Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 април две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Цветанка Найденова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1017 /2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК
По касационни жалби, подадени от „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] и третото лице, помагач на ищеца „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК:[ЕИК] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 975 от 16.09.2024 г. по гр.д.№ 3437/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 27.07.2023 г. по гр.д. 4391/2021 г. на СГС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора „Иса 2000“ ЕООД установителен иск за собственост от срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът „Иса 2000“ ЕООД е собственик на основание покупко-продажба на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020г., с последно изменение от 09.09.2020г., с площ 1970 кв.м., с адрес на поземления имот: [населено място], район Студентски,[жк], [улица], с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг обществен обект, съставляващ по ПУП парцел І-20 от кв. 55, при съседи: имоти с идентификатори [№], [№], [№], [№], [№].
В подадената от „Иса 2000“ ЕООД касационна жалба, се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, и конкретно на придобивните основания за общината, предвидени в закона и необоснованост на извода, че Общината не е посочило придобивно основание в АОС и поради това не е придобила правото на собственост върху процесния имот. Заявено е оплакване, че въззивният съд не е обсъдил основанията по пар.6, ал.2 ЗС, пар.7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА и пар.42 ЗОС за придобиване на собствеността от общината и критериите за това.
В касационната жалба, подадена от третото лице „Софийски имоти” ЕАД се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.6, ал.2 ЗС, пар.7 ЗМСМА, защото не е съобразено, че на посочените в този текст основание общината придобива посочените имоти по право, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е изложил мотиви за какво е бил предназначен и за какво е ползван имота към 1991 г., когато общинската собственост се обособява от държавната, че не е изследвано дали имота не е част от общинската инфраструктура. Не е обсъдено и приложението на пар.42 ЗОС, предвид отреждането на имота и обстоятелството, че е бил прилежащ терен към отоплителна централа“. Твърди се необоснованост на извода, че имота е останал държавна собственост, тъй като е основан на това, че е съставен през 2007 г. акт за държавна собственост за процсния имот, въпреки, че преди това имота е бил в патримониума на трето лице и че областният управител не е имал компетентност да състави такъв акт. Касаторите се позовават на съдебната практика, според която при съществуване едновременно на АЧДС и на АЧОС, придобиването на имоти – държавна собственост от община не е обусловено от изпълнението на процедурата по отписване на актувания имот от регистъра на държавните имоти..
Ответникът по касация Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област София, оспорва касационните жалби. Счита, че имота не е преминал в патримониума на Общината, не и е придаден и тя не е могла да го апортира, а третото лице – да го продаде. Доводите са свързани с това, че предоставянето за стопанисване на общината не означава предаване на собствеността. Затова моли решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Трансформира ли се държавна собственост в общинска такава по силата на закона на някое от основанията, посочени в пар.7, ал.1 ЗМСМА, ако имота не е включен в капитала на държавна или общинска фирма и се ползва към момента на влизане в сила на тази разпоредба за нужди на общината и/или на населението й/, респективно ако е предвиден по действащия подробен устройствен план към момента на влизане в сила на пар.42 ЗОС за жилищно строителство и/или обществени и благоустройствени мероприятия на общините? При преценката дали имота е държавен или общински, обвързан ли е съдът в исково производство от това дали е отписан от книгата на държавните имоти и от легитимиращия ефект на АДС или следва да прецени характера на собствеността на актувания имот въз основа на закона и доказателствата по делото?
Възможността общините да притежават собственост отделно от държавната е предвидена за първи път с изменението през 1990г. на чл. 14 от Конституцията от 1971г., публикувано ДВ бр. 29 от 10.04.1990 г., в сила от 10.04.1990 г.,/., отм., бр. 56 от 13.07.1991 г. Конституцията на Република България в сила от 13.07.1991г. доразвива правото на общините да притежават собственост, като процесът на отделяне на общинската собственост от държавната е уреден с изменението на чл.6 ЗС /17/17.09.1991г/, със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/17.09.1991г./ и Закона за общинска собственост /ЗОС/, в сила от 01.06.1996 г. Съгласно чл.6, ал.2 ЗС, в редакция ДВ бр. 77/17.09.1991 г., Общината става собственик на имуществото, което й е предоставено със закон. Основанията, въз основа на които общината придобива имоти, които са държавна собственост са посочени в § 7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА, от която се извличат и критериите за това, при съобразяване с негативният критерии в тълкувателната норма на ал.2 от същия текст. При наличие на някоя от посочените хипотези в §.7, ал.1 ЗМСМА, общината придобива собствеността от държавата директно по силата на закона /Решение № 97/25.02.2010г. по гр.д.№ 992009г. І гр.о./ Законовите критерии са дали към момента на влизане в сила на пар.7 ЗМСМА имотът задоволява потребности на населението от съответната община - за какво се ползва имота, какво е предназначението му, и кой субект го ползва. Целта на пар.7, ал.1 ЗМСМА е да станат общинска собственост имотите, които обслужват общината и населението на общината и имотът да бъде стопанисван от прекия си ползвател / Р № 462/11 от 09.05.2012г. І гр.о., Решение № 375 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 1480/2009 г. на I г. о., Решение № 205 от 8.07.1999 г. по гр. д. № 64/99 г. на 5-чл. състав на ВКС, Решение № 900 от 17.12.2009 г. по гр. д. № 715/2009 г. на II г. о./ Последващото отпадане на предназначението на имота за обществени нужди не води до отпадане правото на собственост на общината. /Решение № 178 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2010 г., II г. о./ С влизане в сила на § 42 от Закона за общинска собственост /обн., ДВ бр. 96/05.11.1999 г./ допълнително преминават в собственост на общината освен застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на тази норма /09.11.1999г./ подробни устройствени планове. Когато предвиденото в плана предназначение на имота е част от цялостно мероприятие, за което са предвидени и други имоти, преценката за собствеността се прави с оглед цялото мероприятие и дали същото може да се квалифицира като обществено и благоустройствено мероприятие на общината или на държавата. / Решение № 10 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 851/2017 г., II г. о./
Последователна е съдебната практика, че съставянето или несъставянето на актове за държавна или актове за общинска собственост не води до вещноправни последици. Те само констатират придобитото на конкретно основание право на собственост. В хипотезите чл.6, ал.2 ЗС, редакция ДВ бр. 77/1991г./, § 7 ПЗР на ЗМСМА и пар.42 ЗОС, правото на собственост преминава от държавата в общините по силата на закона, а не е обусловено от прехвърляне или предаване на собствеността или от изпълнение на процедурата по отписване от книгите за държавна собственост и съставяне на акт за общинска собственост - Решение № 249 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2007 г., I г. о.
По делото е установено следното:
Ищецът „Иса 2000“ ЕООД купува с нот. акт № 94, т. I от 23.09.2002г. на нотариус Г., от третото лице „Софийски имоти” ЕАД следния недвижим имот, включен в капитала на дружеството-продавач с решение № 12 по протокол № 36/24.11.1997г. на Столичен общински съвет – УПИ /парцел/ I-20 от кв.55 по плана на [населено място], местност „Студентски град“, с площ от 2440 кв.м., находящ се в район Студентски, [улица], при съседи по акт за общинска собственост /АОС/: изток –парцел парцел II „за КОО и озеленяване“, от запад – новопроектирана [улица], от север – новопроектирана [улица] и от юг – парцел II „за КОО и озеленяване“ и парцел III-20. При продажбата, прехвърлителят се е легитимирал с АЧОС № 511/10.05.2001г., АОС № 135/13.06.1997г., Протокол № 36/24.11.1997г. решение № 12, Протокол № 38/26.01.1998г. решение № 35, Протокол № 46/27.07.1998г. решение № 46 и Протокол № 35/18.03.2002г. решение № 47 на СОС, Протокол № РД-67-09/22.01.2002г. на СОС.
От СТЕ е установено, че продаденият имот е част от терен с площ 240050 кв.м., за който е съставен първоначално АДС № 945/09.04.1971 г. В акта е отразено, че е съставен на основание чл. 6 ЗС и заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството и че имота е отстъпен за ползване на Министерство на народната просвета. /л.70 от делото на СГС/ На 24.06.1991г. е извършена отметка в АДС № 945/09.04.1971г., че на основание заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството, протокол № 24/18.10.1967г. на СГНС във връзка с чл.77 ал. II от НДИ и действащото законодателство общината, като основна териториална самоуправляваща се общност, провежда и осъществява държавната политика върху цялата територия, поради което имота, описан в акта за държавна собственост, е в оперативно управление на ОбНС “Студентска“.
След приемането на Закона за общинска собственост е съставен от Столична община АЧОС № 135 от 13.06.1997г., с който е актуван като общински на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС следният недвижим имот: недействаща отоплителна централа, построена 1961 г., със застроена площ 1286 кв.м. и дворно място от 8414 кв.м., с бивш собственик МВР. Посочен е предходен Акт № 1900/11.05.1995г. /от преди влизане в сила на ЗОС/, който не е приложен в кориците на делото. Отразено е, че със Заповед № РД-09-628/10.10.1996г. на СО, имота е предоставен за стопанисване и управление на „Софийски имоти” ЕАД. В графа № 15 на този АОС е направена отметка, че на основание Решение № 12,1 по Протокол № 36 от 24.11.1997г. на СОС недвижимият имот по акта е внесен в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД. На 11.05.2001г. е отразена забележка в същия АОС, че на осн. чл. 59 ЗОС, във вр. със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. на Главния архитект на София за одобрен ЧЗРКП – кв.54, 55 и кв.81 – м. “Студентски град“, за част от имота по този АЧОС са съставени нови АОС №№ 511, 512, и 513 от 10.05.2001г. по новообразуваните парцели I-20, III-20 и IV-20 в кв.55. Тази забележка кореспондира на установеното от СТЕ, че със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. е одобрен ЧЗП, ЧРП и кадастрален план на квартали 54, 55 и 81 в м.“Студентски град“, като са образувани нови парцели I-20, п.II – “за КОО и озеленяване“, п.III-20 и п.IV-20 в кв.55 и новопредвидени улици с о.т. 752 – о.т.768 – о.т.767 – о.т.770; от о.т.767 – о.т.766б – о.т.776а – о.т.766 – о.т.765 – о.т.764 – о.т.763 – о.т.762 до о.т.761. По този план, процесният имот е УПИ I-20 от кв.55, при съседи: изток – п-л II – “за КОО и озеленяване“, запад – новопроектирана [улица], север – новопроектирана [улица], юг – п-л II – “за КОО и озеленяване“, III-20 . Този план е бил действащ към момента на продажбата по нот.акт № 94/2002г. и имота е описан по този начин.
Новообразуваният парцел I-20 от кв.55, по плана на [населено място], м. “Студентски град“ е актуван с АЧОС № 511/10.05.2001г. съставен на осн. чл. 56 и чл. 59 ЗОС, във връзка със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. на гл.архитект на София за одобрен ЧЗРКП, а предходен е АОС № 135/13.06.1997г., като е отразено, че имотът е включен в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, на основание Решение № 12 по Протокол № 36 от 24.11.1997г. на СОС.
АЧОС № 511/10.01.2001г. за незастроен парцел I-20 от кв.55, по плана на [населено място], м.“Студентски град“ с графически изчислена площ 2440 кв.м. е отменен със Заповед № РД-15-286/27.08.2004г. на областен управител на София. Той е отказал със Заповед № ДС-14-00078/13.05.2021г. да отпише имота от актовите книги за държавна собственост.
С Решение № 453/30.06.2005г. на СОС е одобрен проект за „Трасе на I Метродиаметър” – подземно и надземно с метростанции 12 и 13, както и изменение на улична регулация на прилежащите квартали на това трасе и откриване на [улица] до о.т.771а, при което се променят границите на УПИ [№] и на УПИ [№] – “за КОО и озеленяване“ и двата в кв. 55. Намалена е площта на УПИ [№] от кв.55 от 2440 кв.м. на 2212 кв.м.
В съответствие с тези регулационни промени е съставен и АЧДС № 06252/ 20.06.2007г. за УПИ [№] от кв.55 с площ 2121 кв.м. на основание чл.68 ал.1, във вр. с чл.3, т.5 ЗДС, във вр. с чл. 71 ЗДС и чл. 103 и 1 ППЗДС. В акта е посочено, че по-рано съставеният акт за същия имот е АДС № 945/09.04.1971г. и че имота се стопанисва от Областен управител.
С Решение № 468/22.07.2010г. на СОС е одобрен план за регулация на м.“Студентски град“, с който е променена уличната регулация частично в различните квартали. За кв.55 са заличени улиците с о.т.780б – о.т.780е до о.т.771а, както и с о.т. 767 до о.т.770, при което са променени източната, част от южната и западната граници на процесния УПИ [№]. След тези изменения имота е със сегашната си площ от 1970 кв.м. В КК имота е заснет с идентификатор [№] със същата площ.
При тези доказателства, първата инстанция е приела, че за ищеца е налице правен интерес да предяви установителен иск за собственост, тъй като за купеният от него имот с площ 2440 кв.м., останал след регулационни промени с площ 1970 кв.м., съставляващ УПИ [№] от кв. 55 по плана на [населено място], м.“Студентски град“, съществува акт за държавна собственост и областният управител е отказал да отпише имота от актовата книга на държавните имоти, като оспорва правото на собственост на праводателя му.
СГС е приел, че имота е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.1, т.6 ЗМСМА, тъй като преди влизане в сила на тази норма /на 17.09.1991 г./, съгласно извършената на 24.06.1991г. отметка в АЧДС № 945/09.04.1971г. „на основание заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството, протокол № 24/18.10.1967г. на СГНС във връзка с чл.77 ал. II от НДИ и действащото законодателство, общината, като основна териториална самоуправляваща се общност, провежда и осъществява държавната политика върху цялата територия“, описания в АДС имот е в оперативно управление на ОбНС “Студентска“. Съобразено е, че няма твърдения от страна на Държавата, фактическото ползване на имота да е осъществявано от лице, различно от Столична община. Тъй като е приел, че имота е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.1, т.6 ЗВСМА, СГС е приел, че апортирането му от Общината в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД е породило действие, поради което и ищецът е придобил процесния имот от собственик.
Въззивният съд е приел, че е основателно оплакването, че е произволен извода на СГС, относно това, че процесният имот от държавен е станал общински на основание пар.7 ЗМСМА. Прието е, че до 1991 г. имота не е бил общински и че дали общината го е придобила след това на някое от основанията по пар.7, ал.1 ЗМСМА се определя от критериите, изведени от този текст. Приел, че от решението на СГС, макар и не много точно, може да се изведе, че е прието, че общината го е придобила на основание пар.7, ал.1, т.6 ЗМСМА, но е счел, че в исковата молба ищцовото дружество не е посочило на какво основание общината е придобила имота преди да го апортира в дружеството – негов праводател. Исковата молба обаче не е приета за нередовна, защото ищецът се е позовал на придобивни основания - на покупко-продажба и на апорт за праводателя си. Тези констатации кореспондират на исковата молба, която и настоящата инстанция приема за редовна.
С оглед оспорване от държавата на правото на собственост на общината, която е извършила апорта, въззивният съд е приел, че „е длъжен да изследва дали правилно имуществото е актувано като частна общинска собственост, преди да се апортира в „Софийски имоти“ ЕАД“ и че ищецът “Иса-2000“ ЕООД следва да докаже като частен правоприемник, че имота е бил собственост на Столична община и тя валидно го е апортирала в „Софийски имоти“ ЕАД. Въззивният съд не е споделил извода на СГС, че процесния имот е станал общинска собственост ex lege през 1991 г. на някое от основанията, визирани в пар. 6 и пар.7 ПЗР ЗМСМА., а не следва от отметката от 24.06.1991г. в АЧДС № 945/09.04.1971г., че държавата е прехвърлила или предоставила правото на собственост върху поземления имот на общинския народен съвет, предоставено е само „оперативното му управление“, т.е. ползването. Мотивирал се е и с това, че в АДС № 945/09.04.1971г. е записано, че имотът е предоставен на ОбНС „Студентска“, за да провежда държавна политика, т.е. много преди да бъде регламентирано правото на общинска собственост след държавно-политическите промени през 1989 г. От това е направил извод, че преди съставяне на първият акт за общинска собственост /АОС/ № 135/13.06.1997 г. не може нито да се твърди, нито да се предполага собственически animus от страна на общината. Мотивирал се е и с разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗДС, че ако държавен имот е актуван като общински, областният управител разполага с възможност със заповед да отмени акта за общинска собственост, което областният управител е направил със заповедта от 27.08.2004 г., като е отменил АОС с номер 511 от 10.05.2001 г., с който „Софийски имоти“ ЕАД се е легитимирал като прехвърлител при продажбата на имота на ищеца, ведно с доказателствата за апорта. Позовал се е на чл. 112 чл. 113 и чл. 114, ал.2 ППЗДС, за да приеме, че общината неправилно е актувала имота преди да поиска отписването му от актовата книга на държавните имоти, като при отказ тези норми предвиждат разрешаване на спора по исков ред, и докато е налице акт за държавна собственост не може да се съставя АОС за същия имот, защото законът не допуска едновременното съществуване на акт за държавна собственост и на акт за общинска собственост за един и същи имот. В подкрепа на този извод е цитирал съдебна практика по административни спорове - Решение № 6192/01.07.2005 г. по адм.дело № 6345/2004 г. на ВАС, V о.. Решение № 3524/19.04.2005 г. по адм.дело № 8969/2004 г. на ВАС, V о. и Решение № 3647/22.04.2005 г. по адм.дело № 7133/2004 г. на ВАС, V о. Тъй като общината не е придобила правото на собственост по силата на закона и на основание прехвърляне от държавата и неправилно е актувала имота, апелативният съд е приел, че не е могла да го апортира в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, това дружество не е станало собственик и не е могло да прехвърли имота на ищеца. Затова е отменено решението на СГС и е отхвърлен иска.
Предвид отговора на поставените въпроси, неправилно, в противоречие с материалния закон, въззивният съд е приел, че общината придобива само ако държавата деактува имота и ако й го предостави, като е игнорирано директното конститутивно действие на пар.7 ЗМСМА, като основание за придобиване правото на собственост на държавни имоти от общината по силата на закона. В исковото производство е неактуална цитираната съдебна практика на ВАС. Тя кореспондира на правилото, че в административното производство не могат да се разрешават спорове за правото на собственост, но въззивният съд не е съобразил, че настоящото производство е исково и в него следва да разреши спора между ищеца и третото лице негов помагач, като правоприемници на Общината от една страна и държавата от друга страна.
Неправилно е прието, че въз основа на отметката от 24.06.1991г в АДС № 945/09.04.1971г. не е установено ползване на имота от общината и че това предоставяне не е основание за придобиване правото на собственост на общината на осн. пар.7, ал.6 ЗМСМА. Отметка в АДС от 24.06.1991 г. е направена след изменението през 1990г. на чл. 14 от Конституцията от 1971г., публикувано ДВ бр. 29 от 10.04.1990 г., в сила от 10.04.1990 г.,/., отм., бр. 56 от 13.07.1991 г., когато за първи път е предвидена възможността общините да притежават собственост, отделна от държавната. Към този момент обаче не е установено нормативно кое държавно имущество става общинско и кои са основанията за това. Отметката е направена и преди приемането на действащата Конституция в сила от 13.07.1991г., която в чл. 140 изрично провъзгласява правото на Общината да притежава своя собственост, “която използва в интерес на териториалната общност”. Отметката е направена и преди приемането на чл.6, ал.2 ЗС (Изм. - ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.), където за общинска собственост са обявен имуществата, предоставени със закон на общината и пар.7 ЗМСМА (Изм. - ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.), където са уредени основанията, на които Община придобива, имоти, които към този момент са били държавна собственост. Към момента на отметката действа НДИ, която предвижда възможност само за предоставяне на държавни имоти за стопанисване и управление на общинските народни съвети. С посочената отметка от 24.06.1991 г. държавата е обявила /признала/ във връзка с чл.77 ал.2 НДИ и действащото законодателство, че описания в акта за държавна собственост имот, е в оперативно управление, т.е. ползва се от общината, като „основна териториална самоуправляваща се общност, провежда и осъществява държавната политика върху цялата територия“. Не е било необходимо друго изрично прехвърляне от държавата на общината след това, тъй като към момента на влизане в сила на пар.7, ал.1 ЗОС – 17.09.1991 г. имота се ползва от общината. Имотите, от които е обособен процесния са били предназначени за обществени благоустройствени мероприятия на общината – прокарване на улици, метро, озеленяване. Това са обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общината и на населението й, а съгласно пар.7, ал.1, т.6 ЗМСМА, имоти с такова предназначение стават по силата на закона общинска собственост от влизане на тази разпоредба в сила, ако към този момент се ползват от нея. Аналогична на тази норма е и нормата на чл.2, ал.1, т.6 от приетия по-късно на 01.06.1996 г. Закон за общинската собственост, но преди вземане на решението за апортиране от ОбщНС. Този текст също урежда основания за придобиване от общината на имотите –държавна собственост, с посоченото предназначение. Не е необходимо никакъв друг акт на държавата, прехвърляне или предаване от нея, тъй като придобиването е по силата на закона. Без значение е дали държавата е деактувала имота и за какво се използва след като общината го е придобила.
По делото няма твърдения или доказателства към момента на влизане в сила на пар.7 ЗМСМА конкретен правен субект, различен от общината да ползва имота. Предвид съдържанието на отметката в АДС, неправилно е прието, че имота е използван от държавата, чрез общината, която провежда държавната политика на територията на общината. В нормативната уредба след 1991 г. държавната политика по места се провежда от Областната администрация, а общините са органи на местно самоуправление на населението от съответната община.
Тъй като общината е притежавала правото на собственост върху процесния парцел е могла да го апортира в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД през 1997 г. Процедурата по апортиране не се оспорва от общината в настоящото производство. Така „Софийски имоти“ ЕАД, като собственик е прехвърлило правото на собственост на ищеца. Сделката е породила вещно действие, поради което ищеца се легитимира като собственик, поради което предявеният иск е основателен и неправилно отхвърлен с въззивното решение. Последното следва да се отмени, като противоречащо на материалния закон и необосновано, а вместо това, предявеният иск да се уважи от настоящата инстанция, тъй като не се налага събиране на нови доказателства по делото.
Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора-ищец следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ и квитанциите за внесена държавна такса размер 20334 евро, доказан с банкови документи за преводи. Не е заявено в срок възражение за прекомерност.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ОТМЕНЯ въззивно решение № 975 от 16.09.2024 г. по гр.д.№ 3437/2023 г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областен управител на Административна област с център София, че ищеца „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] е собственик на основание покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020г., с последно изменение от 09.09.2020г., с площ 1970 кв.м., с адрес на поземления имот: [населено място], район Студентски,[жк], [улица], с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, съставляващ парцел І-20 от кв. 55 по плана на [населено място], при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] ,
[№] , [№] .
Осъжда Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областен управител на Административна област с център София да плати на „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 20334 евро.
Решението е постановено при участието на трето лице, помагач на ищеца „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК:[ЕИК].


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: