Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Петрова гр.д. № 3779 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. П., представляван от адвокат К., против решение № 103 от 02.06.2025 г. по в.гр.д. № 76/2025 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което e потвърдено решение № 1294/ 07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2788/ 2023 г. по описа на ОС- Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против А. Г. Ч. иск последният да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., вследствие на публикации в собствения на ответника сайт https/bird.bg на посочени статии.
В касационната жалба жалбоподателят е изложил твърденията си, пораждащи спора и е развил съображения за незаконосъобразност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на процесуалния, материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване съгласно чл.281,т.3 ГПК. Касаторът развива съображения, че чрез серия статии ищецът е представен като асоцииран с лица, за които се твърди да са свързани с тежки криминални престъпления, че се създава впечатление, че е част от мащабно организирана престъпна структура. Статиите били с насоченост, че ищецът бил приближен на Х. А.- Т., че бил човек на П., че бил разпъвал чадър за прикриване на престъпления и е участвал в манипулиране на избори. Разкрито било, че е бил защитен свидетел на прокуратурата, като в статиите се позовават на документи без автор. Касаторът поддържа, че искът му е доказан по основание и следва да бъде уважен.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно, както и че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС- основания за допускане на въззивно решение до касация по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал. 2 ГПК.Формулира следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения, оплаквания и доводи и да изложи мотиви по тях? По този въпрос се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.19, както и Решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., съгласно които : „Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство … Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.“
Депозиран е отговор на касационната жалба от А. Ч., представляван от адвокат И.- С., с който се заявява, че касаторът не е формулирал правен въпрос, което е основание да не се допуска решението до касационно обжалване. По същество поддържа, че решението е правилно и законосъобразно.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по осъдителен иск с цена на иска над 5 000 лева, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е безспорно, че ответникът издава чрез неправителствената организация DRJI – Data for Reporters, Journalists and Investigations , регистрирана във Франция, чийто президент е, сайт за разследваща журналистика BIRD.BG, на който, съобразно твърденията на ищеца, били публикувани следните статии: 1. На 17.02.2023г. била публикувана статия „Справка в МВР : Р. И. била убита по поръчка на Т.. Шефът на отдел „Убийства „ работел за него“. В тази статия по отношение на ищеца било изнесено, че същият е платил екскурзията на шефа на отдел „Убийства“ при ГДНП М. Н. и неговия служител С. К. в Куба за новогодишните празници през 2019 г. – 2020 г., че бил приближен на Х. А. - Т. и чрез ищеца Н. бил предавал на Т. информация от СРС и разпъвал чадър над разследванията за убийства, свързани с Х. А. – Т.. В същата статия била публикувана снимка на ищеца с текст „И. П.“, посочени били търговски дружества, в които той бил с дялово участие, както и че преди две години ищецът закупил малък апартамент в Хавана, в който апартамент живеела неговата любовница. Било посочено, че ищецът бил станал известен покрай делото за изнудване срещу А. Д. и Д. П. от един български и двама румънски граждани, като същият бил таен свидетел на прокуратурата под номер 426. Явил се пред съда по мярката за задържане на Д. Г. и Д. Й., като разказал, че обвиняемите му показали доклад на неназована служба за контрабанда на цигари и финансиране на тероризма, в който присъствали имената на изнудваните - Д. и П., и от него било поискано да предаде, че срещу сумата от 12 милиона евро имената им можело да бъдат заличени. Ищецът бил свързан с фирмата „Трафик СОТ“, която охранявала „Сопотските машиностроителни заводи“, имал и заложна къща, както и ресторантьорски бизнес. В статията било изнесено, че „според оперативна информация на BIRD изнесеното в справката е много близо до фактическото положение на нещата. П. е доверено лице както на Т., така и на П.. На него е поверена важна роля за пазаруване на вот на предстоящите избори през април.“ В същата статия било посочено, че на 25.03.2022 г. в София бил убит бившият шеф на „Криминална полиция“ във Второ РПУ Л. И., като от касата в дома му били иззети документи, сред които документи са няколко справки с агентурни донесения. Освен, че тези справки са били инкорпорирани като снимки в статията, изрично било посочено, че изнесената информация била базирана именно на тези справки, които били приобщени и налични към дело № 8476/2022 г. по описа на Софийска Градска прокуратура, разследващо убийството на Л. И..2. Втората статия била озаглавена „Обиски и задържания на свързани със свидетел срещу П. и Е.“, публикувана на 08.03.2023 г. В нея по отношение на ищеца било изнесено, че същият бил главен свидетел на прокуратурата по делото за изнудване на Д. П. и А. Д., че се появявал като централна фигура в справка за нерегламентирани връзки на висши полицаи с наркобоса Х. А. – Т., че платил скъпа почивка в Куба на шефа на отдел „Убийства“ при ГДНП М. Н., който пък предавал чрез него на Т. информация от СРС и опъвал чадър над разследванията за убийства, свързани с криминалния бос. 3.На 23.03.2023 г. била публикувана статия със заглавие „Човек на П. и Т. охранявал ВМЗ, когато там бил осъществен саботаж и подзаглавие „Саботаж или случайност? Линии за производство на снаряди за Украйна спират преди посещението на украинския външен министър Д. К. във ВМЗ“. В нея било посочено, че според документи, видяни от самата медия, физическата охрана на ВМЗ Сопот била силно компрометирана и поверена на съмнителна фирма. Посочено било, че фирмата „Трафик СОТ“, в която съсобственик бил ищецът, осъществявала тази охрана, възложена с два договора, конкретно цитирани, но охранителната услуга имала много пропуски, което се установявало от резултатите от възложена от изп.директор на ВМЗ проверка със заповед ИД-22-514 /14.07.2022г., които пропуски според медията създавали предпоставки за несанкциониран достъп до обекта и злонамерени действия, като последното било бележка на редактора, а договорите, фактурите и доклада били достъпни на посочен линк. Отново било споменато, че ищецът бил таен свидетел на прокуратурата по делото за изнудване на П. и Д., както и че бил приближен на Т., а чрез него ръководителят на сектор „Убийства“ в ГДНП М. Н. предавал сведения на Т. от СРС и разпъвал чадър над разследванията за убийства, свързани с криминалния бос като отново се разказвало за скъпата екскурзия на Н. до Куба, финансирана от ищеца. Публикувана била снимка на ищеца, информация за фирмите, в които имал участие, както и за любовницата кубинка, за която закупил малък апартамент в Хавана. 4.Четвъртата публикация от 11.04.2023 г. била транскрипция на участието на ответника и Д. С. в „Кой говори“ по радио Дарик, където отново се говорело, че ищецът бил близък с Т., че от справка ставало ясно, че плащал на Н., за да покрива Т., че П. имал фирма, охранявала стратегически обект ВМЗ Сопот, когато там имало саботажи, както и че ищецът бил свидетелят на прокуратурата. 5. На 18.05.2023 г. била публикувана пета статия , озаглавена „Зам-шефа на парламента в имотни сделки с мафиоти на Т.“, където било посочено, че Р. К. придобила апартамент от М. Т. К., известен като М. М. и подсъдим за рекет и изнудване, който пък бил свързан с И. П. чрез фирма. Освен това ищецът бил сочен за дясната ръка на Т. за Пловдив и региона, бил бивш служител на РЗБОП и анонимен свидетел по делото за рекет над П. и Д.. От правна страна съдът е анализирал разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, като е приел, че за да възникне правото на обезщетение за вреди следва от страна на ищеца да е доказано пълно и главно противаправно действие /бездействие по вина на ответника, която се презюмира, действително причинени вреди и причинно- следствена с противоправното поведение на деликвента. Съдът е анализирал границите, поставени от Конституцията на РБ и ЕКЗПЧ пред свободата на словото, посочил е, че не са клеветнически твърдения, които се основават на истински факти, макар и да позорят адресата и същите не съставляват неправомерно поведение като във всеки един случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, от една страна и оценъчните мнения на автора, от друга. Посочил е, че не е неправомерно поведение и изразяването на негативно свое или чуждо мнение и съждение, стига същото да не съставлява обида или клевета , независимо от субективното отношение и възприятие на адресата, а в контекста на журналистическите публикации не е неправомерно поведение и изнасянето на информация, почерпена от други медийни продукти, когато издателят изрично се е позовал на тях, или представляваща публично достояние. С оглед така направения анализ съдът е приел, че информацията, изнесена в първата публикация е почти буквален цитат от агентурна справка, иззета от дома на убития бивш шеф на Криминална полиция Л. И. и приобщена към материалите на дело № 8467/2022г. на СГП. Това обстоятелство, освен че било видно от самата публикация, съдържаща снимка на ползвания документ- справка, се установявало и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът е посочил, че действително справката не била подписана, но доколкото документът съществувал, приобщен бил по делото и преразказан в публикацията, то не било налице умишлено наклеветяване от страна на медията, не било налице противоправно поведение от страна на последната. Приел е, че било без значение за спора доказателствената стойност на посочения документ за нуждите на наказателното производство. Съдът е посочил още, че изложеното в публикацията, че ищецът бил таен свидетел на прокуратурата под номер 426 по делото за изнудване на П. и Д., не съставлявало неправомерно поведение от страна на медията, доколкото тази информация била публично изнесена от адв.И. Н. по ЧНД № 1817 /2019 г. по описа на Специализиран наказателен съд. Информацията, че ищецът бил свързан с фирмата „Трафик СОТ“, която охранявала Сопотските машиностроителни заводи, имал и заложна къща, както и ресторантьорски бизнес, била публично известна и не съдържала обидни или клеветнически твърдения. Посоченото, че според медията, изнесеното в агентурната справката, от която била почерпена информацията, изложена в публикацията, било много близо до фактическото положение на нещата, съдът възприел като съждение, за което не можело да бъде ангажирана отговорността на медията. Съдът посочил, че частта на публикацията, сочеща, че на ищеца „е поверена важна роля за пазаруване на вот на предстоящите избори през април“, доколкото се приписвали на П. действия, съставляващи престъпление, би могла да се характеризира като клеветническа. По отношение на втората публикация съдът е приел, че се повтаряли факти, изложени и в първата статия. Посочил още, че информацията, че ищецът бил главен свидетел на прокуратурата по делото за изнудване на П. и Д. вече е била медийно разгласена от друга медия „Биволъ“ с публикация от 30.09.2019 г. като тук било неоснователно поддържаното възражение от страна на ищеца, че доколкото главен редактор на „Биволъ“ към онзи момент е бил ответникът, то неговата отговорност не може да бъде изключена. Съдът подчертал, че изнасянето на информация, която е била изнесена от друг медиен продукт, не било неправомерно поведение, водещо до ангажиране отговорността на последващия издател като това, че ответникът е бил главен редактор на „Биволъ“ било ирелевантно, доколкото се касаело за две отделни медии, а търсената тук отговорност на ответника била в качеството му на собственик на BIRD.BG. Третата публикация изнасяла информация относно това, че ищецът бил съдружник във фирмата „Трафик СОТ“ООД, която осъществявала охрана на ВМЗ-Сопот и при дейността на която са разкрити пропуски. Това, че ищецът бил съдружник в „Трафик СОТ“ ООД съдът посочил, че не било спорно и съставлявало публична информация. Не било спорно, че действително „Трафик СОТ” ООД бил осъществявал физическа охрана на ВМЗ Сопот, а от цитираната в публикацията проверка, инициирана от изп.директор на ВМЗ относно качеството на предоставената физическа охрана било видно, че били установени редица пропуски и несъответствия в изпълнение на договорите от страна на „Трафик СОС“ООД. Направен бил извод, че изнесеното в публикацията било достоверно, базирано на писмени документи, а що се отнася до изразеното мнение, че според медията разкритите пропуски създавали предпоставки за несанкциониран достъп до обекта и злонамерени действия, същите съставлявали съждения, които не можели да ангажират отговорността на медията. По същия начин съдът разсъждавал по отношение изразеното от медията мнение, че охраната на ВМЗ е силно компрометирана и поверена на съмнителна фирма. Четвъртата и петата публикации отново изнасяли информация, сходна на тази в първата статия. В петата публикация се споменавал М. Т. К., известен като М. М. и подсъдим за рекет и изнудване и че бил свързан с И. П. през фирма „Респект МС“ ЕООД , което съставлявало публична информация и не носело белезите на обида или клевета. В заключение съдът е приел, че по делото не се установява процесните пет публикации, с изключение частично на първата, да съставляват неправомерно поведение от страна на собствената на ответника медия, което да е основание за ангажиране на неговата деликтна отговорност. Основание за това съставлява единствено публикуваното в първата от петте статии, че на ищеца е поверена важна роля за пазаруване на вот на предстоящите избори през април доколкото му приписва действия, съставляващи престъпление. Съдът е приел, че не се установяват неимуществени вреди, претърпени конкретно от това твърдение в публикацията. По делото били разпитани двама свидетели, които най-общо установявали, че статиите са се отразили негативно на ищеца и същият да е търпял негативи. Съдът е посочил, че от значение са неимуществените вреди в причинно- следствена връзка именно с тази публикация, каквито обаче по делото не се установявало ищецът да е търпял, поради което съдът е приел, че исковете са неоснователни.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции въззивният състав е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение изцяло.
Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.
Поставеният процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира своя акт, като съобрази разпоредбите на чл. 12 и чл. 236 ГПК, е обуславящ изводите на съда, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВСК, включително и тази, на която се позовава касаторът. Не се констатира въззивното решение да противоречи на разрешението, дадено в т. 3 на Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, според което всяко решение трябва да бъде мотивирано, мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни и да съдържат кратко указание за спора, какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обосновка, когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите, преценката на установените факти и приложението на закона към тях. Решението не противоречи и на разрешението, дадено в т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според което мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Тези разяснения на закона са допълнени с приетото с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 , съгласно което , след отчитане на приетите през 2007 г. законодателни изменения в правната уредба на въззивното производство е посочено, че въззивният съд е втора инстанция по съществото на спора, че съобразявайки ограниченията на чл.269 от ГПК дължи да обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи относимите факти, които приема за установени, да мотивира собствени правни изводи като се произнесе и по поддържаните във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения на страните и да даде свое собствено разрешение на спора, основано на доказателствата и на закона.
Напълно съобразено с посочената практика е процедирането на състава на АС-Пловдив. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Посочил е безспорни факти- че ответникът е издател на сайт за разследваща журналистика, че е публикувал описаните в исковата молба статии със съдържанието, както се твърди от ищеца. Съдът е обсъдил статиите, засегнали ищеца, източниците на информация, посочени в статиите и установени по делото и е обосновал изводи за това, че статиите не са клеветнически или обидни, тъй като представляват извадки или се позовават на документи, приобщени към досъдебни производства, които се цитирали в тях, на информация от предходни публикации в средства за масова информация , на доклади от извършени проверки, също цитирани в медията или съобщавали общоизвестни и достъпни факти. Съдът, след анализ на приложимото материално право, е обосновал, че част от публикациите били оценъчни съждения, за които медията не носела имуществена отговорност. При обсъждане на установените факти, съдът е приел, че едно от публикуваните твърдения за ищеца би могло да е клеветническо. При обсъждане на събраните по делото гласни доказателства съдът е установил, че не се доказва от тази именно публикацияя ищецът да е търпял вреди. Съдът, при обсъждане на установените факти и приложимите разпоредби, касаещи отговорността при засягане на доброто име, чест и достойноство чрез публикуване на информация в средства за масова комуникация, е обосновал своите изводи и те са ясни и категорични. В своите мотиви съдът е обективирал обсъждането на доказателства, доводи, правни норми. Евентуалната неправилност на тези изводи не подлежи на проверка в настоящия етап на производството.
Ето защо, поради липса на противоречие на възприетото от въззивния съд с практиката на ВКС , не се установява специалната предпоставка за допускане на обжаваното решение до касация.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК . Очевидната неправилност представлява квалифицирана форма на неправилност, различна от неправилността като основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. Такава неправилност по делото не се установява, поради което не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Ответникът по касация претендира , но не доказва реално направени разноски в производството пред ВКС, поради което такива не се присъждат.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 02.06.2025 г. по в.гр.д. № 76/2025 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив по касационната жалба на И. В. П..
Определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: