Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ , в закрито заседание проведено на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

като разгледа, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 4462 по описа за 2024г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. К., подадена чрез процесуален представител адв. С. Р. срещу решение № 144/21.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 692/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 462 от 05.11.2021г. по гр.д. № 1905/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която при разрешаване на спор относно родителски права на основание чл. 127, ал. 2 от СК по иск, предявен от М. К. К. с ЕГН [ЕГН] е определен режим на лични отношения на бащата П. Б. Г. с ЕГН [ЕГН] с детето Б. П. Г. с ЕГН [ЕГН] и вместо него е постановен друг, при който бащата да взема детето от дома на майката или от яслата или детската градина, ако детето посещава такива, и го връща в дома на майката, както следва:
- всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца - от 17:00 ч. в петък до 17:00 ч. в неделя с две преспивания при бащата;
- 5 дни по време на Коледните празници през нечетните години, с преспиване при бащата - от 10:00 ч. на 24 декември – Бъдни вечер до 17:00 ч. на 28 декември;
- 5 дни по време на Новогодишните празници през четните години, с преспиване при бащата - от 10:00 ч. на 29 декември до 17:00 ч. на 2 януари;
- 4 дни по време на Великденските празници, с 3 преспивания при бащата, през четните години - от 10:00 ч. на съответната дата до 17:00 ч. на съответната дата по време на Великденските празници;
- на рождения ден на детето от 10:00-17:00 ч. всяка четна година;
- на именния ден на детето всяка нечетна година от 10:00-17:00ч.;
- както и един месец през лятото, с преспиване при бащата, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – неправилен анализ на доказателствата, вследствие на което са формирани погрешни крайни фактически и правни изводи, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване, обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови режим на лични отношения на бащата с детето предвиждащ адаптационен период на детето в семейната среда на бащата, а режимът с преспивания да се предвиди да започне след адаптационния период до петгодишна възраст на детето.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация П. Б. Г., чрез процесуален представител адв. Й. М. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон и при охраняване на най-добрия интерес на детето.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са родители на детето Б. Г., родено на 09.02.2021г. Фактически са разделени от 11.04.2021г. Първоинстанционното решение постановено по гр.д. № 1905/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора е влязло в сила в частта, с която е определено местоживеенето на детето при майката в [населено място] и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на майката М. К. К.. Като спорни пред въззивния съд приел параметрите на определения режим на лични отношения с детето на родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права. При новото разглеждане на делото и в изпълнение на дадените задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК, допуснал и събрал писмени и гласни доказателства, както и социален доклад с оглед изследване на възможността детето да преспива в [населено място] в жилище на бащата.
От съвкупната оценка на всички събрани по делото доказателства приел, че бащата притежава къща с двор извън [населено място] – в [населено място], Община Мъглиж, на 16 км от града, а жилището в [населено място], [улица], ет. , ап. е собственост на майка му А. Д., която живее сама и където бащата отсяда, когато реши да остане в града. От показанията на свидетелите Г. и Д. и от данните в приетите по делото социални доклади на ДСП „Мъглиж“ и ДСП „Стара Загора“ приел за установено, че къщата в [населено място] разполага с две спални, детска и хол с бокс, който е около 50 кв.м., с вътрешни бани и тоалетни, като къщата е санирана и обзаведена; оборудвана е с всички необходими условия за отглеждането на детето Б.; къщата е с отлични хигиенно-битови условия и прилежащ двор, засят с райграс, където детето може да играе през топлата част от годината. Жилището в [населено място] разполага с две спални, всекидневна и кухня, като едната спалня е на въззивника и в нея са създадени всички условия за пребиваване и нощуване на детето. Жилището е съвременно обзаведено с всички удобства, необходими за пребиваване на дете на ниска възраст; поддържа се отлична хигиена и е предвидено всичко необходимо за комфорта, образованието и разнообразието на детето. Бабата на детето по бащина линия е подкрепящият бащата кръг от близки, на чиято помощ родителят може да разчита. Бабата е пенсионирана медицинска сестра и рентгенов лаборант.
От амбулаторен лист издаден от личния лекар на детето д-р Д. Д., приел за установено, че липсват данни за здравословни проблеми на Б., което „не е често боледуващо дете".
От заключение на проведена пред въззивния съд съдебно-психологична експертиза, изпълнена от вещо лице клиничен психолог, освидетелствал детето Б. за установено приел, че е налице изградена емоционална връзка между бащата и детето, но не в пълнота, която се предполага между баща и син, поради това, че времето, през което въззивникът е с детето е изключително малко и крайно недостатъчно. Експертът установил, че детето Б. се държи напълно спокойно; бързо се адаптира към непознатата обстановка, разбира веднага инструкциите, работи по поставените задачи и е в доверителен и топъл контакт с майка си през цялото време; поведението, емоционалното и психическо състояние на детето при среща с бащата е напълно адаптивно. Детето бързо свиква със ситуацията, бързо схваща инструкциите и се включва активно. Контактът му с бащата П. Г. е топъл, базиран на пълно доверие и емоционален баланс. Детето проявява привързаност и устойчивост на поведението. При среща проведена в присъствие и на двамата родители детето проявява пасивност, плахост, нерешителност и отдръпване, които са израз на наличие на известно напрежение и притеснение. Разликата в емоционалното състояние и поведението на детето Б., при съвместната среща с родителите му се дължи на факта, че детето се чувства поставено в ситуация на избор. Това създава напрежение и е израз на страх и нерешителност на детето, което усеща, че се намира в ситуация на избор. В стремежа си да запази отношения и с двамата си родители, детето не може да изрази позиция, блокира се активността на поведението и емоциите му. Съществува реален риск от развитие на конфликт на лоялност. Между детето Б. и бащата П. Г. има изградена топла, пълноценна и доверителна емоционална връзка. Като цяло емоционалното и психическото състояние, както и поведението на детето отговарят на възрастовия период, в който се намира. Недоразвитието на експресивната реч, както и използването на някои лепетни думи, а така също и неовладяването на свинктерите, в случая, е израз на известна невротизация и несигурност у детето. Тя е породена от факта, че става свидетел на конфликтните отношения между родителите си – открити и прикрити. Тези отношения са психотравмиращи за детето, който има изострена чувствителност и долавя всички нюанси на поведението на най-близките си хора – родителите и техните разширени семейства.
При тези факти, от правна страна въззивният съд позовавайки се на разясненията и изследване на критериите по т. 1, 3 от ПП на ВС № 1/12.11.1974г., както и на практиката на ВКС, достигнал до извод, че определянето на лични отношения на детето Б. с неговия баща с преспиване е в интерес на детето. Съобразил, че Б. вече е на навършени 3 години и 3 месеца /понастоящем на 4 г./; здраво дете, с изградена доверителна връзка с родителя, на който не са предоставени за упражняване родителските права; бащата притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за сина си; разполага с необходимите жилищни, материални и финансови условия, както и помощ от подкрепяща среда, които обуславят престой с преспиване на детето при баща си. Отчел, че по-дългият престой на детето при бащата е само от полза за детето; би благоприятствало развитието на отношенията на детето с този родител и изцяло в негов интерес и според експерта – клиничен психолог. Изтъкнал, че по делото липсват каквито и да е обстоятелства и доказателства, от които да се направи извода, че въззивникът П. Б. е конфликтна личност или с повишена степен на агресия, за да се предположи, че детето ще бъде изложено на риск при него и интересите му биха били накърнени. С оглед съвкупността на данните за състоянието на детето и желанието и възможностите на бащата да полага самостоятелно всички необходими грижи за детето си, определил описания режим на лични отношения между детето и баща му.
Касаторът М. К. К. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за развитието на правото, както следва:
1/ Необходимо ли е съдът, разглеждащ спор, относно определяне на режим на лични отношения с отсъстващия родител задължително да обсъди и съобрази в решението си всички критерии, които са заложени в ППВС № 1/1974г. във всеки случай?
Въпросът се сочи като противоречиво разрешен на ППВС № 1/1974г. и на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2/ Следва ли съдът при определяне на мерки, относно личните отношения между детето и неотглеждащия родител служебно да се произнесе, респ. да обсъди в мотивите си необходимостта от предвиждането на преходен период за адаптация на детето и родителя към един по-разширен режим на лични контакти?
3/ Следва ли съдът при определяне на режим на лични отношения на детето с отсъстващия родител да бъде обвързан от предложенията на родителите в случаите, когато между тях липсва нормална комуникация?
Поддържа също очевидна неправилност на решението.
За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обобщено се свеждат до критериите, които съдът е длъжен да съобрази при преценката си какъв режим на лични отношения между детето и родителя да определи, в изпълнение на служебното си задължение да охрани най-добрия интерес на детето и за задължението на въззивния съд при формиране на тази преценка да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и да изложи мотиви по отношение на тях, включително и като съобрази данните за липса на диалог и конфликт в отношенията между родителите.
Въпросите са поставени все в контекста на оплакването на касатора, че неправилно въззивният съд е определил разширен, а не ограничен режим на лични отношения на бащата с момчето, непредвиждащ адаптационен период на детето в семейната среда на бащата, но предвиждащ преспиване при бащата преди навършване на петгодишна възраст. Въпросите в обобщен вид са включени в предмета на делото и решението по тях е обусловило решаващата воля на въззивния съд, поради което покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. По тях не е налице обаче допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по т. 3 от ГПК. За да определи параметрите на лични отношения между бащата и детето, въззивният съд е мотивирал решението си въз основа на съвкупна оценка на доводите и възраженията на страните; преценка на всички събрани по делото доказателства /изявленията на родителите в хода на изслушването им по чл. 59, ал. 6 от СК; писмени и гласни доказателства; доклади от проведени социални проучвания и експертно заключение, дадено от клиничен психолог/. Тази преценка изградил в съответствие с разясненията, възприети в практиката на ВС и ВКС. Задължителната съдебна практика, намерила отражение в Постановление № 1/1974г. на ВС и константната такава на ВКС, в редица решения по чл. 290 от ГПК, не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея при формиране на решаващата си правна воля, обусловила и резултата от произнасянето в обжалваното решение. Установената съдебна практика е трайна, непротиворечива и следвана от съдилищата без необходимост от промяна или осъвременяване.
В чл. 59, ал. 3 от СК изрично е посочено, че определянето на режим на лични отношения между родителите и децата включва определянето на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема детето, вкл. през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Преценката на съдилищата за това какъв режим на лични отношения да се определи с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на детето, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране на вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. Конкретните измерения и параметри на мерките по всяко дело са обусловени от особеностите на случая. Съдебната практика не дава и не може да даде приложима за всички случаи определена отнапред формула и точен отговор на въпроса дали да се определи тесен или широк режим на лични отношения, дали той да включва преспиване на детето при родителя или режимът да се осъществява в присъствие на другия родител или на трето лице. Желанието на родителите и това на детето относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е винаги най-добрият интерес на детето. Под "интереси на детето" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин; това то да се отглежда и възпитава по начин и в среда, осигуряващи му възможно най-пълен физически, емоционален, нравствен и социален интегритет, способстващ за опазване и съхранение на личните му имуществени и неимуществени права и интереси и нормалното му участие в гражданския оборот. Основан на този висш интерес, режимът на лични отношения трябва да се осъществява така, че да обезпечи възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, тъй като родителството концептуално принадлежи и е отговорност и на двамата родители. От друга страна право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители и да изгради мирогледа си въз основа на ценностната система предадена му от всеки родител; доброто възпитание на всяко дете и изграждането му като зряла личност не е възможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с всеки родител. По тази причина по общо правило мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено прякото упражняване на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото, особено ако такива са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Определените мерки за лични контакти независимо от честотата, времето и мястото на упражняване, трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето; да му осигурят възможност да общува максимално пълноценно и с двамата родители, така че да съдействат за правилното му възпитание и развитие и тъкмо това е в негов интерес, а не в негова вреда. В този смисъл освен цитираната от касатора практика, са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС по гр.д. № 911/2012г., IV ГО; по гр.д. № 4140/2019, III ГО; по гр.д. № 1707/2009г., IV ГО; по гр.д. № 6894/2014г., IV ГО и др.
Именно съобразявайки се с възприетите в съдебната практика критерии и при служебно проследяване на най-добрия интерес на детето, при отчитане на възрастта и пола му /момче, понастоящем на 4 години/; качествата на родителя, привързаността на детето, средата в която то ще живее, въззивният съд като е анализирал събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, мотивирал определения режим на лични отношения с бащата – фиксиран, периодичен и нестепенен, предвиждащ преспиване на детето при родителя. Въз основа на приети данни от проведени социални проучвания и експертно заключение по проведена психологична експертиза пред въззивната инстанция, съдът е достигнал до извод, че влошените партньорски отношения между родителите предизвикват стрес, объркване и негативизъм у детето; че бащата е психично годен да родителства и има желание да вижда и полага грижи за детето си, което функционира нормално психо-емоционално и е здраво дете; бащата е в състояние да осигури сигурна и стабилна семейна среда по време на контактите с момчето си; фигурата на бащата се приема от детето и помежду им има изградена топла, пълноценна и доверителна емоционална връзка; за изграждането и развитието й в пълнота, такава, каквато се предполага между баща и син, времето, през което този родител е с детето е изключително малко и крайно недостатъчно; че точно от 3 годишна възраст започва идентификацията с родителя от същия пол, а подражанието е водещо и решаващо за детето; че е жизнено важно за физическото и психическото развитие на детето, общуването и с двамата родители да се поощрява; че за да бъдат полезни за детето си, родителите следва да изгладят вътрешните си противоречия и постигнат здравословен диалог. При тези конкретни отношения, съдът мотивирано е приел, че на бащата следва да се определи пълноценен режим на лични отношения, осигуряващ достатъчно споделено време, съпътствано с преспиване при родителя, обезпечаващ изграждане в пълнота на връзка на доверие между баща и син. Съобразил в тази връзка експертното заключение, според което разширяването на режима на контакт на бащата с детето е в негов интерес и от гледна точка на това, че е момче и за формирането му като хармонична личност следва да усвоява бащин мъжки модел на поведение. Дали преспиването да е включено в режима на лични отношения и кога – преди или след навършване на 5 годишна възраст от момчето, е част от преценката за най-добрия интерес на детето, а тя е единствено в компетенциите на съда, сезиран да разреши спор по въпросите по чл. 127, ал. 2 от СК.
Съблюдаването на установената съдебна практика, приложена в светлината на конкретно установените по делото факти и обстоятелства, при всестранно изследване на най-добрия интерес на детето от въззивния съд, изключва твърдяното противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съдът отчита, че предметът на спора изисква от касационната инстанция служебно да следи за интересите на детето Б. Г., за допустимостта и валидността на съдебното решение, за точното приложение на императиви правни норми, а също и изцяло за правилност на същото с оглед благополучието на детето. Въз основа на данните по делото настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания.
Позоваването на очевидна неправилност в изложението е формално и необосновано, а и не се установява пряко от касационната инстанция.
В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
На ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144/21.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 692/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. К. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. Б. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1200 лева – разноски за процесуално представителство пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.