Върховен касационен съд

5

Гр. д. № 6644/2014 г. на ВКС, І г. о.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 6644/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение от 23.05.2014 г. по гр. д. № 674/2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.07.2013 г. рог р. д. № 358/2012 г. на РС-Сливен, с което е признато за установено по отношение на касатора по предявен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, че И. Т. И. от [населено място], не е бил собственик на ½ ид. ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентиф. 67338.417.313 по КК на [населено място] за построяване на вилна сграда на два етажа на площ от 78 кв. м. и разгъната застроена площ от 174 кв. м., трансформирано в право на собственост върху изградената въз основа на него сграда.
Поддържаният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Иска се допускане на касационна проверка по разрешения от съда въпрос: противопоставими ли са на кредитора извършените от длъжника разпоредителни действия с възбранен в полза на кредитора недвижим имот.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Срещу касаторът е предявен от А. Т. и П. Т. установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за установяване, че към момента на налагане на възбрана върху недвижимото имущество на длъжника И. И. по изп. д. № 432/2008 г. по описа на съдия-изпълнител при СРС, той не е бил собственик на ½ ид. ч. от правото на строеж за построяване на двуетажна вилна сграда в имот с идентификатор 67338.417.313, по КК на [населено място].
Спорният въпрос е бил за това дали длъжникът по изпълнителното дело към момента на налагане на възбраната е бил носител на това ограничено вещно право или поради реализирането му преди това, то се е трансформирало в право на собственост върху построената в груб строеж сграда.
От фактическа страна е установено, че през 2006 г. И. Т. И., П. И. Ж. и А. Т. Т. са придобили правото на собственост върху поземлен имот № 2188 по плана на новообразуваните имоти в м. „Д. река” в землището на [населено място]. След одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] имотът е получил идентификационен № 67338.417.293 и е бил с площ от 1058 кв. м.
На 27.12.2006 г. съсобствениците на имота са сключили договор, с който в полза на И. Т. И. е било учредено от А. Т. и П. И. Т. ½ ид. ч. от правото на строеж на вилна сграда на два етажа, която ще се разположи в южната част на имота. В замяна на това И. И. и съпругата му Г. И. са учредили в полза на А. Т. и П. И. Т. ½ ид. ч. от правото на строеж за изграждане на вилна сграда на площ от 87 г. м. в северната част на съсобствения им имот. За договорът е съставен н. а. № 1, рег. № 9152, по н. д. № 970/2006 г.
Със заповед № КД-14-20-577 от 09.07.2008 г. е изменена кадастралната карта като за имот с идентиф. 67338.417.293 са отредени два имота с №№ 67338.417. 313 и 67338.417. 314.
През 2008 г. е било образувано изп. д. № 432/2008 г. при ЧСИ Г. Д. с взискател касатора и длъжник И. И. за събиране на парично задължение. На 17.07.2008 г. ЧСИ е изпратило до Службата по вписванията искане за вписване на възбрана върху притежавания от И. 1/3 ид. ч. от недвижим имот с идентиф. 67338.417.313, както и на ½ ид. ч. от правото на строеж на вилна сграда., разположена в южната част на имота. В. е вписана на 29.07.2008 г.
По делото е представено удостоверение от 25.07.2008 г. издадено от [община], относно това, че в северната част на ПИ 67338.417.293 е изградена двуетажна вилна сграда до степен на груб строеж.
На 30.07.2008 г. е сключен договор за доброволна делба между съсобствениците на двата новообразувани имота, с който в общ дялна И. Т. И. и Г. Т. И. е поставен поземлен имот с идентиф. 67338.417.314, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, а в дял на А. и П. Т. е поставен поземлен имот с идентиф. 67338.417.313 и подобренията в него.
При така установените данни съдът е намерил, че сключеният договор за делба е непротивопоставим на взискателя.
В. възбрана е относително недействителна по отношение на взискателя относно ½ ид. ч. от правото на строеж за построяване на вилна сграда, тъй като към момента на налагане на възбраната, длъжник не е бил носител на това право, поради разпореждането с него в полза на другите съсобственици на имота, а те са го трансформирали в право на собственост върху построената въз основа на него сграда.
Поставеният въпрос в касационната жалба е разрешен в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на закона.
Неоснователно касаторът поддържа, че възбраната е наложена на 17.07.2008 г., на която дата съдия-изпълнителят е изпратил искане до Службата по вписване за вписването на възбраната.
В. се счита наложена от датата на вписването й. Това следва от разпоредено с чл. 343, ал. 2 ГПК отм., който повелява, че когато изпълнението се насочва срещу недвижим имот едновременно с изпращането на длъжника призовка за доброволно изпълнение с точно посочване на възбранения имот; частния съдебен изпълнител изпраща на съдията по вписванията в чиито район се намира имота, писмото на съдия-изпълнителя изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбраната върху този имот.
Изводът за това, от кой момент възбраната се счита наложена не е обусловил решаващият извод на съда. Съдът е приел, че ищците по иска А. и П. Т. са били носители на правото на строеж за вилна сграда в северната част на закупения от тях поземлен имот пл. № 2188, който по КК, одобрена на 19.04.2006 г., е бил с идентификатор 67338.417.293. Това право са придобили на основание сключеният между съсобствениците договор на 27.12.2006 г., с който взаимно са си учредили право на строеж, съответно на вила в северната част на имота и на такава в южната част на имота. След реализирането на учреденото им право за построяване на вила в северната част на имота, ищците по иска са станали собственици на построената сграда до степен на груб строеж. Съобразно това неправилно е било насочено принудително изпълнение към този имот, който не е бил собствен на длъжника по делото, което обуславя правния им интерес от иска и той е основателен.
Сключеният договор, с които съсобствениците взаимно са си отстъпили право на строеж за построяване на вилни сгради в северната и южната част на имота, преди разделянето му на два имота, е породил правно действие. Той е сключен преди налагане на възбраната, поради което съдия-изпълнител е следвало да съобрази придобитите от него права.
Длъжникът по изпълнителното дело не е бил носител на правото на построи северната сграда в имота, която след разделянето му на два имота попада в имот с идентификатор 67338.417.313. Носители на правото да се построи тази вилна сграда са били ищците и те са го реализирали, поради което наложената възбрана им е непротивопоставима.
Поставеният в изложението правен въпрос е разрешен в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на закона. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна. Касаторът не е мотивирал твърдението си, че поставеният въпрос обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка. По поставения въпрос има задължителна практика, която не е противоречива, поради което не е следва да се допуска касационна на въззивното решение на това основание.
Некоректно е позоваването на решение № 131 от 26.03.2012 по гр. д. № 720/2011 г. на І г. о., тъй като в него е прието, че извършеното разпореждане, с имот, след като е бил възбранен за удовлетворяване вземането на кредитора, взискател по изп. дело, е непротивопоставимо на кредитора. В разглежданата хипотеза правото на строеж е учредено преди вписване на възбраната, поради което този договор е противопоставим на касатора, в качеството му на взискател в изпълнителното производство.
При този изход на касационното производство, касаторът ще бъде осъден на основание чл. 87, ал. 1 ГПК да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за тази инстанция в размер на 120 лв., по договор за правна помощ и съдействие, сключен на 20.10.2014 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 23.05.2014 г. по гр. д. № 674/2013 г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. Т. Т. и П. И. Т., двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 120 лева разноски за касационното производство.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: