропровода 20 kV без, обаче да има идентификация за тях.
Показанията на св. А. са приети от съда за противоречиви, тъй като неколкократно ги е променял в хода на делото. Съдът не ги и кредитирал. Нелогично и неподкрепено от останалите данни по делото е и изнесеното от този свидетел, че предвид знанието за минаващия електропровод /с височина на проводниците от 6 метра/, предвиденият за монтиране и изписан от склада на възложителя „Електроразпределение Север“ АД метален пилон с 8 метрова височина е следвало да бъде отрязан наполовина. Твърдение обаче, че такива указания са били дадени на изпълнителя /св. А. е сочил, че само е мислил така да се направи/ не са поддържани, а и установено от показанията на свидетелите К. и Й., че практика да се преработва материала никога не е съществувала, като напротив от склада им се предавали точните материали и елементи за монтиране. С оглед изложеното, съдът е приел по делото, че за наличието на кабели с ток от електропровода в клоните на разлистено дърво на 6 метра точно над мястото за монтиране на пилона, изпълнителят не е уведомяван от възложителя, нито му е било указано чрез представената схема, нито е бил видим от клоните на разлистеното дърво над него.
Според вещото лице, към момента на изграждане на електропровода „Спартак“ /1958-1959г./ същият е отговарял на нормативните изисквания за минимална височина за неурбанизирана територия – 6 метра от земята, но след промяната обаче на регулацията на района – същият става урбанизирана територия /кв.Изгрев/ и е следвало да се коригират габаритите му, като от минимален провес от 6 м. – разстояние до земята /при неурбанизирана територия/ провесът му е следвало да се увеличи на 7 метра. Това задължение е било на собственика „ЕРП Север“ АД, но не е сторено. Според експерта, основната причина за настъпилата смърт на работника е неправилния пикетаж – определяне мястото за изкопа, в който следва да се издигне металния пилон, а условията способствали за настъпването на инцидента са неправилно подбраната височина на металния пилон /8 метра/ при провес на електропровода 6 метра, липсата на направена просека в короните на дървета с цел видимост на преминаващите електропроводи и гарантиране на безопасно разстояние от минимум 1 метър при съоръжения с линия до 35 kV , както и предприетият метод за ръчно изправяне на пилона без използване на подемни механизми и приспособления. Мястото за пикетажа под електропровод с напрежение от 20 kV вещото лице е посочило като действие нарушаващо изискванията за безопасност и именно издигането на металния стълб на неправилно определеното място е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Според експерта, дейностите по изнасяне на електормерите от имотите до имотната граница е следвало да бъде планирано и организирано в проект, разработен от проектант с пълна проектантска правоспособност, в който да бъде съобразена фактическата обстановка на място и да бъдат разписани дейности по извършване на задачите /обяснителна записка/, да бъдат графично обозначени и те да бъдат съобразени с правилата за техническа безопасност /мерки за безопасност/. Такъв проект в случая не е бил направен, но независимо от това правилата за безопасност е следвало да бъдат спазени, като с наряд е необходимо да се извършват: всички работи по мрежи с НН, извършвани от персонал на външна фирма; работа по кабелна линия за ниско напрежение в близост до КЛ за високо напрежение, както и при работа по мрежа НН в близост до ВЛ 20 kV съгласно Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи при работа в близост до електропровод 20kV. Експертът е заявил, че ако мястото на изкопа за изправяне на металното съоръжение не е било избрано точно под процесния електропровод „Спартак“ смъртта е нямало да настъпи.
Прието е от съда, че липсата на планиране и неправилно определяне на мястото на пикетажа, включително и с оглед осигуряване на мерките за безопасност на възложената работа, при знание за опасност и наличие на електропровод над пикетажа, осъществяват противоправно действие на служителите на възложителя, в пряка връзка с което стои смъртта на М. М. и причинените на близките му неимуществени вреди от загубата им. Прието е, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на „Електроразпределение Север“ АД по чл. 49 от ЗЗД, като ищците са доказали противоправното поведение на служители на ответника „Електроразпределение Север“ АД, вследствие на което е настъпил деликт, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, настъпили от деятелност на деликвента, във връзка с работа, възложена му от този ответник.
Прието е, че доколкото конкретната работа, по повод на която е настъпил инцидента, не е била свързана с работа по електрически мрежи, нито служителите и работниците на изпълнителя са знаели и са могли да видят кабелите на електропровода, то те не са били длъжни да пристъпят към работа едва след даден наряд и разрешение от „ЕРП Север“ АД, т.е. по реда на Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрическите мрежи. Напротив, доколкото възложителят е знаел за наличието на електропровод /негова собственост и задължение да поддържа в безопасно състояние, включително и зоните около него/ и е възложил работата в непосредствена близост под него, то той е следвало да осигури спазването на предвидения ред по Правилника за безопасност, което му е вменено и в задължение съгласно чл.12.1.2 от договора за обществена поръчка. Затова, съдът е приел за неоснователно оплакването му, че работата по изправянето на пилона е станала при липсата на заявен наряд пред „ЕРП Север“ АД с оглед предприемане на предвидените мерки по обезопасяване. С оглед даденото от вещото лице П. /в съдебно заседание/ пояснение, работникът не е носил специални ръкавици за работа с електрически системи, защото конкретната му работа не го е изисквала, но дори и те или брезентови такива, каквито предпазни средства са му се следвали, не биха го предпазили в случая и смъртта му пак би настъпила. Доколкото не са установени нарушения от него при извършването на конкретните действия по издигането на пилона, евентуалната липса на проведен ежедневен инструктаж не стои в причинна връзка с вредоносния резултат. Затова и оплакванията на въззивника в тази насока също е приел са неоснователни.
Нарушенията на ответника „ЕРП Север“ АД, свързани с привеждане на собственото му съоръжение в съответствие с нормативните изисквания за безопасност, т.е за спазване на нормативно изискуемото отстояние от земната повърхност от 7 м. /съгласно чл.634 от Наредба 3/2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии /таблица 47/ за поддържане на разстояние от съоръжението с напрежение от 20kV до земната повърхност до електропровода от минимум 7 метра в урбанизираните територии/, както и това по чл.15 от Наредбата № 16 от 9.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, в качеството му на титуляр на сервитутна зона да следи за безопасното състояние на сервитутната зона, да поддържа състоянието и размерите на сервитутната зона чрез изсичане на дървета и клони в сервитутните зони върху поземлени имоти в горски територии, макар и допринасящи за инцидента, не стоят в пряка причинна връзка с него.
Договорката в т.12.5 от договора за обществена поръчка, възложителят да не носи отговорност за действията или бездействията на изпълнителя при изпълнение на договора, в резултат на което възникнат злополука на физическо лице или загуба или нанесена вреда на каквото и да е имущество, е приел, че не намира приложение в случая, при който отговорността на възложителя „ЕРП Север“ АД се ангажира от ищците за негови противоправни действия и бездействия /не за такива на изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД/, поради което и възраженията в тази насока е приел за неоснователни.
С влязлата в сила част от решението на окръжния съд са установени елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД - безвиновна и гаранционно – обезпечителна като е отхвърлено възражението за допусната груба небрежност от пострадалия чрез нарушения на правилата за безопасност. Спорен по отношение на този ответник е размера на обезщетението за горницата над присъдените с решението суми до претендираните такива от двете деца и законните лихви върху тях.
Прието е, че ищците са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя близък, Е. и Г. А., като низходящи на починалия, а С. Т. -като лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия. Доказано е по делото, че М. М. е загинал при трагичен инцидент и неочаквано на 40 години, в млада и активна възраст, че същият е живял на съпружески начала в емоционална близост и привързаност, в обич и разбирателство с ищцата С. Т. от 2001 г., имат дългогодишна връзка и две деца – малолетните ищци Е. и Г., съответно на 10 и на 5 години към датата на деликта. С. се е грижила за дома и децата, а М. е работил, издържал е семейството и е бил опора и подкрепа за тях. След смъртта на близкия им човек и тримата ищци много страдали от загубата. С. много обичала съпруга си след смъртта му се променила - „станала кожа и кости“, изживявала голяма мъка, очите й се пълнели със сълзи при спомена, не можела да се отърси от драмата, споделяла, че не може да спи. Децата били дълго чакани - Е. се родила след осем години съвместен живот на родителите и имала много силна емоционална връзка с баща си. По-малкото дете също тъгувало, но поради ниската си възраст още не осъзнавало в пълнота случилото се.
От заключението на вещото лице Ц. по съдебно-психологичната експертиза, е установено, че неочаквано настъпилата смърт на М. е стресиращо събитие, което се съпътства от невротични и личностни реакции, като получените психологични данни от направените тестове на всеки от ищците показват невротична и личностова реакция на дистрес с очертани отклонения от нормата. От невротичните реакции най-силно са изразени тревожност и депресия, а от личностовите - на недоверие, съмнение, по - дълбока личностова дестабилизация и дезадаптация. Случилото се е било дотолкова травмиращо за ищците, че в следствие на него у тях са настъпили разстройства и промяна в социалното и емоционалното функциониране. Загубата е необратима и те трябва да съществуват без бащата и мъжът, когото са ценяли и обичали. Скръбта е емоционално страдание, което е породено от загубата - реакциите на скръб са основно физиологични и психични.
Въззивният съд, с оглед изложените съображения и предвид, че загубата на толкова близък човек е безвъзвратна, непрежалима и за цял живот, е намерил, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от всяко от двете деца на починалия и имайки предвид конкретно преживените негативни емоции и страдания от всяко от тях, както и интензитета им и мъките, които ще понасят и занапред в целия си живот /с оглед ниската им възраст и необходимостта от бащина закрила и опора/ от невъзвратимата загуба на баща им и на осн. чл. 52 от ЗЗД, е приел, че на Е. и Г. следва да бъде присъдено обезщетение в справедлив размер от по 123 520 лева на всяко от децата, съобразено със стандарта на живот в страната към датата на деликта 2019 г. и практиката на съдилищата по подобни казуси, като след отчитане на платеното на всяко от децата обезщетение от по 23 520 лева от застрахователя ЗД „Евроинс“ АД по застраховката сключена с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, следва да им се присъди обезщетение от по 100 000 лв. на всяко дете. Поради което, до този размер /от по 100 000 лева/ исковете са уважени, а за разликата до пълните претендирани размери /от по 200 000 лева за всяко дете/ ги е отхвърлил като неоснователни.
Обусловените искове по чл. 84 ЗЗД за лихвите за забава върху обезщетенията от по 100 000 лв. за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г. са в размер на сумата от 2305,56 лева и до този размер ги е приел за основателни и ги е уважил, а за горницата - като неоснователни ги е отхвърлил. Приел е, че върху обезщетенията се дължат и законните лихви от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
При определяне размера на обезщетенията, е приел за неоснователни оплакванията и на двете страни във въззивните им жалби съответно от ищците Г. и Е. за занижен размер, респ. от ответника „Електроразпределение Север“ АД за завишен размер на определеното от окръжния съд обезщетение на тримата ищци. Неоснователно е приел също оплакването на „Електроразпределение Север“ АД за неотчитане на платеното на двете деца от застрахователя обезщетение от по 23 520 лева, тъй като то също е отчетено при определяне на обезщетението и при присъждане на разликата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване не са налице:
По поставения от касатора „Електроразпределение Север“АД въпрос: „Каква е отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД и необходимо ли е в предмета на обсъждане в решението да бъде изпълнението на задълженията на възложителя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работниците и служителите на изпълнителя на възложената работа“, не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е формирал решаващи правни изводи по поставения правен въпрос в съответствие с практика на ВКС, обективирана в решение № 243/09.03.2016 г. по гр. д. № 4523/2015 г. на 4-то Г.О. на ВКС; решение № 823/14.03.2011 г. гр. д. № 1022/2009 г. на 4-то Г.О., на ВКС, решение № 141/01.08.2014 г. по гр. д. № 5015/2013 г. на 4-то Г.О., на ВКС, и др., с които е преутвърдено действието на Постановление № 7/29.12.1958 г. на Пленума на ВС и Постановление № 17/18.11.1963 г. В които се приема, че когато организацията на работата, ръководството и контролът и са осъществявани едновременно на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС). Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ (Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК), отговорността на предприятието възложител на работата е по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. В случая, въззивният съд е анализирал сключеният договор между двете ответни дружества и приложеното към него споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда при работа на обекта и е приел, че същият не може и не освобождава възложителя на работа от задължението му да следи, координира и контролира действията по време на работа на съответния обект. Доказано е противоправното поведение на служители на ответника „Електроразпределение Север“ АД, вследствие на което е настъпил деликт, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, настъпили от деятелност на деликвента, във връзка с работа, възложена му от този ответник. Възприетото от въззивният съд не е в противоречие, а в съответствие с разрешението по т. 3 ППВС № 17/18.11.1963 г.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв, при наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос.
Не е налице очевидна неправилност,като квалифицирано обстоятелство при допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима към конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, при грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението,което не се установява спрямо обжалваното решение на Бургаския апелативен съд.
Предвид неразглеждане касационната жалба на ответника „Електроразпределение Север“АД по иска и с оглед разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да бъде разгледана насрещната касационна жалба, подадена от ищците Е. М. А. и Г. М. А., действащи чрез своята майка и законен представител С. Ф. Т..
При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата касаторът „Електроразпределение Север“АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пълномощник на ищците адвокат В. А. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на 5530 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІII г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 357/10.02.2020 г., по в. гр. д. № 2157/2019 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Е. М. А. и Г. М. А., действащи чрез своята майка и законен представител С. Ф. Т. от [населено място], общ. А., обл. Варна, сумата 5530 лв /пет хиляди петстотин и тридесет/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.