Върховен касационен съд

4


№ 666

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора Арнаудова като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 850 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. П. против решение № 6083/2024 г., постановено по гр.д.№ 10747/2021 г. от ІІІ-ти въззивен брачен състав на СГС.
Ответникът по касационната жалба С. Е. С. оспорва жалбата с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това становище, чрез своя процесуален представител.
Постъпил е писмен отговор от СГП, с който се твърди, че жалбата е допустима и основателна. В открито съдебно заседание представителят на ПРБ поддържа това становище.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 2911/06.06.2025 г..
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустимо ли е да се поправя акт за раждане по реда на чл.542 ГПК вр. чл.38, ал.4, пр.3 и чл.34, ал.2 ЗГР при положение, че припознаващия е попълнил лично своите данни в заявлението, подписал го е лично и не е налице грешка в неговите идентификационни данни и заявлението е подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на болничното заведение, в което е родено детето.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред - арг. чл. 38, ал. 4 ЗГР , като приложимата правна норма зависи от конкретния правен спор. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. Когато се оспорва акта за раждане в частта относно произхода, при твърдение, че детето не произхожда от презумптивния баща, спорът се разрешава по реда на чл. 62 СК . При уважаване на иска се следва и промяна в акта за раждане, като последица от съдебното решение. Актът за раждане е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. Трайна е практиката на ВКС в насока, че той има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност - чл. 34, ал. 2 ЗГР . В случаите, когато се оспорва истинността на вписан в акта за раждане/акт за смърт факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 547 ГПК , когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. При спор относно записаните в акта за раждане/акта за смърт факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред - арг. чл. 38, ал. 4 ЗГР (нормата определя реда, а не съставлява материалноправна квалификация на спора). В този смисъл определение № 424/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2482/2015 г. на IV ГО; решение № 157/3.07.2018 г. по гр. д. № 1666/2017 г. на IV ГО; определение № 181/30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 663/2018 г. на III ГО и др.). Приложимата правна норма зависи от конкретния правен спор. В случаите, в които припознаващия е попълнил лично своите данни в заявлението, подписал го е лично и не е налице грешка в неговите идентификационни данни и заявлението е подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на болничното заведение, в което е родено детето, не е допустимо да се поправя акт за раждане по реда на чл.542 ГПК вр. чл.38, ал.4, пр.3 и чл.34, ал.2 ЗГР.
По касационната жалба, съдът приема следното:
Установено е, че детето С. С. С. е родено на 14.01.2007 г., за което е съставен акт за раждане №56/12.02.2007 г., като в него е отразено, че майка на детето е С. Н. П., а въз основа на декларация за припознаване от 19.01.2007 г. като баща е вписан С. Е. С..
Представено е заявление АР-56/12.02.2007 г., с което е извършено припознаването, като от събраните по делото доказателства е прието за установено, че подписът под него и ръкописния текст в заявлението са изпълнени от заявителя – С. Е. С., както и че посочения като длъжностно лице по гражданското състояние доктор Д. М. Д., удостоверил полагането на подписа под заявлението, към онзи момент е заемал длъжността „изпълнителен директор“ на болничното заведение, в което се е родило детето – САГБАЛ „Ш.“ АД, като същия към този момент е бил на работа, не е ползвал отпуск и не е бил в командировка.
Не се спори, че оспорваното в процеса заявление е представено от Столична община – район „Л.“ и въз основа на същото е издаден и акта за раждане на детето.
В случая се твърди от ищеца, че е налице грешка в акта за раждане в частта относно вписания баща на детето, като твърди, че припознаване не е извършено, респ. че същото е нищожно, поради липсата на нотариално заверена декларация от посочения за баща ищец по делото.
Съгласно действаващата към момента на припознаването разпоредба на чл.36 СК /отм./, припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.
В случая формата на припознаването е спазена. Установено е по делото, че подписът под заявлението и ръкописния текст в заявлението са изпълнени от заявителя – С. Е. С., както и че посочения доктор Д. М. Д. е управителя на заведението, в което се е родило детето. Необоснован е изводът на въззивния съд, че управителят на болничното заведение е длъжностно лице по гражданското състояние. Заявлението се подава до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на болничното заведение, но акт за раждане се издава от длъжностното лице по гражданското състояние, в случая лицето, издало акта за раждане – С. И. Я., длъжностно лице по гражданското състояние към Столична община, район „Л.“. Безспорно е, че не е налице грешка в акта за раждане, като същия не е и нищожен, тъй като формата за неговото издаване и процедура са спазени, предвид изложеното. Свидетелските показания, събрани по делото не доказват по несъмнен начин, че процедурата не е спазена, предвид наличието на писмени доказателства в обратен смисъл и заключението на вещото лице по допусната експертиза, установяваща авторството на подписа под заявлението за припознаване.
По горните съображения, предявения иск е неоснователен, като постановеното в обратен смисъл решение на въззивния съд следва да се отмени и доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови ново решение, с което предявения иск се отхвърли, като неоснователен. Следва да се отбележи, че с предявения на посоченото по-горе основание, се цели оспорване на бащинството на лицето, посочено за баща в акта за раждане, при заобикаляне на предвидения в закона ред за това.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по делото С. П. следва да се присъдят направените за цялото производство съдебни и деловодни разноски, общо в размер на 3 235 лева.
Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6083/2024 г., постановено по гр.д.№ 10747/2021 г. от ІІІ-ти въззивен брачен състав на СГС, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. С. иск с правно основание чл.542 ГПК вр. чл.38, ал.4 ЗГР иск за установяване на грешка и нищожност на вписване в акт за раждане № 56/12.02.2007 г. на детето С. С. С. ЕГН [ЕГН], като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Е. С. да заплати на С. Н. П. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 3 235 /три хиляди двеста тридесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.