Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1887 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Ф.-К. против решение № 1263 от 5.03.2024 г., постановено по гр. д. № 12668 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 8932 от 4.08.2022 г. по гр. д. № 32142/2021 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от Е. П. Ф.-К. против Б. М. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени от изказване на ответника „...вчера си е подала оставката. Кога, когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение.“
Б. М. Б. чрез пълномощника си адвокат П. М. оспорва основателността на касационната жалба и изрично заявява, че не претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 700 от 13.02.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса „ какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 ЕКЗПЧОС и налице ли са тези предели при изказвани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице“
Данните по делото са следните:
По повод доводите във въззивната жалба на ответника, че ищцата не е посочена като адресат на изявлението, въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза. Посочил е, че аудиограмата на записа е „....вчера първата оставка вече дойде – началник кабинета на вътрешния министър, който той се обиди на журналистите, че го питали „Кой назначи началника на кабинета ?“ и вчера си подаде оставката. Въз основа на това изявление е приел, че изказването се отнася именно до ищцата, макар и същата да не е посочена като име. Преценката за адресата на изявлението следва да се направи не само чрез посочване на имената му, а и по друг начин, ако описанието е такова, позволяващо да бъде възприето, че се отнася до конкретна личност. В настоящия случай в изявлението се говори за „началника на кабинета” и се посочва, че предишния ден си е подала оставката. Длъжността началник на кабинет се изпълнява винаги от едно лице. Ищцата е била назначена на тази длъжност от началото на м. юни 2021 г., като на 02.06.2021 г. си е подала оставката. Интервюто е проведено на 03.06.2021г., поради което съдът е приел, че адресат на изявлението е Ф.-К..
Въззивният съд е посочил в мотивите си разсъжденията си относно правната уредба на конституционното право на свободно изразяване на мнение, ограничено от забраната правото на свободно изразяване на мнение да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Счел е, че чрез ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, са присъщите на всяка личност права на чест, достойнство и добро име, които именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Посочил е, че гражданската отговорност за обида и за клевета са нормативно установен механизъм за защита на честта, личното достойнство и доброто име, а механизма за реализиране на деликтна отговорност предполага известно ограничение на правото на свобода при публично изразяване на мнения и оценки. Съдът се е позовал на тълкуванията в практиката на ВКС по решение по гр. д. № 5059/2008 г., І г. о,, решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ІІІ г. о. и решение по гр. д. № 1438/2009 г., ІІІ г. о. относно негативните оценки за определена личност, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Направил е извод, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. В процесното изявление не се съдържа твърдение за предаване на класифицирана информация, поради което липсва набеждаване в извършване на престъпление.
Съдът е приел и че изявлението не може да се квалифицира като разгласяващо позорни обстоятелства. Посочил е, че предмет на клеветнически твърдения могат да бъдат единствено факти с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление. Разгласяването на позорно обстоятелство е част от средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е продукт на мисловна, умозаключителна дейност. Несъмнено, единствено позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за пострадалия, защото води обективно до засягане на неговото достойнство, неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за него). Следователно, за да е налице клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не да е оценка, мнение, критика на факт. Когато едно лице изнася публично, пред обществото засягащи достойнството на друго лице факти, те трябва да отговарят на обективната действителност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, като правно значение оценките имат само ако са обидни, т. е. ако накърняват честта, самооценката за обществената ценност на личността като съвкупност от физически и духовни качества.
Квалифицирайки изявлението като оценъчно съждение, въззивният съд е направил извод, че не е налице обида или клевета. Посочил е, че то представлява обобщен коментар на факти с негативен оценъчен характер и е мисловно отражение на личната позиция на ответника. Оценъчното съждение, мнението, интерпретацията може да са пристрастни, негативни, но не са факти, поради което не могат да бъдат подлагани на проверка за вярност. В случая изказаното от ответника мнение не следва да се квалифицира като засягащо достойнството на ответника, тъй като не цели единствено да го опозори. Неговата оценка е резултат от субективни процеси на мисловен анализ, тълкуване на информацията и лични впечатления. Негативното внушение по отношение на личността на ищеца не е направено нито в недопустима форма /използваните изрази не надхвърлят добрия тон/, нито самоцелно, за да бъде увреден. Следователно не са превишени ограниченията по чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ на правото да се изразява мнение. Допълнително съдът се е позовал и на практиката на ЕСПЧ и ВКС относно допустимите граници на критика на публичните в сравнение с частните лица.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
В практиката на ВКС по решение № 369 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г., ІV г. о. (на което се позовава касаторката) е дадено тълкуване, че негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения. Ако те са верни не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, има отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото не е положена дължимата грижа за проверка достоверността на разпространената информация… Фактическите твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по делото.
Настоящият съдебен състав възприема това тълкуване.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
С решение от 17.12.2004 г. по дело Педерсен и Баадсгаард срещу Дания ЕСПЧ е дал тълкуване на прогласената в чл. 10 ЕКПЧОС свобода на изразяването на мнение: дори изявлението да се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би надхвърлило допустимото.
Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида или чрез разпространяване на клеветнически позорни обстоятелства.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено в противоречие с тълкуването по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, като са основателни доводите в касационната жалба, че дори и оценъчните съждения следва да имат фактическо основание, а не да се правят неверни внушения и да се позори лицето, за което се отнасят. Съдът неправилно е приел, че след като процесното изказване на ответника се квалифицира като оценъчно съждение и използваните изрази не надхвърлят добрия тон, то това означава, че не са превишени ограниченията по чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ на правото да се изразява мнение.
При словесната обида не е задължително думите и изразите да имат изначално унизително значение. Обидната им насоченост може да се извежда и от контекста, в който са употребени. Става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка, а изразеният с тях контекст се възприема директно от носителите на езика.
Клеветата се свързва не само с приписване на престъпление, но и с разгласяване позорно обстоятелство. Позорното обстоятелство, което се квалифицира като клевета е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми, който е от естество на накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството.
Процесното изказване на ответника „...вчера си е подала оставката. Кога, когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение“ дори и да се квалифицира като негативно оценъчно съждение с оглед изричното уточнение, че това е лично мнение („Аз нямам друго обяснение“) се основава на фактическо твърдение за изнесена от МВР и службите информация, предадена на лице извън тези служби, което е уредило назначението („който я е пратил там“). Доказателства, че подобни факти в действителност са се осъществили по делото не са ангажирани. Следователно дори и като оценъчно съждение изявлението не е свързано с фактически данни, които да го подкрепят, за да приеме, че същото е в рамките на гарантираното от чл. 39 от Конституцията и и чл. 10 ЕКЗПЧОС свобода на мнение
Неоснователни са доводите на ответника, че не е ясен и точно дефиниран адресата на изявлението. Съдебно-техническата експертиза установява, че процесното изявление е предхождано от изявлението: „....вчера първата оставка вече дойде – началник кабинета на вътрешния министър, който той се обиди на журналистите, че го питали „Кой назначи началника на кабинета ?“ и вчера си подаде оставката“. Адресата на изявлението може да се идентифицира не само чрез посочване на имената му, но и чрез посочване на факти, които еднозначно позволяват да се установи самоличността на конкретно лице. Длъжността началник на кабинет се изпълнява от едно лице. Ищцата е назначена на тази длъжност считано от 1.06.2021 г., на 2.06.2021 г. си е подала оставката, а изявленията на ответника са направени на 3.06.2021 г. Употребените изрази в женски род ясно посочват, че лицето е жена. Тези факти, които към съответния момент са обществено достояние водят до еднозначния извод, че адресат на изявлението е именно ищцата.
Касационният съдебен състав приема, че процесното изявление не може да бъде квалифицирано като оценъчно съждение, резултат от субективни процеси на мисловен анализ, тълкуване на информацията и лични впечатления. Оценъчните съждения представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. В случая в изявлението се съдържа конкретни твърдения за позорящ ищцата факт, свързан с начина и мотивите, по които е назначена на съответната длъжност (единствено с цел да получи достъп до определена информация), както и за съзнателно нарушаване на служебните й задължения чрез изнасяне и предаване на информацията, без значение дали е квалифицирана или не, на лицето, което е уредило назначението й (пратило я е там). Твърденията са свързани с професионалната реализация на ищцата и са за поведение, укоримо от гледна точка на общоприетия морал и обществените очаквания към лице, заемащо висша длъжност и следователно накърняват неговото име в обществото, чест и достойнство. Уточнението „Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение“ само показва, че ответникът съзнателно е изказал неверните фактически твърдения въпреки липсата на фактическа обосновка за тях и в опит да прикрие клеветническите твърдения за позорящите ищцата факти като оценъчно съждение. Обстоятелството, че не е посочено каква информация е изнесена и на кого е предадена е от значение единствено при преценка дали клеветата е свързана с набеждаване в извършване на престъпление или с разгласяване на позорни обстоятелства, но при фактите по делото не подкрепя тезата на ответника, че изявлението съдържа изцяло оценъчни съждения.
Поради изложеното следва да се приеме, че е установен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява следното:
Изявлението е направено на пресконференция, на която ответникът е бил говорител като лидер на политическа партия ГЕРБ. Излъчено е в новините на „Нова телевизия“ и други ефирни медии и отразено в множество печатни издания и интернет сайтове.
Емоционалното състояние на ищцата, след като е гледала запис на пресконференцията и е чула процесното изявление по неин адрес, се установява от показанията на свидетелката М. А..
Съдебно-психологичната експертиза, приета в първоинстанционното производство установява, че изживяванията на ищцата са характерни за адапционно разстройство, причинено от стрес – 43.2 от МКБ – 10 ревизия, характерезиращо се тревожност, безпокойство, с чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, или за продължаване съществуването в настоящата ситуация, в някаква степен нарушава и извършването на рутинни ежедневни дейности. При ищцата се обострило телесно заболяване (язва) и за известно време се появило нарушение на съня. При потърсена психологическа помощ е преценено, че има нужда от лекарства, но ищцата е потърсила алтернативни начини за справяне. Състоянието е продължило около 4 месеца, след което у нея е останало огорчението, че към нея са подходили несправедливо и притеснението, че за нея в някои сфери са „затворени вратите“ „без тя да е допринесла с поведението си за това“.
Отчитайки, че увредените блага са свързани с професионалната част и достойнство на ищцата, но и с накърняване на чувството й за справедливост, като търпените страдания (тревожност, безпокойство, с чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, или за продължаване съществуването в настоящата ситуация) са били изключително интензивни до степен, че посетения психолог е препоръчал медикаментозно лечение, като са се отразили на рутинните ежедневни дейност за период от четири месеца, след което адапционното стресово разстройство е преодоляно, но не и огорчението от несправедливия подход, като клеветническите позорни твърдения са били изказани на пресконференция на лидер на парламентарно представена политическа партия, предавана от националните медии и изказването е възпроизведено в множество печатни и онлайн медии, съдът определя при условията на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 6000 лв.
С оглед горните мотиви въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата 6000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което Б. М. Б. бъде осъден да заплати на Е. П. Ф.-К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 6000 лв. до претендираните 10 000 лв. въззивното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищцата разноски за съдебното производство в размер на 858 лв., а на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищцата следва да възстанови на ответника разноски за съдебното производство в размер на 438.40 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение № 1263 от 5.03.2024 г., постановено по гр. д. № 12668 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. П. Ф.-К. против Б. М. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], *, *, ет.17 да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на Е. П. Ф.-К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, сумата 6000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изказване на ответника на 3.06.2021 г. „...вчера си е подала оставката. Кога, когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение.“
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1263 от 5.03.2024 г., постановено по гр. д. № 12668 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. П. Ф.-К. против Б. М. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер над 6000.00 лв. до претендираните 10 000.00 лв., причинени от изказване на ответника на 3.06.2021 г. „...вчера си е подала оставката. Кога, когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение.“
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], *, *, ет.17 да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на Е. П. Ф.-К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 разноски за съдебното производство в размер на 858.00 лв.
ОСЪЖДА Е. П. Ф.-К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 да заплати на Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], *, *, ет.17 разноски за съдебното производство в размер на 438.40 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: