Върховен касационен съд

10


№ 582

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3431 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. М. против решение № 229/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 408/2023 г. от 8-ми състав на САС.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1752/08.04.2025 г..
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е, следва ли да се ангажира отговорността на ПРБ на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в случай, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление, при същата фактическа обстановка, но при друга форма на вината.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:
Прокуратурата отговаря и в хипотезата, при която има влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК, но по реда на възобновяване на наказателните дела е оправдано по повдигнатото обвинение, а деянието е преквалифицирано, декриминализирано и на дееца е наложено административно наказание. Обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. Когато по една част от обвиненията наказателното производство е прекратено, или лицето е оправдано, а за друга част - лицето е осъдено, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за незаконно упражнената процесуална принуда по обвиненията, за които наказателната отговорност на гражданина не е ангажирана. Действия или бездействия на лицето, дали повод за обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, но същевременно подлежащи на друга правна санкция /напр. поради това, че са квалифицирани като съставляващи административно нарушение/, не изключват отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 ЗОДОВ, тъй като този правозащитен орган носи задължението да повдига обвинения за деяния, осъществяващи състав на престъпление, а не за други неправомерни действия на гражданина.
По този правен въпрос е налице практика на ВКС - решение № 104/25.06.2018 г. , постановено по гр.д.№ 2782/2017 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС, която се споделя от настоящия състав на ВКС.
По касационната жалба, съдът приема следното:
С Постановление от 09.11.2006г. по следствено дело № I-025/2005г. на СВОП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5, т.6, пр.2 и 3 , във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На 30.11.2006г. е било образувано НОХД № 0329/2006г. по описа на Софийски военен съд /СВС/ по внесен обвинителен акт срещу петимата подсъдими, единият от които е ищецът в настоящото производство, за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5, т.6, пр.2 и 3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което е постановена присъда от 09.11.2007г., с която подсъдимите са признати за виновни по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.3 , във вр. с чл.20 от НК, като на ищеца е било наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. Подсъдимите са били оправдани в извършване на престъплението по квалифициращите признаци „при изпълнение на функциите им“ и по „особено мъчителен за убития начин“. След упражнен инстанционен съдебен контрол, с решение № 012 от 19.02.2008г., постановено по ВНОХД № 0187/2007г. на Военно-Апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на СВС. След връщане на делото е било образувано НОХД № 033/2008г. на СВС, по което е била постановена присъда № 033/2008г. от 02.10.2008г., с която подсъдимите са били признати за виновни по повдигнатите им обвинения, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, подсъдимият ищец е осъден на 16 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата петимата подсъдими са били оправдани по повдигнатото обвинение, че са извършили престъплението като лица от състава на полицията при изпълнение на функцията им, както и че деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и на лице, намиращо се в безпомощно състояние. По жалби на подсъдимите, гражданският ответник и частните обвинители и граждански ищци, е образувано ВНОХД № 140/2008г. по описа на Военно-Апелативен съд, по което е постановено решение № 091 от 05.08.2009г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД № 033/2008 г. на СВС. С решение № 538 от 20.01.2010г., постановено по Н.Д. № 598/2009г. на ВКС, е отменено решението по ВНОХД № 140/2009г. на Военно-Апелативен съд и делото е върното за ново разглеждане. С решение № 064 от 12.11.2010г., постановено по ВНОХД № 05/2010г. на Военно-Апелативен съд, присъдата по НОХД № 33/2008г. на СВС е била изменена, като размерът на наложените наказания е бил намален, като на подсъдимия ищец е наложено 8 години лишаване от свобода, като в останалата част първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден. С решение № 141 от 09.06.2011г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС е отменено въззивното решение по ВНОХД № 5/2010г. на Военно-Апелативен съд и присъда по НОХД № 33/2008г. на СВС, в осъдителните им части и в частта относно произнасянето по дължимата държавна такса и разноските по делото, като подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по обвинението им по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове и съдебните актове са оставени в сила в частта относно произнасянето по веществените доказателства. По искане на Главния прокурор, на основание чл.422, ал.1, т.4 от НПКе направено искане за възобновяване на н.д. № 54/2011г. на ВКС и отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция. Било е образувано н.д. № 168/2015г. на ВКС. С решение № 436 от 11.03.2016г. е отменено по реда на възобновяването решение № 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е н.д. № 1094/2015г. по описа на ВКС, като с решение № 436 от 11.03.2016г. е отменено решение № 064 от 12.11.2010г. по ВНОХД № 5/2010г. на ВОАС и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. С решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г., Военно-Апелативен съд е изменил присъдата по НОХД № 33/2008г., в частта, в която петимата подсъдими са били осъдени по чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като вместо това ги е признал за виновни, като извършители и лица от състава на полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно да са причинили смърт по непредпазливост - престъпление по чл.122, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, и на основание чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4 е било прекратено наказателното преследване, поради изтекла давност, като съдът ги е оправдал по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК – за умишлено убийство. По касационен протест, жалби на подсъдимите, на частните обвинители и граждански ищци и на гражданския ответник, е било образувано н.д. № 1140/2018г. по описа на ВКС, приключило с решение № 284 от 19.04.2019 г., с което е отменено изцяло решение № 4 от 06.07.2018г. по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд и е била изменена първоинстанционната присъда по НОХД № 033/2008г. на СВС, като подсъдимите са били оправдани по квалифициращия признак на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК- убийството да е извършено с особена жестокост, като наложеното наказание на ищеца е било намалено на 7 години лишаване от свобода. Първоинстанционната присъда в останалата й част е била потвърдена. Пред ВКС е било инициирано от Главния прокурор и от защитниците на осъдените производство по възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като е било образувано н.д. № 513/2019г. С решение № 128 от 16.12.2019г., е отменено по реда на възобновяването решение № 284/19.04.2019г., постановено по н.д. № 1140/2018г. по описа на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на касационната инстанция. В решението петчленният състав на ВКС е приел, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи необходимост от отмяна на съдебния акт по н.д. №1140/2018г. на ВКС. С Решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по н.д. № 1202/2019г. по описа на ВКС е отменено решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд, в частта относно прекратяването на наказателното производство, поради изтекла давност за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимите са признати за виновни, както и в частта относно направените разноски по делото, като на основание чл.81 ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4, във вр. с чл.2, ал.2 от НК съдът е приложил закона за давността и не е наказал подсъдимите за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, като е потвърдил въззивното решение в останалата му част.
Исковата молба е предявена в съда на 11.06.2014 г.. Обстоятелствата, на които се основават предявените с исковата молба искове са свързани с повдигнатото с постановление от 09.11.2006г. по следствено дело № I-025/2005г. на СВОП, обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5, т.6, пр.2 и 3 , във вр. с чл.20, ал.2 от НК и постановеното решение № 141 от 09.06.2011г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС, с което е отменено въззивното решение по ВНОХД № 5/2010г. на Военно-Апелативен съд и присъда по НОХД № 33/2008г. на СВС, в осъдителните им части и в частта относно произнасянето по дължимата държавна такса и разноските по делото, като подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по обвинението им по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове и съдебните актове са оставени в сила в частта относно произнасянето по веществените доказателства. Претендираните обезщетения са за претърпени имуществени и неимуществени вреди от така повдигнато незаконно обвинение за извършено престъпление. С молба от 16.09.2014 г., ищецът, в изпълнение на указания на съда е посочил отново, че претендираните от него вреди се основават на постановеното решение на ВКС, с което ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения.
С определение от 10.09.2015 г., постановено в открито съдебно заседание от същата дата, по искане на ищеца, съдът е спрял производството по делото, предвид възобновяване на наказателното производство. Производството е възобновено на 22.07.2022 г., с определение на съда от същата дата, предвид приключването на наказателното производство.
С молба от 30.09.2021 г., ищецът Б. М. е поискал от съда да допусне изменение на иска, като е посочил, че се иска изменение на иска в неговия петитум и размер. Искането е да се допусне изменение както следва: сумата от 76 100 лева, преддставляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие от незаконно обвинение, по което ищецът не е наказан, предвид постановеното Решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по н.д. № 1202/2019г. по описа на ВКС, от които 5 000 лева от невъзможността да изпълнява работа като полицай, 65 100 лева, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение като управител на клон „Б.“ в „Юробанк България“ АД за времето от 20.04.2019 г. до 04.01.2021 г., възнаграждения за адвокати по осъществена правна помощ и защита по водените наказателни дела, сумата 500 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от воденото наказателно производство по което не му е наложено наказания, предвид решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по н.д. № 1202/2019г. по описа на ВКС, с което е отменено решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд, в частта относно прекратяването на наказателното производство, поради изтекла давност за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимите са признати за виновни, както и в частта относно направените разноски по делото, като на основание чл.81 ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4, във вр. с чл.2, ал.2 от НК съдът е приложил закона за давността и не е наказал подсъдимите за престъплението по чл.122, ал.1 от НК.
С допълнителна молба ищецът е посочил, че неговите твърдения се свеждат и до това, че е незаконосъобразно искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство и в двата случая, когато това е сторено.
В проведеното на 01.10.2021 г. съдебно заседание, съдът е допуснал исканото изменение на предявените искове. С първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по исковете така, както е допуснал изменението.
С въззивното решение съдът е приел, че гражданският съд не може да извършва проверка за законосъобразност на искането на Главния прокурор, като е посочено, че до момента на възобновяване на наказателното производство обвинението срещу ищеца и останалите подсъдими е било само за престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК – умишлено убийство, за което престъпление безспорно давността към 22.12.2014г. не е била изтекла. Едва след възобновяване на наказателното преследване, с решение №4 от 06.07.2018г. Военно-Апелативен съд по в.н.о.х.д. № 026/2016г. е извършил преквалификация на престъплението като е приел, че подсъдимите са извършители на престъпление по реда на чл. 122, ал.1 от НК, във вр. с чл. 2, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което обаче е приел, че следва да се приложи закона за давността.
Прието е, че когато подсъдимият е признат за виновен, че е осъществил основния състав на съответното престъпление, т.е. че е осъществил неговото изпълнително деяние, дори и да е оправдан по квалифициращите признаци на същото престъпно деяние, обвинението не е незаконно, тъй като става въпрос за едно изпълнително деяние. „Оправдаването“ по отношение на една от формите на вина не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление.
Съдът се е позовал на задължителните постановки, дадени в т.9 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно които когато подсъдимият бъде признат за виновен, но съдът не му наложи наказание поради изтекла давност, държавата не дължи обезщетение на подсъдимия. Поради изложеното, не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратура на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като не е налице оправдаване по обвинение, като т.11 от ТР №3/2005г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС е неприложима в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете форми на изпълнителното деяние и в заключение е прието, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Допуснатото изменение на иска е незаконосъобразно, поради допускането му в противоречие с процесуалните правила.
Въпреки твърденията в молбата за изменение на иска на ищеца в насока, че се изменя единствено петитума на исковата молба, с молбата се прави и изменение на основанието на иска, като с молбата за изменение се цели предявяването на нови искове.
Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС). Когато ищецът, който е предявил деликтен иск за обезщетение на дадена имуществена вреда, след подаването на исковата молба изложи ново обстоятелство – посочи друга вреда, която твърди да е претърпял, и за която претендира същото по размер обезщетение от ответника, е налице въвеждане на нов юридически факт, респ. – налице е изменение на основанието на иска. Последното е допустимо в хипотезата на заменянето на първоначално заявеното основание, т.е. – ищецът продължава да претендира обезщетението, но вече за новопосочената вреда, вместо за първоначално посочената в исковата молба вреда. Такава замяна на основанието на деликтния иск е допустима най-късно в първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция, ако съдът намери за уместно въвеждането на новото основание на иска с оглед защитата на ответника, и ако ищецът не изменя размера на претендираното обезщетение – чл. 214, ал. 1 от ГПК. Ако още с исковата си молба ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени искове за обезщетения на няколко различни имуществени вреди, посочената замяна на основанието на един от тези искове е допустима, ако не се нарушават и изискванията на чл. 210, ал. 1 от ГПК, а именно – обективно съединените искове (включително измененият такъв) да са подсъдни на същия съд и да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. При спазване на същите изисквания на чл. 210, ал. 1 и чл. 214, ал. 1 от ГПК е допустимо новопосочената вреда да бъде и добавена като ново основание на деликтния иск, но само при условията на евентуалност, т.е. – ищецът може да заяви, че претендира същото по размер обезщетение на основание новопосочената вреда, ако (при процесуалното условие, че) съдът не уважи иска на вече заявеното основание – първоначално посочената в исковата молба вреда; допустимо е и ищецът да посочи новото основание като главно, а първоначално заявеното – като евентуално. В горните случаи на допустимо изменение на основанието му, деликтният иск за претендираното обезщетение се счита предявен на новото основание, не от датата на исковата молба, а от датата на заявяването на новото основание по делото като такова. Недопустимо е по реда за изменение на иска ищецът да претендира – при условията на обективно кумулативно съединяване – едновременно както обезщетение за новопосочената вреда, така и обезщетение за първоначално посочена в исковата молба вреда, дори и в рамките на размера на последното. Това е така, защото по този начин се стига до едновременно изменение, и на основанието, и на петитума – претендират се две различни обезщетения за различни вреди (а не едно и също обезщетение на различно основание), което е недопустимо съгласно разпоредбите на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В случая съдът е допуснал изменение както на основанието на иска, така и на петитума, макар че по отношение на последния се касае за парично обезщетение и в двата случая. Основанието на иска не е правната квалификация на предявения иск, а фактическите обстоятелства, на които се основава иска. В конкретния случай с молбата за изменение на иска е въведено ново основание – претенциите се основават не на постановеното решение № 141 от 09.06.2011г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС, с което е отменено въззивното решение по ВНОХД № 5/2010г. на Военно-Апелативен съд и присъда по НОХД № 33/2008г. на СВС, в осъдителните им части и в частта относно произнасянето по дължимата държавна такса и разноските по делото, като подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по обвинението им по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, посочено в исковата молба, а на настъпили след предяването на иска обстоятелства - решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по н.д. № 1202/2019г. по описа на ВКС, с което е отменено решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд. Позоваването на нови обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, като въз основа на това обстоятелство се правят твърдения за вреди, резултат не от оправдателна присъда, а от решение, с което ищецът е признат за виновен, но не му е наложено наказание, представлява искане за изменение на основанието на предявените искове. Наред с това е поискано и изменение на петитума на исковата молба, като са предявени претенции за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и претърпени вреди за период, извън посочения в исковата молба, както и такива, които освен за друг период, касаят и нереализирани доходи от дейност, непосочена в исковата молба. Т.е. касае се за искане за изменение както на основанието на предявените искове, така и на петитума, което представлява предявяване на нови искове, при условията на кумулативно обективно съединяване на искове, което е процесуално недопустимо. Изменението на иска не може да води до цялостна промяна на предмета на делото, заявен с първоначалната искова молба, т.е. до едновременно изменение на основанието и на петитума на иска. В тази хипотеза се стига до предявяване на нов по съществото си иск в хода на висящия процес, разглеждането на който обуславя недопустимост на съдебното решение (в този смисъл решение № 63/28.05.2011 г. по т.д. № 490/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 175/05.12.2011 г. по т.д. № 943/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 76/07.08.2018 г. по т.д. № 2601/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., др.).
Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице надлежно изменение на предявения иск. Първоинстанционният съд и впоследствие въззивният съд са счели извършеното изменение на исковата претенция за процесуално допустимо и са разгледали исковете без да отчетат, че в разглеждания случай по недопустим начин и в разрез с императива на чл. 214 ГПК е въведен нов спорен предмет на делото. Липсва произнасяне по първоначално предявения иск и от двете инстанции, поради което и с оглед защита правата на страните и осигуряването им на инстанционен контрол, след обезсилване на въззивното решение, като процесуално недопустимо, делото следва да се върне за ново разглеждане от Софийски градски съд.
Разноски не следва да се присъждат, като същите следва да се определят при новото разглеждане на делото, с оглед неговия изход по същество.
Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 229/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 408/2023 г. от 8-ми състав на САС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.