Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4509 по описа за 2025 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 430/15.08.2025 г. по гр.д. № 489/2025 г., с което Окръжен съд – Велико Търново по жалбата на И. Х. Д. и насрещната жалба на А. Д. А. - родителите на детето Д. И. Д., родено на 25.09.2019 г., е изменил решение № 319/24.02.2025 г. по гр.д. № 1802/2023 г. на Районен съд – Велико Търново и по спора по чл. 127, ал. 2 СК е определил следния режим на лични отношения на бащата с детето:
· всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там;
· през всяка нечетна година по време на Коледните празници (24 – 26 декември) за времето за времето от 9:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там;
· през всяка четна година по време на Новогодишните празници (31 декември – 01 януари) за времето от 9:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там;
· четиринадесет дни през лятото – по време, което не съвпада с годишния платен годишен отпуск на майката;
· след навършване на седем годишна възраст бащата да взема детето един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния платен годишен отпуск на майката,
като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката, при нея е определено местоживеенето на детето и бащата е осъден да плаща месечна издръжка на детето 350.00 лв.
Решението е допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси : При определяне на режима на личните отношения между детето и родителя, на когото съдът не предоставя упражняването на родителските права и с когото детето няма да живее постоянно, какво е значението на създалите се конфликтни отношения между родителите и на нововъзникналите отношения от постановените и спазвани привременни мерки, включително в изясняване на понятието „базов режим“, използвано в обжалваното решение?
По въпросите настоящият състав намира, че при определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, на когото съдът не е предоставил упражняването на родителските права и при когото то няма да живее постоянно, съдът се ръководи от принципа на най-добрия/на висшия интерес на детето. Той произтича от разпоредби в нормативните актове от най-висш йерархичен ред – чл. 14 и чл. 47, ал. 1 от Конституцията, чл. 3, чл. 27 КПД и чл. 8 КЗПЧОС, като е изрично прогласен в чл. 59, ал. 3 СК и чл. 3, т. 3, вр. § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. Правото на лични отношения е на родителя, но и самостоятелно право на детето, предвидено в чл. 9 КПД и чл. 124, ал. 2 СК. Съгласно актуалната практика на Върховния касационен съд целта на режима на лични отношения, без значение дали е с утвърдено от брачния съд споразумение или е определен с решението по чл. 59, ал. 2, по чл. 59, ал. 7 или по чл. 127, ал. 2 СК, е да запази и развива емоционалната връзка на детето и с двамата родители, а при родителско отчуждение – да я създаде или възстанови, като му осигури възможността да расте и да се развива под грижата и с тяхната подкрепа, да гарантира пълноценното му общуване с родителя, при когото няма да живее постоянно, да създаде нормална, спокойна и предвидима среда за контактите помежду им, да не допусне режимът да провокира конфликти между родителите, а да насърчи сътрудничеството помежду им за грижите, образованието и възпитанието на детето. Приложените критерии с решения въпрос на кой родител съдът е предоставил упражняването на родителските права, по т. II ППлВС № 1/1974 г., което има запазено задължително действие за съдилищата и при СК от 2009 г. (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), част от които вече са и нормативно закрепени (чл. 59, ал. 4 СК), следва да намерят детайлно проявление в режима на лични отношения между детето и родителя, с когото то няма да живее постоянно. Съдът определя този режим конкретно, след като извърши цялостна и индивидуална преценка на всички релевантни обстоятелства, без да дава приоритет на някои от тях или да е обвързан от оплакванията във въззивната жалба (т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС). Използването или провеждането на понятие „базов режим“ не намира легална опора и е несъвместимо със задължението на съда да следи и служебно за най-добрия/за висшия интерес на детето. Съдът е длъжен да оцени и последиците от взетите привременни мерки по чл. 323 ГПК – дали родителите ги спазват, какви са причините да бъдат изменени и доколко благоприятно са повлияли на детето, а и какъв е техния рефлекс в отношенията между родителите. Когато с решението по чл. 59, ал. 2, по чл. 59, ал. 7 или по чл. 127, ал. 2 СК съдът предоставя упражняването на родителските права и определя местоживеенето на детето така както е и според постановените привременни мерки, родителите са ги спазвали, мерките са създали нормална, спокойна и предвидима среда в контактите с родителя, с когото детето няма да живее постоянно, и са му повлияли благоприятно, съдът ги възпроизвежда и детайлизира в решението, като съобразява новите обстоятелства, настъпили до приключване на съдебните прения, или настъпването на които е предвидимо с решението - напр. достигнатата по-зряла възраст на детето, неговата образователна заетост, новата работа на родителя при различно работно време, преместването му в друго населено място, отпадналата или налична възможност да разчита на помощ на близки и т.нат. С решението съдът определя ограничен режим на лични отношения спрямо определения с привременните мерки, когато детето е в риск – например при насилие, зависимост, тежък родителски конфликт или непреодоляно родителско отчуждение.
По касационната жалба на бащата И. Д.:
Въззивният съд правилно е приел, че сезиран с жалба и с насрещна жалба срещу първоинстанционното решение от родителите на малолетното дете Д. Д., родено на 25.09.2019 г. от съжителството на съпружески начала помежду им, пред него отново е поставен спорът по чл. 127, ал. 2 СК във всичките си параметри. Съобразил е, че всеки родител е изявил желание детето да живее при него и да упражнява родителските права и го е потвърдил във второинстанционното производство. Обсъдил е събраните доказателства – писмените и гласните, социалните доклади, включително представения пред него, и като е приложил в съвкупност критериите, разяснени в т. II ППлВС № 1/1974 г., част от които са възприети в чл. 59, ал. 4 СК и са проекция на държавната закрила на детето по чл. 14 и чл. 47, ал. 1 КРБ, чл. 3 и чл. 27 КПДет., а и чл. 8 КЗПЧОС, е заключил, че всеки родител притежава необходимия капацитет, материални възможности и подходяща среда, за да се грижи, отглежда и възпитава детето Д., а то е привързано и към двамата. Поставил е висшия/най-добрия интерес на Д. в основата на необходимата преценка. Съобразил е, че родителите са разделени от 15.09.2023 г., когато Д. е бил почти четиригодишен, откогато той се отглежда в домакинството на майката. След раздялата двамата са били под наем, а впоследствие са се установили в жилището на нейните родители, които я подпомагат в грижите за Д.. Отчел е неоспоримата роля на бащата, която според пола на детето предстои да придобива все по-голямо значение за нормалното развитие на Д.. Съобразил е трайно установената практика на Върховния касационен съд, според която когато по време на фактическа раздяла децата са отглеждани продължително от единия родител, в техен интерес е да бъдат отглеждани от същия, щом той разполага с необходимите качества и условия за това. Съобразил е продължителния 2-годишен период, в който детето в сравнително ниска възраст – към приключване на съдебните прения пред втората инстанция Д. е почти шестгодишен, живее при майка си с нейните родители, ходи на детска градина, чувства се добре в социалната си среда, материално обезпечен, а майката е родителят, основно полагал ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, и откликващ адекватно на неговите емоционални нужди. Като е оценил всички тези релевантни обстоятелства, правилно въззивният съд е заключил, че най-добрият/висшият интерес на детето налага да предостави упражняването на родителските права на майката и да определи местоживеенето му при нея. Касационната инстанция е длъжна да потвърди решението в тази част.
Относно режима на лични отношения на детето с бащата, въззивният съд е приел, че конфликтните лични отношения между родителите и многократно променяните привременни мерки (четирикратно) объркват 6-годишния Д., което налага „базов режим“ – определеният с решението, за да се постигне баланс, яснота и предвидимост в отношенията между син и баща. Решението обаче съдържа и други мотиви. Въззивният съд е намерил, че социалният доклад, представен пред него, отчита положителна промяна в концентрацията, поведението и общуването на детето. То по-рядко попада в конфликтни ситуации в посещаваната детска градина, които са налагали намесата на възрастен. За благоприятната промяна в поведението били свидетелствали и разпитаните в първоинстанционното производство възпитатели в детската градина на детето. Въззивният съд е намерил, че положителната промяна е резултат от работа на психолог с детето от началото на 2025 г. до 30.05.2025 г., като също така е приел, че родителите са спазвали режима на лични контакти на Д. с бащата, който е бил определен с привременните мерки. От петте определения в първоинстанционното производство по чл. 127, ал. 3 СК, вр. чл. 323 ГПК, се установява, че режимът е много по-широк от определения с решението. Въззивният съд логично е следвало да заключи, че благоприятната промяна в поведението на детето е резултат и от взетите привременни мерки, адекватно променяни в хода на първоинстанционното производство, а при липса на събрани доказателства за какъвто и да било риск за детето, немотивиран е изводът за необходимост от ограничения. Настоящият състав следва да отмени решението в тази част и да определи режима на лични отношения на бащата с детето. При определянето на този режим настоящият състав следва да го детайлизира – по отношение на официалните и личните празници на неговите родители и през ваканциите на детето, като съобрази, че от 15.09.2026 г. Д. ще е първокласник, и това, че единствената причина за непостигната съдебна спогодба, въпреки извършената от родителите детайлна уредба в режима в последното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд, бе изразеното впоследствие несъгласие на бащата местоживеенето на детето да е при майката.
При този изход разноските пред Върховния касационен съд остават в тежест на родителите, така както са направени – ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. ОСГК на ВКС.
При тези мотиви, съдът ОСТАВЯ В СИЛА решение № 430/15.08.2025 г. по гр.д. № 489/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която упражняването на родителските права на детето Д. И. Д. ЕГН [ЕГН] са предоставени на майката А. Д. А. ЕГН [ЕГН] и местоживеенето на детето е определено при нея.
ОТМЕНЯ решение № 430/15.08.2025 г. по гр.д. № 489/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта по режима на лични отношения и ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на детето с бащата И. Х. Д. ЕГН [ЕГН]:
· от 29.05.2026 г. до 14.09.2026 г. бащата взема детето през петък след обедното хранене от детската градина и го връща в неделя до 21:00 часа в дома на майката, като първият петък в периода е 29.05.2026 г;

· от 15.09.2026 г. бащата взема детето през една седмица, считано от петък , след приключване на задължителните учебни занятия – от дома на майката, когато работното й време го позволява, а в противен случай – от училище, и го връща в неделя до 18:00 часа през зимния период, респ. до 21:00 часа през летния период в дома на майката. За зимен период се счита времето от 15 септември до 31 май;

· бащата осъществява видео и телефонни разговори на мобилния номер на детето 0876 67 95 94 в продължение на 10 минути всяка вечер в периода 20:00 - 20:30 часа, с изключение на дните, в които е имал личния си родителски контакт с детето;

· за Коледните и Новогодишните празници бащата взема детето всяка четна година в 17:00 часа на последния работен ден от дома на майката и го връща там в 18:00 часа на последния празничен ден;

· за Великденските празници бащата взема детето на Велики четвъртък в нечетните години в 17:00 часа след приключване на учебните занятия от дома на майката и го връща там в Светли понеделник в 18:00 часа;

· относно личните празници на детето – двамата родители празнуват заедно с детето неговите рожден ден и имен ден.

· в рождения ден на майката, 20 април, детето остава при нея, с изключение на годината, в която 20 април съвпада с определения личен режим за бащата за Великденските празници;

· за рождения ден на бащата, 29 януари, той взема детето от дома на майката на 28 януари в 17:00 часа и го връща там на 30 януари в 9:00 часа, а ако е учебен ден – в училище за началото на учебните занятия;

· бащата взема детето от дома на майката на 5 януари в 17:00 часа и го връща там на 7 януари в 18:00 часа, а ако е учебен ден – в училище за началото на учебните занятия;

· дните на пролетната ваканция се делят по следния начин: през нечетните години първата половина от ваканцията бащата взема детето в 17:00 часа от дома на майката в деня преди ваканцията и го връща там в 20:30 часа на последния ден, а през четните години – за втората част от ваканцията бащата взема детето в 17:00 часа на предния ден от дома на майката и го връща там в 18:00 часа в последния ден, а когато дните на ваканцията са нечетно число, поделянето е в полза на бащата;

· до 10 юни на съответната година взаимно се уведомяват през кой период на лятната ваканция при кого ще бъде детето, а ако не постигнат съгласие, бащата взема детето за 20 дни от лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
· при изпълнение на летния режим от бащата майката осъществява видео и телефонни разговори на мобилния номер на детето в продължение на 10 минути всяка вечер в периода 20:00 - 20:30 часа.
Решението не подлежи на обжалване.

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.