№ 2531
гр. София 14.05.2026 година.
Членове: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 16 038/24.09.2024 година, подадена от „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място], против определение № 2020/09.08.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 2141/2024 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение № 9953/26.06.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, съд, постановено по гр. д. № 147/2023 година, с което е изменено постановеното по същото дело определение № 9829/16.08.2023 година в частта му за разноските, като „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] е осъдено да заплати на А. М. Х. сумата от 11 159.00 лева, представляваща направени в производството разноски.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането на А. М. Х. за присъждане на разноски да бъде отхвърлено, а такива да бъдат присъден в полза на „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място]. Твърди се, че дружеството в качеството си на ответник в исковото производство не е дало повод за предявяването на иск, поради което, макар и производството да е прекратено поради възникнали след образуването му обстоятелства, е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба А. М. Х. е подал отговор на същата, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 2020/09.08.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 2141/2024 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея определение.
Частната касационна жалба на „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на определението си съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения за това, че първоинстанционният съд бил изложил конкретни (принципни) съображения, с които бил обосновал правната (процесуалната) възможност в полза на ищеца-А. М. Х. да бъдат присъдени съдебни разноски в хипотезата на чл. 232 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 2 от ГПК, към които мотиви въззивната инстанция препращала на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение към това следвало да се посочи, че процесният договор бил сключен (оформен по съдържание) като смесен–комплексен (същият попадал в приложното поле както на чл. 19 от ЗЗД, така и в това на чл. 258 от ЗЗД). Това обстоятелство (посочената специфика на учредените две правоотношения) обосновавала (по смисъла на чл. 20 от ЗЗД) извод, че двата основни срока по договора (този за довършване на строителството и този за финализиране на сделката) били конституирани от страните-като взаимно (по естеството си; по дефиниция) свързани. В този смисъл: неспазването на първия срок от страна на продавача–влечало като правна последица неизправност на дружеството и спрямо задължението му по втория срок. Именно този факт изключвал извода (в каквато насока били изложени съображения и от Софийски градски съд) за преждевременно предявяване на иска. В такава хипотеза (предвид изложеното) се явявала изключена и възможността-ответникът „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] да се ползвал от правната възможност на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Първоинстанционният съд е изложил съображения, че с определение № 9829/16.08.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, постановено по гр. д. № 147/2023 година производството по предявения от А. М. Х. срещу „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД било прекратено на основание чл. 232 от ГПК във връзка с молба на ищеца с вх. № 72 622/03.08.2023 година с която бил оттеглил исковата си молба поради сключване от страните на окончателен договор от 31.07.2023 година, оформен с нотариален акт № , том , рег. № , дело № / година на А. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под. № в регистъра на Нотариалната камара. В молбата си от 03.08.2023 година А. М. Х. посочвал, че „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] било дало повод за завеждане на делото, поради което молел на основание чл. 78 от ГПК да му бъдат присъдени и да се поставят в тежест на ответника направените по делото разноски в общ размер на 11 159.00 лв. Считал, че ответникът не бил направил необходимото към момента на подаване на исковата молба, за да създаде условия за сключване на окончателен договор–върху процесния имот имало незаличена ипотека, било налице забавяне в строителството на имота, уговорено в предварителния договор, ответното дружество се снабдило с акт обр. 16 шест месеца след предявяването на иска. Съгласно константната и непротиворечива практика на касационната инстанция отговорността за разноски била обективна По силата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащали от ответника, съразмерно на уважената част от иска, а ако ответникът не бил дал с поведението си повод за завеждане на делото и признаел иска, разноските се понасяли от ищеца. В тежест на ищеца били и разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска–чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тълкуването на тези разпоредби налагало извода, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски било предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение. Според чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът имал право на разноски при прекратяване на производството по делото. Разноските за производството, направени от ответника, следвало да се възложат на ищеца при прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина. Когато обаче ответникът бил дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска от страна на ищеца били извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например ответникът бил изпълнил претендираното задължение, ищецът имал право на направените разноски. В такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника било поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпадала с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. В тази хипотеза било допустимо при прекратяване на производството съдът да установявал относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследвал дали с поведението си ответникът бил дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. Това обаче не означавало изследване на отношенията между страните по съществото на спора. Отговорността за разноски възниквала, когато ответникът неоснователно бил отричал или ищецът неоснователно бил претендирал съдебно предявеното право, независимо дали производството било приключило с решение, или определение за прекратяване на производството поради десезиране. В конкретния случай поради сключването след размяната на книжа по производството и преди провеждането на първо открито съдебно заседание на окончателен договор между страните за прехвърляне на процесния недвижим имот на 31.07.2023 година и отпадане на правния интерес от водене на делото А. М. Х. бил заявил пред исковия съд оттегляне на предявения иск, поради което производството било прекратено на основание чл. 232 от ГПК с оглед новонастъпилите обстоятелства след подаването на исковата молба. Съдът считал, че „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] с поведението си било дало повод за предявяване на иска. Това било така, тъй като дружеството не било изпълнило задължението си да сключи окончателен договор, по силата на който да прехвърли процесния недвижим имот в уговорения в предварителния договор срок, а именно–в срок от 45 дни от датата на въвеждане на сградата в експлоатация и в деня на окончателното плащане на продажната цена (чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1 от предварителния договор). Страните били уговорили крайна дата за въвеждане на сградата в експлоатация–14.06.2022 година, като не спорели, че този срок не бил спазен. Можело да се направи изводът, че те били обвързали сключването на окончателния договор с въвеждането на недвижимия имот в експлоатация и по-конкретно последното било поставено като условие за заплащане на остатъка от продажната цена от страна н купувача и прехвърлянето на собствеността върху апартамента. Процесният предварителен договор имал смесен характер, тъй като инкорпорирал в себе си предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за изработка (за извършване строителството на имота от продавача, който в този случай се явявал изпълнител). Предвид комплексния характер на договора и връзката на обусловеност между завършването на строителството и сключването на окончателния договор, както и обстоятелството, че сградата не била въведена в експлоатация в срок, съдът достигал до извода, че „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] не било изпълнило задължението си за прехвърляне на собствеността върху имота към датата на предявяване на исковата молба (06.01.2023 година) и в уговорения в чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от предварителния договор срок. При това положение не можело да се счита, че искът бил предявен преждевременно, каквито твърдения излагало „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място], а последното с извънпроцесуалното си поведение било дало повод за предявяване на иска. Освен това, в подадения от „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] отговор на исковата молба се оспорвал предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, поради което разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК се явявала неприложима. Доводите на страните във връзка с наличието на договорна ипотека върху процесния недвижим имот към 06.10.2023 година нямало да бъдат обсъждани, доколкото с оглед произнасянето на съда по разноските от значение било единствено извънпроцесуалното поведение на ответника към момента на предявяване на исковата молба и дали същото било дало повод за завеждане на иска
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] е поискало въззивното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите:
1.) за задължението на съда за тълкуване на договора и установяване на действителната воля на страните?;
2.) за задължението на въззивният съда да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба? и
3.) за предпоставките за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и в частност кога става изискуемо задължението за сключване на окончателния договор?.
Искането за допускане на касационно обжалване по първия от така поставените въпроси се обосновава с твърдения за противоречие между обжалваното определение от една срана и решение № 542/18.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1469/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 502/26.07.2010 година, постановено по гр. д. № 222/2009 година и решение № 318/14.07.2011 година, постановено по гр. д. № 182/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. от друга страна. Наред с това противоречието по втория от така поставените въпроси твърдяното противоречие е с ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и решение № 50 143/01.11.2022 година, постановено по гр. д. № 4307/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. С оглед на това за тези два въпроса се твърди наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Такова обаче не е налице, доколкото при постановяване на обжалваното определение въззивният съдебен състав се е съобразил със задълженията си, посочени в цитираната от „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] съдебна практика, като наведените в касационната жалба оплаквания се отнасят до начина, по който това е направено и до крайните изводи на съда, които въпроси са такива по съществото на спора, а не по допустимостта на касационното обжалване. Що се отнася до третия от въпросите то той е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на състава на Софийския апелативен съд при постановяване на обжалваното определение, поради което по отношение на него са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка на съответствието му с приетото в ТР № 4/09.04.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2020 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед на това съдът не следва да се произнася по искането за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса когато задължението на прехвърлителя-строител по предварителен договор за сключване на окончателен договор не е обвързано със срок, а само е поставено условие, че окончателният договор ще бъде сключен след въвеждането на сградата в експлоатация, то при забава на строителя за въвеждането на сградата в експлоатация, поражда ли се автоматично правото на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и в този случай купувачът длъжен ли е да отправи хокана за сключване на сделката в нотариална форма и преждевременно предявен ли се явява такъв иск, в случай че е предявен преди въвеждането на сградата в експлоатация?.
Сключеният между „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] и А. М. Х. предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 20.05.2021 година има комплексен характер и включва в себе си елементите на договор за изработка, с който дружеството се задължава да изгради сградата, в която се намира обекта на договора и предварителен договор за продажба на този обект на Хаджиогло. Същественото е, че към момента на сключването на договора от 20.05.2021 година обектът, който е негов предмет не съществува, а ще възникне едва след като „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] изпълни задължението си неговото строителство. Едва след това и след обособяването на този обект същият ще може да бъде обект на договор за продажба между страните. От това следва, че задължението на „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] да прехвърли на А. М. Х. правото на собственост върху обекта, предмет на договора, ще възникне след като дружеството изпълни задълженията си за неговото построяване и при осъществяване на уговорените с договора предпоставки за това. Едва от този момент А. М. Хаджиогло би могъл да изисква от „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] сключването на договор за продажба и при неоснователен отказ да защити правата си с иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Предявяването на такъв иск преди това е преждевременно и той ще бъде отхвърлен било поради това, че обекта не съществува, било че не са изпълнение, някои от условията за сключването на договора (с изключение за неплащането на цената). В случай, че строителят-продавач е в забава по отношение на задължението си за строителството на обекта, то купувачът разполага с други средства за защита на правата си, които са относими към неизпълнението на договора за изработка-може да се претендира обезщетение за вреди, уговорена в договора неустойка за забава, включително и да развали договора.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от сключения между „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] и А. М. Х. предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 20.05.2021 година дружеството се е задължило да прехвърли на Хаджиогло правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на договора, в срок от 45 дни от датата на въвеждане на сградата в експлоатация и в деня на окончателното плащане на цената от купувача. В случай, че плащането се извършва чрез банка, посредством отпуснат от нея кредит, прехвърлянето на правото на собственост се извършва след въвеждането на сградата в експлоатация, в случай че страните не уговорят друг срок. Същевременно в чл. 8, ал. 1 от същия договор било предвидено, че срокът за извършване на строителството и получаването на съответното удостоверение за въвеждането на удостоверение за въвеждането в експлоатация (съответно акт образец 16) за имота, предмет на договора и определен съгласно началото на строителството е 14.06.2022 година.
От посочените уговорки може да бъде направен извод, че задължението на „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] да прехвърли на А. М. Х. правото на собственост върху обекта, предмет на договора, възниква от момента на въвеждането на сградата в експлоатация и трябва да бъде изпълнено в срок от 45 дни от този момент. Х. е предявил иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на 06.01.203 година, като в самата искова молба е посочил, че сградата е изградена на етап „груб строеж“. Удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация е от 01.06.2023 година, а на 31.07.2023 година между страните бил сключен окончателен договор за продажба, оформен с нотариален акт № , том , рег. № , дело № / година на А. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под. № в регистъра на Нотариалната камара. Предвид на това към момента на предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не са били възникнали уговорените в договора обстоятелства пораждащи задължението на „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] да прехвърли на А. М. Х. правото на собственост върху обекта, предмет на договора, поради което предявеният иск е бил преждевременен и като такъв е подлежал на отхвърляне, в каквато насока са били и твърденията на дружеството. При това разноските по този иск следва да се възложат на ищеца по него-А. М. Х.. Обстоятелството, че в хода на висящото исково производство обстоятелствата за сключване на окончателния договор са настъпили не обуславя обратния извод, доколкото „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] не е отказало сключването му и такъв е сключен. Предвид на това неправилно както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] е дало повод за предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и дължи на А. М. Х. направените по делото разноски. Обратното Хаджиогло дължи на дружеството направените от него разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Изводите на съдилищата по същество биха били верни, ако в исковото производство се претендираха последици от неизпълнението на договора в частта му за строителството-забавата на същото, а не за прехвърлянето на правото собственост върху обекта.
С оглед на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване на определение № 2020/09.08.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч.. гр. д. № 2141/2024 година по подадената срещу него от „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] частна касационна жалба с вх. № 16 038/24.09.2024 година и такова трябва да се допусне. След допускането на касационното обжалване определение № 2020/09.08.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 2141/2024 година трябва да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането на А. М. Х. за допълване на определение № 9829/16.08.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, съд, постановено по гр. д. № 147/2023 година в частта му за разноските трябва да бъде оставено без уважение. Последното е предпоставка за разглеждане на искането на „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] за присъждането на направените в първоинстанционното производство разноски. Във връзка с това трябва да се има предвид, че определение № 9829/16.08.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, съд, постановено по гр. д. № 147/2023 година и съобщено на дружеството на 07.09.2023 година, а повторното искане от него за присъждане на разноските е направено с молба с вх. № 82 521/13.09.2023 година, т. е. в срока по чл. 248 от ГПК. „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] е представило доказателства за извършени в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15 000.00 лева. В установения срок А. М. Х. е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отчитайки навените с отговора на исковата молба възражения срещу иска от страна на „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира възражението за основателно, поради което същото трябва да бъде намалено, но не по-малко от размера на заплатеното от самия Х. адвокатско възнаграждение за неговия процесуален представител от 9990.00 лева. Предвид на това искането на „Интер Балкан Инвест“ ООД [населено място] за присъждане на разноски трябва да бъде уважено до този размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
Членове: 1.
2.