ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Костадинова к.т.д. № 448/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 1820/11.06.2025 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 577/21.08.2023 г. по в.т.д. № 141/2023 г. на АС-София, в частта, с която е потвърдено Решение № 260701/28.11.2022 г. по т.д. № 829/2020 г. на СГС за отхвърляне на предявения от Ю. О. З. срещу „ОЛД СКУЛ“ ООД иск с правно основание чл. 76, ал. 2 ЗАПСП.
Касаторът Ю. О. З. моли за отмяна на обжалваното решение на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил съвкупно доводите на страните и събраните доказателства, а в резултат от това е постановил необосновано решение в противоречие с логическите и техническите правила. Сочи, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 74 ЗАПСП, и заявява, че същата, изброявайки неизчерпателно възможните начини на представяне на едно произведение от артист-изпълнител, обхваща и съвременни художествени форми като риалити шоуто, което с оглед дадената в ЗФИ легална дефиниция не изисква участие на професионални актьори. Според касатора предаването „Игри на волята“ може да се определи като аудио-визуално произведение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, наподобяващо театрална постановка, доколкото се реализира по сценарий, притежава оригиналност и изгражда образите на участниците в рамките на предварително заложени сюжети, целящи да забавляват зрителя извън чисто състезателния характер на форм б та. Касаторът допълва, че по време на участието си е следвал начертаната от продуцента линия на игра и чрез умствени и физически усилия е интерпретирал правилата и сюжета, така че да впечатли публиката, целенасочено е моделирал поведението си в задаваните от продуцента физически и междуличностни конфликти и е изградил образ, различаващ се от реалния му. Заявява, че подчинеността му на решенията на продуцента личи от правото на последния едностранно да структурира и изменя събитията в предаването, както е сторил и с финалната битка. Поради изложеното касаторът счита, че с участието си в предаването е изпълнявал произведение като артист-изпълнител по смисъла на чл. 74 ЗАПСП и поради това му се дължи справедливо възнаграждение по чл. 76, ал. 2 ЗАПСП, каквото в противоречие на закона не е било уговорено с процесния договор.
Ответникът по касационната жалба „ОЛД СКУЛ“ ООД я оспорва. Заявява, че процесното предаване е аудио-визуално произведение тип реалити шоу, но ищецът не е артист-изпълнител, а участник в този формат. Сочи, че в това си качество касаторът е полагал физически и интелектуален труд в организирани от възложителя игри срещу възможността да спечели парична награда, а не е интерпретирал съзнателно сценарий и чуждо художествено произведение, нито е извършвал творческа дейност. Допълва, че в риалити шоуто участникът участва като самия себе си, проявявайки своя характер и ежедневни реакции, заради които именно (а не заради артистичните си умения) е избран за участие в предаването. Въз основа на изложеното моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Касаторът е предявил срещу „ОЛД СКУЛ“ ООД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 76, ал. 2 ЗАПСП за сумата от 10 000 лв., представляваща част от справедливото възнаграждение, дължимо на ищеца в качеството му на артист-изпълнител в телевизионно предаване с наименование „Игри на волята“, заснето през 2019 г. За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че процесното предаване има характер на телевизионна игра, в която ищецът като играч се е стремил да спечели обявената награда, но не е интерпретирал сценарий, нито е изпълнявал произведение по смисъла на чл. 74 ЗАПСП, съответно не е имал качеството на артист-изпълнител.
По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване:
Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да се отговори дали участникът в риалити шоу изпълнява аудио-визуално произведение като артист-изпълнител по смисъла на чл. 74 ЗАПСП (въпросът е отнесен към посочената разпоредба, доколкото тя дава по-широко определение за понятието „артист-изпълнител“ от дефинираното в чл. 3, б. „а“ от Международната конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации).
Според легалната дефиниция на чл. 74 ЗАПСП артист-изпълнителят представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков, вариететен или куклен номер, фолклорна творба. Начините на представяне могат да са различни и са неизчерпателно посочени в закона, но изчерпателно е дефиниран обектът на изпълнението – произведение по смисъла на чл. 3 ЗАПСП, цирков, куклен или вариететен номер или фолклорна творба. Артист-изпълнителят възпроизвежда някои или всички елементи от този обект, като специфично за изпълнението му е, че то е ограничено от съдържанието на представяното произведение (от текста, музиката, сценария, хореографията и т.н.) и му е подчинено, дори когато съдържа елементи на импровизация. Поради това за артист-изпълнителя възниква не авторско право, а право, сродно на него.
От своя страна риалити шоуто съгласно дадената в § 1, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) легална дефиниция е излъчвана по телевизията програма, която няма сценарий, представя междуличностни конфликти, емоционални реакции или необичайни събития, участниците в нея взаимодействат помежду си, като се изправят пред предизвикателства и/или се състезават за награда, а участието на професионални актьори не е задължително.
От това понятие е видно, че:
1. Основните участници в риалити шоуто са лица, ангажирани в предизвикателства, или състезатели за награда, но е възможно наред с тях в предаването да се включат и други, за които участието има професионален характер (напр. водещи). Първата група имат за (основна) цел да преминат през предизвикателството или да спечелят обявена награда, а втората изпълняват съдържанието на предварително зададена конкретна творческа задача (напр. водещият коментира събитие, поставяйки акцент на определени от режисьора моменти);
2. Доколкото създаването на риалити шоуто е резултат от различни творчески усилия (на лицето, измислило правилата на форм б та, на режисьора, на оператора, на автора на музикалната тема на предаването и т.н.), то може да бъде определено като произведение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП;
3. Произведението има специфично съдържание – представя се социална и/или състезателна (спортна) игра, поведението на участниците в която е свободно определяемо от тях самите („ няма сценарий “ според дефиницията). Тук следва да се уточни, че липсата на сценарий касае само играта на участниците и начина, по който те представят себе си, но тази специфика не отрича възможността предварително да са определени етапите на играта и условията за нейното провеждане (време, място, брой участници, правила на състезанието, вид и брой на наградите, начин на определяне на печелившия и т.н.), нито пък изключва режисирането на лицата, за които участието в предаването не е свързано с играта, а е професионално мотивирано (напр. водещи, коментатори и др.).
От изложеното може да се заключи, че лице, което участва в риалити шоу по смисъла на § 1, т. 31 ДР ЗФИ като играч в социална и/или състезателна игра и чиито емоционални реакции и конфликти се представят в предаването, не е артист-изпълнител по смисъла на чл. 74 ЗАПСП, защото действията му не са подчинени на сценарий, а са обвързани единствено със спазване на игрови правила с технически характер (време, място и условия на провеждане). Дори когато играчът по свой избор (за да впечатли жури, публика, други участници) интерпретира измислен от него образ и го представя пред публиката, той не изпълнява аудио-визуалното произведение „риалити шоу“, щом този образ не е част от предварително създаден и задължителен за изпълнение от играча сценарий на шоуто.
По съществото на касационната жалба:
Между касатора З. и ответника „ОЛД СКУЛ“ ООД е сключен договор за участие в телевизионно предаване „Игри на волята“. Според уговореното касаторът се е задължил да участва в провеждането и заснемането на процесното предаване, като спазва установени от продуцента и подлежащи на едностранна промяна от него правила за участие. Срокът на договора е около 2,5 месеца, като участникът се е съгласил за целия период (24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата) да бъде заснеман, включително от камери и звукозаписващи устройства, скрити от неговото знание. Насрещно продуцентът е поел задължение да предостави на участника парична награда в размер от 200 000 лв., ако същият стане победител. Предвидено е участието на играча в предаването да се преустанови с отстраняването му според правилата на играта или по решение на продуцента, а предсрочното му напускане по негова воля и без обективна причина е скрепено с неустойка. Участникът е отстъпил на изпълнителния продуцент правото да го фотографира, филмира и записва през целия период от заснемане на предаването, да ползва така създадените материали за целите на предаването и свързаните с него мероприятия от промоционален, рекламен, търговски или друг характер, както и да обработва, монтира, премонтира, редактира и адаптира заснетия материал, като го включва в друг аудио-визуален продукт. Страните са договорили, че за изпълнение на задълженията си по договора и „за отстъпените права за използване на изпълненията на участника в проекта по смисъла на ЗАПСП“ на касатора не се дължи възнаграждение (извън паричната награда), а ако „се окаже, че се дължи такова“, същото е ограничено до сумата от 10 лв.
Концепцията на предаването е обективирана в сценарий, наречен библия. От прочита му се установява, че избраните за участие лица се откъсват от ежедневния си живот, като биват подлагани на екстремни физически и умствени изпитания, а крайната им цел е т.нар. оцеляване до финала. Играчите се разделят в отбори, като пред тях се поставят различни игрови задачи, в хода на изпълнението на които победените участници отпадат, а победителят се определя чрез финална битка и/или чрез зрителски вот. Подборът на участниците, както и начинът на сформиране на отборите, а също и особеностите в правилата (напр. съжителство със съперници), почиват на общата идея за създаване на предпоставки за социални конфликти между играчите.
Според описанието, дадено в библията, процесното предаване „Игри на волята“ притежава основните характеристики на риалити шоу според легалната дефиниция на § 1, т. 31 ДР ЗФИ, защото е насочено да представи междуличностни конфликти и емоционални реакции на играчи, които взаимодействат помежду си в различни предизвикателства и се състезават за награда. Изводимо е още, че участниците в конкретното предаване са били свободни да изберат такова поведение, каквото са считали за уместно и стратегическо за спечелване на наградата (стига то да не накърнява добрите нрави и правата на останалите участници), без да са били задължени да спазват сценарий. Че това е така, личи не само от посочените в библията правила (например решенията относно елиминациите са поставени във властта на самите участници, съдържанието на прощалното послание на отстранения участник не е дефинирано, а се определя от него и т.н.), но и от условията на договора, нито едно от които не вменява задължение на участника да възпроизвежда предварително разписани реплики или роля, а само задължение с технически характер - да спазва игровите правила.
Липсата на сценарий, касаещ поведението и репликите на играчите (и различен от описанието на общата рамка на предаването и на състезанията в него), е видна и от правилата, обективирани в Приложение № 1 към договора: „при разговор с водещия всеки участник …. ще представи своите мотиви за номинацията“ си; „двамата номинирани ще се изправят един срещу друг за оставането си в състезанието и този, който загуби , напуска“; в етапа на Обединението участниците се „състезават индивидуално за оставането си в играта и спечелването на голямата награда …., всеки състезател зависи само от себе си “; участниците са длъжни да спазват указанията на членовете на продуцентския екип, което изискване е поставено единствено в контекста на задължението за спазване на правилата на играта и за опазване на околната среда; длъжни са да участват в интервюта с въпроси, „ на които трябва да се отговори искрено, почтено и коректно “, т.е. няма предварително разписани реплики; осъществява се непрекъснато записване на спонтанното поведение на всеки участник, като за целта той носи микрофон. Свободата на поведението на участниците косвено може да бъде изведена и от текста на договора между ответника и продуцента, съгласно който „изпълнителният продуцент се задължава да заснема случващото се с участниците в предаването“ (чл. 3, ал. 1, изр. посл.).
Обратният факт – че участниците, включително ищецът, са възпроизвеждали с поведението и репликите си сценарий, не се доказва и от показанията на свидетелите, разпитани относно причината за преиграване на финалната битка. Безпротиворечиво и в съответствие със събраните писмени доказателства свидетелите Т. и К. сочат, че преиграването е било наложено от технически причини, а не от необходимостта да се постигне определен в сценарий резултат. Впрочем разпитаният по почин на ищеца свидетел също не установява режисираност на поведението на участниците, така че те да изпълняват произведение. Действително, свидетелят сочи, че ищецът е представен в предаването като „женомразец“ и „в негативен план“, но уточнява, че това се дължи на начина, по който са излъчени сегменти от записите с него („те са го провокирали и след това са сглобили предаването, за да създадат този негативен негов образ. Негативната нагласа произтича от излъчените материали“). Тоест „образът“, който ищецът е „изпълнил“ в предаването, не е бил предварително разписан в сценарий, нито му е бил възложен за интерпретация, а е резултат от приложението на режисьорски похват.
Следователно според събраните доказателства ищецът е изпълнявал типичната роля на участник-състезател в риалити шоуто „Игри на волята“ и предвид отговора на правния въпрос не му се дължи възнаграждение като на артист-изпълнител, претендирано с иска по чл. 76, ал. 2 ЗАПСП. Това налага въззивното решение, потвърждаващо отхвърлянето му, да бъде оставено в сила.
На ответника се дължат разноски за адвокатска защита в касационното производство. От представените доказателства се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 3 500 лв. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид двуфазния характер на производството, броя на исковете - предмет на касационната жалба (за част от тях касационната жалба не е допусната до обжалване, а за други е оставена без разглеждане), спецификата на приложимото право, размерите на вземанията и най-сетне - с оглед размера на заплатеното от самия касатор възнаграждение за адвокатска защита за предходните инстанции (по 7 500 лв. за всяка от тях).
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,
ОСЪЖДА Ю. О. З., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ОЛД СКУЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 500 лв. – разноски за адвокат в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.