Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова ч. т. д. № 1049 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. Г. срещу определение № 77 от 30.01.2026 г. по ч. т. д. № 36/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4506 от 10.11.2025 г. по т. д. № 1763/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от Г. С. Г. срещу „Генимот“ ЕООД искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че са несъществуващи вписаните обстоятелства по заявление № 20101006132957, по заявление № 20141210181958, вписване под № 20150305163359 и по заявление № 20161012143434.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага, че въззивният съд не е отчел, че с исковата си молба ищецът е поискал установяване несъществуването на цялата верига от обстоятелства, вписани преди предявяване на исковата молба в съда, които в тяхната съвкупност очертават предмета на делото и търсената от ищеца защита. Изтъква, че с доводи за ново вписване, осъществено след подаване на исковата молба, и предпоставено от вече атакуваните вписвания в ТР, се отрича интересът му да се защити срещу цялата поредица вписвания на несъществуващи обстоятелства. Намира, че това разрешение на въззивния съд противоречи на основни принципи в гражданския процес – задължението на съда да разгледа всяка, адресирана до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права и интереси – чл. 2 ГПК, за добросъвестност при упражняване на процесуални права – чл. 3 ГПК, за разглеждане и решаване на делата в разумен срок – чл. 13 ГПК, както и на законово уредените последици от прехвърляне на спорното право в хода на съдебния процес – чл. 226 ГПК. Сочи, че осъщественото ново вписване не елиминира интереса му, а напротив следва да се разбира по начин, че съдбите както на оспореното вписване, така и на извършените след депозирането на исковата молба вписвания зависят от изхода на делото по предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изтъква, че задължение на всяка държава по силата на чл. 47 ХОПЕС е да осигури ефективни правни средства за защита пред съд, каквито в конкретния случай са му отказани при легитимиран интерес от търсената защита. Подчертава, че поредното вписване на несъществуващо обстоятелство, обусловено от вече атакуваните вписвания, също е несъществуващо и на него се позовава лице, което не е добросъвестно, защото живее на семейни начала с предходно вписания едноличен собственик на капитала и управител на дружеството ответник. По тези доводи и като поддържа, че за него продължава да е налице интерес от търсената защита с предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ моли обжалваното определение и потвърденото с него определение да бъдат отменени и делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е правен интерес за ищеца да продължи да поддържа исковата си претенция с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, ако след завеждане на исковата му молба са извършени последващи вписвания по партидата на ответното дружество в ТР?
2. Какво е значението на вписването на промени по партидата на ответното дружество в ТР, извършени след завеждане на исковата молба по предявен против него иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, и имат ли те отношение към допустимостта на производството по предявения от ищеца против дружеството иск?
Поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата, „Генимот“ ООД, оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалваното определение, включително че липсва интерес за ищеца като основна предпоставка за развитието на гражданския процес, доколкото такъв ще е налице само при атакуване на цялата верига от вписвания, какъвто не е процесният случай. Моли да не бъде допуснато касационно обжалване, евентуално ако бъде допуснато такова, обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предявени от Г. С. Г. против „Генимот“ ЕООД за установяване, че вписани с № 20101006132957 в ТР обстоятелства по партидата на „Генимот“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], са несъществуващи, както и всички последващи обстоятелства относно промени по партидата на дружеството, вписани с вх. № 20141210181958, № 2015025170641 и № 20161012143434. Съобразил е изложените с исковата молба твърдения, че с вписване № 20101006132957 в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства по прехвърляне на дружествените дялове от Г. С. Г. на майката на Л. Д. Б. - Н. В. Й., ЕГН[ЕИК], вписване на нов едноличен собственик на капитала на „Генимот“ ЕООД, вписване на промяна на управителя на дружеството от Г. С. Г. на Н. В. Й., на нов учредителен акт на „Генимот“ ЕООД; че с вписване № 20141210181958 е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно промяна на седалището и адреса на кореспонденция на дружеството и нов учредителен акт; че с вписване № 20150305163359 е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно, че Л. Д. Б., ЕГН [ЕГН], е едноличен собственик на капитала, в качеството му на наследник след смъртта на Н. В. Й. на 07.02.2015 г, тъй като Г. С. Г. не е продал своите дялове на наследодателя - Н. В. Й., съответно Л. Д. Б., не може да наследи нещо, което не е било собственост на покойната му майка, както и че е несъществуващо обстоятелството, че Л. Д. Б. е управител на дружеството и има нов учредителен акт на дружеството; по същите доводи несъществуващи са и вписаните обстоятелства със следващо вписване № 20161012143434 по описа на ТР. Обобщил е, че исковите претенции по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се основават на твърденията на ищеца, че дружествените му дялове са прехвърлени на трето лице въз основа на неавтентични документи с участието на лицето Л. Д. Б., вписан по партидата на дружеството към датата на исковата молба като едноличен собственик на капитала, като пълномощното, с което Л. Б. е действал в качеството си на пълномощник на Г. Г. и е продал собствените му дружествени дялове от „Генимот“ ЕООД на майка си Н. Й., е неавтентично, с невярно съдържание и технически пренесени подписи от друг документ, поради което и всички последващи обстоятелства по партидата на дружеството съответно са несъществуващи обстоятелства.
Въззивният съд е посочил, че в хода на развитието на първоинстанционното производство, на 19.03.2025 г., е извършено под № 20250319102524 вписване в ТР по партидата на „Генимот“ ЕООД на следните обстоятелства: 1. Н. В. И. за управител на ответника; 2. промяна в правноорганизационната форма на ответното дружество в ООД; 3. увеличаване на капитала, както и 4. вписване на Л. Д. Б. и на Н. В. И. за съдружници.
Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че извършеното в хода на процеса вписване на нови обстоятелства по партидата на ответника под № 20250319102524 представлява факт, който води до отпадане на правния интерес на ищеца, защото дори и да се установи, че са несъщестуващи атакуваните с иска вписани обстоятелства, уважаването на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не би довело до благоприятна промяна в правната сфера на ищеца. Счел е, че вписването под № 20250319102524, което не е предмет на иска, е пречка за възстановяване на правното положение отпреди извършване на първото от атакуваните вписвания. Позовал се е на трайно установената практика на ВКС относно правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, обективирана в ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. 54/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО, определение №481 от 11.09.2017 г. по ч. т. д. 214/2017 г., на ВКС, ТК, II ТО, определение №161 от 27.02.2019 г. по ч. т. д. 2195/2018 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.). Изтъкнал е, че нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ урежда активната легитимация по исковете за защита срещу порочните вписвания в търговския регистър и се овластява всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните (извършени при отсъствие на законовите предпоставки) вписвания, като активно легитимирано да предяви установителните искове е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването, като преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Добавил е, че предявените искове по чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ имат за цел да се заличат вписаните обстоятелства (чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ), а това заличаване ще породи действие занапред. Подчертал е, че чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, разяснено в мотивите към т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТРРЮЛНЦ - то преустановява занапред правните последици на вписването. Подчертал е, че заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото заличаване в следствие на уважаване на иска. Посочил е, че ако са извършени последващи вписвания, какъвто е разглежданият случаи, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Обобщил е, че активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК, вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение, като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване.
Заключил е, че предвид извършеното на 19.03.2025 г. под № 20250319102524 вписване в ТР по партидата на „Генимот“ ЕООД на посочените обстоятелства, от една страна, се заличат атакуваните с процесните искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предходни вписани обстоятелства, а от друга страна, за ищеца престава да съществува правен интерес да поддържа исковите си претенции, тъй като дори и предявените искове да бъдат уважени, това няма да доведе до благоприятни правни последици за него. Счел е, че ищецът разполага с правна възможност да атакува вписаните обстоятелства на 19.03.2025 г. с предявяването на искове по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което пътят му на защита не е изключен.
По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното прекратително определение.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по обобщения въпрос за правния интерес от предявени искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, с които се цели установяване несъществуването на обстоятелства от един и същи вид, за които са извършени поредица от вписвания в търговския регистър, който е включен във формулираните от частния касатор въпроси и е обсъден от въззивния съд.
Непротиворечиво в съдебната практика и правната теория се приема, че основна положителна предпоставка за допустимостта на гражданския процес е правният интерес от търсената с предявения иск защита. С тълкувателните мотиви към ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изтъкнато, че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.
Както правилно е изтъкнал въззивният съд, налице е утвърдена съдебна практика относно правния интерес като основна положителна предпоставка по предявен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, включително цитираната от въззивния съд по решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, с която се приема, че активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК, вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение, като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване.
Отговор на правния въпрос е даден и с практиката на ВКС по решение № 51 от 05.12.2019 г. по т. д. № 949/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, която се споделя от настоящия състав на съда и с която се приема, че е налице правен интерес от предявяване на искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид. Посочено е, че при поредица от последователни вписвания на един и същ вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от заличаване на предходно обстоятелство, поради промяната му (т. нар. несъщинско заличаване). Съобразено е, че този случай е предмет на регулация в чл. 7а, ал. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2017 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в който е предвидено, че когато се заявяват за вписване едновременно обстоятелства за заличаване и обстоятелства за вписване по едно основно поле, следва да се посочат първо обстоятелствата, които подлежат на заличаване със съответното отбелязване в полето за заличаване, след което се посочват обстоятелствата, чието вписване се заявява. Доколкото необходимо условие за вписване на ново обстоятелство от един вид е заличаване на предходно вписаното обстоятелство от същия вид, при верига от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и последното вписване, е налице правен интерес от установяване на всички несъществуващи обстоятелства, тъй като на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, при уважаване на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на обстоятелства се заличава не само вписването, но и съпътстващото го несъщинско заличаване.
Въззивният съд, макар да се е позовал на утвърдената съдебна практика относно правния интерес от предявени искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, не е съобразил, че в нарушение на процесуалния закон на ищеца не е дадена възможност от първоинстанционния съд да представи доказателства за твърдения правен интерес от търсената с исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ защита, изразяваща се в установяване несъществуването на цялата поредица от последователно вписани обстоятелства от един и същи вид. Производството по делото е прекратено след даден ход на устни състезания и след служебна справка в ТР, без да е предоставена възможност на ищеца да обоснове интереса си при тези нови служебно установени обстоятелства, включително да изложи заявените пред настоящата инстанция доводи, че оспорва като несъществуващи и недобросъвестно заявени и обстоятелствата по извършените в хода на делото на 19.03.2025 г. под № 20250319102524 вписвания в ТР по партидата на „Генимот“ ЕООД. Въззивният съд не е съобразил, че при предявени искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаните обстоятелства с тези последващи вписвания, за което законът не поставя преклузивен срок, за ищеца ще е налице интерес от предявените по настоящото дело искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, защото при очертаната от ищеца верига от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и последното вписване, за ищеца ще е налице правен интерес от установяване на всички несъществуващи обстоятелства, за да може при приложение нормата на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ да бъде възстановено положението му отпреди поредицата вписвания. Вместо това, въззивният съд е отрекъл интереса му от предявените искове с доводи, че може да предяви иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаните обстоятелства с последното по време вписване, без да съобрази, че в този случай ищецът няма да може да получи търсената защита, доколкото при евентуално уважаване на такъв иск ще бъде заличено само последното вписване и няма да бъде възстановено положението на ищеца отпреди поредицата от порочни вписвания.
По тези доводи обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд, който да предостави възможност на ищеца в указан му от съда срок да докаже своя интерес от предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като представи доказателства, че е предявил искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването и на обстоятелствата по извършените на 19.03.2025 г. под № 20250319102524 вписвания в ТР по партидата на „Генимот“ ЕООД, в която хипотеза за него ще е налице интерес от вече предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за предходните вписвания, касаещи същите обстоятелства, като делата поради връзката между тях могат да бъдат съединени на основание чл. 213 ГПК. Това е соченият като правилен подход и при интерес от защита срещу поредица от увреждащи сделки с тълкувателните мотиви към т. 3 на ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 77 от 30.01.2026 г. по ч. т. д. № 36/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 77 от 30.01.2026 г. по ч. т. д. № 36/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 4506 от 10.11.2025 г. по т. д. № 1763/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.