№ 527
гр.София, 17 .09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Членове: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по подадена от името на И. А. С. и Ф. А. С. чрез адвокат Д. А. касационна жалба с вх.№ 3210 от 15.05.2024 г. срещу решение № 89 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 23/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. С него след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Районен съд Тервел решение № 260008 от 15.06.2022 г., допълнено с решение № 260001 от 01.03.2023 г. и поправено с решения № № 260019 от 03.07.2023 г. и 2600023 от 07.11.2023 г. по гр. д.№ 319/2019 г. по описа на районния съд, са отхвърлени предявените от И. А. С. и Ф. А. С. срещу А. А. А., Е. М. М., В. М. М., Н. М. М., Д. А. А., Д. А. М., М. А. М., Б. М. Д., ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, с. Каравелово, Х. С. Х. и А. С. Х. искове за установяване нищожността на договор за доброволна делба от 23.06.2003 на наследствен недвижим имот - нива с площ 38.502 дка, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], местност “Я. М.“, сключен между Д. Г. К., Б. М. Б. и Б. М. Д.; за установяване, че ищците са собственици на 1/4 идеална част от нива с площ от 12.834 дка, имот № * по земеразделителния план на землището на [населено място], а по КККР поземлен имот с идентификатор *** и на 1/4 идеална част от нива с площ от 12.834 дка, имот № * по земеразделителния план на землището на [населено място], а по КККР поземлен имот с идентификатор ***, както и за установяване по отношение на Д. А. А., Д. А. М., М. А. М., и ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, с. Каравелово на относителната недействителност на договор от 14.08.2017 г. за замяна на недвижими имот, сключен с нотариален акт № 79 т. ХІІ рег. № 913/2017 г.
Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, с. Каравелово срещу ищците за установяване правото му на собственост на основание придобивна давност върху поземлен имот с идентификатор *** и производството по този иск е прекратено.
Касаторите считат, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали тяхната наследодателка Н. А. С. е била дъщеря, респективно наследник по закон на М. Д. Х., починал 1961 г., в полза на чиито наследници е възстановено правото на собственост върху нива в землището на [населено място]. Сочат, че са приложими нормите на чл.54 и чл.55 ЗЛ отм. за доказване на законен произход при липса на акт за раждане чрез доказване непрекъснатото ползване от званието на законно дете. Твърдят неправилен анализ на свидетелските показания. Изложените оплаквания съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“, с. Каравелово изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор. Останалите ответници не са подали отговор на жалбата. Страните не заявяват нови становища в проведеното съдебно заседание.
С определение от № 1403 от 24.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос как се установява произходът на лице, за което липсва акт за раждане, при спор относно неговия произход? - за проверка съответствието на мотивите на въззивния съд с разрешението, дадено в решение по гр.д.№ 5994/2015 г. на ВКС, І г.о.; по гр.д. № 823/2016 г. на І г.о.; по гр.д. № 705/2010 г. на ІІ г.о.; по гр.д. № 359/2009 г. на ІІ г.о.
По поставения въпрос е налице практика на ВКС - решение № 168 от 26.05.2011 г. по гр.д. № 705/2010 г. на ІІ г.о., в което е прието, че ползването от званието на законно дете по смисъла на чл.55 от Закона за лицата от 1907 г. (отм. 1949 г.) следва да се възприеме като наличие на установен произход. В решението е изяснено, че по смисъла на чл.55 ЗЛ (отм.) ползването със званието на законно дете се изразява чрез такива фактически действия от страна на лицето, което отглежда едно дете, които сочат на отношение като към родно дете и манифестират такова отношение в обществото, т.е. налице са такива отношения между отглеждащите детето и самото дете, които съответстват на установеното в обществото разбиране за същността на отношенията между родител и дете. Тези отношения следва да бъдат установени трайно, т.е. да са се осъществявали в значителен период от време. Следва да са налице и онези събития, които според разпоредбата на чл.55 ЗЛ (отм.) са годни да установят тези отношения. Главните събития, които в своята съвкупност са годни да установят отношенията на произхождение и родство между едно лице и семейството, към което то казва, че принадлежи, са лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи; бащата да го е имал като свое дете и в това качество да се е грижел за неговото издържане, възпитание и настаняване; да е било признавано за такова в обществото и да е било признавано в това качество от семейството.
Изискването лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи, сочи на необходимост тази имена да са били посочвани в писмени документи, издавани при участието на лицето или удостоверяващи значими за гражданското му състояние факти и обстоятелства, т.е. необходимо е това състояние да е обективирано в документ, удостоверяващ гражданското състояние на детето. Ако такъв документ липсва по причина, че не е бил съставян /т.е. детето никога не е имало съставен акт за раждане/ или е изгубен или унищожен, не съществува пречка установяването на ползването от званието на законно дете да се извърши и с други доказателства.
В решение № 113 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5994/2015 г. на ВКС, І г.о. по въпроса: необходимо ли е страната по делото, която твърди, че е наследник на едно лице, при установено унищожаване на акта за раждане на нейния пряк наследодател, изрично да се позове на ползването от званието на законно дете по смисъла на чл.54 от Закона за лицата от 1907 г. или съдът при решаване на спора относно произхода на прекия наследодател на тази страна по делото може служебно да установи това, е прието следното: Когато в производството по делба своевременно е заявен преюдициален спор за произход по чл.343 ГПК, делбеният съд е длъжен да разгледа и се произнесе по този спор. Ако част от съделителите са представили удостоверение за наследници, а друга част от съделителите са оспорили посочения в това удостоверение произход на едно лице от наследодателя, съдът следва да укаже на страните да представят доказателства относно оспорения произход. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът следва да се произнесе не само дали съответното лице е рождено дете на наследодателя, но и дали е било припознато или осиновено от него по предвидения в закона ред и дали същото се е ползвало от званието на законно дете по смисъла на чл.54 и чл.55 от Закона за лицата от 1907 г. /отм.1949 г./
В решение № 168 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 823/2016 г. на ВКС, І г.о. е прието, че когато за разрешаване на спор за собственост е необходимо да се установи произхода на едно лице, актът за раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства - решение № 460 от 15.11.2011 г. по гр. д. № 912/2011 г. на ВКС, IV г. о.
Настоящият състав споделя посочената практиката на ВКС, от която следва отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело: При спор относно произхода на лице, за което липсва акт за раждане, ползването от звание на законно дете съставлява установен произход на лицето, съгласно чл.54 ЗЛ отм. В случаите, когато лицето е родено преди 10.09.1949 г., съдът е длъжен да изследва наличието на елементите от фактическия състав на чл.55 от Закона за лицата от 1907 г., отм. 1949 г., за установяването на които са допустими всички доказателствени средства.
За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:
И. А. С. и Ф. А. С. са предявили срещу А. А. А., Е. М. М., В. М. М., Н. М. М., Д. А. А., Д. А. М., М. А. М., Б. М. Д., ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, с. Каравелово, Х. С. Х. и А. С. Х. установителни искове по чл. 75, ал.2 ЗН за нищожност на доброволна делба от 23.06.2003 г. на нива, възстановена по земеделската реституция в полза на наследниците на М. Д. Х.; за относителна недействителност по чл.76 ЗН на договор за замяна от 14.08.2017 г. относно поземлен имот с идентификатор № *** и искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за притежаване на вещни права в три съсобствени по наследяване имота с идентификатори №№ ***, *** и ***. Ищците са твърдели, че процесните имоти са образувани от нива от 38,502 дка, правото на собственост върху която е възстановено на наследниците на М. Д. Х., сред които била и тяхната майка Н. А. С., дъщеря на Х.. Ответниците са наследници на останалите деца на М. Х., които сключили помежду си договор за доброволна делба, по силата на който всеки от тях получил нива с площ 12,834 дка. Договорът бил нищожен поради неучастието на ищците като наследници на М. Х..
През 2017 г. наследниците на Б. М. Б. се разпоредили с получения от тяхната пряка наследодателка имот с идентификатор *** по договор за замяна, сключен с ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“.
През 2003 г. Д. Г. К. продал на Х. С. Х. по време на брака му с А. С. Х. нива, съставляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор ***. Освен срещу наследниците на страните по договора за доброволна делба, исковете са насочени и срещу приобретателите по двете разпоредителни сделки - ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ и Х. С. Х. и А. С. Х..
Ответникът ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ е оспорил произхода на пряката наследодателка на ищците Н. А. С. от М. Д. Х.; твърдял е, че по отношение на договора за замяна не е приложима нормата на чл.76 ЗН, тъй като същият представлява договор за продажба на наследство. В условията на евентуалност е предявил насрещен установителен иск за право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** на основание добросъвестно давностно владение от 14.08.2017 г., присъединено към владението на праводателите му, започнало на 28.09.2011 г. със смъртта на тяхната пряка наследодателка Б. Б.; евентуално на основание обикновено давностно владение, продължило повече от десет години с присъединяване на владението, упражнявано от Б. М. Б. от 2003 г. след сключване на договора за доброволна делба.
Ответниците Х. С. Х. и А. С. Х. също са оспорили твърдението на ищците, че тяхната майка Н. А. С. е дъщеря на М. Д. Х.. Позовали са се на придобивна давност за имота, който са купили от Д. К.. По тяхно искане съдът е открил производство по чл.193, ал.2 ГПК за проверка на оспореното удостоверение за наследници на М. Д. Х..
Районният съд приел за установен произхода на Н. А. С. от М. Д. Х.; прогласил нищожността на договора за доброволна делба от 2003 г.; прогласил относителната недействителност на договора за замяна от 2017 г.; признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство от М. Д. Х. на общо 1/4 идеална част от поземлени имоти с идентификатори № № *** и ***, а по отношение на поземлен имот с идентификатор № *** отхвърлил иска поради основателност на възражението на ответниците Х. Х. и А. Х. за придобиване от тях на имота по давност и признал за установено, че те са собственици на този имот на основание добросъвестно владение. Отхвърлил насрещния установителен иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ за признаване правото му на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***.
Въззивният съд е бил сезиран с две жалби срещу различни части на първоинстанционното решение: от ищците И. С. и Ф. С. срещу частите от решението, с които е признато за установено, че Х. С. Х. и А. С. Х. са придобили по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 12836 кв.м. и са отхвърлени исковете по чл.124 ал.1 ГПК срещу всички ответници за установяване на правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 12836 кв.м.
По тази жалба въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено, че Х. С. Х. и А. С. Х. са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 12836 кв. м. В тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете на И. С. и Ф. С. за установяване правото им на собственост върху 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 12836 кв.м.
По въззивната жалба на ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“ срещу частите от първоинстанционното решение, с които на основание чл.75, ал.3 ЗН e прогласена нищожността на договор за доброволна делба на нива от 38,502 дка от 23.06.2003 г., обявена е относителната недействителност на договор за замяна от 14.08.2017 г. и е признато правото на собственост на ищците върху 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, първоинстанционното решение е отменено и исковете с правно основание чл.75, ал.2 ЗН, чл.76 ЗН и чл.124 ГПК относно правото на собственост върху 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** са отхвърлени. Решението е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен установителен иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ за правото му на собственост върху имот с идентификатор *** и производството в тази част е прекратено.
Въззивният съд е приел, че уважаването на всички искове е предпоставено от установяване по несъмнен начин, че ищците са наследници на починалия на 10.03.1961 г. М. Д. Х., на когото е възстановено правото на собственост върху земеделски имот: нива с площ от 38.502 дка, представляваща имот № * по земеразделителния план на землището на [населено място]. Съдът намерил, че ищците не са доказали твърденията за родствената си връзка с М. Х., определяща наследственото правоотношение. Направил този извод поради липсата на удостоверение за раждане на Н. А. С., като приел, че представените писмени доказателства – акт за женитба, в който Н. е вписана с бащино и фамилно име М. Д., като да произхожда от М. Д. Х.; извлечение от семеен регистър, в който е вписана като член на семейството на М. Д. Х., без да е посочен актът й за раждане, не съставляват доказателство за факт от значение за гражданското й състояние и не обосновават доказателствен извод за произход. След анализ на свидетелските показания е прието, че те не предоставят достоверна информация за произхода на Н. С. от М. Д. Х.. По тези съображения намерил за недоказано наследственото правоприемство, на което ищците основават своите права върху имота на М. Х..
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, тези изводи на въззивния съд са неправилни. При липса на данни за съставен акт за раждане, чрез който да се установи произходът на Н. А. С., съдът е следвало да обсъди събраните писмени и гласни доказателства с оглед приложението на чл.54 от Закона за лицата /ЗЛ/ отм., който е обнародван в ДВ, брой 273 от 17.12.1907 г. и е действал до 1949 г. Н. А. С. е [дата на раждане] при действието на този закон. Налице са четирите елемента от фактическия състав на чл. 55 ЗЛ отм., регламентиращ установяването на произход чрез ползване званието законно дете: Н. е носила всякога името на М. Д. Х. /видно от препис извлечение от Акт за женитба № 66 от 16.08.1947 г. тя е посочена с имената Н. М. Д. и няма данни до омъжването си да е носила друго име/; бащата М. Д. Х. я е имал като свое дете и в това качество се е грижил за нейното издържане, възпитание и настаняване; приемана е в обществото като дете на М. Д. Х. и е била признавана в това качество от семейството за свое дете. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на свидетелите Б. М. Ю., М. К. Т. и Ф. А. С., така и от вписванията в семейния регистър, воден по образец, определен с Правилника за водене регистрите за населението в общините (обн. ДВ, бр. 194/30.08.1935 г.) за всяко населено място. В тези книги, съставяни след всяко преброяване на населението по адреси за всяко домакинство, са записвани лицата, живеещи в него, и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Те отразяват факти, които главата на домакинството е обявила при последното преброяване на населението. Семейният регистър, съставен по реда на посочения правилник, се ползва с доказателствена сила за изявленията, направени пред съответното длъжностно лице – чл.377 ЗГС отм., приложим по силата на чл. 178, ал. 1 ГПК. Следователно записът, направен в приетия по делото семеен регистър от 1946 г. за домакинството на М. Д. Х., че Н. М., [дата на раждане] , е негова дъщеря, удостоверява изявлението на самия М. Х. за това обстоятелство и свидетелства, че тя е отглеждана в семейството на М. Х. и той я е имал за свое дете. Показанията на посочените по-горе свидетели, кредитирани от съда като обективни, подробни и кореспондиращи с писмените доказателства, също установяват, че Н. е била дъщеря на дядо М., родена от първата му жена Е.. От свидетелските показания следва извод, че тя е била приемана в обществото като дете на М. Х.. Налице са всички елементи от фактическия състав на хипотезата на чл.55 ЗЛ отм., за да се приеме, че родената на 17.11.1926 г. Н. М. Д., която през 1947 г. се омъжила за А. С. и приела имената Н. А. С., се е ползвала от званието законно дете на М. Д. Х.. Следователно оспорването на удостоверението за наследници относно вписването на Н. А. С. като наследник на М. Д. Х. е недоказано.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество частично неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.54 вр. чл.55 ЗЛ отм., чл.5, ал.1 ЗН/ и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235, ал.2 ГПК/. Не е преценено според установените в ГПК правила значението на представените по делото писмени доказателства - семейния регистър, акта за женитба, както и свидетелските показания, което е обусловило неправилния извод на въззивния съд, че не е установен произходът на наследодателката на ищците Н. А. С., по отношение на която се установява да се е ползвала от званието на законно дете по смисъла на чл.55 ЗЛ /отм./ в семейството на М. Д. Х.. Съгласно чл.54 ЗЛ отм., в отсъствие на акт за раждане, за доказването на законен произход е достатъчно непрекъснатото ползване от званието на законно дете.
Следва да се приеме, че Н. А. С. като дете на М. Д. Х. има правото съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН да получи част от имуществото, което наследодателят е притежавал, включително и от земеделските земи, правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Извършената без нейно участие делба на това имущество със сключения между Д. Г. К., Б. М. Б. и Б. М. Д. договор за доброволна делба от 23.06.2003 г. е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН.
Нищожността на делбата, извършена с договора от 2003 г., обуславя основателност на иска с правно основание чл.76 ЗН, насочен срещу Д. А. А., Д. А. М., М. А. М. и ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, за прогласяване за недействителен по отношение на ищците на договора за замяна от 2017 г., с който наследниците на Б. М. Б. са се разпоредили с нива – имот № * по ПЗ на [населено място]. Договорът за делба не поражда правни последици, следователно имотът, възстановен на наследниците на М. Х., който понастоящем представлява три поземлени имота, принадлежи на всички наследници на общия наследодател. Неоснователно е позоваването на чл.212 ЗЗД, тъй като наследството на М. Д. Х. не се изчерпва с имота, предмет на договора за замяна, а освен него наследството се състои от поземлени имоти с идентификатори №№ *** и ***.
При разглеждане на установителните искове за право на собственост върху идеални части от поземлени имоти с идентификатори №№ *** и *** съдът следва да се произнесе и по евентуално заявения насрещен иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ за установяване правото му на собственост върху имот № ***, както и по възражението на Х. С. Х. и А. С. Х. за придобиването на имот *** по давност.
Насрещният иск е основан на твърдения за упражнявана фактическа власт върху придобития по замяна имот и присъединяване на владението, упражнявано от праводателите по договора за замяна и това на тяхната наследодателка Б. М. Б., осъществявано от нея от сключването на 23.06.2003 г. на договора за доброволна делба. Той е допустим, тъй като с приетата от настоящата инстанция основателност на предявените срещу ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ искове по чл.76 ЗН и по чл.124 ГПК е осъществено вътрешнопроцесуалното условие, поставено от ищеца по насрещния иск. Производството по този иск неправилно е прекратено с въззивното решение, което в тази част следва да се отмени.
По възражението на ответниците Х. С. Х. и А. С. Х. за придобиването на имот *** по давност. Те са получили владението на имота при сключване на договора за продажба от 30.07.2003 г. и са добросъвестни владелци. Към 11.06.2021 г., когато са насочени исковете срещу тях, петгодишният давностен срок е изтекъл и с позоваването на давността тези ответници са противопоставили на ищците осъщественото първичното придобивно основание за имот № ***. Възражението на ответниците е основателно. Установява се придобиване в тяхно лице правото на собственост върху имот *** по давност. Следователно установителните искове за право на собственост на ищците върху идеални части от имота са неоснователни.
Обжалваното решение е частично неправилно. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК, след частична отмяна на обжалваното решение настоящият състав ВКС следва да се произнесе по съществото на спора по исковете с правно основание чл.75, ал.2 и чл.76 ЗН, както и по установителния иск за право на собственост върху имот с идентификатор ***. Решението на Окръжен съд – Добрич следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени установителните искове по чл. 75, ал.2 ЗН за нищожност на доброволната делба от 23.06.2003 г. на нива, възстановена по земеделската реституция в полза на наследниците на М. Д. Х. и за относителна недействителност по чл.76 ЗН на договора за замяна от 14.08.2017 г. относно поземлен имот с идентификатор № ***, вместо което по тези искове следва да се признае за установена нищожността на договора за доброволна делба от 23.06.2003 на наследствен недвижим имот - нива с площ 38.502 дка, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], местност “Я. М.“, извършен между Д. Г. К., Б. М. Б. и Б. М. Д., както и да се признае относителната недействителност на договор от 14.08.2017 г. за замяна на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 79 т. ХІІ рег. № 913/2017 г.
На отмяна подлежи въззивното решение и в частите, с които са отхвърлени предявените от И. А. С. и Ф. А. С. искове за установяване, че ищците са собственици на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, обезсилено е първоинстанционното решение по насрещния иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ и производството по този иск е прекратено.
Спорът за правото на собственост върху имот *** по предявените от ищците искове за установяване правата им върху 1/4 идеална част от имота и по насрещния иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, основан на придобивна давност, не може да бъде разрешен в настоящото производство, тъй като по насрещния иск липсва произнасяне от въззивния съд, който е прекратил производството в тази част. Тъй като настоящата инстанция приема насрещния иск за допустим, въззивното решение, с което производството по него е прекратено, следва да бъде отменено и делото да се върне за произнасяне от друг състав на окръжния съд, който следва да разгледа заедно исковете на ищците И. С. и Ф. С. за правото им на собственост върху 1/4 идеална част от имот *** и насрещния иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ за правото му на собственост върху имота по давност. При новото разглеждане въззивният съд трябва да проследи периодите на владение върху имота като съобрази характера на собствеността върху него с оглед преценка приложимостта на чл.69 ЗС вр. чл.79 и чл.82 ЗС.
Решението следва да се потвърди в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за установяване правото на собственост на ищците върху 1/4 идеална част от върху имот ***.
Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която ищците И. С. и Ф. С. са осъдени да заплатят на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ разноски в размер 4851 лева и да се потвърди в частта, с която те са осъдени да заплатят на Х. С. Х. и А. С. Х. разноски в размер 400 лева.
С оглед изхода от спора, в полза на касаторите се дължат разноски за касационната инстанция в размер 842,50 лева (половината от заплатените 185 лева за държавна такса и 1500 лева за адвокатско възнаграждение).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.